Р Е
Ш Е Н И Е
№ 133
гр. В., 08.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети
декември
две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5847 по описа за 2014 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
от Ст. Т.С., ЕГН **********, В.М.С., ЕГН ********** и Л.С.С.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.С., чрез
процесуалния им представител – адв. Ж.П., срещу
З. „Л.И.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ч. вр.” №*
кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на Ст. С. сумата от 9000лв, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от контузия и причиняване на
порезни рани по главата и лява длан, кръвонасядане в областта на лявото коляно,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и сумата
от 285.58лв обезщетение за забава
върху главницата за периода 11.11.2013г. до датата на завеждане на исковата
молба; на В.С. сумата от 12000лв, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от контузия на дясната
долночелюстна става, травматичен оток по лицето, контузия на дясната
предмишница, травматичен оток, кръвонасядане и контузия на лявата подбедрица,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и сумата
от 380.76лв обезщетение за забава за
периода 11.11.2013г. до датата на завеждане на исковата молба и на Л.С., чрез нейната майка и законен
представител В.С., сумата от 10000лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания
от причинени оток и хематом на главата, в дясната област на челото и оток на
устната вляво, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
стрес от инцидента, както и сумата от 317.30лв
обезщетение за забава за периода 11.11.2013г. до датата на завеждане на
исковата молба, всички вреди претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
11.11.2013г. на пътя от гр. Белослав по посока с. Р., обл. В., причинено от
водача на лек автомобил „Оп. Ас.” с ДКН * Й.Й.. Претендира се и законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задълженията.
Твърди
се в исковата молба, че на посочените дата и място, автомобил с ДКН *, управляван от водача Й.Й., движейки се с несъобразена
скорост по мокрия асфалтов път 9004, загубил управлението над автомобила си,
навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал автомобила, в който пътували
ищците. В резултат на това били причинени посочените наранявания на всеки от
ищците. На виновния водач е наложено наказание глоба. На Ст. С. са направени ехография на коремни органи и рентген на
череп и ляво коляно, приет е с диагноза „комоцио капитус и контузио фациае”.
Ищецът се възстановявал бавно за период повече от три месеца, изпитвал
постоянни болки, нарушил му се ежедневният начин на живот, наложило се да
ползва болкоуспокояващи и други медикаменти. Вследствие на претърпените
травматични увреждания, ищцата В.С. също се възстановявала бавно, изпитвала
болки и се налагало да приема редовно болкоуспокояващи. Детето Л.С. било прието
за лечение в Клиника по неврохирургия към МБАЛ „Св. Ан. – В.”
с диагноза „контузио капитис и комоцио церебри”. Вследствие на травмата детето
било под постоянен стрес от ПТП, не спяло спокойно и продължава и към настоящия
момент да преживява инцидента и да се оплаква от главоболие. Твърди се, че
виновният водач има валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила
си в З. „Л.И.” АД, полица №* към датата на ПТП. Моли се
за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски. В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител,
поддържат предявените искове. Считат, че претендираните обезщетения са
съобразени с критерия справедливост и доказани по размер.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника З. „Л.И.” АД, чрез процесуален представител
– адв. Станислава Райчева, в който се изразява становище за допустимост на
предявените искове, но се оспорват същите по основание и размер. Оспорва се
причиняването на всички описани в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва
се наличието на причинно – следствена връзка между вредите и процесното ПТП,
механизмът на събитието, както и твърденията за продължителността на
оздравителния период. Оспорва се изключителната вина на водача Й.Й.. Прави се
възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД с твърдение,
че по време на инцидента ищците са били без предпазни колани. Счита се, че
претендираните обезщетения са прекомерни, необосновано завишени. В открито
съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, поддържа
наведените с отговора на исковата молба възражения. Възразява за прекомерност
на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл.131 ГПК, трето лице –
помагач на страната на ответника – Й.Х.Й., депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Не
се оспорва фактът, че на 11.11.2013г. е настъпило ПТП, в което участници са
били ищците и Й.Й.. Поддържа се, че е налице съпричиняване, поради това, че
ищците са били без предпазни колани. Излага се, че претендираните обезщетения
са завишени с оглед настъпилите увреждания. Моли се за отхвърляне на исковете.
В условията на евентуалност се моли обезщетенията да бъдат съобразени с
приетите критерии за справедливост в съдебната практика и наличието на
съпричиняване. В открито съдебно заседание подпомагащата страна, чрез
процесуален представител, поддържа изразеното с отговора на исковата молба
становище.
Конституирана на осн. чл.15,
ал.6 ЗЗакрДет, Дирекция „Социално подпомагане” – гр. В. д., депозира
социален доклад. В открито съдебно заседание не изразява становище.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Съставен и приет по делото
е констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*г.
от мл. авт-р Е. П.,
около 07:30 часа след посещение на място. Посочено е, че участник 1 ППС с рег.
№*, марка „О.”,
управляван от собственика Й.Х.Й., поради движение с несъобразена скорост със
състоянието на пътя /мокър асфалт/, навлиза в платното за насрещно движение
вследствие на което блъска насрещно движещия се участник 2 ППС с рег. №*, марка „Ф.”,
собственост на В.С. и с водач Ст. С..
Извършено е отбелязване, че участник 1 има застраховка „ГО” в „Л. И.”,
полица №*, валидна от 11.10.2013г. до 10.10.2014г. Като пострадали
лица с описани физически увреждания са вписани тримата ищци.
Приет е Акт №*г. за установяване на административно нарушение /л.49/
против Й.Х.Й., за това че на 11.11.2013г., около 07:30 часа по път №* /с. Р. – гр. Б./,
управлявайки собствения си л.а. „Оп. Ас.” с ДКН *, с
несъобразена скорост със състоянието на пътя /мокър асфалт/ и състоянието на
МПС, губи контрол над автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение,
където блъска насрещно движещия се л.а. „Ф. п.” с ДКН *,
от което е възникнало ПТП със значителни материални щети, с което е нарушил чл.20,
ал.2 ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на Й.Х.Й..
С наказателно постановление
№*. /л.48/ на Й.Х.Й. е наложено административно наказание
„глоба” в размер от 200лв. Наказателното постановление е връчено срещу подпис
на 23.01.2014г. на нарушителя.
Представена от ответника и
приобщена към доказателствата на л.41 е застрахователна полица №*г., за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при З. „Л.И.” АД за л.а. „Оп. Ас.” с рег. №*, собственост на Й.Х.Й., валидна за периода 11.10.2013г.
до 10.10.2014г. Застрахователната сума за неимуществени и имуществени вреди
вследствие телесно увреждане или смърт за всяко събитие при две или повече
пострадали лица е 10 000 000лв.
Прието по делото е
медицинско удостоверение №*г.
от МБАЛ „Св. Ан.– В.” АД, д-р Д. Д. за преглед на Ст. Т.С. с предварителни данни за настъпило ПТП на 11.11.2013г.
Заключението е, че се касае за порезни рани по главата и лявата длан – резултат
на удари с или върху предмети с режещи ръбове, каквито могат да бъдат фрагменти
стъкла, кръвонасядане в областта на лявото коляно – резултат на удар с или
върху твърд, тъп предмет. Описаните травматични увреждания биха могли да бъдат
получени по указаните време и начин и са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Приобщено е медицинско
удостоверение №*г. от МБАЛ „Св. Ан. – В.”
АД, д-р Деян Демиров за преглед на В.М.С. с предварителни данни за настъпило
ПТП на 11.11.2013г. Заключението е, че се касае за контузия на дясната
долночелюстна става, травматичен оток по лицето, контузия на дясната
предмишница, травматичен оток, кръвонасядане и контузия на лявата подбедрица,
които са резултат от удари с или върху твърди и тъпи предмети и биха могли да
бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност описаните
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Изготвено е и медицинско
удостоверение №*г. от МБАЛ „Св. А. – В.”
АД, д-р Д. Д. за
преглед на Л.С.С. с предварителни данни за настъпило ПТП на 11.11.2013г. и
отбелязване, че детето е транспортирано до спешен център и прието за лечение в клиника
по неврохирургия. Заключението е, че се касае за мозъчно сътресение, разкъсно –
контузни рани и кръвонасядания по лицето, окосмената част на главата. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Приложена е към исковата
молба и медицинска документация, съставена за ищците от 11.11.2013г. – искания
за рентгенологични изследвания, листи за прегледи, както и епикриза от клиника
по неврохирургия към МБАЛ „Св. Анна – В.” АД гр. В., в която е посочено, че
детето е прието на 11.11.2013г. с „комоцио церебри”, оплаква се от главоболие,
гадене, повръщане. Изписано е на 13.11.2013г. в добро общо състояние, без
неврологична симптоматика.
Изготвен и приет по делото
е социален доклад от Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. В. д. /л.43 и 44/. В него е
отразено, че след проведен разговор с родителите и детето, се установило, че то
е в добро общо физическо здраве и е възстановена след получените травми по
време на катастрофата. Когато се говори за катастрофата, детето се затваря в
себе си и видимо изпитва страх, като в тази насока семейството е консултирано,
че е необходимо детето да работи с психолог за преодоляване на травмата.
Разпитан в съдебно
заседание, свидетелят Радко Г., брат на В.С., излага че в деня на ПТП,
свидетелят отишъл на място, на пътя Б. –
С., където колата била обърната с гумите нагоре. В спешно
отделение, след три часа прегледи, излязъл зет му, който бил видимо изплашен,
пожълтял, с рани и контузии по лицето, в кръв. Детето приели в болница, тъй
като било с голям оток на главата, подути устни и се съмнявали за сътресение. В.
била натъртена от лявата страна, кракът й бил навехнат. В продължение на 10 дни
семейството останало у свидетеля. Ст.
бил видимо уплашен, лели куршум и на тримата. Л. я хранели със сламка. Когато
пътува, детето при преминаване на колата през дупка, скача на врата на майка си
и пищи. Детето още е стресирано. Когато се запали колата, първата му работа е
да си сложи колана и да се притисне към майка си. Възстановяването на всички
продължило около месец, месец и половина, през което време вземали обезболяващи.
Назначена е по делото и
комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза /л.65-68/. Вещите
лица дават заключение, че лек автомобил „Ф.П.” се е движил по пътя Б. – Р.
и на около 3000м преди гр. Б. в
зона образуваща крива на пътя, бива връхлетян от насрещно движещ се автомобил
„Опел”, който поради несъобразената с пътните условия скорост на движение е
навлязъл в лентата за насрещно движение в стремеж да „сече завоя”, от което
следва челен – страничен сблъсък. Автомобилът „Фолксваген” се преобръща. При
ПТП на 11.11.2013г. пострадалите са получили сравнително леки наранявания,
както следва: С.С., на 35г., е получил пръснати порезни рани в челно
теменната част на главата и гърба на лява длан с дължина 1-1,5см; кръвонасядане
по предна повърхност на ляво коляно; В.С., на 30г., е получила травматично
отичане на меки тъкани в областта на долната челюст, оток и кръвонасядане с
диаметър
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.223, ал.1, изр.1 КЗ, с договора за застраховка "Гр. отг."
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За възникване на правото на
обезщетение и успешното провеждане на исковете с правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ, ищците следва да установят в условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гр.отг.” между прекия причинител на вредата и
застрахователя - ответник към
момента на увреждането, както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на
противоправно деяние /виновно причинено от
водача на лек автомобил с ДКН * Й.Й. ПТП/, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили твърдените вреди в правната сфера на ищците в заявените размери.
В случай на установяване на
горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задължението за репариране на претърпените вреди, или направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците.
Не се
спори между страните в процеса, а и се установява от приетата и описана по-горе
застрахователна полица, че към датата на произшествието е била налице валидно
сключена застраховка „Гр.
отг.” към З. „Л.И.” АД за процесното МПС.
Безспорно е също, че
водачът Й.Й. е лице от кръга на изрично посочените в чл.257, ал.2 КЗ,
от което следва, че отговорността му за причинените във връзка с използването
на автомобила вреди е покрита от задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" по сключения застрахователен договор.
Безспорно
в производството е и се установява от приетите писмени доказателства настъпването
на пътно-транспортното произшествие с участници пострадалите ищци и водачът Й.Й..
От съвкупния анализ на събрания
по делото доказателствен материал /писмени, гласни
доказателства и неоспорено от страните заключение по назначената комплексна
експертиза/ се установява посоченият в исковата
молба механизъм на ПТП и че с
поведението си, водачът л.а. „Оп. Ас.” с ДКН * СК
Й.Й., е нарушил предписанието на чл. 20, ал.2 ЗДвП, като несъобразявайки
скоростта си на движение с атмосферните условия и състоянието на пътя е
навлязъл в платното за насрещно движение и предизвикал сблъсък с автомобила, в
който са се намирали ищците.
По силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД
оборима презумпция, вината при непозволено увреждане се предполага до доказване
на противното.
Съдът счита,
че в процеса не е успешно оборена законовата презумпция за вина на делинквента
и не се установяват обстоятелства, които да изключват отговорността за
нарушението. Не се подкрепи с доказателства направеното от ответника възражение
по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците поради
липса на предпазни колани. Напротив, от неоспореното заключение на вещите лица,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, се установи, че
пострадалите са били с предпазни колани.
Не се
твърди и доказва от застрахователното дружество репариране на вредите, като
претенциите са в рамките на застрахователната сума.
Размерът на дължимите
обезщетения за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост
съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му,
степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални
страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето
му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От събраните гореописани
писмени, гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Г.,
които съдът кредитира като базирани на непосредствени впечатления, и неоспорено
заключение на вещи лица безспорно се установиха твърдените в исковата молба настъпили
в резултат на ПТП физически увреждания на ищците.
Съобразявайки тежестта на настъпилите
телесни увреждания на ищеца Ст. С.,
при които според вещите лица оздравителният период е в рамките на две – три
седмици от една страна, и от друга пълното му възстановяване от уврежданията, които
не са тежки, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 2500лв справедливо
обезщетява претърпените от Ст. С.
неимуществени вреди под формата на физически страдания, заявени с исковата
молба. До този размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над
тази сума до претендирания размер от 9000лв.
Ищцата В.С. също е
претърпяла леки телесни увреждания. Същите безспорно са довели до неприятни
усещания. Същевременно, от неоспореното заключение на вещите лица се установи,
че оздравителният период е много кратък – 7-14 дни, както и че възстановяването
е пълно, без трайни последици от нараняванията и ищцата е в млада възраст. С
оглед изложеното, справедливото обезщетение, което следва да бъде изплатено от
застрахователя, е в размер от 2000лв, до който размер искът следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до заявения размер от
12 000лв.
По отношение на претендираното
обезщетение в полза на детето Л.С. съдът съобрази следното: установи се от
събраните доказателства, че детето е претърпяло по-сериозни физически
наранявания - сътресение на мозъка, както и множество кръвонасядания, като е
било и хоспитализирано. От друга страна, логично подобно негативно преживяване
в ниска възраст, в каквато е детето Л.С., обуславят стрес и психологическа
травма у детето в период на формиране на личността, които неминуемо ще
рефлектират върху емоционалното развитие на детето. Този извод се подкрепя и от
показанията на свидетеля Радко Г., който описва поведението на детето и
понастоящем при пътуване с кола, както и от актуалното социално проучване, в
което е отразено, че когато се говори за катастрофата, детето се затваря в себе
си и видимо изпитва страх. Характерът на физическите увреждания и психическо
страдание, пояснението на вещото лице относно оздравителния период, възрастта
на детето, данните в социалния доклад, че физическото здраве на детето е
напълно възстановено, мотивират съда да приеме за справедлив размер на
обезщетението сумата от 6000лв, до който размер искът за обезщетяване на неимуществените
вреди по отношение на детето следва да бъде уважен, а за разликата над тази
сума до предявения размер от 10000лв искът следва да бъде отхвърлен.
Обезщетенията следва да
бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.04.2014г., до окончателното изплащане на задълженията.
Претендира се обезщетение
за забава върху всяка от главниците и за периода от датата на ПТП – 11.11.2013г.
до датата на подаване на исковата молба. Отговорността
на застрахователя е идентична по обем и съдържание с тази на делинквента по чл.45 ЗЗД, респективно спрямо ответника намира приложение чл.84, ал.3 ЗЗД. С оглед основателността на
главните искове за обезщетения за неимуществени вреди, основателни са и
претенциите за обезщетения за забава. При изчисление на размера на дължимите
обезщетения за забава върху всяка от главниците в уважения размер с продукт
„Апис – финанси”, съдът намира, че искът на Станьо С. за обезщетение за забава
за периода 11.11.2013г. до 02.04.2014г. включително следва да бъде уважен за
сумата от 99.51лв и отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер
от 285.58лв; искът на В.С. за обезщетение за забава за периода 11.11.2013г. до
02.04.2014г. включително следва да бъда уважен за сумата от 79.60лв и отхвърлен
за разликата над тази сума до предявения размер от 380.76лв; искът на Л.С. за
обезщетение за забава за периода 11.11.2013г. до 02.04.2014г. включително
следва да бъда уважен за сумата от 238.81лв и отхвърлен за разликата над тази
сума до предявения размер от 317.30лв.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд
държавна такса в общ размер от 485.50лв /420лв по исковете за главници и
65.50лв по исковете за обезщетение за забава/ съразмерно с уважената част от
исковете.
От ищците се претендират и
представят доказателства за сторени по делото разноски в размер от 2000лв за
заплатено адвокатско възнаграждение. Отправено е възражение за прекомерност от
ответната страна. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение и материалният интерес по
делото /31983.64лв/, минималният еднократен размер на адвокатското
възнаграждение е в размер от 1489.51лв. С оглед фактическата и правна сложност
на делото и обстоятелството, че възнаграждението е уговорено и за тримата ищци,
съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно. Съразмерно с
уважената част от исковете, ответното застрахователно дружество следва да заплати
на ищците сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
682.72лв.
От ответника са представени
доказателства и се претендират разноски в размер от 300лв за депозит за
изготвяне на експертиза. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищците
следва да заплатят на ответника сторените разноски в размер от 197.59лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ч. вр.” №* да заплати на
Ст. Т.С., ЕГН ********** *** сумата
от 2500лв /две хиляди и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от контузия и причиняване
на порезни рани по главата и лява длан, кръвонасядане в областта на лявото
коляно, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, претърпени
в резултат на ПТП, настъпило на 11.11.2013г. на пътя от гр. Белослав по посока
с. Р., обл. В., причинено от водача на лек автомобил „Оп. Ас.” с ДКН * Й.Й., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2014г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 99.51лв /деветдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, считано от датата на ПТП – 11.11.2013г.
до 02.04.2014г. включително, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2500лв
/две хиляди и петстотин лева/ до
предявения размер от 9000лв /девет
хиляди лева/, както и иска за обезщетение за забава за разликата над 99.51лв /деветдесет и девет лева и петдесет и една
стотинки/ до предявения размер от 285.58лв /двеста осемдесет и пет лева и
петдесет и осем стотинки/, на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ч. вр.”
№* да заплати на В.М.С., ЕГН ********** *** сумата от 2000лв /две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от контузия на дясната долночелюстна става,
травматичен оток по лицето, контузия на дясната предмишница, травматичен оток,
кръвонасядане и контузия на лявата подбедрица, довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
11.11.2013г. на пътя от гр. Б. по посока с. Р., обл. В.,
причинено от водача на лек автомобил „Оп. Ас.” с ДКН * Й.Й., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2014г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 79.60лв /седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, считано от датата на ПТП – 11.11.2013г.
до 02.04.2014г. включително, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2000лв
/две хиляди лева/ до предявения размер
от 12000лв /дванадесет хиляди лева/,
както и иска за обезщетение за забава за
разликата над 79.60лв /седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ до предявения размер от 380.76лв /триста и осемдесет лева и
седемдесет и шест стотинки/, на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ч. вр.”
№* да заплати на Л.С.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител В.С. *** сумата от 6000лв /шест
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от причинени оток и хематом
на главата, в дясната област на челото и оток на устната вляво, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, стрес от инцидента, претърпени
в резултат на ПТП, настъпило на 11.11.2013г. на пътя от гр. Б. по
посока с. Р., обл. В., причинено от водача на лек автомобил „Оп. Ас.” с ДКН * Й.Й., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2014г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 238.81лв /двеста тридесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, считано от датата на ПТП – 11.11.2013г.
до 02.04.2014г. включително, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6000лв
/шест хиляди лева/ до предявения
размер от 10000лв /десет хиляди
лева/, както и иска за обезщетение за забава за разликата над 238.81лв /двеста тридесет и осем лева и осемдесет
и една стотинки/ до предявения
размер от 317.30лв /триста и седемнадесет
лева и тридесет стотинки/, на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Решението
е постановено при участието на трето
лице – помагач Й.Х.Й., ЕГН ********** ***, конституиран на страната на ответника З. „Л.И.” АД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ч. вр.”
№*.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ч. вр.”
№* да заплати по
сметка на Варненски районен съд сумата от 485.50лв
/четиристотин осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима
държавна такса съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ч.
вр.” №* да заплати
на Ст.Т.С., ЕГН **********, В.М.С., ЕГН ********** и Л.С.С.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.С., и тримата с
адрес гр. С., ул. „О.ч.” №*, сумата от 682.72лв /шестстотин
осемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Ст. Т.С., ЕГН **********,
В.М.С., ЕГН ********** и Л.С.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител В.С., и тримата с адрес гр. С., ул. „О. ч.” №* да заплатят
на З. „Л.И.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Ч. вр.” №* сумата от 197.59лв /сто деветдесет и седем лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: