Определение по дело №260/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260462
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20211800500260
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 21.06.2021г.

 

 

 

Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивен състав,в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                      

                                                                                  Председател: Дора Михайлова

                                                           Членове:1. Евгения Генева

                                                                                  2. Васил Василев

разгледа докладваното от Генева гр.д.№ 260/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.Б. № 260056/13.01.2021г. и въззивна жалба вх.№ 26003/04.01.2021г. на „М.Б.“ ЕООД, против решение № 157/08.12.2020г. на РС-Елин Пелин по гр.д.№ 687/2019г.

К.С.Б. обжалва решението в частта,с която е отхвърлен искът ѝ с правно основание чл.200 КТ за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер  16000 лв. до предявения размер 80 000 лв.,ведно със законната лихва за периода от 21.12.2018г. до 20.08.2019г. за разликата над присъдения размер 1080 лв. до предявения размер 5 288.88 лв.Релевира оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.Съдът несправедливо подценил интензивните болки и страдания, потенциалните болки при влошаване на времето „пожизнено“, физическия и психичен дискомфорт  от нуждата да бъде обслужвана при тоалета си в продължение на месеци и дори да бъде качвана на ръце до петия етаж от свои близки.Преживяла страх от вероятността да се наложи операция за поставяне на  изкуствена става.След като се върнала на работа,установила,че не може да изпълнява задълженията си поради силни болки и се наложило да напусне.Последиците от злополуката се отразили рязко на качеството й на живот.Не можела да спортува и да се занимава с йога, станала финансово зависима от дъщеря си,което я угнетявало.Съдът неправилно приспаднал получените обезщетения от застрахователя от обезщетението за неимуществени вреди,тъй като те касаели понесените вследствие трудовата злополука имуществени вреди: 1426.94 лв.за 333 дни временна нетрудоспособност,1305.43 лв. за медицински разходи,120 лв. за болничен престой на 27.11.2019г. и 140 лв. за болничен престой на 02.12.2019г.Действително,по време на процеса били заплатени посочените суми,но това следвало да бъде отразено с отхвърлителен диспозитив по съответния пункт на претенцията за имуществени вреди, а не да се приспада от сумата на обезщетението за неимуществени вреди.Иска решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него въззивният съд „да уважи изцяло предявените искове до сумата 80 000 лв.,ведно с претендираната законна и мораторна лихва“, а също да постанови отхвърлителен диспозитив по пункт 2 от исковата молба относно претенцията за имуществени вреди.

Ответното дружество е депозирало становище за неоснователност на жалбата .Обезщетението за неимуществени вреди не било несправедливо ниско,тъй като след възстановителния период ищцата понасяла болки само при натоварване извън ежедневните дейности.Житейски неоправдано било да се твърди,че ищцата има морално задължение да осигурява финансово дъщеря си и съответно е понесла страдания от обратна финансова зависимост.Независимо,че злополуката станала по време на връщането й от работа, ищцата съпричинила увреждането в размер на 80% поради груба небрежност-не почистила снега на тротоара пред жилището си,което е задължение на собственика,респ.наемателя.Ето защо обезщетението следвало да се редуцира на осн.чл.201,ал. КТ.Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди след приспадане на процента на съпричияване възлизал на 5000 лв.

„М.Б.“ ЕООД обжалва решението в частта,, с която е присъдено обезщетение над 1000 лв. и в частта относно присъдената законна лихва върху сумата,надвишаваща 1000 лв., тъй като признал иска за имуществени вреди до 1000лв.Това обуславяло интереса му да обжалва решението в частта за неимуществени вреди за сумата над 1000лв.Релевират се оплаквания за необоснованост на решението.Съдът неправилно приел,че злополуката станала на 21.12.2018г. около 7 часа на заледен участък от тротоара пред блока,където пострадалата живее,след подминаване на парковата зона.Според декларацията за трудова злополука  № 518/15079 от 15.01.2019г. ,вх.№ 33 от 15.01.2019г.,досие № 22961 при ТП на НОИ,мястото на злополуката е „тротоар пред основното място за живеене“.Пострадалата сама подписала декларацията и в същия смисъл били показанията на св.А.,докато съдът неправилно кредитирал св.Иванова-дъщеря на пострадалата-игнорирайки родствената връзка,обуславяща заинтересованост.Участъкът бил заледен,което доказвало съпричиняване поради неизпълнение на задължението на пострадалата по чл.6 ,ал.1 от Наредба № 2 за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците  на територията на Община Е. П. – за почистване  на тротоарите от сняг и лед.Съдът нарушил материалния закон-разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ.Що се отнася до понесените болки и страдания, обезщетението било несправедливо завишено.Интензивни болки имало непосредствено преди и след двете операции, но после болките намалели и качеството на живот се подобрило.Ето защо справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлизал според съдебната практика за аналогични случаи на 5000 лв. и след редукция на 80% съпричиняване искът следвало да бъде уважен за 1000 лв.

К.Б. оспорва жалбата на „М.Б.“ ЕООД.Неоснователно било възражението за съпричиняване.Декларацията за трудова злополука въпреки подписа на пострадалата нямала сила на извънсъдебно признание на неизгоден факт.Свидетелката А. не била очевидец на инцидента.На второ място-ищцата не била длъжна да почиства терена пред блока,тъй като чл.11 ЗОС вменявал това задължение на Общината.Липсвали каквито и да било данни за груба небрежност/несъобразяване на облеклото с метеорологичната обстановка,отклоняване на вниманието чрез действия с мобилен телефон и пр./Евентуално съпричиняването не би следвало да е повече от 10%.Обезщетението за неимуществени вреди не било прекомерно,тъй като ищцата претърпяла две операции с поставяне на три метални пластини ,възстановявала се е повече от година и е търпяла болки през целия рехабилитационен период.Наложило се да напусне работа .Прогнозата била за дегенерация на ставата,което щяло да влоши живота й завинаги.

Третото лице-помагач на ответника  З. „А.Б.“ АД оспорва жалбата на К. Б..Дружеството изплатило застрахователно обезщетение в общ размер 3 349.11лв.Претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 3092.40 лв. с ДДС.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед доводите на страните, Софийски окръжен съд приема следното:

С искова молба вх.№ 1082/21.08.2019г. К.С.Б. с ЕГН ********** ***, е предявила против „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл.200 КТ за неимуществени вреди с цена  40 000 лв., иск за имуществени вреди вследствие трудова злополука с цена 1159.80 лв.1 159.80 лв. и на осн.чл.86 ЗЗД с цена 2 644.44 лв. ,представляваща законната лихва върху двете обезщетения за периода от 21.12.2018 г. до 20.08.2019г.Претендира се и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на обезщетенията.

В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е заявил,че не оспорва наличието на трудово правоотношение и трудова злополука на 21.12.2018г.Не оспорва медицинските интервенции и претърпяните във връзка с тях болки.Оспорва периода на възстановаване с твърдението ,че според медицинската документация  един месец след операцията е започнала да се придвижва с патерици, а не с „инвалидна количка“ и „проходилка“.Върнала се на работа,без да използва помощни средства за придвижване.Проявила груба небрежност,непочиствайки снега и леда пред блока си,поради което съпричинила злополуката в съотношение 80%.В о.с.з. на 09.07.2020г. е прието за безспорноче в хода на процеса ищцата е получила застрахователно обезщетение в размер на 2992.37 лв.

В доклада по делото съдът е приел,че са предявени отделни искове за имуществени и за неимуществени вреди,но в диспозитива на   решението липсва произнасяне  относно претенцията за имуществени вреди.С молба от 17.08.2020г. ищцата е увеличила цената на иска за неимуществени вреди на 80 000 лв. и цената на мораторната лихва за периода от 21.12.2018г. до 20.08.2019г. съответно на увеличената главница- сумата 5288.88 лв.В мотивите на решението съдът приема,че“ за ищцата се следва обезщетение“, без да го конкретизира по вид/видове.От така недиференцираното „обезщетение“ е приспаднал сумата 2 992.37 лв.,платена от застрахователя като „обезщетение за временна загуба на нетрудоспособност“,обоснована обаче с фактура за закупени титаниеви пирони „с оглед претендираните имуществени вреди.“Оттук нелогично заключава,че сумата 2 992.37 лв. следва да се приспадне от „обезщетението за ищцата,което се явява справедливо и разумно“-т.е. визира обезщетението за неимуществени вреди в контекста на чл.52 ЗЗД.Съдът не е посочил изрочно колко е справедливото обезщетение без редукции,но след приспадане на 2 992.37 лв. установява размер на „обезщетението“ 16 000лв.От редакцията на текста следва,че визира обезщетението за неимуществени вреди.Реконструирайки обосновката  на първоинстанционния съд, би трябвало въззивният съд да  приеме,че е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 992.37 лв. Изложени са мотиви за отхвърлянето на възражението за съпричиняване,свързани с недоказване пълно и главно от ответника,че ищцата не е изпълнила конкретни задължения относно снегопочистването,възложение ѝ с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Въззивният съд намира,че предвид наличие на мотиви относно приспадане на сума ,представляваща обезщетение за имуществени вреди,независимо дали е законосъобразно това приспадане, не е налице непълнота на решението по смисъла на чл.250 ГПК/непроизнасяне относно иска за имуществени вреди/, а очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК,изразяваща се в несъответствие между мотивите и диспозитива.Ето защо делото следва да бъде върнато на ЕпРС с указание да коригира грешката чрез преформулиране на деспозитива.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№260/2021г. на СОС  и ВРЪЩА делото на Районен съд –Елин Пелин с указания за отстраняване на очевидната фактическа грешка в диспозитива съгласно дадените в мотивите на това определение указания ,по реда на чл.247 ГПК.

След изпълнение на процедурата по чл.247 ГПК делото да се изпрати на СОС за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                  Председател:

                                                                                  Членове:1.

                                                                                              2.