№ 202
гр. Велико Търново, 05.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500147 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана от Д. К. Ц. частна жалба срещу Определение
№ 260005/ 15.03.2022 г. по Гр. д. № 465/ 2020 г. по описа на ОС – Габрово, с което
съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване от внасяне на дължимата
за производството по делото държавна такса. Счита отказа за незаконосъобразен, като
не било вярно приетото от съда, че разполага с доходи от пенсии, по-високи от
декларираните от него в размер на 40.31 лв. Признава, че му е определена пенсия от
Германски осигурителен институт в размер на 959 евро, но излага, че от 2012 г. не е
получавал същата, защото тя се получава от дъщерите му по силата на извънсъдебно
споразумение между тях за погасяване на задълженията му по облигационно
правоотношение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде
освободен от заплащането на държавна такса по предявения от него иск.
Съдът намира следното:
Д. К. Ц. е сезирал ОС – Габрово с иск срещу ОС – Велико Търново с цена на
иска 60 000 лв. за обезщетение на причинени му неимуществени вреди от
незаконосъобразни съдебни актове и конкретно постановеното Решение № 508/
17.11.2020 г. по В.гр.д. № 20/ 2020 г. по описа на ВТОС. С оглед дадени от ВТАС
указания, съдът е квалифицирал исковата претенция по чл.49 ЗЗД и е указал на ищеца
да внесе държавна такса за производството в размер на 2 390 лв. В срока за изпълнение
на указанията Ц. е отправил до съда искане за освобождаване от внасяне по делото на
държавна такса и разноски, посочвайки, че доходът му е от пенсия в размер на 40.31
лв. Представил е удостоверение от НОИ, че това е размерът на изплащаната му пенсия,
като в документа е отразено, че е определена и „пенсия по спогодба с Германия“.
1
Размер й не е посочен, но по запитване на ОС – Габрово НОИ е отговорило, че считано
от 01.03.2021 г. тя възлиза на 1 155.28 евро. Ц. е представил декларация, че не получава
други доходи и не притежава недвижими имоти, МПС и влогове. С обжалваното
определение съдът е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване на ищеца
от заплащане на дължимата държавна такса поради отпуснатата му пенсия в Германия,
която не позволява да се направи извод, че той не разполага със средства. По
отношение на пенсията пред въззивния съд жалбоподателят е представил декларация,
че не получава същата, защото е сключил споразумение с трите си дъщери те да я
получават като частично обезщетение за имуществените вреди, които той им е
причинил с дадени погрешни консултации.
Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я
намира за частично основателна. Преценката за наличието на предпоставките за
освобождаване от заплащане на държавна такса се извършва въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение,
възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за
внасяне на държавна такса за производството по делото, като след изясняване на
общото материално състояние на страната, съдът е длъжен да го съпостави с пълния
размер на дължимата държавна такса. В случая е установено, че жалбоподателят
разполага с отпусната му лична пенсия за прослужено време и старост в значителен
размер, който за един месец покрива размера на дължимата за производството
държавна такса. Жалбоподателят твърди, че пенсията му в пълния й размер се
получава от трите му дъщери по силата на доброволно споразумение между тях, което
е свързано с погасяване на негови задължения към тях за причинени им имуществени
вреди. По делото от една страна не е представено въпросното споразумение, а от друга,
като кредитори по него се сочат децата на жалбоподателя – свързани с него лица,
които имат към него и чисто морален дълг, при което не е доказано и е под съмнение
основанието за получаване на пенсията от тях. Напълно възможно е те да я получават
като негови пълномощници със задължение да му я предоставят. Пенсията е постоянен
и гарантиран доход, който Държавата плаща, за да може правоимащото лице да
удовлетворява необходимата си издръжка, като под определен размер тя е
несеквестируема, а как лицето ще я разходва зависи изцяло от неговата преценка.
Гореизложените обстоятелства, обсъдени с напредналата възраст на жалбоподателя -
86 г., която не му позволява да реализира трудови доходи; липсата на друго
имущество, от което да реализира допълнителни доходи и същевременно със
семейното му положение – че не е женен и няма задължения за издръжка към други
лица, аргументират съда в настоящия му състав да приеме, че жалбоподателят е в
състояние да заплати част от дължимата държавна такса – сумата 800 лв. Отказът на
съда да го освободи от плащането на разликата над тази сума до пълния дължим
2
размер държавна такса – 2 390 лв. е незаконосъобразен и обжалваното определение
следва да бъде отменено в тази му част, като той бъде освободен от плащането. В
останалата част, с която съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване
до 800 лв. – частната жалба е неоснователна и определението следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260005/ 15.03.2022 г. по Гр. д. № 465/ 2020 г. по
описа на ОС – Габрово в частта, с която е оставена без уважение молбата на Д. К. Ц.
за освобождаване от заплащането на държавна такса, дължима за производството по
делото, за сумата над 800 лв. до 2 390 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК Д. К. Ц. от задължението за
заплащане на държавна такса, дължима за производството по Гр. д. № 465/ 2020 г. по
описа на ОС – Габрово за сумата над 800 лв. до 2 390 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ВРЪЩА делото на ОС – Габрово за продължаване на процесуалните действия
по Гр. д. № 465/ 2020 г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано
от връчване на препис от него на жалбоподателя чрез процесуалния му представител
адв. Н. Х..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3