О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1840/2.11.2020г.
гр. Пловдив, 02.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І
отделение, VІ с., в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и
двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело
№ 994 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК.
С жалба вх. № 15763 от 30.08.2019г. (л. 4 – 6 от адм.
дело № 12681 от 2019г. по описа на ВАС, Второ отделение) жалбоподателката Р.К.,
чрез пълномощника адв. Х., е оспорила определение № 1618 от 08.08.2019г.,
постановено по адм. дело № 994 от 2019г. по описа на Административен съд –
Пловдив, включително в частта му за разноските. В жалбата се посочва, че
неправилно в определението е присъдено възнаграждение за осъществената защита от
адв. С. К., тъй като делото не е от фактическа или правна сложност. При
позоваване на разпоредбите на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) и
Тълкувателно решение № 6 от 2013г. на ОСТК на ВКС, се твърди, че следва да бъде
присъден адвокатски хонорар в минимален размер, а именно по чл. 8, ал. 2, т. 1
от Наредбата в размер на 600лв.
Ответната страна – А.Н.О., чрез
пълномощника адв. Д., изразява становище (л. 20 от адм. дело № 12681 от 2019г.
по описа на ВАС, Второ отделение), че в жалбата се иска изменение на
определението, в частта му за разноските, но възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е подадено след законоустановения срок. В хода на
съдебното производство, включително при представянето на списъка с разноските и
договора за правна помощ, не е направено такова възражение, предвид на което
съдът правилно е присъдил възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в посочения в договора за правна помощ и списъка с разноски
размер.
С определение № 1708 от
03.02.2020г., постановено по адм. дело № 12681 от 2019г. на ВАС, Второ
отделение, състав на касационната инстанция е намерил, че оспорването на
определение № 1618 от 08.08.2019г., постановено по адм. дело № 994 от 2019г. по
описа на Административен съд – Пловдив, в тази си част има характер на искане
по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Прекратил е
производството по делото и е изпратил делото за произнасяне на
първоинстанционния съд за произнасяне по искането.
По молбата за изменение на определението в частта му
за разноските.
С определение № 1618 от
08.08.2019г., постановено по адм. дело № 994 от 2019г. на Административен съд -
гр. Пловдив, оставено в сила с определение № 1708 от 03.02.2020г. на ВАС в
прекратителната част, жалбата на С. и Р. Камзумалови е намерена за недопустима
и производството по делото е прекратено. С посоченото определение съдът се е
произнесъл по дължимите разноски, като е осъдил С.К. и Р.К. да заплатят на
заинтересованата страна А.Н.О. сумата в размер на 1 500лв. (хиляда и петстотин
лева) разноски по делото, представляващи договорено възнаграждение съгласно
договор за правна помощ и съдействие.
Искането е процесуално допустимо,
направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Разгледано по съществото, същото е
НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
5 от ГПК, приложим в настоящото производство съгласно препращащата норма на чл.
144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В случая се установява, че
жалбоподателите Камзумалови са уведомени за оставянето на жалбата без движение
с призовки на л. 64 и л. 65 и редовно са призовани за съдебното заседание по
делото, насрочено за 29.05.2019г. с призовки на л. 73 и л. 74, чрез лицето
Нериман Мустафа, роднина на 08.05.2019г. Същите несъмнено са били уведомени за
образуваното по тяхна жалба дело, като със заявление вх. № 10226 от
27.05.2019г. жалбоподателят С.К. е поискал отвод на първоначално определения
съдия докладчик З. Диева на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК. Искането е
уважено и е определен за нов съдия докладчик по делото Йордан Русев.
Жалбоподателите повторно са уведомени за съдебното заседание по делото,
насрочено за 12.07.2019г. с призовки на л. 86 и 87, като призовката на
жалбоподателката Р.К. е връчена лично на адв. Х., упълномощена с пълномощно на
л. 70.
Независимо от това, жалбоподателите
и адв. Х. не са се явили в съдебното заседание по делото, съответно не са се
запознали с представените от пълномощниците на заинтересованото лице договор за правна помощ и пълномощно (л. 78)
и списък на разноските (л. 163). Списъкът с разноските е представен от
пълномощника на заинтересованото лице своевременно - най-късно до приключване
на последното заседание пред Административен съд - гр. Пловдив, но предвид
неявяването на жалбоподателите и пълномощника на единия от тях в това съдебно
заседание, не е направено своевременно възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Такова възражение е направено едва с частната жалба пред
ВАС, която макар и да е подадена в законоустановения срок за обжалване на
определението от 08.08.2019г. не може да санира бездействието на
жалбоподателката К. и нейния пълномощник адв. Х. по отношение несвоевременно
направеното възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар.
Доводите от молбата за прекомерност
на възнаграждението са неоснователни. Страната не е направила възражение за
прекомерност на разноските при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК в хода на делото,
поради което направеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК искане по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява просрочено.
Водим от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, подадено от Р.К.,
чрез пълномощника адв. Х., за изменение на Определение № 1618 от 08.08.2019г.,
постановено по адм. дело № 994 от 2019г. по описа на Административен съд –
Пловдив, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: