№ 1740
гр. София, 15.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. Д.
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. Д. Административно наказателно
дело № 20221110216410 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-4332-004445/29.03.2022 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР на О. Т. Г. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и „глоба” в размер на 100
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
изразяващи се в това, че на 22.01.2022 г. около 04.08 часа в гр. София, по ул.
„Хайдушка гора“ с посока на движение от ул. „Битоля“ към ул. „Проф. д-р
Димитър Атанасов“ управлява л.а. марка „Форд“ с /номер/ и срещу № 58
поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя (заснежено)
реализира ПТП в паркирания т.а. „Дачия Докер“ с /номер/, след което не
спира и не установява последиците от произшествието.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице О. Т. Г., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. Твърди се, че не е извършил вменените му
административни нарушения, доколкото не е управлявал автомобила на
посоченото място. Изложено е, че по отношение на нарушението по чл. 20, ал.
1
2 ЗДвП в АУАН и НП не е описано с кои особености на пътната обстановка и
пътя не се е съобразил жалбоподателят, като не е посочена и приблизителната
скорост на движение на автомобила, за да може да се прецени дали същата е
била съобразена или не с пътната обстановка. По отношение на второто от
вменените на жалбоподателя административни нарушения – по чл. 123, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, е посочено, че не е налице умисъл при извършването му,
доколкото не е разбрал, че е станал участник в ПТП. Изложени са доводи, че
в АУАН и НП е налице лаконично описание на нарушението, като не са
посочени имуществените вреди от ПТП, имало ли е пострадали хора и т.н., с
което е нарушено правото му на защита. С оглед на изложеното, от съда се
иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
Наказващият орган и жалбоподателят не се явяват и не изпращат свои
процесуални представители в хода на съдебното производство.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата
частична отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 22.01.2022 г., около 04.08 часа, О. Т. Г. се качил в собствения си лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. /номер/, който бил паркиран в
гр. София, на ул. „Хайдушка гора“ срещу № 58. През един автомобил пред
него бил паркиран л.а. марка „Дочия“, модел „Докер“ с /номер/, ползван от св.
Д.. О. Т. Г. привел в движение л.а. „Форд“ с рег. /номер/, след което напуснал
редицата на паркирани автомобили и продължил по ул. „Хайдушка гора“. Тъй
като улицата била без изход, Г. направил обратен завой и се върнал обратно
по ул. „Хайдушка гора“ с посока на движение от ул. „Битоля“ към ул. „Проф.
д-р Димитър Атанасов“. При разминаването си с паркирания л.а. „Дачия“ с
/номер/, О. Г. изпуснал управлението на автомобила, при което ударил с
лявата си част л.а. „Дачия“ и му причинил множество щети в областта на
2
преден ляв фар, предна лява броня, предна лява джанта, предна лява врата и
преден ляв калник. О. Т. Г. не спрял на място, за да установи щетите по
автомобилите, като вместо това съзнателно напуснал местопроизшествието.
След няколко пресечки последният спрял и огледал щетите по собстения му
л.а. „Форд“.
Около 07.00 часа на 22.01.2022 г. св. Д. установил щетите по автомобила,
който бил неизползваем, в резултат на което подал жалба в 06 РУ-СДВР.
Случаят бил разпределен на св. Асен Владимиров Кутин, който изискал от
„Сиенсис“ АД записи от камерите за видеонаблюдение в района.
Дружеството предало на полицейския инспектор Кутин с предавателно-
приемателен протокол от 08.02.2022 г. 2 броя записи от камери за
видеонаблюдение в района местопроизшествието. След преглеждането на
записите, св. Кутин установил, че виновният автомобил е марка „Форд“ с рег.
/номер/, собственост на О. Т. Г.. Последният бил призован в 06 РУ-СДВР,
като в попълнени обяснения и сведения Г. признал вината си.
В резултат на това били съставени скица и Протокол за ПТП, като св. В.
съставил АУАН № 575479/02.03.2022 г. срещу О. Т. Г. за извършени
административни нарушения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 22-4332-004445/29.03.2022 г. от началника на Сектор към
ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения на О.
Г. били наложени съответни административни наказания.
НП било връчено лично на О. Г. на 07.12.2022 г., като в законоустановения
14-дневен срок (на 08.12.2022 г.) последният подал жалба срещу НП, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Д., Асен Владимиров Кутин и В.; скица и
протокол за ПТП, справка-картон на водача; докладна записка; сведения от
Димитър Тотин и О. Г.; приемно-предавателен протокол от 08.02.2022 г.;
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и
заключението на видеотехническа експертиза (л. 48-54 от делото).
3
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията
на св. Д., който е ползвател на ударения л.а. марка „Дачия“ с /номер/.
Последният е категоричен, че макар и да не е видял самия удар, на
следващата сутрин е възприел множеството щети по л.а. „Дачия“, който е бил
неизползваем.
Механизмът на извършването на ПТП се установява по безспорен начин от
заключението на изготвената по делото видеотехническа експертиза,
приложена на чл. 48-54 от делото, което съдът кредитира изцяло като
обективно, пълно и обосновано. Вещото лице, изготвило същата експертиза, е
категорично, че в 04:07:38 часа на видеозаписа се наблюдава как мъж се
качва в л.а. „Форд Фокус“, напуска реда на паркираните автомобили и
продължава движението си по улицата, като в 04:08:32 часа се връща
обратно, при което се удря с предна лява част в предна лява част на
паркирания л.а. „Дачия“, след което напуска мястото на местопроизшествието
без да спира. От заключението на експертизата се установява и рег. № на л.а.
„Форд“, а именно /номер/.
Съдът кредитира и показанията на св. А., който е извършил проверката по
случая и е приобщил с приемно-предавателен протокол от 08.02.2022 г.
записи от камерите за видеонаблюдение в района на местопроизшествието.
Св. Кутин е категоричен, че внимателно е прегледал записите и на същите се
вижда, че виновният автомобил е именно марка „Форд“ с рег. /номер/,
водачът на който след удара не спира на местопроизшествието, за да установи
щетите от същото, а се укрива в съседни улички. Нещо повече, св. Кутин е
категоричен, че след призоваване на собственика на автомобила –
жалбоподателя О. Г., последният си е признал за извършеното от него ПТП,
както и че е усетил удара, но въпреки това не е спрял, за да установи щетите
от същото.
Показанията на св. Владислав Зашев са информативни единствено относно
процедурата по съставяне на АУАН, доколкото свидетелят е съставил
последния на база събраните писмени доказателства и направеното
самопризнание от О. Т. Г..
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
4
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 2.1, вр. т. 1.3.1 и т. 3.6 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени
при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят О.
Т. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
В конкретния случай по безспорен начин се установи, че на 22.01.2022 г.
около 04.08 часа жалбоподателят О. Г., като водач на процесния л.а. „Форд“ с
рег. /номер/, е причинил ПТП с паркирания на ул. „Хайдушка гора“ пред № 58
л.а. „Дачия“ с /номер/. В този смисъл е както заключението на изготвената по
делото видеотехническа експертиза, така и попълненото сведение и
обяснения от жалбоподателя Г., имащи характера на декларация по чл. 188
ЗДвП, в които последният потвърждава, че именно той е управлявал л.а.
„Форд“ на процесната дата и място, както и че е разбрал за настъпилото ПТП,
но въпреки това не е спрял да установи щетите, настъпили от същото. От
заключението на видеотехническата експертиза се установява, че
жалбоподателят Г. е напуснал местопроизшествието след настъпване на удара
с паркирания автомобил „Дачия“, като не е спрял да установи последиците от
5
произшествието. С това свое поведение, жалбоподателят Г. е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е осъществено
от жалбоподателя Г. виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото
последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е целял това
негативно изменение на обективната действителност. Следва да се посочи, че
от изследвания с експертизата видеозапис по несъмнен начин се установява,
че е имало силен удар от страна на л.а. „Форд“ в паркирания л.а. „Дачия“,
вследствие на което последният се е изместил настрани и назад. В този
смисъл е очевидно, че предвид силата на удара, е обективно невъзможно
жалбоподателят Г. да не е разбрал за настъпилото ПТП. Доказателство в тази
насока е и фактът, че няколко пресечки след мястото на настъпване на ПТП,
Г. е спрял, за да установи щетите по своя автомобил. Отделно от това, самият
жалбоподател признава в попълнените от него декларация и сведение,
приложени по преписката, че е разбрал за ПТП, но въпреки това не е спрял, а
е продължил по пътя.
За извършеното административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП
законодателят е предвидил в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП определяне на наказание „глоба“ в размер от 50 до 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца. В случая на
жалбоподателя Г. са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства множеството
допуснати нарушения по ЗДвП от страна на жалбоподателя Г., видно от
справка-картон на водача (л. 10-11 от делото), както и че вследствие на ПТП
са причинени значителни имуществени щети по л.а. „Дачия“, вследствие на
което последният е бил в неизправност. Съдът не констатира наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Следва да се посочи, че двете
наказания са определени към минималния размер, предвиден в разпоредбата
на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, поради което същите са от естество да постигнат
целите по чл. 12 ЗАНН. С оглед на това обжалваното НП се явява
законосъобразно в тази си част, като наложените санкции за извършеното
6
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са съобразени с обществената опасност
на деянието и дееца, поради което не са налице основания за тяхното
ревизиране.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
АУАН и НП при описание на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП не е
описано дали с ПТП са причинени имуществени вреди, дали има пострадали
хора и т.н. За разлика от задълженията на водача по чл. 123, ал. 1, т. 2 и т. 3
ЗДвП, в настоящата хипотеза на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е ирелевантно дали
са настъпили имуществени вреди от причиненото ПТП, респ. дали има
пострадали хора от същото. Доколкото видът на настъпилите вреди от ПТП
не е съставомерен елемент от състава на административното нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, то липсата на подробно описание на същите в АУАН
и НП не обуславя допуснато нарушение на процесуалните правила при
описание на нарушението и обстоятелствата при извършването му. В АУАН и
НП ясно е посочено, че се касае за ПТП между двата автомобила, като
очевидно се визира съприкосновение между тях, свързано с причинени
имуществени щети по автомобилите. С оглед на това съдът счита, че по
никакъв начин не е било ограничено правото на защита на жалбоподателя, в
частност възможността му да разбере фактическите рамки на вмененото му
„административно обвинение“.
Съдът счита, че не е налице маловажен случай на извършеното
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото същото не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. В този
смисъл следва да се отбележи, че с посоченото административно нарушение
са увредени обществени отношения, свързани с транспортната безопасност,
като вследствие на извършеното деяние са причинени множество щети по
паркирания автомобил, а жалбоподателя се е укрил след настъпване на ПТП.
С оглед на изложеното съдът счита, че правилно наказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за извършеното административно
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото последното не представлява
маловажен случай.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че не е доказано по безспорен
начин, че жалбоподателят Г. е извършил вмененото му административно
7
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. В този смисъл по делото изобщо не е установено с каква скорост
се е движил жалбоподателят Г. с управлявания от него автомобил, за да се
приеме, че скоростта му е била несъобразена със състоянието на пътя. Не са
събрани и доказателства, които да установяват какво е било състоянието на
пътя, за да се прецени, че скоростта на нарушителя не е била съобразена с
него. С оглед на това, не може да се обоснове извод за управление на
автомобила от жалбоподателя с несъобразена скорост, като
административнонаказващият орган не е събрал никакви доказателства в тази
насока. Доколкото не е установена по безспорен начин скоростта на движение
на управлявания от жалбоподателя Г. автомобил, не може да се направи
адекватна преценка дали тази скорост е била съобразена или не с пътните
условия. В случая по-скоро би било налице нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато
ППС, които управляват. От събраните по делото доказателства се установява,
че е налице именно тази хипотеза, доколкото жалбоподателят не е
контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, вследствие на
което последният се е отклонил и е ударил паркираното МПС. Съдът обаче
няма правомощие да преквалифицира вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, доколкото биха се вменили нови фактически
положения на нарушителя, които обуславят съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
По изложените съображения следва да се приеме за недоказано, че
жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което обжалваното НП в тази му част следва да се
отмени като незаконосъобразно.
Следва да се посочи, че незаконосъобразността на обжалваното НП в тази
му част, по отношение на вмененото административно нарушение по чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, се обуславя и от липсата на изложени факти и обстоятелства при
8
извършване на нарушението, което е задължителен реквизит съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В този смисъл в НП е посочено
декларативно, че скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил
е била несъобразена със състоянието на пътя. Не става ясно обаче, както се
посочи по-горе, каква е била скоростта на движение на лекия автомобил. По
изложените съображения, НП в частта, касаеща административното
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, се явява незаконосъобразно и поради
неправилно приложение на процесуалния закон.
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
частично основателна, поради което обжалваното НП следва да се отмени
като незаконосъобразно по пункт 1 относно вмененото на жалбоподателя
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се потвърди в
останалата си част - по пункт 2, касаещ извършено административно
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Предвид изхода на делото, в тежест на жалбоподателя Г. следва да се
възложат направените по делото разноски в общ размер на 302.19 лева, от
които 252.19 лева за изготвяне на видеотехническа експертиза и 50 лева за
изслушване на експертното заключение в съдебно заседание. В този смисъл е
т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. на ОСНК на ВС, в която е
посочено, че при потвърждаване или изменяване на наказателното
постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата
направените разноски, а когато са извършени няколко нарушения и
нарушителят бъде освободен от отговорност за някои от тях, той се осъжда
да заплати разноските само за нарушенията, наказателните постановления за
които са потвърдени или изменени. Доколкото в случая видеотехническата
експертиза е от съществено значение за установяване на авторството на
извършването и на двете вменени на жалбоподателя административни
нарушения, то разноските касаят и нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, в
която част НП е потвърдено. С оглед на това, жалбоподателят следва да
заплати сумата от 302.19 лева в полза на Софийски районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5, вр. 2, т. 1 и т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ частично наказателно постановление № 22-4332-
004445/29.03.2022 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на О. Т. Г. са наложени административни наказания „глоба” в размер на
200 лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
„глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 месеца за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, В ЧАСТТА, в която на последния е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева за извършено административно
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, в
която на О. Т. Г. са наложени наказания „глоба” в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА О. Т. Г. с ЕГН ********** да заплати в полза на Софийски
районен съд сумата от 302.19 лева (триста и два лева и деветнадесет
стотинки), представляваща направени по делото разноски за изготвяне и
изслушване на видеотехническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10