Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260632 01.03.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Марияна Михайлова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3606 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В.Н.Л., ЕГН ********** ***, чрез *** М. ***, ***, представлявана от ***, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, ведно със законната
лихва от завеждане на делото до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за имуществените вреди, произтичащи от неизпълнение на задължение
за поддържане и обезопасяване на дървесна растителност. Претендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на лек автомобил с рег. № ***, марка „***“, модел „***“, с рама ***, сьс свидетелство за регистрация № ***, в добро състояние
и в движение. Твърди се, че на 03.12.2019 г., около 23 часа, автомобилът бил
паркиран па ул. „***“ срещу номер 9. Към 2.30 през нощта на 04.12.2019 г.,
ищцата била уведомена по телефона от полицията, че върху автомобила имало
паднало дърво. На мястото изпратила ***ът във фирмата - Й.Й., който й се обадил
и я уведомил, че действително върху колата има паднало дърво, в резултат на
което покривът на колата бил изцяло смачкан и дежурен екип на Пожарната команда
реже дървото, което било паднало освен върху колата и на улицата, като
препречвало пътя. Твърди се още, че на следващия ден се установило, че колата е със смачкан покрив, счупени стъкла, врати,
преден и заден капак и на практика е неизползваема и трябва да се бракува.
Сочи, че дървото е израсло в имот с
идентификатор ***, който е общинска собственост. Заявява, че задължението за
поддръжката и обезопасяването на дървесната растителност на това място е на Общината.
В срока по чл.
131 ГПК, е постъпил писмен отговор от Община Пловдив, с който оспорва предявения
иск като неоснователен, по основание и размер.
Оспорва изцяло
обстоятелствата, при които ищецът твърди, че е настъпил инцидента и счита, че
не е налице увреждане, което да е в причинна връзка с поведението на Община
Пловдив и/или с действията /бездействието на нейни ***. Сочи, че съобразно
разпоредбите на Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система
на Община Пловдив, както и в съответствие със заповеди на *** на Община
Пловдив, ***те на райони издават разрешения за оформяне, окастряне, отсичане на
дълготрайната дървесна растителност, както и за резитбата на изсъхнали и болни
дървета на територията на съответния район. Твърди, че от писмо от 26.06.2020
г. от *** на район „Източен“ при Община Пловдив, на процесния имот е извършена
резитба на два броя пирамидална топола, въз основа на Заповед от 14.07.2017 г.
Заявява, че липсват данни за периода, преди датата на инцидента да са
постъпвали заявления, молби и сигнали от граждани или от бригадите, поддържащи
зелената система на ОП „Градини и паркове“ за други опасни, болни, загнили или
сухи дървета в района на ул. „***“ срещу № 9.
На следващо
място, заявява, че се касае за случайно събитие, настъпило в резултат на лоши
метеорологични условия.
Възразява още, че не се установява
фактическата обстановка за настъпване на ПТП, липсва Протокол за ПТП, съставен
от надлежен орган, както и, че нямало представени писмени доказателства относно
твърдените щети.
Отправя възражение за съпричиняване,
произтичащо от несъобразяване на паркирането с обстановката.
Искането е да се отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
От приетото по
делото свидетелство за регистрация, се установява, че ищцата е собственик на
автомобил „***“, модел „***“, с рег.№ ***.
От приетата по
делото служебна бележка, издадена от IV РС
ПБЗН- гр. Пловдив,
се установява, че на 04.12.2019 г., в 01.53 часа, е получен сигнал за паднало
дърво, на ул. „***“ № 9, върху лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***,
паркиран на ул. „***“, бл. 9, вследствие на което се деформира купето на
автомобила. От представената телефонограма от същата дата, се установява, че ***те
към РДПБЗН – Пловдив са се отзовали на сигнала за паднало дърво, като видно от
служебната бележка са участвали в отстраняването му.
Приети са и като
писмени доказателства – Заповед от 10.09.2013 г. на *** на Община Пловдив, с
която е възложено на ***те на райони да издават писмени разрешения за
премахване, преместване или резитба на декоративна растителност по смисъла на
чл. 31, ал. 2, чл. 32, ал. 1, т. 1 и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за
развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив; Заповед
от 15.06.2015 г. на *** на Община Пловдив, с която се изменя предходната
Заповед от 10.09.2013 г., в смисъл, че се упълномощават ***те на райони при
Община Пловдив да издават писмени разрешения за премахване, преместване или
резитба на декоративна растителност по смисъла на чл. 31, ал. 2, чл. 32, ал. 1,
т. 1 и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на
зелената система на Община Пловдив и Заповед от 28.11.2019 г. на *** на Община
Пловдив, с която се отменят Заповед от 10.09.2013 г. и от 15.06.2015 г. на ***
на Община Пловдив, както и се упълномощават ***те на райони при Община Пловдив
да издават писмени разрешения за премахване, преместване или резитба на
декоративна растителност по смисъла на чл. 31, ал. 2, чл. 32, ал. 1, т. 1 и чл.
36, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система
на Община Пловдив.
Представени са по
делото писмени доказателства – Писмо с изх. № *** от *** на Район „Източен“ при
Община Пловдив, с което уведомяват
Община Пловдив, че в имот с идентификатор ***, е извършена резитба на
два броя Пирамидална топола, въз основа на Заповед № ЗРИ-348 от 14.07.2017 г.
на *** на район „Източен“, придружена от копие от Заповед от 14.07.2017 г. на ***
на район „Източен“, с която е наредено на ОП „Градини и паркове“ да отсекат два
броя пирамидална топола, намиращи се зад сградата на „*** на ***
От приетото по
делото – Писмо /л.40/ от Район „Източен“ до Община Пловдив, се установява, че в
район „Източен“ не са постъпвали сигнали или заявления за оформяне, окастряне
или отсичане на дървесна растителност, както и за болни дървета в района на ул.
„***“, в близост до имот с идентификатор ***, за периода от 03.12.2018 г. до
03.12.2019 г.
Като писмено
доказателство по делото е прието и писмо от ОП „Организация и контрол на
транспорта“ до Община Пловдив, от което се установява, че на ул. „***“,
кръстовището с *** има монтиран пътен знак В27 /забранени са престоят и
паркирането/.
По делото е приета
съдебна автотехническа експертиза, от заключението по която се установява
вероятният механизъм на инцидента, причинната връзка и средната стойност на
ремонта от 10 074 лева. Вещото лице заключава и, че средната пазарна стойност
на автомобила към датата на събитието е била 3467 лева, тъй като стойността на
ремонта надвишава 70 % от пазарната стойност, то следва, че възстановяването на
автомобила е технически възможно, но е икономически нецелесъобразно, т.е. касае
се за икономически тотална щета.
От писмо от
Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив, се
установява, че в периода от 21.30 ч. до 24.00 ч. на 03.12.2019 г. е регистриран
валеж от дъжд и сняг; от 00.00 ч. до 06.00 на 04.12.2019 г. – валеж от сняг.
Измерена снежна покривка в 07.00 ч. е 3 см. От 21.30 ч. на 03.12.2019 г. до
07.30 ч. на 04.12.2019 г. има димка /лека мъгла/.
По делото са
разпитани, по искане на ищеца, свидетелите: Й.Г.Й.и К.А.Л..
Свидетелят Й.заявява,
че с ищцата са съдружници в „Ники Комерс“. Сочи, че са ползвали лек автомобил „***“,
който е бил в движение и без никакви проблеми, до инцидента – когато през 2019
г. върху него паднало дърво, което наложило и да бракуват колата. Сочи, че
автомобилът бил паркиран на ул. „***“, където имало старо дърво, което едва
след като паднало, се установило, че било изгнило. Твърди, че таванът на колата
бил изравнен с предния капак, всичките стъкла били счупени. Отишъл на
инцидента, тъй като от полицията се обадили на ищцата, а тя го помолила да
отиде на види какво става. Когато отишъл, ***те на полицията, били затворили
улицата и самото дърво било затворило улицата и хора от пожарната режели и
разчиствали улицата. Колата останала там 2-3 дни, после я вдигнали с пътна
помощ, за да не пречи. Твърди, че колата в никакъв случай не е подлежала на
ремонт, поради което и след около 2-3 седмици, ищцата отишла в КАТ, за да я
свали от регистрация и я бракували.
Свидетелят Л. – ***,
установява, че в началото на месец декември 2019 г. бил получен сигнал от
Централата на І РС за паднало дърво на ул. „***“. Като пристигнали на място –
два пожарни автомобила, заварили голямо дърво, паднало върху автомобил, след
което отцепили района, за да няма произшествия при работата им. Отстранили
дървото от пътя на и от автомобила. Твърди, че автомобилът бил тотална щета, не
ставал за ползване. Твърди, че дървото разрязали на по-малки парчета и го
изнесли от пълното платно, както и го махнали от автомобила, като сочи, че
дървото било здраво. Заявява, че принципно бил навалял сняг, но не може да каже
дали това е причината да падне, или извършвани до него ремонтни дейности.
Показанията на
свидетелите, преценени съобразно чл. 172 ГПК, следва да бъдат кредитирани,
защото са конкретни, точни и последователни, като се подкрепят и останалия
доказателствен материал.
Съгласно чл. 61,
ал. 4 ЗУТ озеленените площи по ал. 2– собственост на държавата и общините, са
публична собственост. В ал. 2 от разпоредбата са изброени паркове, градини и улично озеленяване, като
част от озеленените площи за широко обществено ползване, а съгласно чл. 2, ал.
1, т. 1 ЗОбщС, общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон.
Съгласно параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА зелените площи за обществено
ползване са собственост на общината. В чл. 3 от Наредба за развитие поддържане
и опазване на зелената система на Община Пловдив, ответникът стопанисва,
изгражда и поддържа зелената система за терените общинска собственост. В
зелената система съгласно чл. 2 се включва и уличното озеленяване. Съгласно чл.
6 от Наредбата поддържането на общинските зелени площи се изпълнява от ОП
„Градини и паркове”.
Съгласно
закона, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Ответната Община, в
изпълнението на задълженията си по закона - чл. 61
- 63 ЗУТ,
както и на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система
на общината, е назначила свои ***, които са имали задължението, да поддържат и
опазват зелената система на общината, в която система се включва и дървото,
причинило щетите на автомобила. Задължението на ***те е било да упражняват контрол в
общинските озеленени площи и насаждения за извършване на подобрителна работа на
дървесните видове, оформяне на короните на дърветата или премахване на опасни
дървета. Това задължение не е било изпълнено и бездействието на ***те е довело до
падането на дървото, при което са нанесени вреди на МПС собственост на ищеца.
Установява се още,
че ищцата е понесла имуществени вреди – стойността на МПС-то, доколкото
стойността на ремонта за възстановяването на автомобила надвишава 70 % от
пазарната стойност, т.е. касае за икономически тотална щета, видът и стойността
на вредите се установяват несъмнено от представените писмени доказателства,
гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите, и от приетата по
делото техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна,
компетентна и неоспорена от страните.
Установява се и,
че вредите са причинени от паднало дърво, собственост на ответника и за което
той е следвало да полага грижи за поддръжка, тъй като е част от зелената
система на Общината. Ответникът не ангажира доказателства, които да
разколебават този извод.
Ето защо искът се
явява доказан и основателен и следва да се уважи изцяло, като в полза на ищеца
се присъди сумата 1250 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба.
Възраженията, че
декоративната растителност в региона е била в добро състояние не могат да
променят изводите. Представените Заповеди и писма от Община Пловдив, не
съдържат данни за конкретното дърво, довело до инцидента, макар неговото
съществуване да се установява с категоричност.
Възраженията на
ответника за липсата на сигнали за оформяне, окастряне или отсичане на дървесна
растителност, както и за болни дървета в района на ул. „***“, не може да
промени изводите на съда, доколкото безспорно се установява, че ответникът като
собственик на вещта е следвало да я стопанисва и поддържа чрез своите ***.
Не се установяват
и възраженията за непреодолимо природно явление, което да прекъсва сочената
причинна връзка между деянието и нанесените вреди и да служи като освобождаващо
отговорността обстоятелство, нито за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът намира и, че
не се установява съпричиняване на вредоносния резултат.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че,
за да е налице принос на увредения, е необходимо поведението му да нарушава
предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. По делото няма
данни, паркирането на автомобила, да е довело или допринесло в някаква степен
за причиняване на вредите. Дори, да се приеме, че на улицата има монтиран пътен
знак В27 към настоящия момент, видно от писмото на ОП „Организация и контрол на
транспорта“, не се установява, кога е монтиран този знак. Още повече, че в
конкретния казус, от представената разпечатка от кадастъра, се установява, че
мястото на инцидента е на различно място, от това, на което се твърди, че
монтиран пътния знак В 27. Следва да се подчертае, че само
по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата, не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на съответното обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51,
ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка, при която пострадалият обективно да е създал предпоставки
и/или възможност за настъпване на увреждането. Ето защо, приносът трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива от страна на пострадалото лице, както
и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както
принципните постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г.
по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др.
Такъв принос не се установява, поради което и възражението за съпричиняване не
се споделя. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и
главно от заявилата го страна, т.е да е доказано по един категоричен и
безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I
т.о./, каквото доказване не бе проведено.
Относно разноските:
При този изход на спора
ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ето защо и, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски в общ
размер от 591.30 лева, от които 52.30 лева – заплатена държавна такса за
настоящото производство; 150 лева – заплатен депозит за експертиза; 39 лева –
такси за удостоверения и 350 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящото производство.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като
същият е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения
съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с
оглед материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита
интересите на ищеца по делото.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********,
пл. „С. Стамболов” № 1, да заплати
на В.Н.Л., ЕГН ********** ***, сумата от 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет
лева/ – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения й лек
автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***, причинени през нощта на 03.12.2019 г. срещу
04.12.2019 г. от паднало дърво, намиращо се в гр. П., ул. „***“ срещу № 9,
израсло в имот с идентификатор *** – общинска собственост, вследствие на
виновното и противоправно бездействие на *** на общината, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.03.2020 г. до окончателното й погасяване,
както и 591.30 /петстотин деветдесет и
един лева и тридесет стотинки /- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ