РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1121
гр. Пловдив, 03 юни 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на тридесет и първи март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 438 по описа
за 2021 год. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
2. Образувано е по жалба предявена
от К.А.С., с ЕГН **********, с адрес ***, против
Заповед № ЗСП/Д-РВ/11403/29.12.2020 г. на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане” (ДСП) – Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД06-0016/25.01.2021 г.
на Директора на Регионалната Дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) –
Пловдив, с което е отказана социална помощ по чл. 16б от ППЗСП считано от
01.12.2020 г.
Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от
Съда. Твърди се в тази насока, че в случая е налице хипотезата на чл. 16б, ал.
1 т. 3 от Правилник за приложението на Закона за социално подпомагане (ППЗСП),
даваща основание за отпускане на исканата социална помощ. Сочи се, че в
цитираната разпоредба по никакъв начин не се въвежда като изискване лицето да е
прекъснало дейността на фирмите си. В този смисъл според жалбоподателя е
недопустимо административният орган да въвежда допълнителни административни
ограничения за отпускане на процесната социална помощ, която е насочена към
защита на децата. Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки
приложени по делото. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата –
Директорът на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пловдив, е на становище че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се,
че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни
основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се изложени в
писмено становище приложено по делото.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налагат извод
за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите :
5. Началото на административното производство е сложено с Заявление-декларация
вх. № ЗСП/ДРВ/11403/14.12.2020 г. подадена до ДСП - Пловдив от К.А.С., с искане
да му бъде отпусната целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка. В посоченото заявление-декларация С. декларира,
че е: самоосигуряващо се лице, което не може да упражнява занятието си поради въведените
ограничения във връзка с извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка; не получава парични обезщетения (за безработица, за
временна неработоспособност, за бременност и раждане); женен; родител на две малолетни деца (на 5 и на 9 години). Съпругата му Р.С., също е самоосигуряваща се и не е прекъснала дейността
си. Същата е съдружник в „ИЗИ ИНГЛИШ" ООД.
Въз основа на подаденото заявление, на 23.12.2021 г. социални работници в
Отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане"
– Пловдив изготвят социален доклад, проверен и съгласуван от главен социален
работник в същия отдел, според който:
Семейството е четиричленно – двама родители с две деца съответно на 9 и на
5 години. По-голямото дете е ученик в 3 клас, а малкото посещава ДГ „Малкият
принц“. За периода от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г. са преустановени
присъствените учебни занятия в училища детски градини и ясли Двамата родители
са самоосигуряващи се лица. Г-жа Р.С. е съдружник в „ИЗИ ИНГЛИШ" ООД и не
е прекъснала дейността си. Г-н К.С. по справка от ТР и НАП има регистрирани две
фирми „СЪН ПРОДЖЕКТ“ ЕООД - с прекъсната дейност от 01.12.2020 г. и „ЕВРО
ПРОЕКТ ЦЕНТЪР“ ЕООД - с прекъсната дейност, с което не отговаря на реда и
условията на чл. 16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП. Констатирано е също, че С. е с
непрекъсната дейност и като земеделски производител, но „не представя доходи“.
Средномесечният доход на член от семейството е изчислен в
размер на 357,50 лв., който не надвишава 915,00 лв.
При тези данни с доклада е направено предложение да бъде отказано
отпускането на месечна целева социална помощ по чл. 16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП,
тъй като К.С. е самоосигуряващи се лица и не е прекъснал дейност на всички свои
регистрирани фирми.
На основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 ППЗСП, въз основа на
подадено заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-РВ/11403 от 14.12.2020 г. и така
изготвения социален доклад, Директорът на ДСП – Пловдив е издал Заповед №
ЗСП/Д-РВ/11403/29.12.2020 г., с която е отказал опускането на целева помощ по
чл. 16б от ППЗСП, считано от 01.12.2020 г. със следните мотиви: „ППЗСП - чл.
16б: Семейството не отговаря на условията за отпускане на месечна целева помощ
по чл.16б, ал. 1 от ППЗСП, тъй като не попада в кръга от лицата посочени в
чл.16б, ал. 1, т. 1-4 от ППЗСП. На основание чл.16б, ал. 1 , т. 3 г-н К.С. е
самоосигуряващо се лице и не е прекъснал дейност на всички свои регистрирани
фирми. Собственик е на втора фирма „ЕВРО ПРОЕКТ ЦЕНТЪР" ЕООД, която не е с
прекъсната дейност.“
6. Както вече бе казано този
резултат е обжалван от жалбоподателя пред Директора на РДСП - Пловдив, който с
Решение № № 16-РД06-0016/25.01.2021 г., е отхвърлил жалбата на С..
ІV. За правото:
7. Оспореният административен акт – Заповедта
на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив, както и
потвърждаващото го решение на Директора на РДСП - Пловдив, са постановени от материално
компетентни органи на социалната администрация, в изискуемата от закона форма и
при спазване на административнопроизводствените правила.
8. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните
становища поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до
правилното приложение на материалния закон и се свежда до въпроса налице
ли са условията за отпускане на целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка на
жалбоподателя, регламентирана в чл. 16б от ППЗСП.
9. Разрешаването на текущия административноправен спор, налага да бъдат
разгледани приложимите в случая правни норми.
Според разпоредба на чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП право на
месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т. 1.
двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не
може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват
платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност; т. 2. двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за
безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал. 4; т. 3. двамата или единият от родителите, или
родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да
упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка; т. 4. двамата или единият
от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават
обезщетение за бременност и раждане.
Допълнителни условия за отпускане на помощта по ал. 1,
са регламентирани в ал. 3 и ал. 4 на чл. 16б от правилника, които се свеждат до
следното: децата да не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето; децата да не посещават училище или детска ясла и
детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в
училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка; средномесечният доход на член от семейството за месеца,
в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или
равен на 150 % от минималната работна заплата.
Съгласно § 2 от ПЗР на ПМС № 322/ 23.11.2020 г. за
изменение и допълнение на ППЗСП (в сила от 27.11.2020 г. ), до 31 декември 2021
г. разпоредбата на чл. 16б се прилага единствено при обявено извънредно
положение, съответно извънредна епидемична обстановка, на територията на
Република България, свързана с разпространение на COVID-19.
10. В настоящия казус между страните не се формира спор, че децата на
жалбоподателя не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за
закрила на детето, че не са посещавали училище, съответно детска градина,
поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка, както и че средномесечният доход на член от
семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени въпросните
ограничения, е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата. В
случая спорът се концентрира по отношение на предпоставката по чл. 16б, ал. 1,
т. 3 от правилника, а именно дали жалбоподателят е самоосигуряващо се лице,
което не е можело да упражнява занятието си поради въведените ограничения във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
Така цитираните нормативни текстове са конкретни и небудещи
съмнение относно тяхното тълкуване и прилагане.
Въведените ограничения във връзка с извънредното
положение (ИП) или извънредната епидемична обстановка (ИЕО), не са сами по себе
си предпоставка за отпускане на процесната целева помощ.
Правото на целева помощ възниква когато, като
последица от въведените ограничения е налице невъзможност на самоосигуряващото
се лице да упражнява занятието си. В Правилника за прилагане на ЗСП не е
посочен особен ред и начин за установяване на тази невъзможност да се упражнява
занятието в хипотезата на чл. 16б , ал. 1, т. 3 от същия. Ето защо
установяването на това обстоятелство следва да бъде сторено посредством
допустимите по процесуалния закон доказателства и доказателствени средства. В
конкретния случай жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че не може да
упражнява занятието си поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Впрочем дори
твърдения няма в тази насока. Напротив твърденията за невъзможност да упражнява
занятието си е затварянето на учебните заведения, което е довело до
необходимостта да полага грижи за двете си деца. Тук именно следва да се
посочи, че невъзможността на самоосигуряващото се лице да упражнява занятието
се поради затварянето на учебните заведения, което е довело до необходимостта
да полага непосредствени грижи за децата си, не се субсумира в хипотезата на
чл. 16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП, доколкото затварянето на училищата и детските
градини поради въведените ИП или ИЕО е възведено като самостоятелна
предпоставка за отпускане на процесната целева помощ, според ал. 3, т. 2 на чл.
16б ППЗСП (децата не посещават
училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради
въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с ИП или
ИЕО).
11. За пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че дейността на
„Сън Проджект“ ЕООД е прекратена поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, то по отношение
на второто дружество – „ЕВРО ПРОЕКТ ЦЕНТЪР“, липсват каквито и да е данни, че
неговата търговска дейност е преустановена и следователно, че жалбоподателят не
упражнява занятието си, от което формира доход, липсата на който трябва да бъде
компенсиран посредством предоставянето на процесната целева помощ. Такива
твърдения нито са заявени, нито са установени в хода на производството.
При това положени не е възможно да се приеме за установено,
че жалбоподателят като самоосигуряващо се лице не може да упражнява занятието си
и то не поради някаква друга причина, а именно поради въведените ограничения от
ИП или ИЕО. Както се посочи, фактът, че жалбоподателят е родител на две деца,
които не посещават училище поради извънредното положение и че той е
самоосигуряващо се лице нямат за пряка последица извода, че той не упражнява
или не може да упражнява занятието си.
12.
Изложеното до тук има за последица неоснователност на жалбата, с която е
сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение ХVІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.С., с
ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед № ЗСП/Д-РВ/11403/29.12.2020
г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив, потвърдена с
Решение № 16-РД06-0016/25.01.2021 г. на Директора на Регионалната Дирекция
"Социално подпомагане" – Пловдив, с което е отказана социална помощ
по чл. 16б от ППЗСП считано от 01.12.2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: