Решение по дело №489/2012 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,15.10.2012 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на осемнадесети септември през двехиляди и дванадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                                       

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар М.К.,

като разгледа докладваното от районния съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №489 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            Подадена е искова молба от „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: ….. 1….., представлявано от Л.Л.П., чрез юрисконсулт Ц.Х.Й. против Д.Е.Д., с ЕГН **********,***, в която ищецът твърди, че с Договор за потребителски паричен кредит с номер ….. от ….. год., БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е отпуснало заем в размер на 8423,17 лв. Твърди, че сумата, предмет на горепосочения договор, е предоставена по банкова сметка ***, съгласно чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е изпълнил задължението си по него. В поле „Удостоверение на изпълнението" от приложения Договор, клиентът е удостоверил усвояването на заема, с което фактическият състав по реалната сделка е изпълнен. Въз основа на чл.4 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 81 месечни вноски - всяка по 165,61 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. Твърди също, че длъжникът Д.Е.Д. е преустановила плащането на вноските по кредит номер …. на ….. г., като към тази дата са погасени 9 месечни вноски. На основание чл.5, изр. 2 от договора, вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. По този начин, ответникът следвало да изплати заема, увеличен с надбавката в размер на 11772,24 лв., представляващ оставащите 72 броя погасителни вноски към 30 октомври 2009 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Д.Е.Д. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1734,06 лв. за периода от настъпване на предсрочна изискумост на кредита - 30 октомври 2009 г. до момента на подаване на Зявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело 5636/2011 г., 8 с-в. Към настоящия момент, ответникът дължи на дружеството следните суми: главница – 7770,50 лева, надбавка по чл.4 – 4001,74 лева и законна лихва за забава – 1734,06 лева. Общо – 13506,30 лева. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр.П.. По гражданско дело №5636/2011 г., 8 с-в е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от Д.Е.Д. срещу издадената заповед. На основание чл.415 ал.1 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Въз основа на чл.238 от ГПК, моли за разглеждане на делото и постановяване на решение в тяхно отсъствие.

            Поради посочените обстоятелства, моли съда да установи, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от Д.Е.Д. в размер на: 7770,50 лева, представляваща главница по кредита, 4001,74 лева, представляваща надбавка по чл.4 от договора, 1734,06 лева, представляваща обезщетение за забава, на основание чл.33 от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит, а именно 30 октомври 2009 г. до датата на подаване на заявлението или общо дължима сума 13506,30 лева, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и съдебните разходи по заповедно производство в размер на 270,13 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Моли съда да осъди Д.Е.Д. да им заплати и държавната такса за завеждане на иск в размер на 270.13 лв, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

            Моли да се има предвид, че от 23 май 2008 г., съгласно вписване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, „ДжетФайненс Интернешънъл" ЕАД е преименувано на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Дружеството се идентифицира съгласно Закона за търговския регистър с ЕИК *********. Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба, от ответницата. Изразено е становище, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена цената на иска, като главница, лихви и други претенции. Оспорва допустимостта на иска, като подаден от ненадлежно активно легитимирана страна, както и поради липса на правен интерес. Оспорва предявената искова молба, както по основание, така и по размер. Оспорва размера на дължимата главница в размер на 7770,50 лв. Оспорва твърдението, че кредитът е станал изискуем, както и че същият е следвало да се погаси в посочения погасителен план. Оспорва твърдението, че е спряла плащането на 30.09.2009 год. Оспорва размера на търсената лихва в размер на 1734,06 лв., като твърди, че същата е формирана без каквото и да е правно основание и оспорва началната дата на формирането й. Оспорва главницата, върху която е формирана лихвата за забава. Освен това твърди, че същата е неоснователна изцяло и не се сочи начина, по който е формирана. Оспорва твърдението и претенцията, че следва да се начислява лихва за забава върху стойността на цялата непогасена сума по кредита от 30.09.2009г. до настоящия момент. Счита, че единствено и само следва да се търси лихвата за забава па неплатените в срок месечни вноски. Оспорва търсената добавка, представляваща печалба на ищеца в размер на 4001,74 лв., като твърди, че същата се претендира без правно основание и не се сочи начина, по който е формирана. Оспорва твърдението, че се е задължавала по какъвто и да било начин да плащам добавка, представляваща печалба за банката. Счита, че посочената клауза е изцяло неравноправна спрямо нея, като потребител. Освен това и в самия договор, посочената добавка не е фиксирана нито като размер, нито като процент от дължимата от нея сума. Оспорва твърдението, че в чл.4 от Договора за потребителски кредит има фиксирана клауза за плащане на добавка, представляваща печалба за ищеца. Оспорва искането за присъждане на суми по кредит за покупка на застраховка "Сигуриост на плащанията" в размер на 1423,17 лв. Оспорва го по основание и по размер, както и твърдението за неговата изискуемост. Оспорва искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както по основание, така и по размер. Оспорва истинността на всички представените писмени доказателства. Оспорва истинността на Договора за потребителски кредит PLUS-01269906 от 1.10.2008 год., тъй като липсва надлежен подпис и печат на ищеца върху него, както и липсват данни, същият да е подписан от надлежно упълномощен представител на ищеца. Оспорва истинността на представения погасителен план, като изхождащ и съставен от непадлежно легитимно лице - изготвен и подписан от юрисконсулта по делото. Освен това и същият е с дата от 10.02.2012 год. Оспорва истинността на представения писмен документ - Сертификат за застраховка защита на плащанията на групов застрахователен договор №5/2008 г. и приложението №1 към него. На същите липсват отново подпис и печат на страните по делото.

С оглед на горното, моли съда да отхвърли предявения иск, като нередовен, недопустим и неоснователен. На основание чл.212 от ГПК, моли съда да приеме за съвместно разглеждане следния иск срещу ищеца на основание чл.22 и чл.23 от ЗПК, във връзка с чл.124 от ГПК, алтернативно чл.26 от ЗЗД, алтернативно чл.27 от ЗЗД, поради следните съображения: В Договора за потребителски кредит …. от ….. год. с ищеца, липсват редица клаузи от договора, водещи до неговата недействителност. Последното представлява противоречие със закона и основание за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, респ. нищожен. Твърди, че в договора за потребителски кредит не са спазени следните изисквания на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК: Договорът не е подписан от надлежна страна, представляваща ищеца. В Договора липсват подробно посочени клаузи. Последното води на извода, че договорът е недействителен.

С оглед на горното моли съда да приеме за установено в настоящето производство, че договорът за потребителски кредит е недействителен, респ. нищожен, респ. унищожаем и прогласи същата по отношение на него, като признае, че не дължи каквото и да било плащане по същия, алтернативно, че дължи единствено и само чистата стойност на непогасената част от кредита на основание чл.23 от ЗПК. Моли да й бъдат присъдени разходите по делото. Прави доказателствени искания.

            В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, с представеното и прието писмено становище, поддържа изцяло предявения иск и моли съда да го уважи. Излага доводи.  

            Ответницата, редовно призована, не се явява в проведените по делото съдебни заседания. Нейният процесуален представител оспорва изцяло предявения иск и моли съда да го отхвърли, като неоснователен и недоказан. Подробни съображения по същество излага в представените и приети по делото писмени бележки.  

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

            На 14.12.2011 год., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, в качеството й на длъжник, въз основа, на което е било образувано ч.гр.дело №5636/2011 год. по описа на П. районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал заповед №3658 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 19.12.2011 год., с която е разпоредил длъжникът-ответницата да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумите, както следва: сумата от 7770,50 лева - главница за погасяване на задължение по Договор за потребителски заем, сумата от 4001,74 лева - добавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, сумата от 1734,06 лв. - мораторна лихва от 30.10.2009 г. до 28.11.2011 г. и законната лихва от 14.12.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 370,13 лева - разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Погасяване на задължение по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01269906 от 01.10.2008 год. Срещу така издадената заповед, ответницата е възразила в законния двуседмичен срок. В законния едномесечен срок, търговското дружество-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК. Това обуславя допустимостта и правния интерес на ищеца от воденето на иска.

            Безспорно се установява по делото, от представените и приети писмени доказателства, че между ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата Д.Е.Д. е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01269906 от 01.10.2008 г. за сумата в размер на 8423,17 лв., платими на 81 месечни вноски, от които 80 вноски в размер на по 165,61 лева, а последната 81-ва вноска - в размер на 165,44 лева. Общата сума /стойност/ на плащанията по договора е 13414,24 лева. Видно е също така от договора, че ответницата Д.Е.Д. е подписала договора на датата на сключването му - 01.10.2008 год. Подписът и собственоръчното изписване на името й са поставени в графата „Удостоверяване на изпълнението”, където е отразено, че ответницата, с полагането на подписа си, удостоверява, че е получила сумата по договора по банковата си сметка. Договорът е представен по делото в оригинал. Процесният договор за кредит не бе оспорен от ответната страна в частта относно положения в него подпис. Оспорено бе съдържанието му. С оглед на това, съдът приема, че ответницата е получила сумата по договора. Счита, също така, че с превеждането на сумата, ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор. От този момент, за ответницата е възникнало задължението да погаси кредита на общо 81 месечни вноски, в посочените по-горе размери, всяка, от които включваща изплащане на главницата по кредита и добавка, представляваща печалбата на дружеството. Ответницата е следвало да изплаща вноските, съгласно договорения погасителен план и на посочените в него падежни дати. Последната падежна дата по договора е 30.06.2015 год.

            Видно от приложените в оригинал Сертификат №……. год. за застраховка защита на плащанията, съгласно групов застрахователен договор №5/2008 год. и Приложение №1 Декларация за приемане на застраховането и Общите условия за застраховка „Защита на плащанията” с дата 01.10.2008 год. е, че ответницата също собственоръчно е написала трите си имена и е положила подписа си, с което безспорно ги е приела. Тези документи също бяха оспорени от ответната страна относно съдържанието им /без повече конкретизация/.  

            От приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че при проверка на движението по партидата на ответницата, вещото лице е констатирало, че същата е погасила изцяло дължимите първи 9 месечни вноски и частично десетата. Остават за плащане 14,10 лева – частично непогасена сума от 10-та вноска по погасителния план и още 71 месечни вноски по 165,61 лева. Общата сума, която се дължи, съгласно погасителния план е 11772,24 лева. По задачата на ответницата, вещото лице е установило, че чистата стойност на неиздължения кредит е 71 вноски по 86,42 лева и 14,10 лева частично от 10-та вноска или общо 6149,92 лева.

Установи се по делото, че ответницата е погасила изцяло първите девет вноски по договора за кредит и частично десетата вноска, от която е останала дължима сума от 14,10 лева. Съгласно чл.5, изр.2 от договора, при просрочаване на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора-ищеца става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Предвид това, съдът приема, че към датата, посочена от ищеца в исковата молба, 30.10.2009 год., кредитът е бил предсрочно изискуем в целия му размер – главница и надбавка. За ответницата е налице задължението да погаси остатъка от кредита, представляващ оставащите 71 броя месечни погасителни вноски и сумата от 14,10 лева част от размера на 10-та месечна вноска. Общо дължимата сума е в размер на 11772,24 лева.

Съдът приема, че ответницата дължи обезщетение за забава за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – в случая 30.10.2009 год. до датата, посочена в заявлението по чл.410 от ГПК - 28.11.2011 год., предхождаща датата на подаването му, в размера, претендиран от ищеца с исковата молба от 1734,06 лева, който съдът счита за доказан, след изчисляване по програмата на СИС при ПРС и на основание чл.162 от ГПК.   

Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че безспорно вземането на ищеца към ответницата в размер общо на 11772,24 лева – главница и надбавка, представляваща печалба на дружеството и 1734,06 лева – обезщетение за забава, ведно със законната лихва от 14.12.2011 год., безспорно е съществувало както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и към момента на подаване на исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящето дело, а и към настоящия момент.

Ответницата, в чиято тежест бе, не противопостави доказателства за погасяване на вземането на ищеца, чрез плащането му или за недължимост на същото на друго основание.

В тежест на ответницата бе да докаже и твърдяната неистинност на оспорените от нея в настоящето производство писмени доказателства по отношение, на които бе открито производство по реда на чл.193 от ГПК и й бяха дадени указания в тази насока. Същата не доказа неистинност на оспорените документи. Поради това, съдът цени същите изцяло, като годни доказателства по делото и въз основа на тях прави горните изводи за дължимост на вземанията по процесния договор за кредит.

Ненадлежно е предявена претенцията на ответницата за недействителност на процесния договор за кредит. Ответницата е визирала текстовете на чл.22 и чл.23 от ЗПК, във връзка с чл.124 от ГПК, алтернативно чл.26 от ЗЗД, алтернативно чл.27 от ЗЗД. Искането е договорът да бъде прогласен за недействителен, респ. нищожен, респ. унищожаем. Няма конкретизация както вътре във всяко едно от основанията, така и как те се отнасят едно спрямо друго и кое е главното от тях. Още повече, че заявяването им при условията на алтернативност е недопустимо.    

Съдът счита, че не е погасено и съществува и вземането на ищеца към ответницата за направените разноски в заповедното производство в размер общо на 370,13 лева.  

Затова предявеният иск се явява основателен и доказан за посочените размери и ще следва да се уважи изцяло. 

Ответницата дължи на ищеца и сторените в настоящето производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 370,13 лева.

            По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

По иска на „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: …………….., представлявано от Л.Л.П. против Д.Е.Д., с ЕГН **********,*** с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Д.Е.Д., с ЕГН **********,***, че съществува вземането на „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК …… по силата на Заповед №3658 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.12.2011 год., издадена по ч.гр.дело №5636/2011 год. по описа на Пазарджишкия районен съд за сумите, както следва: сумата от общо 11772,24 лв. – главница и добавка по чл.4 от договора, мораторна лихва за периода от 30.10.2009 г. до 28.11.2011 г. в размер на 1734,06 лв. и законната лихва, считано от 14.12.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 370,13 лева.

ОСЪЖДА Д.Е.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: .......... ……, представлявано от Л.Л.П. направените разноски в настоящето производство в размер общо на 370,13 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: