№ 401
гр. Варна , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500473 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 – чл.437 ГПК.
Постъпила е жалба от В. Н. Д., ЕГН **********, срещу действия на ЧСИ Николай
Георгиев, рег.№716 на НК, район на действие – ОС Варна по изп. д. №20207160400616/20г. по
описа на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор върху трудово възнаграждение на
жалбоподателя, което той получава в Затвора –Варна. Излага доводи за незаконосъобразност на
извършените изпълнителни действия. Твърди, че в Затвора Варна е утвърдена практика при
извършване на удръжките от възнагражденията, които получават лишените от свобода, да не се
спазват и съобразяват правилата за несеквестируемостта Твърди се, че разпореждането, с което е
наложен запор върху средствата е неправилно, тъй като тези средства са несеквестируеми и върху
тях не може да се налага запор. Моли за отмяна на наложения запор. Отправено е и искане за
спиране на производството по изпълнителното дело до приключване на производството по
жалбата пред ВОС.
Въззиваемата страна – Национална агенция по приходите, взискател в изпълнителния
процес, уведомена, не изразява становище по жалбата.
ДСИ е представил мотиви съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе съдът съобрази следното: Изп. д. № 20207160400616/20г . по описа на ЧСИ
Николай Георгиев е образувано по молба на Национална агенция за приходите, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по НОХД №140/ 2013 г. на ВОС в полза на взискателя срещу В. Н. Д. ,
ЕГН **********, за заплащане на сумата от500лв., представляваща разноски за възнаграждение за
правна помощ в полза на Държавата по сметка на Национално бюро за правна помощ и 5лв.
държавна такса.
Съобщение за образуване на изпълнителното дело и наложените запори е изпратено на
длъжника, връчено на 23.11.2020г.
От данните по делото се установява, че на 01.10.2020г. е изпратено запитване до Главна
1
Дирекция изпълнение на наказанията дали лицето В.Д. изтърпява присъда, за какъв период и дали
получава възнаграждение за положен труд. На 09.11.2020г. е депозиран отговор, че лицето
изтърпява присъда и полага обществено полезен труд във Варненски затвор.
Видно от представеното запорно съобщение, в същото изрично е посочено, че запорът
следва да се счита за наложен и следва да се изпълнява по отношение на постъпления от трудово
възнаграждение при спазване на правилата по чл.446 ГПК.
При така установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:
По делото не са налице доказателства, че от наложения запор върху вземания от трудово
възнаграждение са постъпили суми или, че са удържани суми в размери, несъобразени с
разпоредбата на чл.444 и чл.446а ГПК. Не са представени и доказателства, от които да се
установява размера на средствата, които длъжникът получава като възнаграждение за труд, поради
което и не може да се обоснове безспорен извод, че безспорно, че тези суми са несеквестируеми по
смисъла на чл.4444 ГПК и съгласно дадените разяснения в ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по
тълк.дело№2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно мотивите на посоченото ТР наличните суми по
банковите сметки на длъжника, както и наличните пари в брой са секвестируеми, като лицето
може да се позове на несеквестируемостта на съответната част от тях, която съставлява вземане от
трудово възнаграждение до размера на минималната работна заплата, социални плащания и др.
Налагането на запора върху сметки, по които постъпват такива плащания, не ги прави изцяло
секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по
ред плащане, тъй като това са спестявания на длъжника.
В случая жалбоподателят твърди несеквестируемост на средствата по личната му партида,
в Затвора Варна, които обаче не са сред посочените в разпоредбата на чл.446 ГПК.
Освен това несеквестируемостта върху определен размер на доходите на длъжника/освен
върху определени имуществени права/ е законодателно решение, целящо осигуряване
екзистенциален минимум за гарантиране живота и физическото оцеляване на длъжника. Съгласно
разпоредбата на чл.84 от ЗИНС, лишените от свобода имат право безплатно на храна, облекло,
обувки, здравно осигуряване, а съгласно чл.129 ЗИНС и от безплатни медицински грижи. Ето
защо, базовите материални потребности на минимално ниво се предоставят на тези лица
безплатно, поради което и парични средства в тази насока не са необходими. Гарантирайки
осигуряването на минимален жизнен стандарт от Държавата на лицата, лишени от свобода,
законодателят е определил, че несеквестируемостта на част от доходите на тези лица не следва да
се определя съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК, а по специалната норма на чл.78, ал.3 ЗИНЗС –
една трета от полагащото се възнаграждение, когато задължението не е за издръжка. В този
смисъл правилен е доводът на жалбоподателя, че има несеквестируема част от доходите му, но тя
не са определя по ГПК, а по ЗИНЗС и е в размер на 1/3 от възнаграждението му. В случая липсват
данни да са направени удръжки по запора, както и, че те надхвърлят по размер две трети от
полагащото се на жалбоподателя възнаграждение.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя, че наличните по личната му партида в Затвора Варна суми и получаваното
трудово възнаграждение са изцяло несеквестируеми.
Наведените в жалбата оплаквания във връзка с установено практика от администрацията на
Затвора Варна и във връзка с обезщетяване на евентуални и претърпени имуществени вреди от
предприетите от ЧСИ изпълнителни действия, подлежат на разглеждане в отделно предвидено в
ГПК производство и е недопустимо да се разглеждат в настоящото.
Поради изложеното обжалваните действия на ЧСИ Николай Георгиев, рег.№716 на НК, по
изп. д. №20207160400616/20г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор върху трудово
възнаграждение на жалбоподателя са съобразени със закона. Жалбата е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
2
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Н. Д., ЕГН **********, срещу действия на ЧСИ
Николай Георгиев, рег.№716 на НК, район на действие – ОС Варна по изп. д.
№20207160400616/20г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор върху трудово
възнаграждение на жалбоподателя.
Предвид неоснователността на жалбата, съдът не следва да се произнася по направеното
искане за спиране на производството по изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3