Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 23.01.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание
на двадесети
януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия К.Анастасова гр.
дело № 7194 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 10220/14.01.2019 г., постановено по гр.
д. № 79617/2018 г. по описа на СРС, 153 състав са уважени в една част
предявените от „Т.С.” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
срещу Д.Х.Д., ЕГН ********** и Д.Г.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***,
осъдителни искове по чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ за заплащане поравно на сумата 1 493,58 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за имот - гр. ***********за периода от 1.5.2013 г.
до 30.4.2015 г. и сумата 11,02 лв. за дялово разпределение за същия период,
ведно със законната лихва, считано от 08.11.2017 г., като исковете по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане поравно на сумата 367,74 лв., представляваща лихва за
забавено плащане на цената за топлоенергия за периода от 15.8.2014 г. до 27.7.2017 г. и 2,56 лв. - лихва за
забавеното плащане на таксата за дялово разпределение за същия период, както и
предявените срещу Т.Г.Л., ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане на сумите 213,37 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - гр. ***********за
периода от 1.5.2013 г. до 30.4.2015 г. и 1,57 лв. за дялово разпределение за
същия период, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 52,53 лв.,
представляваща лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода
от 15.11.2014 г. до 27.10.2017 г. и 0,36 лв. - лихва за забавеното плащане на
таксата за дялово разпределение за същия период са отхвърлени като
неоснователни.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК са осъдени Д.Х.Д., ЕГН **********, Д.Г.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***
и Т.Г.Л., ЕГН **********,***, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, *** сумата 309,54 лв.
-разноски по делото; на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е осъдена „Т.С.” ЕАД, *** да
заплати на адвокат И.Д.,*** сумата 79,00 лв. адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената срещу ответника част от исковете.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в частта, в която
са отхвърлени предявените искове по чл.86, ал.1 ЗЗД. Същото се оспорва с
оплаквания за нарушения на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно не е съобразил
действащите ОУ за продажба на топлинна енергия /в сила от 13.02.2008 г./, като
в чл.32, ал.1 от същите е определен срока, в който купувачите на ТЕ, в т.ч. и ответника
е следвало да заплаща месечните дължими суми – 30 дневен след изтичане на
срока, за който се отнасят. Поради това,
с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за
дължимата сума. По този начин, СРС е формирал неправилни изводи и е отхвърлил
предявените искове за заплащане на обезщетение за забава.
Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на предявените искове в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемите Д.Х.Д., Д.Г.П.
и Т.Г.Л. не са подали в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.
В останалата част решение № 10220/14.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 79617/2018 г. по описа на СРС, 153 състав, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите по въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предмет на разглеждане в производство са положителни
установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника, в
качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, за цена на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., както и такава отразена в 2 бр.
общи фактури - от 31.08.2014 г. и от 31.07.2015 г., както и за цена на услугата
дялово разпределение за същия период в размер на 29.23 лв. Предмет на
производството са и установителни искове за наличието на вземания за
обезщетение за забава върху главниците, както следва: 310.01 лв. върху първата
главница и 6.55 лв. върху втората главница за периода от 17.10.2014 г. до
25.09.2017 г.
За да отхвърли предявените осъдителни искове по
чл.86, ал.1 ЗЗД, СРС е приел, че съобразно действалите ОУ от 2014 г. ищецът не
е ангажирал доказателства за публикуване на фактурата за потребено
количество ТЕ за отчетния период.
По отношение на вземанията приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от
10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33,
ал.1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, в каквато насока по делото не са
ангажирани доказателства от ищеца.
Поради това, по отношение на вземането за
обезщетение за забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия и такса
за дялово разпределение, правилно е прието от първоинстанционния съд, че следва
да бъде отхвърлена претенцията на ищеца.
Не се установява от доказателствата по делото,
поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното материално право факти и
обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу
ответника. Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на
ответника за заплащане стойността на доставената в процесния
имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в
отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна
енергия. В забава за изпълнение, обаче, длъжникът може да изпадне в случай, че
вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В случая
ликвидността на произтичащите от реалното потребление /повече от прогнозното/
вземания е установена с изравнителните сметки, за чието стабилизиране и
въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ- 2014 г./ доказателства по делото, при
принадлежаща нему доказателствена тежест, не са представени.
Съгласно чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от
м.03.2014 г. Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет- страницата на продавача, като според ал.4 на
чл.33 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал.2. Следователно при
действието на цитираните Общи условия лихва за забава се дължи само върху
сумата по общата фактура, издадена след изравняването, и за периода след
нейното публикуване. В случая ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
представил доказателства за публикуване на общите фактури, следващи
изравняването, на интернет- страницата му, съответно- за датите, на които е
станало това, поради което и поради непроведено пълно доказване на наличието на
забава и периода на тази забава исковете му по чл.86, ал.1 ЗЗД, подлежат на
отхвърляне като недоказани и неоснователни.
С оглед изложеното и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните
части следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора - неоснователност на
въззивната жалба, на въззивника не се дължат
разноски.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10220/14.01.2019 г., постановено по гр.
д. № 79617/2018 г. по описа на СРС, 153 състав, в частта, с която са отхвърлени,
като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** срещу Д.Х.Д., ЕГН ********** и Д.Г.П., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, осъдителни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане поравно
на сумата 367,74 лв., представляваща лихва за забавено плащане на цената за
топлоенергия за периода от 15.8.2014 г. до
27.7.2017 г. и 2,56 лв. - лихва за забавеното плащане на таксата за дялово
разпределение за същия период, както и предявените срещу Т.Г.Л., ЕГН **********
искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 52,53 лв., представляваща
лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода от 15.11.2014 г.
до 27.10.2017 г. и 0,36 лв. - лихва за забавеното плащане на таксата за дялово
разпределение за същия период.
В останалата част Решение № 10220/14.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 79617/2018 г. по описа на СРС, 153 състав, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.