Решение по дело №1028/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез процесуален представител, против Решение №159/20.07.2023г., постановено по АНД № 307/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1, във връзка с ал.2 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Сочи се, че при напълно изяснена фактическа обстановка, съдът направил погрешни изводи и неправилно тълкувал закона. Навеждат се доводи, че правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Нарушението правилно било санкционирано на основание чл.187а, ал.2 , т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП. Счита се, че ЕФ бил издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона, поради което неоснователно било изложеното от страна на решаващия съд в насока неправилно приложение на процесуалния ред. Твърди се също, че настоящият случай не следвало да се квалифицира като маловажен. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде потвърден изцяло обжалвания електронен фиш. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в общ размер от 300 лв. – по 150 лв. за всяка инстанция, в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Ответникът, в представена чрез пълномощник молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград отменя Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 , във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв., както и съответна такса по чл.10б, ал.5 от Закон за пътищата в размер на 133.00 лв., и осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД сумата от 80 лв., представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №307/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.

За да постанови този резултат, районният съд е обсъдил посочените в електронния фиш разпоредби и е приел, че от систематичното им тълкуване се обуславя извод за неяснота относно това в какво точно се изразява неправомерното поведение на наказаното лице. Не се установявало безспорно дали жалбоподателят бил наказан заради това, че е нарушил забраната по чл.102, ал. 2 от ЗДвП, като допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Съдът е приел, че изложеното е основание за отмяна на ЕФ, поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита. Съдът е изложил и съображения, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател, като е направил извод, че за извършеното от дружеството нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП незаконосъобразно бил издаден ЕФ. Приложение намирали разпоредбите, регламентиращи съставянето на АУАН и издаването на НП при наличието на предпоставките за това. Допуснатото процесуално нарушение било съществено, тъй като се ограничавали правата на лицето, сочено за нарушител, включително да възрази по смисъла на чл. 42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения. По изложените съображения, районният съд е отменил обжалвания електронен фиш.

Настоящата инстанция не споделя изложените от въззивната инстанция доводи за неяснота относно вмененото на наказаното лице нарушение. Даденото от административния орган описание на санкционираното деяние е ясно описано с всички елементи от състава на нарушението и същото безспорно е наказуемо по дадената от административнонаказващия орган правна квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Крайният извод на на районния съд за отмяна на атакувания електронен фиш, обаче се явява правилен, с оглед постановеното от СЕС по дело С-61/23 Решение от 21.11.2024г., че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. От изложено следва, че налагането на имуществена санкция във фиксиран размер от 2500 лв., за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, което противоречие на самостоятелно правно основание обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ.

В т.49 от Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г. е посочено, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Според СЕС, единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение.

В т.50 от Решението, Съдът на Европейския съюз е посочил, че при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие. При тези съображения следва да се посочи, че законодателното предвиждане на една абсолютна по размер имуществена санкция изключва възможността съда да извърши преценка относно съразмерността на наказанието и да наложи размер различен от фиксирания такъв.

По така изложените съображения, касационната инстанция намира обжалваното решение на районния съд Свиленград за валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора правото на разноски принадлежи на ответната страна.Страната претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 80 лв.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №159/20.07.2023г., постановено по АНД № 307/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение – разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.