Решение по дело №200/2020 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 45
Дата: 25 ноември 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Георги Стоянов Милушев
Дело: 20205100600200
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. К. , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Янкова
Членове:Георги С. Милушев

Габриел Р. Русев
като разгледа докладваното от Георги С. Милушев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20205100600200 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда без номер от 17.08.2020 год., постановена по Н.ч.х.дело №
336/2019год.,М. районен съд е признал подсъдимия Д. Я. С. с ЕГН-
**********, за виновен в това, че на 29.11.2020г., около 08,30 часа, в гр.Д.,
ул."Е.“, причинил на С. Ш. И. с ЕГН- **********, оток и кръвонасядания по
главата, корема и крайниците, довели до болка и страдание, без разстройство
на здравето, и съставляващи лека телесна повреда по чл.130 ал.2 вр.ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.78 „а" 1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложил
административно наказание „глоба" в размер на 1000 лева.
Осъдил е подсъдимия Д. Я. С. , да заплати на С. Ш. И. , сумата от 1 000
лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди- причинени болка и
страдание, ведно със законната лихва считана от датата на уврежданията-
29.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
предявения граждански иск за разликата от уваженият размер от 1 000 лева
до пълния предявен от 2 000 лева- поради неоснователност. Осъдил е
подсъдимия Д. Я. С. , да заплати на С. Ш. И. , направените от последният
разноски в общ размер от 1 012 лева, а по сметка на съда сумата от 40 лева-
1
държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят -
подсъдим Д. Я. С. , която чрез защитникът си - адв.Р.Х. от АК-К. обжалва
същата, като неправилна – незаконосъобразна, немотивирана и поставена в
противоречие на събраните по делото доказателства, поради което моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваната присъда и
да постанови нова присъда с която да го признае за невинен. В съдебно
заседание жалбодателя не се явява, като защитникът му- адв.Р.Х. поддържа
жалбата.
Ответника по жалбата – тъжителя С. Ш. И. чрез защитника си адв.И.Б.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда, като претендират направените по делото
разноски за тази инстанция.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата,
на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е
приел за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят С. Ш. И. и подсъдимият Д. Я. С. са роднини по сватовство-
последният е женен за сестрата на първият, и като такива са имали имотни
спорове от години. Ден пред процесната дата между страните е възникнал
пореден спор за имоти, който се реализирал в дома на бащата на тъжителя, в
село Л., общ.Д.-като в самият спор не е участвал тъжителят, последният само
е отишъл там по получен телефонен сигнал от баща му за наличие на такъв.
По повод на последният им спор, подсъдимият С. на процесната дата-
29.11.2019г. сутринта около 08.30 часа, отишъл до дома на тъжителя С. И.,
находящ се в гр.Д., на ул." Е." №*, на първият етаж на който последният е бил
обособил като работно място - заведение.С. се придвижил до описаното
място със свой лек автомобил, който спрял на улицата и се насочил право към
тъжителя, нахвърлил се върху него със юмручни удари- ударил го с юмрук по
главата, както и го ритнал с крак в областта на корема. Тъжителят се присвил
от болка а подсъдимият е продължил да го удря с крака по тялото, ръцете и
2
краката, като в същият момент го обиждал, заплашвал да го заколи, да му
счупи краката, както и отправил закани по адрес на сина му. От ударите на
подсъдимият С. тъжителят бил спасен от няколко от намиращите се в
заведението клиенти- неуточени по делото, които започнали да дърпат
подсъдимия и да го отблъскват от него. При намесата на клиентите
подсъдимият С. тръгнал да напуска заведението и в това време взел и един
стол, с който го е замерил, след което се качил в автомобила си и напуснал
местопроизшествието. След тръгването на подсъдимият, тъжителя
сигнализирал за случилото се тел.112, като малко по-късно на място
пристигнал полицейски екип, който бил запознат със произшествието, като
служителите отвели тъжителя в полицейското управление за извършване на
проверка. Там на място на подсъдимия, тъжителят по делото, съпругата на
подсъдимия и сестра на тъжителя, са били съставени предупредителни
протоколи, от същите са били снети и саморъчни обяснения, както и на
първите двама са били съставени АУАН / №№ 65 и 66/29.11.2019г./- за
допуснато от тях нарушение на чл.5 ал.1 от Общинската наредба за
поддържане и опазване на общественият ред. По-късно и на двамата са
издадени Нак.постановление от Кмета на община Д. и са им наложени
съответни административни наказания. По-късно и на двамата са издадени
Нак.постановление от Кмета на община Д. и са им наложени съответни
административни наказания.Те са отменени от Адм.съд- К. в производство по
чл.72 и сл ЗАНН по предложение на Окръжният прокурор на ОП- К., по
повод на спряното на основание чл.24 ал.4 вр.чл.24 ал.1 т.6 и т.8 от НПК/.
Видно от приложеното към делото и прието от съда
Съдебномедицинско удостоверение № 274/ 30.11.2019г. тъжителят е
прегледан от съдебен лекар- д-р Н.М., който при извършеният преглед на
тъжителя С.И. е установил оток и кръвонасядания по главата, корема и
крайниците, като същите са били получени при действието на твърд тъп
предмет и е било причинено болка и страдание.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред
обвинение. Събрани са необходимите и възможни доказателства, относими
към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага
извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от
3
настоящата инстанция.
Съдът е възприел тази фактическа обстановка, въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства, като е кредитирал
изцяло показания на пострадалия тъжител С. И., свидетелите М.Р., М. И.,
Х.И., Р.Д., Е.М. и М.Б. като последователни, логически издържани и
взаимосвързани и като цяло непротиворечиви. Съдът не е кредитирал
показанията на подсъдимия, че е имало само опит за разговор, в който и
двамата се бутали и дърпали, като е приел, че става въпрос за защитна теза,
несъобразена със събраните по делото доказателствата.
При така установената безспорна, фактическа обстановка съдът
правилно и законосъобразно е приел, че от събраните по делото
доказателства е установено по несъмнен и категоричен начин, че на
29.11.2019г., около 08,30 часа, в гр.Д., подсъдимият Д.С. е причинил на
тъжителя С.И. леки телесни повреди, изразяващи се в оток и кръвонасядания
по главата, корема и крайниците, които са довели до болки и страдания-
престъпление по чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК, който краен извод, се споделя
напълно и от тази инстанция.За да постанови присъдата си, съдът е извършил
цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е
изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с
мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата
инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.
От обективна страна по безспорен начин е установено че
престъплението е осъществено от подсъдимия. Съдът кредитира показанията
на свидетелите М. И. /съпруга на тъжителят/и Х.И. /клиент на заведението/-
които са очевидци на станалото в самото заведение и на насените от
подсъдимият на тъжителят удари. В тази насока да и показанията на
свидетелите Е.М. и М.Б. които са посетили местопроизшествието, след
получен в ОДЧ на РУ- Д. сигнал по тел 112 и са извършили проверка на
място, след което са завели участниците и свидетелите в Районното
управление за отношение.Горното се потвърждава и от приетото от съда и
неоспорено от подсъдимия Съдебномедицинско удостоверение № 274/
30.11.2019г.,което установява,че в деня след инцидента тъжителят е
прегледан от съдебен лекар, който при извършеният преглед е установил оток
4
и кръвонасядания по главата, корема и крайниците, като същите са били
получени при действието на твърд тъп предмет и е било причинено болка и
страдание.
Предвид горното, съдът намира, че в настоящето производство по
несъмнен начин се установи обстоятелството, че вследствие на
неправомерните действия на С., нанесените от него удари по лицето и тялото
на И. , на последния са били нанесени телесни увреждания, изразяващи се в
оток и кръвонасядания по главата, корема и крайниците, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. т
субективна страна престъплението е извършено при форма на вината – пряк
умисъл: подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Умисълът се обективира в поведението му – от броя, силата и насоката на
ударите, при което всеки от тях, с оглед нивото на физическото си и
психическо развитие, е съзнавал и целял неминуемото настъпване на
вредоносния резултат.
При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с
обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия за
виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като при
условията на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със
закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за
приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на
подсъдимия за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от
подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от
свобода” до две години и алтернативно - наказание „пробация”. Налице са и
останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК
- подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава
VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди,
които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от
НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от
пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. Вземайки
5
предвид изложеното съдът е приел, че следва бъде наложено
административно наказание "глоба", която е определил в размер на 1 000лв.
Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание
по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното
престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, като същото е достатъчно за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в
частта й, с която е осъден подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение за
причинените неимуществени вреди, считано от датата на увреждането, като
иска в останалата част и пълния предявен размер от 2 000 лева, е отхвърлен
като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение
на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в
размер на 1000 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в
разпоредбата на чл. * от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по
справедливост. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на
първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в
пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от
престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото
намаляване. При определяне на дължимата д.такса върху уважения
граждански иск, решаващия съд неправилно е присъдил сумата от 40лв./4%/,
вместо дължимите 50лв. съгласно точка 23 от ТАРИФА № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието.
Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на защитника на
подсъдимия изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, по
следните съображения:
Твърденията, че „..по делото е работено с един изключителен стеснен
кръг от доказателствени източници, съдържащи обвинителни
доказателства...”, и това, че „...съда е възприел за достоверни единствено
обясненията на пострадалия, без тези обяснения да бъдат съпоставени с целия
останал събран по делото доказателствен..” са голословни и в абсолютно
противоречие със доказателствата по делото. Напротив, други доказателства
не са сочени от подсъдимия и неговата защита, а събраните по делото бяха
обсъдени по-горе и същите са взаимносвързани и относими към предмета на
доказване. Щ се отнася до искането за приемане като доказателство на диск
6
със запис от станалото, то съдът правилно и в съответствие с практиката на
съдилищата е отказал да го приобщи към доказателствената маса по делото
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са
налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което
следва същата да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото пред тази инстанция следва да бъде осъден
подсъдимия С. да заплати на тъжителя И. направените пред тази инстанция
разноски за защитник в размер на 800лв., а по сметка на ОС- К. 10лв.
допълнителна държавна такса за постигане на размера съгласно точка 23 от
ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във
вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда без номер от 17.08.2020 год., постановена
по Н.ч.х.дело № 336/2019год.,по описа на М. районен съд.
ОСЪЖДА Д. Я. С. от с.Г.Г., №*, общ.Д., обл.К. с ЕГН- ********** да
заплати на С. Ш. И. от гр.Д., ул.”Е.” №* с ЕГН-********** направените
разноски за защитник в размер на 800лв., а по сметка на ОС- К. държавна
такса в размер на 10лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7