№. 482 / 19.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана 19.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав, в публично заседание на 19.06.2018г. в състав :
Председател : ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№. 754 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Ищците Ц.С.З. xxx и Б.Ц.З. xxx, чрез пълномощника им адвокат Ж. xxx, твърдят в исковата молба, че първият от тях, на основание влязло в сила на 03.06.2014г. Постановление за възлагане на недвижим имот по и.д. №. 82/2010г.на ДСИ при РС-Монтана, а двамата с втората ищца в качеството си на наследници на А. Б. З., б.ж. на гр. Б., починала на 23.07.2016г., са собственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор xxxx .1.1, находящ се в г. у. К. №. 6. в сграда №. 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 0З928.513.188, с предназначение- жилище, апартамент, на 1 ниво, с прилежаща част: приземен етаж, при съседи: на същия етаж: xxxx .1.2, под обекта: няма, над обекта: 03928.51З.188.1.2., както и на поземлен имот с идентификатор xxxx и подобренията в него.
Съгласно Протокол от 28.10.2014г. за въвод в имота по изп.д.№. 82/2010г. съдия изпълнител е констатирал, че югозападната стая от жилището, югозападната стая от приземния етаж, който е прилежаща част към жилището на доверителите й и стопанска сграда/барака/ зад къщата са заети с движими вещи на ответника, които вещи са оставени в тези помещения на отговорно пазене от Ц.З. за срок от 14 дни, в който срок ответника С.З. е бил длъжен да ги изнесе, за което същия е уведомен със съобщение от съдия изпълнител, получено лично от него на 12.11.2014г.
Твърди се, че и до настоящия момент описаните по-горе помещения от имота на доверителите й са заети с тези движими вещи на ответника, който не желае да ги изнесе от имота им.
Обръща се към съда с искане да постанови решение, с което на основание чл.109 от ЗС да бъде осъден ответника С.С.З. да премахне своите движими вещи от посочените помещения, както и на осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД да им заплати обезщетение, равняващо се на средния пазарен наем, за това че ги е лишил от възможността да ползват същите, считано от 28.10.2014г. до опразването на горните помещения, в размер на 60лв месечно общо за трите помещения / общо сумата 2160 лв/, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Претендират за присъждане на деловодните разноски.
В открито съдебно заседание поддържа исковите претенции, като вторият иск- съобразно заключението на назначената по делото ССЕ. Представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ответникът С. xxx е подал писмен отговор на исковата молба / в първоначално образуваното гр.д.№. 916/2017г. по описа на РС- гр. Б./ и по настоящето. На първо място е заявено, че предявеният иск е недопустим. Основанието на което почива иска е влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело 82/2010 г. на ДСИ при РС Монтана. Ответникът счита, че това дело не е приключило и по делото няма извършен въвод във владение на недвижимия имот. Твърди се, че протоколът не е изготвен в предвидения от закона ред поради обстоятелството, че при извършване на въвода трябва да се опише подробно имота и „ще стане ясно порочното изпълнение по делото, където действията са извършени по отношение на апартамент с идентификатор xxxx .1.1.
Налице е липса на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод у съда за претендираните действия и претендираните суми”.
Заявено е още и че към момента се е обърнал към компетентните инстанции по отношение на извършените нарушения от страна на длъжностни лица по изп. дело 82/ 2010 г.
Ответникът счита на следващо място, че исковата молба е нередовна, защото не са спазени формалните изисквания на чл.127 чл.128 от ГПК- петитумът е неясен - не е уточнен конкретно периода, за който се претендира обезщетение по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД.
По делото заедно с исковата молба не са му предоставени цитирания протокол за въвод във владение в точка 4 от доказателствата по исковата молба. Налице е само опис за принудително отнемане на вещи, който е написан ръкописно, не е ясен и в него не са посочва къде се въвежда ищеца. Говори се за стопански постройки и други, които нямат нищо общо с апартамента, който е предмет на изп. дело. Счита, че исковата молба ” не е окомплектована и по този начин ми е нарушено правото на защита”.
На второ място в отговора е заявено, че предявеният иск е неоснователен. Твърди се, че многократно е изисквал протокола за опис на имуществото му от 28.10.2014 г. по изп. дело 82/2010 г. „извършен в нарушение на чл. 428, ал.1 от ГПК от ДСИ К. Р.. Този протокол „не се разчита и следва да бъде четливо напечатан, за да го съпоставя с моите описи и при липси да направя възражение. Многократно мълчаливия отказ е показател, че протокол от опис на имуществото ми е изготвен в интерес на ищеца с неверни обстоятелства. Без напечатан четлив протокол и призовка за изпълнение - въвод във владение в недвижим имот с точно описание на имота в, който се извършва въвода не считам, че е приключило изпълнителното дело и не е налице основание за претенциите на ищеца”. Освен това заявява, че през целия период от постановлението за възлагане до този момент нямам достьп до недвижимия имот и няма как да изнесе вещите си дори и да има такова желание.
Поради тази причина счита, че е неоснователна претенцията на ищеца по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Заявява, че към молбата са приложени по опис 6 броя доказателства, които се непълни. Обстоятелствата на които се позовава ищеца са непълни, недоказани. През цялото време на проведените действия от ДСИ по изпълнителното дело се представят документи за жилищен имот и стопански постройки към него, а постановлението за възлагане на недвижимия имот говори за апартамент. Документите, които идентифицират имота като Удостоверение от АГКК, посочено като доказателство в описа към исковата молба е неоттоварящо на документите по изпълнителното дело.
Никъде в исковата молба не се посочва сума за претендирано обезщетение по чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
В открито съдебно заседание поддържа изразеното становище лично и чрез упълномощения си процесуален представител-адв. Г. С. Д.-САК. По същество моли исковете да бъдат отхвърлени. Представя писмена защита.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е заключение на съдебно- икономическа експертиза.
Съдът,като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 от ГПК приема следното :
Между страните няма спор и от събраните доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 07.05.2007г. по гр. д. №. 5/2000 год. по описа на РС- Б. и образувано изп.дело №. 82 /2010г. по описана СИС при РС Б. е изнесен на публична продан на осн. чл.288, ал.1 ГПК съсобствения им неподеляем недвижим имот- дворно място от 630 кв.м. в гр. Б., УПИ ХV-1958 от кв. 171 по плана на града, заедно с приземния и първи етаж от постороената в него двуетажна жилищна сграда със съотв. прилежащи ид. части от общите части на сградата. Посочени са съделителите по делото и правата им: Ц. С. З., А. Б. З. /съпрузи/ и С. С. З. справа ¼ ид.част.
С Постановление за възлагане на недвижим имот/18.02.2013г. по и.д. №. 82/2010г. на ДСИ при РС-Монтана, влязло в сила на 03.06.2014г. имотът, предмет на публичната продан е възложен върху Ц. С. З. xxx /ищец по настоящето/. Същият е описан в Постановлението като поземлен имот с идентификатор xxxx гр. Б. с площ 643 кв.м., при съседи на имота /изредени с №./, ведно с построените в имота самостоятелен обект с идентификатор xxxx .1.1, находящ се в сграда №. 1, разположена в поземлен имот с идентификатор xxxx , предназначение- жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 и с прилежаща част: приземен етаж, при съседни самостоятелни обекти в сградата- на същия етаж: xxxx .1.2, под обекта: няма, над обекта: 03928.51З.188.1.2.
Ищците Ц.С.З. и Б.Ц.З. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот за първият от тях, на основание горепосоченото Постановление за възлагане на недвижим имот по и.д. №. 82/2010г., а двамата с втората ищца в качеството си на наследници на А. Б. З., б.ж. на гр. Б., починала на 23.07.2016г.
Съгласно Протокол от 28.10.2014г. за въвод в имота по изп. д.№. 82/2010г. съдия изпълнител е констатирал, че югозападната стая от жилището, югозападната стая от приземния етаж, който е прилежаща част към жилището на ищците и стопанска сграда/барака/ зад къщата са заети с движими вещи на ответника, които вещи са оставени в тези помещения на отговорно пазене от Ц.З. за срок от 14 дни, в който срок ответникът С.З. е бил длъжен да ги изнесе, за което същия е уведомен със съобщение от съдия изпълнител, получено лично от него на 12.11.2014г./л.6-л.9 от гр.д. №. 916/2017г на БРС/. Изпълнителното дело е приключено с Постановление от 02.02.2017г. на ДСИ в СИС при СРС, командирован по изп.д.№. 82/2010г. на БРС, в което е констатирал, че са извършени действията съгласно изпълнителния титул.
До момента на предявяване на исковата молба и след това описаните по-горе помещения от имота на ищците са заети с движимите вещи на ответника, който не отрича този факт. В тази връзка е изготвения Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от 28.06.2016г. и такъв Протокол от 02.09.2016г. по изп.д.№. 82/2010г./л.34 и л.35 от настоящето/, както и показанията на разпитаната свид. Л. С. И..
От заключението на назначеното по делото в..л.Л.З. се установява размерът на средния пазарен наем на двете стаи и стопанската сграда за периода от 28.10.2014г. до подаване на исковата молба в съда- 30.10.2017г., на база месечния наем на подобни на исковите помещения. В открито съдебно заседание от 22.05.2018г. в.л. Л. З. сочи този размер- 2164.20лв. Съдът възприема заключението като дадено обективно и безпристрастно.
С оглед на изложената и приета за установена фактическа обстановка съдът намира предявените искове за основателни. Претенцията с пр. осн. чл.109 ЗС се подкрепя от доказателствата по делото, от които твърденията на ищците се установяват по един несъмнен начин. Собствени на ищците помещения са заети от движими вещи на ответника, без законово основание и въпреки тяхното нежелание да ги лишава от правото им да ги ползват. За това следва да бъде осъден ответника С.З. да премахне своите движими вещи от описаните по- горе три помещения в имота им.
Претенцията с пр. осн. чл.59 ЗЗД също е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена. Установено е че ответникът не е собственик на процесните три помещения, в които се намират негови движими вещи, не желае да ги освободи и по този начин пречи на ищците да ползват пълноценно собствения си имот, за което следва да им заплати обезщетение. В случая обезщетението съобр. заключението на в.л. Л. З. за исковия период възлиза на сумата 2160 лв, която следва да им бъде присъдена, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на сумата.
Съдът намира за необосновани и неоснователни възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
При очертания изход на спора и съобр. чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски - в общ размер на сумата 860 лв / по представения списък на разноските по чл.80 ГПК /.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.С.З. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да премахне своите движими вещи от югозападната стая на самостоятелен обект в сграда с идентификатор xxxx .1.1, от югозападната стая от приземния етаж, който е прилежаща част към самостоятелен обект в сграда с идентификатор xxxx и стопанска сграда/барака/, находяща се зад жилищната сграда в поземлен имот с идентификатор xxxx , с административен адрес: гр. Б. у. К. №. 6..
ОСЪЖДА С.С.З. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на Ц.С.З. xxx и Б.Ц.З. xxx /съдебен адрес: чрез пълномощника им адвокат Ж. xxx/ сумата 2 160 лв-обезщетение за това, че е лишил ищците от ползване на горепосочените три помещения, без правно основание, за периода от 28.10.2014г. до подаване на исковата молба в съда- 30.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата 860лв- разноски по водене на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :