Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на шести октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в присъствието на
прокурора .........................., разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 214
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е молба за развод по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК от С.К.Б., срещу С.Д.Б., за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство.
Ищцата излага в исковата молба, че страните са
сключили граждански брак на 30.04.2018 г. пред длъжностното лице по
гражданското състояние при община Добрич. От брака си нямат родени деца.
Твърди, че от 2012 г. страните са живели на съпружески начала в РГермания. Още
от началото на съжителството ищцата била принудена чрез заплахи и насилие от ответника
да проституира. През две хиляди и осемнадесета година отново чрез заплахи била
принудена от ответника да сключат граждански брак. На 31.05.2020 г. ищцата
успяла да отиде сама до социалните служби в Германия, където разказала за
психическия и физическия тормоз, който упражнявал съпругът й над нея. С тяхно
съдействие успяла да си купи билет и да се прибере в България, където се
установила да живее в дома на родителите си в гр. Каварна. Твърди, че след като
узнал за завръщането й в България, ответникът я последвал, няколко пъти
посещавал дома на родителите й където заплашвал всички със саморазправа. С
оглед изложеното ищцата моли бракът между съпрузите да бъде прекратен поради неговото
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
моли за прекратяване на брака, поради неговото дълбоко разстройство, породено
от противобрачното поведение на ответника.
В законоустановения срок ответникът, не е
депозирал писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява, не
се представлява и не взема становище по иска.
От събраните в настоящото производство писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
От представеното удостоверение за сключен граждански
брак издаден въз осн. на акт за
граждански брак № ********* г. на Община Добрич-град, се установява, че
страните са сключили граждански брак на 30.04.2018 г., като съпругата е
запазила фамилното си име Б.. През време на брака съпрузите нямат родени
ненавършили пълнолетие деца. Видно е от представеното удостоверение за семейно
положение, съпруг и деца, че ищцата има едно непълнолетно дете И.С.К., с ЕГН **********,
родено преди сключване на брак с ответника.
От приложената към исковата молба жалба вх. №
346/15.06.2020 г. се установява, че ищцата е сезирала РП Каварна с искане за
защита и съдействие срещу ответника С.Б., с оглед отправяните към нея и
семейството й заплахи за саморазправа.
От разпита на свидетеля Д.А.К.– леля на ищцата, се установяват изложените от ищцата в
исковата молба обстоятелства за оказвано системно физическо и психическо
насилие над С., през време на брачното съжителство, довело до фактическата
раздяла между съпрузите. Свидетелката разказа, че бракът между племенницата й и
ответникът е бил сключен чрез принуда и е служел за прикриване на
действителните отношения между страните – принуждаването на ищцата да
проституира в РГермания. При провежданите телефонни разговори с ищцата, през
време на брака, свидетелката винаги е оставала с впечатлението за изпитван
огромен страх у С. от съпруга й, който я принуждавал да проституира, тормозел я
психически и упражнявал физическо насилие над нея. След като С. успяла да
избяга и се прибере без знанието на ответника в България, той неколкократно
посещавал домът й в гр. Каварна, заплашвал цялата фамилия със саморазправа и
само намесата на роднини, съседи и полицията, предотвратила отвеждането на
ищцата насила отново в Германия. Според показанията на свидетелската ответникът
се отнасял към С., не като към съпруга, а като към вещ, която му вади пари.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за разстройството на
брака, ако някоя от страните е поискала това (чл. 49, ал. 3 СК).
От показанията на св. Д.К., които съдът кредитира като
обективни, последователни и непротиворечащи на останалите събрани по делото
доказателства, се установява, че от самото начало на брака между страните
ответникът е упражнявал постоянно психическо, а често и физическо насилие над ищцата,
принуждавал я да проституира което е довела до фактическата им раздяла. При
така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде
прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за
прекратяване на брака (ППВС №10/1971г., т.3), както и че не всяка фактическа
раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но
в настоящият случай не фактическата раздяла, а поведението на ответника
изразяващо се в упражняване на психически тормоз и физическо насилие над ищцата
през време на брачното им съжителство дава основание да се направи извода, че
бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен и съществува само
формално.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно
вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. С
оглед искането на ищцата в този смисъл, съдът следва да се произнесе и относно
вината за разстройството на брака. Доколкото причината за крайно влошените
отношения между страните се дължи единствено на виновно поведение на ответника,
а приносът на последния за влошените и нетърпими отношения между страните се
дължи на упражняването на физическо и психическо насилие над ищцата, което
безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира, че изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака носи именно той, поради което и следва да прекрати брака с развод по
негово вина. По делото не се събраха никакви доказателства за наличието на
виновно поведение у жената.
Доколкото по делото се установява, че единствено
ответникът с поведението си е допринесъл за разстройството на брачната връзка,
съдебният състав приема, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака е негова. Още повече че по делото се установиха конкретните
брачните провинения на мъжа-сочени от ищеца в исковата молба. При това
положение, настоящата инстанция счита, че запазването на този брак не е в
интерес нито на семейството, нито на обществото, поради което и следва да бъде
прекратен по вина на мъжа.
На основание чл. 329, ал. 1,
изр. 1 от ГПК вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата ГПК,
съдът определя окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на
50,00 лв. По делото са ангажирани доказателства, за внесена държавна такса в размер на 25,00 лева от
ищцата С.Б. при завеждане на молбата, поради което разликата от 25.00 лева следва да се възложи на
виновния съпруг, в случая на ответника. Ищцата не е направила искане за
присъждане на сторените в производството разноски, поради което и такива не
следва да й бъдат присъждани.
По изложените мотиви Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3,
вр. чл. 49, ал. 1 СК, гражданския брак, сключен между С.Д.Б., ЕГН ********** и С.К.Б.,
ЕГН **********, с Акт за граждански брак № ****** г. на община Добрич-град,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 49, ал. 3
от СК, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
на съпруга С.Д.Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, С.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Каварненски
районен съд сумата от 25,00 лева - държавна такса при решаване на делото по
иска за развод, както и 5,00 лв. в случай на издаване на един изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….