Решение по дело №454/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Касационното производство е образувано по жалба от И. А. И. от [населено място], общ. Велико Търново, [улица], чрез адв. Б. Н. от ВТАК, срещу Решение № 148/24.04.2025г., постановено по АНД № 20254110200157/2025г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-1739-000001/16.01.2025г. на Началника на РУ – В. Търново при ОДМВР Велико Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел законосъобразност на наказателното постановление от формална страна. Сочи се, че неправилно районният съд е приел, че с посочването в наказателното постановление, че се издава на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН във връзка с Постановление № 8975/07.01.2025г. на ВТРП за отказ да се образувано досъдебно производство, не е допуснато нарушение. Изтъква се, че в случая за констатираното нарушение е съставен АУАН, който е поставил началото на административнонаказателното производство и въз основа на който е издадено наказателното постановление, но същият не е упоменат в наказателното постановление. Твърди се и, че между двата акта липсва единство относно нарушените законови разпоредби, тъй като в АУАН се сочи разпоредбата на чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП, като в закона тази разпоредба не съдържа такова предложение, а в НП липсва посочване на предл.1. Извън горното се посочва, че сочената за нарушена в НП разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съдържа различни състави на нарушения, като в НП органът не е посочил конкретната хипотеза от цитираната норма, която е била нарушена, което е довело до невъзможност на санкционираното лице да разбере за какво нарушение е административното обвинение, а с това е накърнено и правото му на защита. Сочи се също, че в наказателното постановление са възпроизведени дословно изводите на прокурора в постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, като по този начин е пренесена автоматично допуснатата грешка в същото относно субекта на престъплението/нарушението и е направено смесване на разпоредбите на чл.345, ал.2 от НК и на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което грубо е нарушено правото му на защита. На последно място се поддържа, че дори и да се приеме, че е извършил нарушението, то се касае за т. нар. "маловажен случай". От съда се иска отмяна на процесното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени НП.

В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител адв. Н., поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Сочи, че е налице основание за отмяна на въззивното решение, поради наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, с оглед постановеното решение №4/2025г. на КС. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира разноски.

Ответникът по касация – Началник РУ в ОДМВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва, че ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка след като е направил задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Споделя изцяло доводите на съда и предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за основателна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

От фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено, че на 27.11.2024г., около 15:00 часа, при работа по пътен контрол в [населено място], екип от служители на РУ на МВР – гр. В.Търново спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген голф“ с временни регистрационни табели 619М788. При проверката контролните органи установили, че автомобилът е собственост на „Авточойс“ ООД – В. Търново и се управлява от И. А. И.. След проверка чрез електронно устройство обаче, от контролните органи било констатирано, че временните регистрационни табели на автомобила са с изтекъл срок на валидност. Същите уведомили И., който обяснил на проверяващите, че работи във фирма „Авточойс“ ООД, която продава автомобили „Фолксваген“ и там се управляват автомобили с временни регистрационни табели и това не е единствения автомобил, който се управлява по този начин, като заявил, че не знае, че табелите са с изтекъл срок на валидност. За извършеното нарушение е съставен АУАН №1147713/27.11.2024г. за нарушение по чл.140, ал.1, пр. първо от ЗДвП, връчен в същия ден на нарушителя и подписан без възражения. На 17.12.2024г. с резолюция на Началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново административнонаказателното производство било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН и материалите по него били изпратени на Районна прокуратура – Велико Търново. С Постановление от 07.01.2025г. на зам. районен прокурор на Районна прокуратура – Велико Търново, на основание чл.199, ал.1, чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК е отказано образуването на досъдебно производство и преписката е изпратена на началника на РУ – В. Търново при ОДМВР – В. Търново за преценка относно реализиране на административнонаказателната отговорност на И.. Въз основа на постановлението и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН от Началник на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново е издадено НП № 25-1739-000001/16.01.2025г. като поведението на нарушителя е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон на водача на нерегистрираното по надлежния ред МПС са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на дата 16.01.2025 г. и е обжалвано пред РС – Велико Търново в законоустановения срок.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че НП е законосъобразно от формална страна – притежава необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган. Съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване, с транзитни номера с изтекъл срок на валидност, което се приравнява от законодателя на липса на регистрация по надлежния ред, задължителна съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП за движение по пътищата с обществено ползване. Съдът е намерил за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че нарушението е несъставомерно от обективна страна, тъй като към датата на проверката МПС не е било с прекратена регистрация. В този смисъл е отбелязал, че действително за същото са били издадени временни регистрационни табели и разрешение за временно движение, но срокът на валидност на тези табели е до 29.06.2024г. и след изтичането на този срок МПС става автоматично с прекратена регистрация и се явява нерегистрирано по смисъла на закона. За неприложима е намерена цитираната от процесуалния представител на жалбоподателя практика, според която същия не е извършил нарушението предвид липсата на знание, че автомобилът е с прекратена регистрация. Изтъкнато е, че посочената практика касае случаите, в които едно МПС е било регистрирано по съответния ред и регистрацията е била прекратена служебно поради други обстоятелства и водача на такова МПС не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията, а в случая регистрацията на процесното МПС е прекратена по силата на закона поради изтичане на срока на валидност на регистрационните табели, в който случай не е необходимо КАТ да уведомява собственика на МПС. С оглед на това са отхвърлени като неоснователни и доводите на жалбоподателя, че не е осъществил от субективна страна нарушението, като е изтъкнато и, че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП може да бъде извършено и по непредпазливост, както е в случая. Предвид това, съдът е намерил, че жалбоподателят е осъществил признаците на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, вкл. и субективните такива, при което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, като размерът на наложените наказания е в предвидения от закона минимум.

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е неправилно, а касационната жалба е основателна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и всички наведени от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. В тази връзка решаващият състав е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В мотивите на съдебното решение са посочени фактите, подкрепящи решаващите изводи на съда и установяващите тези факти доказателства. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Решението на районния съд е постановено в нарушение на закона, независимо, че настоящият състав споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, в преобладаващата им част.

Неоснователни са направените оплаквания за допуснато нарушение предвид липсата на посочване в НП на съставения срещу касатора АУАН №1147713/27.11.2024г. В случая се установява от доказателствата по въззивното дело, че административнонаказателното производство, започнало със съставянето на този АУАН, е било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН с мотивирана резолюция от 17.12.2024г. на Началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР Велико Търново и материалите по него са били изпратени на РП – Велико Търново, която е образувала и водила пр.пр.№8975/2024г. Тази преписка е приключила с Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 07.01.2025г., като материалите по същата са били изпратени на началника на РУ – В. Търново при ОДМВР – В. Търново за преценка относно реализиране на административнонаказателната отговорност на И., който след извършена допълнителна проверка е издал на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН процесното наказателно постановление. С оглед на това, обосновано районният съд е посочил, че щом НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, то липсата на посочване на съставения АУАН не представлява нарушение. Следва да се посочи, че с прекратяване на административнонаказателното производство с мотивирана резолюция на наказващия орган на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН правното значение на съставения АУАН, като процесуален акт, слагащ началото на това производство, отпада и не се възстановява в резултат на последващия отказ на прокурора да образува наказателно производство по така изпратените му материали по преписката. При отказ да бъде образувано наказателно производство, в съответствие с изричната норма на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, висящността на прекратеното административнонаказателно производство не се възстановява, а се образува ново административнонаказателно производство и то без за това да е необходимо да бъде съставян нов АУАН. Предвид това не съставлява процесуално нарушение обстоятелството, че издаденият АУАН срещу касатора не е посочен в НП. Достатъчно в случая е, а това е сторено от наказващия орган, в НП да е указано, че то е издадено въз основа на прокурорското постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство и изпратените от прокурора материали. С оглед на това неоснователни са и доводите за липсва на единство относно посочените като нарушени в АУАН и НП законови разпоредби.

Неоснователно е и оплакването за наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на касатора предвид наличието на смесване на разпоредбите на чл.345, ал.2 от НК и на чл.140, ал.1 от ЗДвП и неяснота за какво нарушение е санкциониран. Видно от съдържанието на НП е, че в същото ясно е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като преди цифровото й изписване има словесно уточнение, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП сочи, че: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата“. Следователно, противно на твърденията на касатора, в НП се съдържа цифрово посочване на нарушената разпоредба, като въпреки че липсва уточнение кое от множеството нейни предложения е нарушено, то не остава съмнение, че нарушението се изразява в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. С оглед на това не може да се приеме, че правото на защита на касатора е нарушено, тъй като посредством текстовото описание, достатъчно конкретно е доведено до знанието му в какво точно се изразява нарушението.

Настоящият съдебен състав възприема и изводите на районния съд за безспорна доказаност на нарушението и нарушителя, законосъобразно проведена процедура при издаването на НП, и правилна правна квалификация на деянието. Изложените в тази насока мотиви в решението на ВТРС, се споделят в пълнота от касационната инстанция и е ненужно да бъдат преповтаряни.

Настоящата инстанция намира обаче, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Действително към момента на извършване на нарушението – 27.11.2024 г. и постановяване на решението – 24.04.2025 г. действащата разпоредба на чл.189з от ЗДвП, обн. В ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., предвижда, че за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за административните нарушения и наказания. След постановяване на въззивното решение, с Решение № 4 от 30.04.2025 г. по к. д. № 29/2024 г. на КС на РБ е прието, че разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП е противоконституционна досежно чл. 28 от ЗАНН. С обявяването на нейната противоконституционност се възстановява възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН, т. е. на института на маловажния случай. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способът и начинът, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. Според настоящия състав конкретните обстоятелства по извършването на нарушението разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В случая от събраните по въззивното дело доказателства е безспорно, че управлението на автомобила с транзитните номера е било инцидентно, доколкото се касае за служебен автомобил, който е изкаран с цел поддръжка на техническото му състояние и необходимостта от разреждане и зареждане на батерията му, като МПС е управлявано в рамките на града и на кратко разстояние. Отделно от това се установява, че към датата на проверката, И. не е знаел за изтеклата валидност на регистрационните табели, доколкото при уведомяването му от контролните органи за изтичането й е останал изненадан, заявявайки, че автомобилът е служебен и не знае, че регистрационните табели с изтекъл срок на валидност. В този смисъл са както обясненията на касатора, така и показанията на полицейските служители Д. и Е.. Същите кореспондират и с показанията на разпитаните по въззивното дело свидетели И. и С., които са колеги на касатора. Последните двама посочват, че задължението на И. е да регистрира автомобилите и при необходимост да вади транзитни номера, като за валидността на последните следят други служители, които при констатиране на изтичане на срока им ги свалят и прибират. Според показанията им, практиката е, че когато номерът е на колата, то значи всичко е наред. Тези данни от свидетелските показания потвърждават твърденията на касатора, че не е знаел за изтеклата валидност на табелите, като в съзнанието му, предвид наличието на табели на автомобила, същите са били в срок. Всички тези обстоятелства обуславят една значително по-ниска обществена опасност на деянието, отколкото е обичайната за този вид нарушения по ЗДвП. Това и като се има предвид, че няма данни наказаното лице преди това да е извършвало други такива нарушения, т.е. настоящото е първо от вида си, налага еднозначен и категоричен извод, че макар формално да осъществява признаците на установено със специалния ЗДвП административно нарушение, деянието на И. е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което изключва ангажирането на административнонаказателната отговорност за него.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Велико Търново следва да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с което НП да бъде отменено. При съблюдаване разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН и правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, с отмяната на наказателното постановление, И. А. И. следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят разноски, представляващи платено, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025 г. /л. 33 от делото/, адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600 лева, съгласно представения списък на разноските.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 148/24.04.2025г., постановено по АНД № 20254110200157/2025г. по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1739-000001/16.01.2025г. на Началника на РУ – В. Търново при ОДМВР Велико Търново, с което на И. А. И. от [населено място] за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВА И. А. И. с [ЕГН], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид (по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП), представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на И. А. И. с [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Велико Търново, [улица]сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото за настоящата инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.