РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2020 година
Административен съд – гр. Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова и при участието на прокурора Александър Атанасов , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело 142/2020 г. по
описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е исков с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК, чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.
Образувано е по исковата молба от Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** , чрез
адв. В. – ВАК против Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ-София , чрез адв. В.
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300,00
лева , ведно със законната лихва считано от 27.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата представляващи платено адвокатско възнаграждение във връзка
с обжалване на НП № 6131/15.05.2019 г. издадено от началника на отдел „Контрол
по РПМ“ , Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ , по което е образувано НАХД № 1591/2019 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора. Сочи се, че срещу ищеца
е издадено наказателно постановление № 6131/15.05.2019
г. от началника на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ , с което му е наложена
глоба в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл.26,ал.2,т.1, б. „а“ от Закона
за пътищата , вр. с чл.37,ал.1,т.2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на Министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Наказателното постановление е
отменено с решение № 589/06.11.2019 г. постановено по НАХД № 1591/2019 г. на Районен
съд-Стара Загора и решението е влязло в законна сила на 27.12.2019 г. Сочи се, че в хода на производството пред
въззивния съд е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева, които се претендират като обезщетение за причинени имуществени вреди с
исковата молба. Позовава се на
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. постановено от ОСС на ВАС, І и
ІІ колегия по тълкувателно дело № 2/2016 г. В съдебно заседание се представлява
от процесуален представител. Поддържа исковата молба и претендира сторените по
делото разноски , включително и адвокатско възнаграждение в минималния размер
определен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на основание чл.38,т.2 от Закона за правната помощ.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура „ гр.София, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмен отговор излага
съображения, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи се , че упълномощеният
адвокат не се е явил в съдебно заседание пред Районен съд-Стара Загора и не е
осъществил процесуално представителство. Счита, че не се установяват фактическите
елементи на отговорността по смисъла на ЗОДОВ.
Представителят на ВОП изразява становище за основателност на исковата претенция.
Съдът като взе
предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира
за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът е обжалвал пред Районен съд- Стара Загора наказателно
постановление № 6131/15.05.2019 г. от началника на отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ , с което му е наложена глоба в размер на 1000,00 лева за
нарушение на чл.26,ал.2,т.1, б. „а“ от Закона за пътищата , вр. с
чл.37,ал.1,т.2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Наказателното постановление е отменено с решение
№ 589/06.11.2019 г. постановено по НАХД
№ 1591/2019 г. по описа на Районен съд- Стара Загора . Решението на районния
съд е влязло в законна сила на 27.12.2019 г. видно от направеното отбелязване.
С жалбата срещу наказателното постановление е представено пълномощно от Д.Н.Д.,
с което е упълномощил адвокат Д.В. да осъществява процесуално представителство
пред Районен съд-Стара Загора по оспорване на наказателно постановление №
6131/15.05.2019 г. на ДАРОК и АПИ, както и договор за правна помощ и
консултантско съдействие от 22.05.2019 г. В предмета на договора е включено
изготвяне и депозиране на жалба за
образуване на административно-наказателно дело срещу АУАН № 6791/17.04.2019 г.
и НП № 6131/15.05.2019 г. издаден от АПИ
пред Районен съд-Стара Загора. В частта на възнаграждението страните са
договорили такова в размер на 300,00 лв., което е платено изцяло в брой в деня
на подписване на договора. Видно от протоколите за проведени открити съдебни
заседания по НАХД № 1591/2019 г. по описа на Районен съд-Стара Загора ,
жалбоподателят не е бил представляван от процесуален представител.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК въвежда като условие
за допустимост на предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да е налице отменен по
съответния ред административен акт. С Тълкувателно постановление 2/2014 от
19.05.2014 на ВКС и ВАС е прието делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни
наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по
обжалване, да са подсъдни на административните съдилища. С „приравняването „ на
правораздавателния акт, какъвто представлява наказателното постановление , с административния акт и даденото
задължително съобразно чл.130,ал.2 от Закона за съдебната власт тълкуване,
настоящият иск се приема за допустим.
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна в петгодишния давностен срок от влизане в сила на
решението, с което е отменено наказателното постановление, срещу надлежния
ответник съгласно чл. 205 от АПК и пред компетентния съгласно т.1 от Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на ВАС съд, поради което е допустим.
Производството
е исково, предвид разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда, от такъв административен
акт и 3. причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С
оглед събраните писмени доказателства по делото
се установява по безспорен начин да са настъпили претендираните имуществени вреди, като „пряка“ и „непосредствена“
последица от увреждането, в резултат на отменения акт, заради което да е налице основание за ангажиране на
отговорността на
ответника.
За да
бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и
доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили
вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната
последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени
от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като
"пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от
твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно
необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На
основание чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат единствено преките и
непосредствени вреди, като преки вреди са тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно
следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната
сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не
трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен
акт.
Видно от представения по делото договор за правна защита
и съдействие, във въззивното производство във връзка с издаденото наказателно
постановление ищецът е направил разходи
за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Посоченият акт е отменен
с решението на Районен съд-Стара Загора, влязло в законна сила към датата на
подаване на исковата молба. Доколкото са извършените разходи, изразяващи се в
заплащане на възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и
съдействие, имуществото на ищеца е намаляло, същите представляват претърпяна от
него вреда по смисъла чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което следва да се
приеме, че е налице и втората изискуема съгласно цитираната разпоредба
предпоставка.
За реализирането на пълния
фактически състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ обаче е необходимо и наличието
на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди,
които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и
непосредствена последица от него. За целите на закона е от значение не
съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и
непосредствена. Въведеното в чл. 4 от ЗОДОВ изискване вредите да са "преки" и
"непосредствени" предполага кумулативното наличие на тези две
предпоставки, т. е. следва и двете да се налице, за да се реализира
отговорността на държавата. Съгласно дадените по-горе разяснения относно
същността на тези две понятия настоящата инстанция намира, че в случая
претърпените от ищеца имуществени вреди са преки, но не са непосредствени.
Извършеният от ищеца разход за
заплащане на адвокатско възнаграждение е пряко свързан с отмяната на наказателното
постановление, тъй като необходимостта от използването на адвокатски услуги е
възникнала вследствие на издадения санкционен акт и неговото обжалване по
съдебен ред. Тоест вредата е пряка, тъй като следва закономерно - по силата на
безусловно необходима връзка на обективна последователност, от отмяната на
издаденото незаконосъобразно наказателно постановление.
За да се осъществи фактическият
състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо вредата, освен
пряка, да бъде и непосредствена. Съгласно
диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС,
е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия
- пряка и непосредствена последица от увреждането.
С
оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове,
настоящият съдебен състав приема, че имуществената вреда изразяваща се в заплащане на адвокатско
възнаграждение е в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
наказателно постановление. След като чл. 4 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на двете
предпоставки - вредата да е "пряка" и "непосредствена", а в
настоящия случай се установи, че са налице и двете, то налага се извода,
че е осъществен фактическият състав за
ангажиране отговорността на държавата.
Неоснователно ответникът възразява,че в случая не е осъществено процесуално
представителство пред Районен съд-Стара Загора, тъй като упълномощеният адвокат
не се е явил в откритите съдебни заседания и не е представлявал ищеца. Адвокатската услуга включва устни
и писмени консултации и становища по въпроси на правото; изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби,
заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните
им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и
служби, както и пред физически и юридически лица. Ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение за изготвянето на жалбата срещу наказателното постановление,
която е подадена чрез адв. В.. Адвокатът е депозирал и писмени бележки пред
Районен съд-Стара Загора , т.е. в случая адвокатската услуга , за която е
направено плащането в размер на 300,00 лева е извършена.
По силата на тълкувателно решение № 1/15.03.2017
г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени
пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
По изложените съображения, съдът
намира, че ищецът се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест да установи
материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Договорът за правна помощ
е приет по делото от Районен съд-Стара Загора и упълномощен адвокат е осъществил процесуално
представителство въз основа на представения договор. Пред Районен съд-Стара
Загора е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ заплащането на
положения от адвоката труд и извършването на претендираните разходи е доказано.
В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, чл.18, ал.1 са регламентирани минималните размери
на адвокатските възнаграждения за изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление без процесуално представителство възнаграждението и
същото се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от
размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. осъществяване на процесуална защита Претендираните вреди в резултат на
платеното адвокатско възнаграждение са към минималния размер в чл.18,ал.1 , във вр. с
чл.7,ал.2 от Наредбата.
Акцесорната претенция на ищеца
за присъждане на законната лихва за забава считано от 27.12.2019 г. съдът счита
за основателна, тъй като съгласно т. 4 на тълк. решение № 3/22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г- на ОСГК на ВКС началният момент на забава, съответно на
дължимост на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове.
При този изход на делото, съдът
съобразно уважаването в цялост на предявения иск за обезщетение, следва да
удовлетвори своевременно направеното искане на ищеца за възстановяване на
неговите разходи по водене на делото, изразяващи се в платена държавна такса от
10 лв. Видно от договор за правна помощ ,процесуалното представителство по
делото е осъществено в условията на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. С
оглед изхода на делото адвокатът има право на възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.8,ал.1 от Наредба № 1
/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 300,00 лева.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ да плати на Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 лева , ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на решение № 589/06.11.2019 г.,
постановено по НАХД № 1591/2019 г. по описа на Районен съд- Стара Загора - 27.12.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, представляващи платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1591/2019 г.
по описа на Районен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ да плати на Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10,00 лева, за платена държавна такса.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ да плати на адвокат Д.В. с личен № ******** по карта №********, член на Адвокатска колегия гр. Варна
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез Административен съд – Варна.
СЪДИЯ: