Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети ноември, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 10127 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на Б.Б.С. срещу „М.“ ЕООД, за
установяване в отношенията между страните че ищеца не дължи на ответника,
сумата 16370.00лв. главница по Запис на заповед от 19.10.2007г. и сумата
327.40лв., представляваща разноски, по изпълнителен лист от 02.04.2008г.
издаден по гр.д. № 8630/2008г. на СРС, на осн. чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./, въз
основа Запис на заповед от 19.10.2007г., както и сумата 9000.00щатски долара главница по Запис
на заповед от 19.10.2007г., и сумата 9720.00щатски долара, представляваща лихва
начислена върху главницата за периода от 20.10.2007г. до 04.02.2008г., по
изпълнителен лист от 05.06.2008г., издаден по гр.д. № 8631/2008г. на СРС, на
осн. чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./, въз основа Запис на заповед от 19.10.2007г.,
за които е образувано изп.д. № 20108440401690 на ЧСИ С.Я., рег. № 844, р-н на
действие СГС с взискател „М.“ ЕООД и впоследствие изп.д. № 20209210400465 на
ЧСИ С.П., рег. № 921, р-н на действие СГС, с взискател „М.“ ЕООД, т.к.
вземанията са погасени по давност.
В исковата молба и последвалите молби уточнения ищеца твърди, че изп.д. № 20108440401690 на
ЧСИ С.Я., рег. № 844, р-н на действие СГС е образувано срещу него по молба на „М.“
ЕООД на 22.06.2010г., въз основа изпълнителен лист от 02.04.2008г. издаден по
гр.д. № 8630/2008г. на СРС и изпълнителен лист от 05.06.2008г., издаден по
гр.д. № 8631/2008г. на СРС, на осн. чл. 237, б. „е“ ГПК, за събиране на парични
задължения дължими по Запис на заповед от 19.10.2007г. – главници, лихви и
разноски, а именно: сумата 16370.00лв. главница по Запис на заповед от
19.10.2007г. и сумата 327.40лв., представляваща разноски, по изпълнителен лист
от 02.04.2008г.; сумата 9000.00щатски
долара главница по Запис на заповед от 19.10.2007г. и сумата 9720.00щатски
долара, представляваща лихва начислена върху главницата за периода от
20.10.2007г. до 04.02.2008г., по изпълнителен лист от 05.06.2008г.
Твърди, че вземанията на взискателя са погасени по давност, т.к. с
образуване на изпълнителното дело на основание чл. 116, б. „В“ ГПК се прекъсна
давността, с която се погасява самото вземане. От този момент започва да тече
нова, 5-годишна давност, която се прекъсва с всяко валидно предприето
изпълнително действие. Последното валидно изпълнително действие извършено
спрямо ищеца от взискателя „М.“ ЕООД на
11.02.2014г. – молба за налагане на възбрана с вх. № 7561/11.02.2014г. След
извършването му, за периода от две
години считано от 11.02.2014г. до 11.02.2016г.,
спрямо ищеца не са извършвани други изпълнителни действия годни да
прекъснат давността, поради което и на 11.02.2016г. изпълнителното дело се
явява прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Без значение е, че изп.дело е фактически прекратено с акт на ЧСИ едва на
22.05.2019г. Недействителни са и се обезсилват по право извършените след
11.02.2016г., когато е прекратено изп.дело
изпълнителни действия. Те не могат да прекъснат давността. Така
5-годишният давностен срок започнал да тече от 11.02.2014г. се счита изтекъл на
11.02.2019г., към която дата вземанията по двата изпълнителни листа са погасени
по давност.
Твърди, че на 10.02.1016г. е осъществена цесия за вземанията по двата
изпълнителни листа с цедент „М.“ ЕООД и цесионер „М.“ ЕООД.
По молба на новият кредитор „М.“ ЕООД, след прекратяване на производството
по изп.д. № 20108440401690 на ЧСИ С.Я., рег. № 844, р-н на действие СГС, било
образувано срещу него на 26.05.2020г. изп.д. № 20209210400465 на ЧСИ С.П., рег.
№ 921, р-н на действие СГС, за вземанията по двата изпълнителни листа. Твърди,
че след цесията и до 11.02.2016г. /датата на перемпцията/, спрямо него не са
извършвани валидни изпълнителни действия и от цесионера „М.“ ЕООД, а и към
датата на образуване на новото изпълнително дело вземанията по двата
изпълнителни листа на кредитора „М.“ ЕООД са били вече погасени по давност
/преди 26.05.2020г./.
Ответникът изразява становище за неоснователност на исковете.
Възразява, че 5-годишната давност за погасявене на вземанията по процесните
изпълнителни листи е започнала да тече считано от 26.06.2015г., с влизане в
сила на ТР № 2/26.06.2015г., по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, до която дата
е действало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което след прекъсване на давността
с образуване на изпълнително дело, давност не тече. След 26.06.2015г. давността
многократно е прекъсвана с извършване на валидни изпълнителни действия,
включително с образуване на второто изп.дело на на 26.05.2020г.
Претендира искът да бъде отхвърлен.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
прави следните правни изводи:
Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен, установителен и има за предмет
предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него
конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят
в изпълнителното производство. На основание ал. 2 от посочената разпоредба,
искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Давността за вземането по процесният изпълнителният лист тече от
датата на влизане на определението по чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./ в сила. Ищецът
основава исковата си претенция на обстоятелството, че давността е изтекла.
Следователно се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на
заповедта, което обуславя приложимост на защитата по реда начл. 439 ГПК.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищецът е да докаже
твърденията си за недължимост на сумите по изпълнителното дело, като установи
факти, които изключват или погасяват спорното право.
В тежест на ответникът е да установи възраженията си по иска.
Не е спорно и съдът въз основа събраните писмени доказателства съдът приема
за установено, че изп.д. № 20108440401690 на ЧСИ С.Я., рег. № 844, р-н на
действие СГС е образувано срещу Б.Б.С.
по молба на „М.“ ЕООД на 22.06.2010г., въз основа изпълнителен лист от
02.04.2008г. издаден по гр.д. № 8630/2008г. на СРС и изпълнителен лист от
05.06.2008г., издаден по гр.д. № 8631/2008г. на СРС, на осн. чл. 237, б. „е“ ГПК, за събиране на парични задължения дължими по Запис на заповед от
19.10.2007г. – главници, лихви и разноски, а именно: сумата 16370.00лв.
главница по Запис на заповед от 19.10.2007г., както и сумата 327.40лв.,
представляваща разноски, по изпълнителен лист от 02.04.2008г.; сумата 9000.00щатски долара главница по Запис
на заповед от 19.10.2007г., както и сумата 9720.00щатски долара, представляваща
лихва начислена върху главницата за периода от 20.10.2007г. до 04.02.2008г., по
изпълнителен лист от 05.06.2008г.
Видно от преписката по делото и удостоверение на ЧСИ С.П., рег. № 921, р-н
на действие СГС, по делото са извършени изпълнителни действия по искане на
взискателя „М.“ ЕООД, включително: на
11.02.2014г. – молба за налагане на възбрана с вх. № 7561/11.02.2014г.;
налагане на запор на 13.04.2014г. и 06.10.2014г. със запорно съобщение от
същата дата; на 09.03.2016г. – въвод във владение в имота, върху който е
насочено изпълнението, срещу дръжника Б.Б.С.. С Постановление от 22.05.2019г.
изп.д. № 20108440401690 на ЧСИ С.Я., рег. № 844, р-н на действие СГС е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /перемпция/.
На 10.02.1016г. е осъществена цесия за вземанията по двата изпълнителни
листа с цедент „М.“ ЕООД и цесионер „М.“ ЕООД.
По молба на новият кредитор „М.“ ЕООД, след прекратяване на производството
по изп.д. № 20108440401690 на ЧСИ С.Я., рег. № 844, р-н на действие СГС е
образувано срещу Б.Б.С., на 26.05.2020г. изп.д. № 20209210400465 на ЧСИ С.П.,
рег. № 921, р-н на действие СГС, за вземанията по двата изпълнителни листа.
При така установеното съдът приема, че с оглед датата на последното валидно
извършено изпълнително действие спрямо ищеца по изп.д. № 20108440401690 на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844, р-н на действие СГС – въвод във владение на 09.03.2016г.
изпълнителното производство следва да се счита прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК на 09.03.2018г. с изтичане на 2-годишният срок. Това
прекратяване настъпва по силата на закона, без да е необходимо извършването на
процесуални действия от страна на съдебния изпълнител. Последващото
постановление на същия, с което се прекратява изпълнителното производство има
само констативно действие и установява вече настъпилото по силата на закона
прекратяване, а не поражда същото.
Съгласно Решение № 170/17.09.2018г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г.
по описа на ВКС, ГК, IV г.о., извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2016г.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС №
3/18.11.1980г. поражда действие от датата на постановяване на ТР, като даденото
с т. 10 от ТР № 2/26.06.2016г. разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това. В случая прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило на 09.03.2018г., следователно същото е било висящо към
датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2016г., постановено по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд следва да
се приеме, че давността е спряна до 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно
решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. След
извършената цесия на процесните вземания на 10.02.1016г. по двата изпълнителни
листа с цедент „М.“ ЕООД и цесионер „М.“ ЕООД и след прекратяване на
производството по изп.д. № 20108440401690 на ЧСИ С.Я., рег. № 844, р-н на
действие СГС, по молба на цесионера „М.“ ЕООД на 26.05.2020г. срещу Б.Б.С. е
образувано изп.д. № 20209210400465 на ЧСИ С.П., рег. № 921, р-н на действие СГС,
за същите процесни вземания. С това действие давността отново е прекъсната.
При тези данни изводът е, че считано от 26.05.2020г. до момента на подаване
на исковата молба – 24.09.2020г., въз основа на която е образувано
производството по настоящото дело и съответно до приключване на устните
състезания по него, както и към момента, давностният срок по отношение на
процесиите вземания не е изтекъл и същите не са погасени по давност.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода от спора и направеното искане в полза на ответника следва
да бъдат присъдени сторените в производството съдебни разноски, които са в
претендиран размер от 2300.00лв., формирани от разход за платен хонорар за
защита от адвокат. Съдът, предвид възражението за прекомерност на разноските и
като съобрази фактическата и правна сложност на спора намира, че претендираното
възнаграждение е адекватно на последните. Затова следва да се присъди в пълен
размер.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Б.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Ж.И., срещу „М.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Красна поляна“,
ул. „*****, представлявано от Н.П.З.– управител, за установяване в отношенията
между страните че Б.Б.С., ЕГН ********** не дължи на „М.“ ЕООД, ЕИК ******,
сумата 16370.00 /шестнадесет хиляди триста и седемдесет/лв. главница по Запис
на заповед от 19.10.2007г. и сумата 327.40 /триста двадесет и седем/лв.,
представляваща разноски, по изпълнителен лист от 02.04.2008г. издаден по гр.д.
№ 8630/2008г. на СРС, на осн. чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./, въз основа Запис на
заповед от 19.10.2007г., както и сумата
9000.00 /девет хиляди/щатски долара главница по Запис на заповед от
19.10.2007г., и сумата 9720.00 /девет хиляди седемстотин и двадесет/щатски
долара, представляваща лихва начислена върху главницата за периода от
20.10.2007г. до 04.02.2008г., по изпълнителен лист от 05.06.2008г., издаден по
гр.д. № 8631/2008г. на СРС, на осн. чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./, въз основа
Запис на заповед от 19.10.2007г., за които е образувано изп.д. № 20108440401690
на ЧСИ С.Я., рег. № 844, р-н на действие СГС с взискател „М.“ ЕООД и
впоследствие изп.д. № 20209210400465 на ЧСИ С.П., рег. № 921, р-н на действие
СГС, с взискател „М.“ ЕООД, т.к. вземанията са погасени по давност.
ОСЪЖДА Б.Б.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Ж.И., ДА ЗАПЛАТИ на „М.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Красна поляна“,
ул. „*****, представлявано от Н.П.З.– управител, сумата 2300.00 /две хиляди и
триста/лв. представляваща сторените в производството съдебни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: