Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на 21 март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8711 по описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ(отм).
Ищeцът твърди, че е претърпял неимуществени и неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания получени от посочените в ИМ счупвания на двете
ключици на левия и десния горни крайници, множество травми на главата и ръцете.
Уврежданията са настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 07.11.2015г. в гр.София,
като при преминаване с превишена скорост
на червен светофар на кръстовището с бул. Сливница, водачът на л.а „Сеат Алхамбра“ ударил управлявания
от ищеца л.а „Ауди А-4“.Към датата на произшествието управляваният от делинквента автомобил е застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника. Моли съда да бъде
осъден ответника да му заплати претендираната сума за
понесените неимуществени и имуществени вреди,
ведно със законната лихва от
посочените дати и разноските по делото.
Ответникът в писмените ОИМ и отговора на
ДИМ, не оспорва, че е страна по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния
лек автомобил. Оспорва иска по основание и размер.Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
за който твърди, че е управлявал автомобила си без поставен обезопасителен
колан и е преминал на червен светофар. Претендира разноските.
По
делото е конституиран А.С.Е. – трето лице помагач, без становище по исковете.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не е
спорно по делото , че ответникът е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданка отговорност“,сключена за л.а. „Сеат“,
модел „Алхамбра“, рег.№ *******.
Със
влязло в сила споразумение по НОХД № 16365/2016г. по описа на СРС, НО, 2 с/в, А.С. Е. се признал за виновен,че на 07.11.2015 г.
около 04. 00 в гр.София при управление на л.а. „Сеат“,
модел „Алхамбра“, рег.№ *******, нарушил правилата на движение и навлязъл с превишена
скорост в кръстовище при червен сигнал без да осигури предимство на движещия се
л.а. а „Ауди А-4“и по непредпазливост причинил счупване на лява и дясна ключици на ищеца и на осн. чл. 343, ал.1 б“б“,пр.2 вр. с чл.3421,л.1,пр1 вр. с чл.
55 б“в“ НК му е било наложена глоба и на
осн. чл. 343г,вр. с чл. 37,т.7
лишаване от правоуправление за срок от 6 месеци.
От приложените
констативния протокол за ПТП и НОХД № 16365/2016г. СРС се установява, механизма
на ПТП-то, като в резултат на удара на 07.11.2015 г между двата автомобила на
кръстовището образувано на бул. „Христо Ботев“ и на бул. „Сливница“ са нанесени телесни увреждания
както на ищеца така и на други лица
возещи се в двата автомобила. Произшествието е настъпило при сухо време без превалявания в тъмната част на денонощието.
Съгласно заключението на в.л.П. по назначената първоначална САТЕ ударът за л.а. „Ауди А-4“ е кос отпред отляво
след което е последвал втори удар отново
в лявата част на същия автомобил но в мантинелата. В.л.
Х. по повторната САТЕ поддържа,че ако единия автомобил е навлязъл при зелена
светлина, то другия е преминал на червена светлина, което не може да се определи
с оглед доказателствата,но нито един от автомобилите не е предприел аварийно
спиране.В.л. е категорично,че първи в кръстовището е навлязъл л.а. на
ищеца,който не е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП-то чрез
спиране.
Относно причините за
настъпването на ПТП-то и съгласно споразумението по НОХД 16365/2016г.СРС съдът
приема, че причината за настъпване на
ПТП е преминаването на л.а. „Сеат“ с висока скорост
на червена светлина на светофарната уредба.В повторната САТЕ в.л. е посочило,
че ако скоростта на л.а“Сеат“ е била 50км/ч.
или под 50 км/ч.ударът не би настъпил.
От приетото и неоспорено
заключение на вещото лице д-р Н. се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване на лява и дясна
ключица, множество малки повърхностни порезни рани по носа и веждите, порезна
рана по дланната повърхност на дясна предмишница, множество охлузвания по двете ръце. Счупването
на двете ключици е довело до трайно затруднение на движенията на двата горни
крайника. Оздравителният период за счупването на ключиците е 1,5-2 месеца, като
през първите дни, болките и страданията са били по интензивни и постепенно са
намалявали. Възстановителни период за порезните рани и охлузвания е две-три
седмици. По делото няма даннни за настъпили
усложнения във връзка с получените травматични увреждания. Към настоящия момент
ищецът е напълно възстановен, като при влошаване на времето-влажност, студено
време е възможно пострадалият да изпитва болки в счупените ключици.
При
изследване с дрегер на водача на л.а „Ауди“
непосредствено след произшествието е установено наличие на 0,13 промила
алкохол. В.л посочва в експертизата, че това е субклинично
опиване и практически ищецът не е бил алкохолно повлиян.
От показанията на свид.
К.- майка на ищеца,преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява, че след
ПТП-то синът й е бил близо 4 месеца на легло и тя е полага ежедневни грижи за
него-хранене, къпане, преобличане. Пострадалият е можел да ходи, но е изпитвал
силни болки в резултат на двете счупени ключици и е приемал обезболяващи,изпаднал
в депресия, и е имал проблеми със съня. След инцидента е провел рехабилитация,
посещавал е психолог в Нови Искър.
От показанията на свид. Б. -очевидец на ПТП-то, пътувал в колата отпред до
ищеца се установява, че са навлезли в кръстовището на бул.“Сливница“ и бул.“
Христо Ботев“ на зелен светофар, с поставени обезопасителни
колани.
По иска по чл. 226 КЗ (отм.):
Съгласно разпоредбата на чл. чл.
226, ал. КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен
от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне
субективното право по чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) следва да се установи, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на
лице, застраховано по задължителна застраховка ГО, са настъпили вреди, които са
покрит риск по застрахователния договор.
Съдът констатира, че процесното ПТП е
настъпило в резултат на виновното
поведение на третото лице помагач, преминал на червена светлина на светофарната уредба за
което той се е признал за виновен и с който е било сключено споразумението по
посоченото НОХД. В тази насока са и показанията на свид.
Б.. За деянието, дееца, вината и противоправността, съдът зачете обвързващата сила на постигнатото
споразумение съгласно чл.300 ГПК.
Безпорно е, че виновният за произшествието водач е
застраховано при ответника лице. По делото е установено също, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на
застрахованото лице при ответника за ищеца настъпват травматични увреждания,
които му причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието. След като
поведението на застрахования водач е виновно и противоправно,
а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223 ал.1
от КЗ (отм.), застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за
причинените от застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
Относно
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази указанията,
дадени с ППВС № 4/68г. и с ППВС №
17/63г. и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; продължителността на лечебния и възстановителен период от около 2
месеца; възрастта към датата на ПТП – 18 г.; социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали
върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение
възлиза на сумата от 12 000лв. Искът в разликата до 80 000 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ищецът е направил
разходи в качеството си на пострадал – 400 лв. заплатени за упълномощения от
него адвокат по ДП на 13.06.2016 г. (л. 158 от ДП) Ще следва да се осъди
ответника да заплати сумата 400 лв. претендирани като
имуществени вреди изцяло.
Съдът
намира,че следва да бъде присъдена законната
лихва, върху определения размер за
неимуществените вреди, считано от 07.11.2015г.
- датата на ПТП-то, а за имуществените вреди от 13.06. 2016 г. - датата на
плащането на адв.хонорар.
По възражението за съпричиняване.
Възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат касаят твърденията
на ответника за непоставен от
ищеца колан. От СМЕ, САТЕ и повторната САТЕ не се установи по безспорен и категоричен начин наличие или не на
поставен колан от ищеца, наред с липсата на данни от които да се
направи извод за изправен или не предпазен
колан,както и невъзможност от страна на в.л: д-р Н. и в.л. П. за обясняване
начина на счупванията и на двете ключици. С
оглед показанията на свид. Б. ищецът е
бил с предпазен колан.С оглед изложеното съдът приема за неоснователно и недоказано възражението за непоставен предпазен колан от ищеца.
По разноските
Ищецът е бил
освободен от внасяне ДТ и разноски.
Адвокат И.Ю.
има право на адв. възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.2 ЗА, което с оглед предявения иск е в размер на 2 942 лв., от които съразмерно
уважения размер на иска ответникът дължи 453,74
лева.
Ответникът
претендира съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК: 660 лв. депозити за вещи
лица и свидетел и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част
от иска, ищецът следва да заплати 558,20
лв., и на осн.чл.78,ал.8 ГПК юриск.възнаграждение 300 лв. или общо 858,20 лева
Ответникът следва да заплати на осн. чл. 78,ал.6 ГПК ДТ по см. СГС в размер на 496 лева.
При тези
мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** Д, да
заплати на К.А.К., ЕГН **********,***
съд.адрес *** Търговски дом ет.3, к. 308 на
основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 12 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП настъпило на 07.11.2015г ведно
със законната лихва от тази дата до
окончателното й изплащане и сумата 400
лева - имуществени вреди (адв.възнаграждение) изцяло от същото ПТП ведно със законната лихва
върху сумата от 13.06.2016 г до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за разликата над сумата от 12 000
лева до 80 000 лева за неимуществените вреди.
ОСЪЖДА
К.А.К., ЕГН **********,*** съд.адрес *** Търговски дом ет.3, к. 308 да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** Д, на основание
чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата 858,20
лева
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** Д, да
заплати на адв. И.Ю. *** Търговски дом ет.3, к.308 на основание чл. 38 ал.2 ЗА сумата
от 453,74 лева – адв. възнаграждение съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** Д, да
заплати на СГС на основание чл. 78 ал. 6 ГПК сумата- на 496 лева.
РЕШЕНИЕТО постановено при допуснато трето лице помагач- А.С.Е. ЕГН -**********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: