РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. Малко Търново, 22.05.2019г.
Днес, 22.05.2019г.,
Пламен Дойков – съдия - докладчик по НАХД № 39/ 2019г. по
описа на Районен съд гр. Малко Търново, наказателен състав, след като се
запознах с материалите по делото и с внесеното от РП Малко Търново постановление
по реда на чл. 375 и сл. НПК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание срещу А.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***
за престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК, Р.М.В., ЕГН **********,*** за
престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК и С.Н.В., ЕГН **********,*** за
престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК и
извърших проверката по чл. 376, ал. 1 вр. чл. 375 от НПК , намирам , че са
налице предпоставките на чл. 377, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 249, ал. 4 , т. 1 от НПК за
прекратяване на съдебното производство по следните съображения.
Настоящото производство е образувано по повод
постановление на РП Малко Търново по реда на чл. 375 и сл. НПК за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание срещу А.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** за престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК, Р.М.В.,
ЕГН **********,*** за престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК и С.Н.В., ЕГН **********,***
за престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК.
Настоящият състав счита, че постановлението на РП
Малко Търново не отговаря на изискванията на закона и са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на обвиняемите
лица. Съображенията са следните.
С постановление на прокурор при РП Малко Търново от
30.05.2019г. е образувано ДП № 52/ 2018г. / пр. пр. № 66/ 2018г. на РП Малко
Търново/ за това, че от към м. 16.02.2018г. в гр. Малко Търново , ул. „Райна
Княгиня“ № 8, пълнолетни лица са улеснили непълнолетния М.Р.В. с ЕГН **********,
както и ненавършилата 16 – годишна възраст С.А.Д., ЕГН **********, да заживеят съпружески, без да са сключили брак – престъпление по чл. 191,
ал. 2 от НК.
Настоящият състав, след като се запозна в материалите
от досъдебното производство и внесеното постановление за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 375 и сл. от НПК, счита следното. На
първо място следва да се отбележи, че в процесуалния закон няма изрично указание
за формата и съдържанието на постановлението, с което прокуратурата следва да
сезира съда по гл. XXVIII от НПК. Въпреки това не
бива прокурорският акт да отстъпва значително на стандартите заложени в
правилата касаещи обвинителния акт. Напротив, след като разпоредбата на чл.
378, ал. 3 от НПК задължава съдът да реши делото в рамките на фактическите
положения посочени в постановлението, то следва в прокурорския акт внесен в
съда да бъдат описани всички факти относно времето, мястото и начина на
извършване на деянието. Съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК „в обстоятелствената
част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия;
времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на
вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за
прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс;
обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия;
доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства“,
а в ал. 3 се сочи , че „в заключителната част на обвинителния акт се посочват:
данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли
основание за прилагане на чл. 53 от
Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното
производство; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и
длъжността на съставителя“. На последно място в ал. 4 е посочено задължението
да се приложи списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното
заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата
на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен
арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените
разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за
настаняването на децата в случаите на чл. 63,
ал. 12“.
И тримата обвиняеми са привлечени за това, че всеки от
тях в периода от 16.02.2018г. до 05.05.2018г. на ул. „Райна Княгиня“ № 8 в гр.
М. Търново са улеснили непълнолетния М.Р.В. с ЕГН **********, както и
ненавършилата 16- годишна възраст С.А.Д., ЕГН ********** да заживеят съпружески,
без да са сключили брак – престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК. Посоченото
престъпление се намира в гл. IV, раздел II на НК – „Престъпления против брака, семейството и
младежта”, а раздела е „Престъпления против младежта“. С цитираната норма се
защитават обществените отношения свързани с правилното физическо, психическо и
нравствено развитие на подрастващите. В случая нормата защитава обществените
отношения свързани с правилния и законосъобразен ред за встъпване в брак и
създаване на семейство, като санкционира действията на едно трето спрямо
непълнолетно лице от мъжки пол и ненавършило 16- годишна възраст лице от женски
пол, когато деецът е „склонил“ или „улеснил“ лицата да заживеят съпружески.
Изрично в ТР № 2/ 2002г. по н.д. № 2/ 2002г. на ОСНК на ВКС е посочено, че чрез
прокурорския акт и посочените в него факти и обстоятелства се очертава предмета
на доказване по воденото наказателно производство, с което се дава и възможност
за защита на обвиняемия. „Главното предназначение на обвинителния акт е
да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване
на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на
посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на
правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да
създаде предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение. По тази причина правото на защита винаги е нарушено,
ако е налице неяснота или противоречие в обстоятелствената част, касаещи
описание на съществени от обективна и субективна страна признаци на деянието. Непосочването в
обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието,
пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на
делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на
престъпния състав.“
От обстоятелствената част на внесеното постановление става
ясно, че С.А.Д. е родена на ***г., а М.Р.В. на 22.05.2002г. Посочено е, че и
двамата са били ученици в СОУ „Васил Левски“ гр. М. Търново и се били запознали
през 2014г. или 2015г. През м. февруари 2018г. Д. установила, че е бременна,
като М.В. бил бащата на детето. Сочи се, че на 16.02.2018г. родителите на М.В.
– обвиняемите Р.В. и С.В. са гостували на майката на момичето – обвиняемата А.Д..
Семействата седнали да се черпят, като обсъждали бременността на
непълнолетната. Родителите на момчето били изразили съгласие да приемат
момичето в дома си, където да живеела с тях, като са цитирани думи на Р.В. към А.Д.,
а последната казала на дъщеря си „Събирай си багажа и отивай при мъжа си!“. В
постановлението се сочи, че имало разговор между С.В. и А.Д., като последната
била казала „Вече стана белята, взимайте я, вече е ваша дъщеря“. След това се
преместили в дома на Великови, като преди това Д. била казала на дъщеря си
„Събирай си багажа и отивай при свекърва си.“ Описано е, че на 05.05.2018г. А.Д.
отишла в дома на Великови и поискала да се види с дъщеря си. След като
семейството на момчето отказали, обвиняемата Д. чрез тел. 112 се свързала с МВР
и отвела дъщеря си. Въз основа на така изложената фактология е прието, че
тримата обвиняеми, всеки самостоятелно е извършил състава на чл. 191, ал. 2 от НК. Наблюдаващият прокурор е мотивирал съставомерността на деянието на А.Д. с
това, че обвиняемата е улеснила дъщеря си да заживее съпружески с непълнолетния
М.В. като и позволила и едновременно с това заповядала на С.Д. да отиде в дома
на Великови. Деятелността на другите двама обвиняеми отново е описана като
„улесняване“ – били изразили готовност да приемат момичето, да го гледат и се
грижат за него, били осигурили дом за момчето и момичето.
Така изложената в постановлението фактическа
обстановка, както и кратките съображения на наблюдаващия прокурор за
съставомерност на деянието, засягат правата на тримата обвиняеми да разберат в
какво престъпление са обвинени и адекватно да организират защитата си. На първо
място от изложената фактическа обстановка не става ясно с какви фактически действия
тримата обвиняеми са реализирали състава по чл. 191, ал. 2 от НК. Използваната
дума „улесни“ е синоним на облекчавам, помагам, спомагам, съдействам и т.н. В
правната теория съдържанието на думата е изяснено във връзка тълкуването на чл.
20, ал. 4 от НК при помагачеството, където това е създаване на условия, които в
някаква степен благоприятстват извършителя, но при вече формиран умисъл.
Безспорно тук реализираното от извършителя по чл. 191, ал. 2 от НК е
самостоятелно деяние, което не е пряко свързано с извършено престъпление от
страна на лицата заживели съпружески. Няма изложение в постановлението, от
което да се заключи, че улесняването е станало вследствие на вече взето решение
от страна на М.В. и С.Д. да заживеят съпружески, без да са сключили брак и от
там и на фактическите действия, които обвиняемите са предприели, за да ги
спомогнат в това им решение. Дори обратното – направено е изложение, че А.Д. е
заповядала на дъщеря си да отиде в дома на Великови. По отношение на Р.В. и С.В.
няма изложение за конкретните действия, които са предприели, за да улеснят
деянието, освен че били изразили готовност да приемат момичето в дома си , да
го гледат и да се грижат за него, което е сумирано в заключението, че са
осигурили дом за С.Д. и М.В.. Престъплението по чл. 191, ал. 2 от НК е
резултатно и следва да се посочи „склоняването” и/ или „улесняването” как е
довело до настъпване на резултата – заживяване съпружески на двамата. Няма
обсъждане на субективната страна на деянието. В постановлението няма изложение
на виждането на прокурора относно субективната страна на извършеното от
тримата. В тази връзка не става ясно съображението на прокурора да приеме, че
всеки един от тримата обвиняеми е реализирал деянието по чл. 191, ал. 2 от НК.
Обвинението е, че и тримата са реализирали посочения състав в един и същи
период, на едно и също място и спрямо едни и същи лица, но не е обсъдено защо
няма съучастие, а независимо извършителство от всеки един обвиняем. При
съучастието от обективна страна е налице поведение на две или повече лица за
осъществяване на дадено умишлено престъпление, при което всеки един от
съучастниците обективно допринася за отрицателното засягане на правно защитения
обект. Престъплението по чл. 191, ал. 2 от НК може да бъде само умишлено. В
тази насока е редно да се отбележи, че в постановлението е посочено, че Р. и С.
Великови са изразили готовност да приемат момичето в дома си , да го гледат и
да се грижат за него, което е сумирано в заключението, че са осигурили дом за С.Д.
и М.В., т.е. възприето е, че са заедно са реализирали деянието, но не са приети
за съучастници. Това не са въпроси
по същество, касаещи разглеждането на делото в съдебната му фаза, а касае начина
на извършване на деянието, което е
наложително с оглед изясняване на обективната и субективната страна на
престъплението.
Редно е да се посочи и друго, независимо че това не е свързано
с основанията по чл. 377, ал. 1, предл. 2
във вр. чл. 249, ал. 4 , т. 1 от НПК. В хода на водене на досъдебното
производство , в качеството им на свидетели са били разпитани непълнолетните С.А.Д.
и М.Р.В.. В разпитите на двамата няма изложение , че са запознати с правата си
на пострадали лица. Липсва и изявление от страна на разпитаните, че са
запознати с правата си по НПК и по – специално тези по чл. 119 и чл. 121 от НПК, а именно възможността им да откажат да дават свидетелски показания относно
обстоятелства, които биха уличили родителите им в извършване на престъпление. В
случай на необходимост следва да се приложи нормата на чл. 100 от НПК и да се
ангажира особен представител за защита правата на непълнолетните.
Предвид допуснатите и описани по-горе съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемите, съдебното производство следва да се прекрати и делото
следва да се върне на РП Малко Търново за тяхното отстраняване.
С оглед на горното и на основание чл. 377, ал. 1,
предл. 2 във вр. чл. 249, ал. 4 , т. 1
от НПК,
РАЗ П О Р ЕЖДА М:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НАХД № 39/2019г.
по описа на РС Малко Търново.
ВРЪЩАМ делото на Районна прокуратура, гр. Малко
Търново за отстраняване на нарушенията, констатирани в мотивите на настоящото
разпореждане.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест в 7-
дневен срок от връчване на препис от същото на страните по реда на Глава XXII
от НПК пред Окръжен съд гр. Бургас.
Препис от разпореждането да се изпрати на обвиняемите А.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, Р.М.В., ЕГН **********,*** и С.Н.В., ЕГН **********,***.
СЪДИЯ: