Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1218
гр. Бургас, 09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3319 по описа на РС –
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Л.М., ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление № 22-0000180/02.07.2019г., издадено от Началник ОО „АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева, на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение по чл. 31, ал.
1, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ му е наложено административно наказание
– глоба в размер на 2000 лева и на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от Закона за
автомобилните превози за нарушение по чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.
Жалбоподателят оспорва обжалвания акт като
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен се явява лично и с адв. А..
Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи, като излага твърдения, че
в конкретния случай не е бил извършван таксиметров превоз срещу заплащане. С
тези доводи моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 26.06.2019 г. е била извършена съвместна проверка от
служители на Гранична полиция, Сектор „ПП“ и ОО „АА“ на изхода на КПП – Летище
гр. Бургас. За извършване на проверка бил спрян управляван от жалбоподателя
таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *******, като било установено, че
с автомобила се превозват 6 пътника, двама от които свидетелите В.В. и М.В. от
летището към гр. Несебър, както и че автомобилът бил с открита табелка „такси“
и включен таксиметров апарат на режим свободно. В извършването на проверката
участвал и свидетелят И.Т.Н., изпълняващ длъжността началник група „Летищна
сигурност“ към ГПУ Летище-Бургас. Жалбоподателят не представил на контролните
органи разрешение за извършване на таксиметров превоз на територията на Община
Бургас, както и не представил пътна книжка. Свидетелят Д.Т. на длъжност
инспектор в ОО „АА“ съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че извършва
таксиметров превоз на територията на Община Бургас без издадено разрешение, за
това, че не представил пътна книжка, както и че след наемане на автомобила от
клиенти не е включил таксиметровия апарат. Впоследствие било издадено и
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията
на свидетелите Т. и Н. са последователни, обективни и логични и навеждат на
осъществяване на едни и същи факти и съдът ги кредитира в тяхната цялост.
За да обори изложените в НП фактически констатации
жалбоподателят ангажира устни доказателствени средства – показанията на
свидетелите В.В.и М.В.. И двамата свидетели излагат твърдения, че
жалбоподателят се е съгласил да ги превози до Летище Бургас да посрещнат тяхна
близка, след което да ги откара до град Несебър, като уговорката била жалбоподателят
да извърши тази услуга безвъзмездно, тъй като са в приятелски отношения. Т.е.
свидетелите дават показания, че превозът, който е извършвал жалбоподателят не е
бил таксиметров. Съдът не кредитира показанията на свидетелите В. и В. в тази
им част. От показанията на свидетелите Т. и Н. се установява, че превозът е бил
извършен от жалбоподателя с таксиметров автомобил с открита табела „такси“ и
включен таксиметров апарат на режим „свободно“. Свидетелите В. и В. посочват,
че по пътя жалбоподателят е закрил табелата, и излагат предположения, че
покривалото е паднало по време на движение на автомобила. Освен откритата
табела „такси“ обаче, таксиметровият апарат в автомобила е бил включен на
свободен режим, което обстоятелство допълнително потвърждава извода на съда, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е бил в работен режим за таксиметров
превоз на пътници.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (заповед № РД -08-249 от 15.05.2015 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения по
чл. 45, т. 1, по чл. 31, ал. 1, т. 5 и
по чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на министъра на транспорта.
От фактическа страна съдът прие, че жалбоподателят е извършвал таксиметров
превоз на територията на Община Бургас на 6 пътника, без да притежава
разрешение. От данните по делото се установява, че жалбоподателят е представил
разрешение за извършване на таксиметров превоз на територията на Община
Несебър.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на
министъра на транспорта таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу
заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на
водача, по заявен от пътника маршрут. Независимо, че
свидетелите В. и В. твърдят, че не са заплащали пари на жалбоподателя за
превоза, и че жалбоподателят не е изпълнявал таксиметрова услуга, както стана
ясно по-горе в изложението съдът не дава вяра на показанията на свидетелите.
Всички белези за извършван таксиметров превоз са били налице. Автомобилът е бил
с отличителни значи на таксиметров автомобил, с открита табела „такси“, като
съдът не споделя защитната теза, че табелата е била покрита и че най-вероятно
покривалото е паднала по пътя. Освен открита табела „такси“, в работен режим е
бил и таксиметровият апарат, който е светел със зелена светлина - т.е. бил е на
свободен режим. Отделно от това в показанията си свидетелят В. посочва, че когато са помолили
жалбоподателят да ги откара до летището, той е бил разположен с автомобила на спирка
на таксита, т.е. жалбоподателят е бил в работен процес по предоставяне на
таксиметрови услуги. По тази причина за съда възниква основателно съмнение, че
жалбоподателят е извършил превоза безвъзмездно. В случая се касае за пътуване
на дълго разстояние както е ноторно известно за съда (от Свети Влас до Летище
Бургас и обратно), което е свързано с реализиране на разходи. Ето защо за съда
показанията на свидетелите В. и В., че
не са платили парична сума на жалбоподателя за превоза са нелогични и не водят
до убеждението, че жалбоподателят е поел разноските за пътуването при условие,
че професионално извършва превоз на пътници срещу заплащане и непосредствено
преди да предприеме извършване на процесния превоз, е бил на стоянка за
таксиметрови автомобили за изчакване на клиенти. За нарушението по чл. 45, т. 1
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на министъра на транспорта разпоредбата на чл. 93,
ал. 1, т. 1 ЗАвПр предвижда фиксиран размер на наказанието глоба – 2000 лева.
На жалбоподателя при правилно приложение на посочената санкционна норма му е
било наложено наказание именно в този размер, а именно глоба от 2000 лева.
На следващо място безспорно по делото се установява и
извършване на нарушението по чл. 31, ал. 1, т. 5 Наредба № 34 от 06.12.1999г. на министъра на
транспорта, а именно при управление на таксиметров автомобил жалбоподателят не
е носил пътна книжка. За нарушението по чл. 31, ал. 1, т. 5 Наредба № 34 от
06.12.1999г. на министъра на транспорта отново е приложима разпоредбата на чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр и на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева
и за това нарушение.
На последно място се установява, че жалбоподателят е
извършил и третото му вменено нарушение по чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на министъра на транспорта. Установява се, че жалбоподателят е
извършвал таксиметров превоз на пътници, като не е включил таксиметровия апарат
и същият е работил на свободен режим със светеща зелена лампичка. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр предвижда
фиксиран размер на наказанието глоба – 500 лева. На жалбоподателя при правилно
приложение на посочената санкционна норма му е било наложено наказание в този
размер, а именно глоба от 500 лева.
Предвид изложеното наказателното постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 22-0000180/02.07.2019г., издадено от Началник ОО „АА“ гр.Бургас, с което на А.Л.М.,
ЕГН: ********** за нарушение по чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на
МТ на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лева, на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 от Закона за автомобилните превози за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ му е наложено административно наказание – глоба
в размер на 2000 лева и на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от Закона за
автомобилните превози за нарушение по чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС