№ 15322
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110145413 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Б. Л. Б. срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 195, ал. 1,
предл. последно ЗЗД за заплащане на сумата от 4 316,50 лева, представляваща стойност на
извършени разходи за отстраняване на недостатъци на продадена от ответника движима вещ
– лек автомобил с марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № СА **** РТ (с оглед уточнението в о.с.з.
на 09.11.2023 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че по силата на предварителен договор за покупко – продажба на
моторно превозно средство № ******** от 07.03.2022 г., в качеството си на купувач, закупил
от ответното дружество [фирма], в качеството му на продавач, лек автомобил „Ф. П.“ с рег.
№ СВ **** РТ с уговорка за продажба на изплащане при първоначална вноска от 2 592 евро
и останала дължима сума, която да бъде заплатена в срок от 12 месеца чрез вноски в размер
от по 545,88 евро. Излага, че съгласно постигната уговорка между страните, първоначалната
вноска била заплатена от Б. Б. на 04.03.2022 г., като продавачът поел задължение да обслужи
автомобила и да предаде на купувача ключа от същия при подписване на договора – на
07.03.2022 г. Посочва се, че при фактическото получаване на моторното превозно средство и
при запалване на автомобила в присъствието на представител на продавача Б. установил, че
двигателят не работел равномерно и на моменти прекъсвал, като получил уверение от
насрещната страна, че причината е в неизползването на автомобила от дълъг период от
време. В исковата молба се твърди, че след получаване на автомобила и започване на
използването му, Б. установил недостатъци по превозното средство, наложили цялостен
ремонт на двигателя. Конкретно посочва, че същите се изразяват в: липса на катализатор,
липса на масло, губене на мощност вследствие от зацапване на свещите с масло, трудно
палене – след запалване автомобилът губи мощност и угасва; преразход на масло; отделяне
на черен и гъст дим от ауспуха; запекли маслени сегменти и счупване на четвърти
цилиндърен такъв. Ищецът твърди, че за тези проблеми е уведомил [фирма], като
1
ответникът признал за наличието на дефект в двигателя на превозното средство и страните
постигнали съгласие стойността на ремонтните дейности да бъде заплатена от купувача, а
след това да бъде приспадната от дължимите от него вноски – останалата част от
продажната цена на автомобила. Излага се, че за отстраняване на констатираните
недостатъци в продаденото МПС по инициатива на ищеца били извършени ремонтни
дейности в избран от него автосервиз, като за същите Б. Б. заплатил сума в общ размер от
4 316,50 лева. В исковата молба се посочва, че тази сума следва да му бъде възстановена от
ответника, в качеството му на продавач по сделката, тъй като се касае за извършен разход
във връзка с установени скрити недостатъци, засягащи двигателя на автомобила. Продавачът
е в неизпълнение на задължението си по договора да продаде движима вещ без недостатъци.
Последният е знаел за дефектите, а освен това е бил и своевременно уведомен от купувача за
последните. Поддържа се, че със съобщение по електронната поща, както и с изрична
писмена покана, получена от [фирма], Б. Б. е поканил дружеството да му възстанови
направения разход, но не получил отговор. С тези съображения ищецът отправя искане за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 316,50 лева, представляваща стойността на
извършени разходи за отстраняване на недостатъци на продадена от ответника движима вещ
– лек автомобил с марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № СВ **** РТ, както и законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез
пълномощника си адв. Х., оспорва исковата претенция като неоснователна. Не оспорва, че
на 07.03.2022 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
процесния автомобил, като към датата на сключването му първоначалната вноска в размер
от 2 592 евро е била заплатена от купувача. Не оспорва, че на датата на подписване на
договора фактическата власт върху автомобила е била предадена на купувача – ищеца по
делото, както и, че на 04.04.2022 г. последният е посетил автокъщата, управлявана от
ответното дружество и откъдето е закупено процесното МПС и е посочил на представител
на ответника, че има съмнения за проблем с двигателя на автомобила, като с негово
съгласие последният е оставен на място с цел диагностициране и установяване на
недостатъци. Заявява, че преди сключване на договора и конкретно на 04.03.2022 г. Б. Б. е
извършил оглед на автомобила и тестово шофиране, одобрявайки същия, като повторен
оглед е осъществен и в деня на подписване на договора и предаване на вещта. Поддържа се,
че към този момент ищецът не е заявил претенция, че МПС има недостатъци. С отговора се
оспорва съществуването на последните към момента на сключване на договора. Посочва се,
че ответното дружество е изразило готовност за извършване на диагностика чрез
разглобяване и отваряне на двигателя на автомобила, съответно при необходимост за
поръчка и доставка на нови части и тяхното монтиране, но ищецът отказал. В отговора се
оспорва [фирма] да е признало автомобилът да има твърдения от ищеца дефект.
Дружеството възразява срещу твърденията за извършване на процесните ремонтни дейности
и заплащане на стойността им от ищеца. Твърди, че не е знаело за сочените дефекти, тъй
като такива не са били налице, но дори и да са съществували към момента на сключване на
договора между страните, то последните не са били скрити такива. Наред с това не е бил
уведомен своевременно от ищеца за недостатъците. Поддържа, че не е получавал поканата
за извънсъдебно плащане на сумата. Намира за неприложима разпоредбата на чл. 193 и сл.
ЗЗД, предвид характера на сключения между страните договор като предварителен такъв,
като и с оглед приложимостта на специалните ЗЗП и ЗПЦСЦУПС. С тези доводи ответникът
отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. последно ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗЗД купувачът може да върне вещта и да иска
обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване
на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Недостатъците, за които
отговаря продавача, са тези, които съществено намаляват цената на вещта или нейната
годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление – арг. чл. 193, ал. 1
ЗЗД, като за ангажиране на отговорността му знанието на продавача за тези недостатъци е
ирелевантно – арг. чл. 193, ал. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 193, ал. 2 ЗЗД отговорността се изключва
по отношение на недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.
Посочените законови разпоредби, регламентиращи отговорността на продавача за
недостатъци и способите за правна защита на купувача следва да се тълкуват и във връзка с
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща като основно договорно задължение на
купувача да прегледа вещта след като я приеме и незабавно да уведоми продавача за
открития недостатък, който не е могъл да лъде забелязан при обикновен преглед – арг. чл.
194, ал. 1 ЗЗД, каuвото уведомяване не е необходимо когато насрещната страна е знаела за
недостатъка – арг. чл. 194, ал. 2 ЗЗД.
Следователно, основателността на предявената искова претенция е обусловена от
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните следните
материалноправни предпоставки: сключване между страните на процесния договор, по
силата на който ищецът е закупил от ответника процесния лек автомобил; продадената вещ
да има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление; дефектите да са съществували
към момента на продажбата; да са скрити такива, т.е. да не са могли да бъдат констатирани
при преглед в сервиз без да бъде разглобен двигателя на автомобила; непосредствено след
узнаването за тях, ищецът, като купувач, да е уведомил продавача за същите, но последният
да е отказал съдействие; стойността на възстановителните дейности за отстраняване на
недостатъците.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него основания за изключване на отговорността му, в т.ч. чрез установяване, че
недостатъците са били известни на купувача при продажбата.
С оглед съвпадащите твърдения на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 03.08.2023 г. и обявен за
окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че на 07.03.2022 г. между Б. Б., в качеството му на купувач и [фирма], в
качеството му на продавач, е сключен предварителен договор за покупко – продажба на
изплащане на процесния лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № СВ **** РТ, че автомобилът е бил
предаден фактически на ищеца на 07.03.2022 г., както и, че на 04.04.2022 г. ищецът е
посетил на място обекта, от който е закупено превозното средство и стопанисван от
ответното дружество във връзка с проблем при работата на двигателя на автомобила.
За възникнало между страните договорно правоотношение, имащо за предмет
прехвърляне на собствеността върху процесното моторно превозно средство и характера му,
обусловен от правата и задълженията на страните, съответно за предаване на вещта от
продавача на купувача и за заплащане на продажната цена свидетелстват и данните от
приетите като писмени доказателства по делото (в заверени преписи) предварителен
3
договор за покупко-продажба на МПС № ********/07.03.2022 г., с погасителен план към
него, договор за покупко-продажба на МПС от 26.01.2023 г. с нотариална заверка на
подписите и приходни касови ордери за периода 07.04.2022 г. - 20.01.2023 г. От анализа на
последните се установява, че на 07.03.2022 г. между ищеца Б. Л. Б., като купувач и ответника
[фирма], като продавач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС –
лек автомобил „Ф. П.“ с вписан рег. № СВ **** РТ, шаси № ***, за сумата от 9 142,56 евро,
от която 2 592 евро, платена при сключване на договора, а останалата част, платима на 12
вноски съгласно приложимия погасителен план. В клаузата на т. 1 от договора страните са
удостоверили, че автомобилът се продава в състоянието, в което се намира към момента на
продажбата, както и, че владението върху вещта се предава в деня на сключване на
договора. Съгласно клаузата на т. 4 всички данъци, такси и разходи, свързани с
експлоатацията и поддръжката на МПС са за сметка на купувача. В т. 9 е предвидено, че
продавачът се задължава да прехвърли собствеността по отношение на собственото си МПС
на купувача, при коректно изплащане от същия на всички задължения и разходи по
договора, в 15-дневен срок от последно погасеното задължение. Изяснява се, от приложения
към договора погасителен план, че останалата неплатена част от продажната цена е дължима
от купувача на 12 равни месечни вноски, всяка в размер от по 545,88 евро, платими на 7-мо
число на месеца в периода 07.04.2022 г. – 07.03.2023 г. В Свидетелство за регистрация –
част I, издадено на 07.03.2022 г. (деня на сключване на договора) и касаещо лек автомобил
„Ф. П.“ с рег. № СА **** РТ, са отразени данни за автомобила: идентификационен номер
*** и номер на двигател ***, данни за притежател на свидетелството [фирма], и за лице,
имащо право да управлява МПС - Б. Л. Б..
Установява се също, че на 26.01.2023 г. между [фирма], като продавач и Б. Б., като
купувач, е сключен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите на двете страни, по силата на който ответното дружество продава на ищеца
собственото си МПС – лек автомобил „Ф. П.“ с държавен регистрационен номер СА ****
РТ, рама ***, двигател № ***, за сумата от 1500 лева, получена от продавача при сключване
на договора. В същия е удостоверено, че МПС, обект на договора, е в движение. Изяснява
се, че в Свидетелство за регистрация – част I, издадено на 30.01.2023 г. и касаещо лек
автомобил „Ф. П.“ с рег. № СА **** РТ, са отразени данни за автомобила:
идентификационен номер *** и номер на двигател ***, данни за притежател на
свидетелството – ищеца Б. Л. Б.. По делото са приобщени като част от доказателствената
съвкупност (в заверени преписи) приходни касови ордери №№ 1520/07.04.2022 г.;
1872/05.05.2022 г.; 2382/06.06.2022 г.; 3075/06.07.2022 г.; 3405/05.08.2022 г.; 4172/05.09.2022
г.; 4423/04.10.2022 г.; 4998/03.11.2022 г.; 5751/05.12.2022 г., 137806.01.2023 г. и 362/20.01.2023
г., издадени от [фирма] и установяващи внасяне от ищеца Б. Б. на месечните вноски по
погасителния план към предварителния договор от 07.03.2022 г. за изплащане на останалата
част от покупно-продажната цена на автомобила, обстоятелство признато от ответника.
Предвид изложеното, при анализ на така посочените писмени доказателства и с оглед
съвпадащите твърдения на двете страни, съдът намира за установено по делото сключването
между страните първоначално на предварителен договор от 07.03.2022 г., а впоследствие и
на договор за покупко-продажба на МПС от 26.01.2023 г. (обстоятелство, което следва да
бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК) и възникване на облигационно
правоотношение, в изпълнение на задълженията си по което [фирма], като продавач, е
прехвърлило на Б. Б., като купувач, лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № СА **** РТ, рама ***,
двигател № ***, срещу заплащането от насрещната страна на уговорената покупно-
продажна цена в общ размер от 9 142,56 евро, владението върху който автомобил е предаден
на купувача в деня на сключване на предварителния договор от 07.03.2022 г. – изрично
4
удостоверено в клаузата на т. 1 от последния.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото безспорно се установява, че
обект на правоотношението между страните е именно МПС „Ф. П.“ с рег. № СА **** РТ,
който е и обект на договора за покупко-продажба от 26.01.2023 г., въпреки отразяването в
предварителния договор на рег. № на МПС СВ **** РТ, предвид съвпадане на всички
останали индивидуализиращи превозното средство данни – идентификационен номер
(номер на шаси) и номер на двигател, модел, марка, цвят, които данни следват и от двете
свидетелства за регистрация – част I, съответно от 07.03.2022 г. и от 30.01.2023 г.
С възникване на правоотношението между страните за всяка от тях се пораждат и
основните права и задължения, съответно за продавача да прехвърли собствеността върху
вещта – чл. 183 ЗЗД и да я предаде в състоянието, в което се е намирала към момента на
продажбата – арг. чл. 187 ЗЗД, а за купувача да заплати уговорената цена – чл. 183 ЗЗД и след
приемане на вещта да прегледа последната – арг. чл. 194 ЗЗД.
Както се изясни, по делото не се спори възникване на правоотношението между
страните, в изпълнение на задълженията по което [фирма] е прехвърлило конкретното МПС
и е предало фактически вещта на купувача, както и, че последният е заплатил дължимата за
това цена.
Спорно е обстоятелството налице ли са основанията за ангажиране отговорността за
продавача за недостатъци на вещта, предвид твърденията на ищеца за наличие на скрити
такива, засягащи двигателя на автомобила и своевременно уведомяване на продавача за
последните, респ. изричното оспорване на ответната страна относно наличието им.
Както се изясни, в разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ЗЗД е регламентирано, че продавачът
отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена
или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.
По своята правна същност продажбата на вещ с недостатъци представлява форма на
договорно неизпълнение от страна на продавача – неточно изпълнение по отношение на
качеството на вещта, което поражда правата на купувача по чл. 195, ал. 1 ЗЗД, при
изпълнение на изискванията на чл. 194 от Закона.
Недостатъкът е отклонение от изискванията за качество, което намалява цената или
годността на вещта за обикновеното или предвиденото в договора употребление, който, за да
бъде правнорелевантен, с оглед правата на купувача по чл. 195 ЗЗД, следва да е съществувал
по време на сключване на договора, да е съществен (когато намалява цената или годността
на вещта) и купувачът да не е знаел за него.
В настоящия случай, за изясняване на обстоятелствата относно състоянието на
автомобила при предаването му на ищеца, респ. за наличието/отсъствието на конкретни
дефекти във вещта, са събрани гласни доказателства чрез показанията на двете групи
свидетели – Л.Б. Б. и И. М. Б. – допуснати по искане на ищцовата страна и В. П. Д. и Я. Н.
Ц. – допуснати по искане на ответното дружество.
В разказа си пред съда св. Л. Б. – баща на ищеца Б. свидетелства, че през 2022 г.
(„миналата година“) заедно със сина си посетили автокъща в гр. София, във връзка с
предлаган за продажба лек автомобил „Ф. П.“, към който Б. проявил интерес. На място
двамата огледали конкретното МПС, като външно нямали забележки. Разказва, че изразили
желание за изпробване на автомобила в движение, което било допуснато от автокъщата,
като МПС било управлявано от неин служител, а Б. и св. Б. се возели като пътници.
Свидетелства, че тогава МПС запалило много трудно, а отзад излизал черен дим, което било
обяснено от представителя на автокъщата с обстоятелството, че не е управляван от дълго
време и този проблем ще се оправи след движение на МПС. Свидетелят споделя, че
5
тестовото шофиране продължило няколко км. с често спиране и потегляне и на място не се
установил проблем с движението на автомобила. Синът му взел решение за закупуването
му, за което дал първоначалната вноска. Свидетелят е категоричен, че този ден било
постигнато съгласие преди фактическо предаване на МПС на Б., да бъдат отстранени от
продавача констатирани неизправни светлини, както и маслото, и филтрите. Разказва, че
няколко дни по-късно, двамата отново се върнали в автокъщата и в края на деня – около
16:00 ч. – 17:00 ч. взели автомобила. Непосредствено след това и на първата бензиностанция
Б., в присъствието на баща си, заредил резервоара с посоченото от автокъщата гориво – 100-
октанов бензин, след което двамата – всеки със своя автомобил погтеглили. Разказва, че след
няколко минути Б. му споделил по телефона за светнала жълта контролна лампа на таблото
на автомобила му, но предвид късния час, не се върнали веднага в автосервиза, откъдето по-
рано взели МПС-то. В разказа си пред съда свидетелят споделя и, че около месец след
подписване на договора закарали автомобила в автокъщата, предвид непрекъснато
появяващите се проблеми, дори и след отстраняването им и крайното заключение на лицето,
извършващо ремонта, че се налага основен такъв на двигателя на МПС. Свидетелят Л. Б.
посочва, че отишли в автокъщата, за да обяснят проблема, автомобилът бил оставен за три
дни, но след това нямало резултат. На сина му било обяснено, че има възможност за замяна
на двигателя и поставяне на „китайски двигател“, но същият не се съгласил и си взел
автомобила. Понастоящем това МПС, закупено от сина му, няма посочените проблеми,
които били отстранени от тях в сервиз в гр. Б..
Разпитан като свидетел по делото И. Б. разказва, че неговият племенник –ищеца Б.
преди около година закупил лек автомобил „Ф. П.“ от автокъща в град София. Скоро след
покупката Б. и баща му докарали МПС-то в сервиза в гр. Б., където св. И. Б. работел като
автомонтьор с искане да бъде направен основен преглед на преводното средство, тъй като го
вземат за първи път и да са наясно със състоянието му. Пред свидетеля двамата не
споделили за конкретен проблем. При проверката на автомобила св. И. Б. констатирал
липсата на катализатор и лек теч от датчика на маслото, смяната на който изисквала
иpточване на същото. При последната се установила, че е старо, а въздушният филтър –
захабен. Разказва, че тогава на таблото на автомобила светела жълта сигнална лампа,
сигнализираща за проблем с мотора на МПС. След направена диагностика била установена
грешка в детайл дросел клапа, имаща отношение към влизане на въздух в мотора, за да
работи двигателят на автомобила. Наложило се същата да бъде сменена с нова, при което
датчикът спрял да свети, за този момент. Била извършена смяна и на маслото и филтъра,
както и бил поставен нов катализатор, след което Б. взел автомобила и още на другия ден
тръгнал за София. В разказа си свидетелят И. Б. споделя, че дни след това Л. Б. – бащата на
ищеца му съобщил по телефона, че сигналната лампа за нивото на маслото отново е
светнала, при което по съвет на св. Б. било долято масло. След около седмица-две
автомобилът окончателно бил върнат в сервиза, тъй като отново имало преразход на масло –
колата изразходвала много масло, поради което и доколкото вече извършените операции
нямали резултат, било решено да се свали мотора. Свидетелят споделя, че в противен случай
Б. следвало непрекъснато да долива масло, което в крайна сметка може сериозно да увреди
двигателя. Категоричен е, че при първия преглед на автомобила двигателят не е разглобен, а
при втория се наложило това да бъде осъществено чрез основен ремонт на двигателя. В този
случай бил свален моторът, като по необходимост били сменени маслените сегменти на
буталата и биелните лагери на коляновия вал. На място било констатирано, че обтегачът на
ангренажната верига към двигателя, задвижваща коляновия вал, за да работи правилно
двигателят на автомобила, била с обтегач в крайно положение, което наложило подмяната й.
Свидетелят И. Б. разказва, че след този ремонт на автомобила не са възниквали проблеми с
мотора. Споделя, че работи в областта на тази дейност от повече от 30 години. За
6
ремонтните дейности в автосервиза – [фирма] се издава фактура, по която се извършва и
плащането. В случая плащането било в брой, като счита, че фактура със сигурност е
издадена.
В показанията си св. В. П. Д. – служител при [фирма] на длъжност „продавач-
консултант“ в автокъща, намираща се в [адрес] разказва, че дейността на дружеството е
свързана с покупко-продажба на автомобили, като основно се продават употребявани
такива. Изяснява, че продажбата преминава от избиране на автомобил на място от клиента,
през тестово шофиране и оглед до подписване на предварителен договор, като цената се
заплаща с внасяне на първоначална вноска и разсрочване на разликата. Посочва, че
автомобилът се предава при плащане на първата вноска, а след изплащане на всички
останали се подписва и договор в нотариална форма. Споделя, че познава ищеца Б., като
клиент. Същият преди около година се спрял на един от автомобилите – „Ф. П.“, след което
заедно със св. Д. изпробвали автомобила в движение, като св. Д. управлявал МПС в
присъствието на ищеца. Разказва, че при това тестово шофиране не е констатирал проблем в
работата на автомобила, вкл. черен дим. Обичайното време за управление при тестовото
шофиране е около 20 минути, като в случая Б. харесал МПС и повече не се возили. На място
именно ищецът запалил автомобила, но не без да го шофира. Било констатирано, че не
работи крушка на фара с уговорка за смяната й от продавача, заедно с маслото и филтрите,
предвид предстоящата смяна на последното. Свидетелят е категоричен, че Б. заплатил
капаро за автомобила, а след няколко дни го взел, без да има устни претенции, както и, че от
този момент не го е виждал. В. Д. свидетелства, че неговата дейност свършва до момента, в
който клиентът избере автомобила и няма отношение към подготовка на документите за
това.
Разпитан като св. Я. Н. Ц. – служител в [фирма] на длъжност „мениджър“ в офис в
автокъща на дружеството, находяща се на [адрес], споделя, че основните му трудови
задължения са свързани с покупката на автомобили, определяне на пазарната им цена,
пускане на обяви за продажба, без пряка комуникация с клиентите. Споделя, че познава
ищеца Б. във връзка с възникнал проблем. Същият закупил автомобил „Ф. П.“ от автокъщата
на [фирма], като в началото на 2022 г. („миналата година“) дошъл на място и след като бил
уведомен за това по телефона св. Ц. се срещнал с ищеца. Двамата разговаряли, Б. обяснил
какъв е проблемът, претенцията била регистрирана, а автомобилът оставен в автокъщата, за
да бъде установен конкретният проблем. Свидетелства, че след три дни ищецът се върнал,
при което св. Д. му обяснил, че за установяване на щетата е необходимо отваряне на
двигателя в доверен сервиз, което като вид дейност изисква повече време. Ищецът отказал,
тъй като имало сервиз, на който имал доверие и където да бъдат закупени необходимите
части, при което си взел автомобила. Св. Ц. е категоричен, че няма установена практика при
предявена претенция от клиент ремонтът да се извършва в сервиз на клиента, тъй като
тогава претенцията не се признава. Споделя, че автокъщата работи с доверени сервизи и
това е предварително изяснено на клиента. В случая Б. бил уведомен от св. Ц., че
установяването на щетата следва да се извърши в доверен сервиз, но същият държал
ремонтът да се извърши в сервиз, на който има доверие. Впоследствие Б. изпратил имейл на
св. Ц., на служебния адрес на офиса с ценова оферта за части и труд, като в телефонен
разговор същият информирал Б., че това няма как да се приеме.
Съдът, при анализ на свидетелските показания поотделно и при съпоставянето
помежду им, както и с обективните данни, внесени в процеса със събраните писмени
доказателства, намира за установено, че процесното МПС „Ф. П.“, закупено от ищеца и
фактически получено от него на 07.03.2022 г. е имало недостатъци, изразяващи се в липса на
катализатор и нарушаване на нормалния процес на работа на двигателя на автомобила –
7
неравномерна работа на двигателя, прекъсване, загуба на мощност и трудно запалване,
преразход на масло и запекли маслени сегменти, излизане на гъст дим от ауспуха.
За да достигне до този извод, съдът взе предвид на първо място показанията на св. И.
Б., който като дългогодишен автомонтьор по професия и лице, извършило в това качество
първоначалния оглед на процесния автомобил, скоро след получаването му от ищеца Б.,
непосредствен е възприел състоянието на вещта. В показанията си същият е категоричен, че
при направения пълен преглед на процесното МПС е констатирана липсата на катализатор,
наличието на следи от масло, както и светеща сигнална лампа на таблото, сочеща за
проблем с работата на мотора. Именно в показанията на този свидетел се посочват
конкретно подменените/монтирани детайли и причината, наложила тези ремонтни дейности.
Наред с това, същият споделя и за последващия основен ремонт на двигателя на автомобила
– седмица-две след първоначалния, наложен от продължаващия преразход на масло, както и
за конкретно констатираните повреди при разглобяване на двигателя – запекли маслени
сегменти, проблем с обгегач на ангренажна верига. В разказа си същия изяснява и, че след
този ремонт не е имало проблем с работата на двигателя на МПС, което, откакто е закупено,
се обслужва в този сервиз. Съдът, давайки вяра на показанията на свидетеля, като
последователни, вътрешно непротиворечиви и житейски логични, отчитайки по реда на чл.
172 ГПК близката му роднинска връзка с ищеца, но същевременно, че същите са израз на
преките му впечатления за състоянието на процесното МПС от самото получаване на
автомобила от ищеца, намира за безспорно установено наличието на посочените
недостатъци в предадената на ищеца вещ.
Наред с това разказа му се подкрепя и допълва от показанията на св. Л. Б., споделящ,
че ден-два след вземане на автомобила закарали същия в сервиз, за да бъде направен по-
подробен оглед, в т.ч. на ходовата му част. Свидетелства и, че още същия ден след вземане
на автомобила от автокъщата и след зареждането му с препоръчаното гориво, на таблото на
последния светнала жълта контролна светлина, както и за неколкократното ремонтиране на
автомобила поради възникнали проблеми със същия. Разказва и за наличието на излизащ
черен дим при запалване на автомобила още при неговия оглед, за което били уверени от
продавача, че се дължи на неизползването му в продължителен период от време.
Показанията на свидетеля И. Б. за конкретно установените недостатъци в процесното
МПС, констатирани при огледа на автомобила в хода на извършените от свидетеля ремонтни
дейности и касаещи работата на двигателя на автомобила, се подкрепят и от данните в
приобщената по делото фактура от 29.04.2022 г., издадена именно от извършИ. ремонт
сервиз [фирма], в който като осъществени дейности са посочени и „верига комплект, бутало
комплект, биелни лагери“.
Изводът на съда относно конкретно съществуващите недостатъци в процесния
автомобил при предаването му на ищеца се подкрепят и от констатациите на вещото лице в
приетите по делото основно и допълнително заключение на САТЕ, от които следва, че сред
възможните причини за неравномерната работа на двигателя на автомобила – прекъсване,
„придърпване“, загуба на мощност е и неправилно работеща дроселова клапа, за какъвто
констатиран проблем свидетелства в показанията си св. И. Б.. Експертно е изяснено също, че
при наличието на проблеми с работата на двигателя и невъзможността същите да се
установят с оглед и диагностика е необходимо двигателят да се разглоби, за да се определи
причината за неправилната му работа и какъв ремонт е необходим за отстраняване на
откритите нередности. В случая в показанията си св. Б. е категоричен, че при първия оглед
на автомобила не е разглобяван двигателят, но това се е наложило именно поради
продължаващият преразход на масло, като при сваляне на мотора вече са констатирани и
останалите повреди. Вещото лице констатира, че до прекъсване на работата на двигателя
8
може да доведе и ангренажната верига, в случай, че е разтегната, като от разказа на св. И. Б.
следва, че нейната смяна е наложена именно от положението, в което се е намирал обтегачът
на тази верига, при което последната е разхлабена, получава се загуба на синхронизацията
между коляновия и разпределителния вал и автомобилът започва да прекъсва, да угасва и да
губи мощност. В основното заключение е изяснено също, че запеклите маслени сегменти
могат да доведат до зацапване на запалителните свещи и до прекъсване в работата на
двигателя, също както неправилното функциониране на дроселовата клапа, предизвикващо
и загуба на мощност на автомобила. В разкази си св. И. Б. споделя, че при първия оглед на
автомобила е диагностицирана грешка в работата на тази клапа и същата е подменена с
нова, а при основния ремонт, свързан с разглобяване на двигателя са отстранени проблемите
с маслените сегменти, с ангренажната верига. Експертизата достига и до извод, че
икономически по-целесъобразно е двигателят на този автомобил да бъде отремонтиран, тъй
като стойността, необходима за подмяната му, надвишава неговата действителна стойност.
Същевременно е отразено, че при закупуване на двигател – втора употреба няма гаранция за
състоянието на двигателя и за изминатите километри. Експертно е изяснено, че при тестови
пробег на автомобила най-вероятно биха се проявили загубата на мощност, прекъсването на
двигателя, гъстият дим от ауспуха, докато липсата на катализатор, зацапване на свещите с
масло, трудното палене и значителният разход на масло могат да бъдат установени едва след
като автомобилът измине известен пробег. В допълнителното заключение експертът
констатира, че технологично при подмяна на ангренажната верига не се подмяна капака,
освен ако същият не е счупен или повреден. Съдът кредитира заключенията, преценявайки
ги по реда на чл. 202 ГПК, като компетентни и обосновано изготвени, от съответен
специалист и въз основа на материалите по делото, отговорили на всички поставени
въпроси и по същество неоспорени от страните.
Ето защо, съдът формира извода си относно конкретните недостатъци в процесното
МПС, вземайки предвид показанията на св. И. Б., допълнени от разказа на св. Л. Б. –
касателно конкретно установените проблеми по процесния автомобил в изминал кратък
период от време от придобиване на фактическата власт върху същия от ищеца Б. Б., с
експертните изводи относно причините, които могат да доведат до констатираните проблеми
с работата на двигателя на МПС.
Този извод не се разколебава от показанията на св. В. Д. отричащ на място, при огледа
на автомобила от ищеца и вземане на решение от последния за закупуването му, съответно в
хода на извършеното тестово шофиране, да са констатирани конкретни нередности в
работата на автомобила, тъй като, от една страна, както вече се изясни недостатъците, с
излючение на първоначалното трудно запалване на автомобила и излизащият черен дим, са
установени в по-късен момент, при по-детайлен оглед на автомобила, а и съгласно
експертните изводи на САТЕ с оглед естеството им, за да бъдат установени се изисква
изминаването на известен пробег с превозното средство. От друга страна, показанията му в
тази част остават изолирани и неподкрепени от останалия събран доказателствен материал.
По отношение на първоначалното трудно запалване на автомобила и отделянето на
гъст, черен дим от ауспуха съдът намира, че последните следват от показанията на св. Л. Б.,
който, присъствайки на първоначалния оглед на МПС на място в автокъщата заедно със своя
син, непосредствено е възприел тези проблеми при запалване на превозното средство,
приемайки, че причината за това е посочената от представителя на продавача – дългият
период от време, през който автомобилът не е работел. В разказа си свидетелят е
категоричен, както, че е придружил сина си, така и, че този гъст дим се проявил и когато
скоро след напускане на автокъщата двамата със сина му заредили автомобила с гориво,
както и, че не се върнали веднага на място, намирайки, че проблемът ще бъда разрешен след
9
известно използване на МПС. Съдът кредитира показанията на свидетеля, преценявайки ги
по реда на чл. 172 ГПК, предвид това, че същият е баща на ищеца, доколкото са израз на
непосредствено възприети от него обстоятелства, като същият подробно, в детайли и
последователно разказва за събития, на които е присъствал. Същевременно показанията му
не са опровергани от останалия събран доказателствен материал, от който, както вече се
установи, следва, че действително е бил налице проблем в работата на двигателя на
автомобила, който след извършения ремонт през месец април 2022 г. в избрания от ищеца
сервиз и конкретно от св. И. Б. е преодолян. В тази връзка съдът съобрази, че с
доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и сама по себе
си близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за
отричане достоверността на изнесеното от тези лица – в този см. Решение № 118 от
11.01.2021 г. на ВКС по гр. дело № 665/2020 г., II г. о., ГК.
При така достигнатите фактически изводи относно естеството на дефектите в
процесния автомобил и тяхното проявление, съдът намира, че несъмнено същите са
съществували към момента на сключване на предварителния договор за покупко-продажба
от 07.03.2022 г. и предаване на вещта на купувача – ищеца Б. Б., тъй като след този момент и
до констатирането им, е изминал кратък период от време, през който не се установява
необичайно ползване на автомобила. В тази връзка съдът съобрази и данните от
приобщената в писмен вид информация от [агенция]- приложение към писмо от 01.03.2024 г.
(л. 178 – л. 181 от делото) относно регистрирани движения на процесното МПС – л.а. „Ф.
П.“ с рег. № СА **** РТ в системата на тол камери и трафик броячи в периода 07.03.2022 г.
– 22.04.2022 г. и сочещи за такива на 09.03.2022 г., 17.03.2022 г., 18.03.2022 г., 19.03.2022 г.
24.03.2022 г., 27.03.2022 г., 30.03.2022 г., 04.04.2022 г. и 07.04.2022 г. По делото от разказа на
свидетеля И. Б. се установи, че след първоначалния оглед на автомобила, същият бил взет от
ищеца и при ново движение с последния бил установен продължаващ преразход на масло,
след което – около 1-2 седмици по-късно МПС отново било прието за основния ремонт. За
това свидетелстват и данните от издадената фактура на 22.04.2022 г. от сервиза за вече
извършените ремонтни дейности. Ето защо, при съвкупен анализ на тези доказателства,
съдът намира, че констатираните дефекти в автомобила са съществували при предаването му
от продавача на ищеца, а не са дефекти, проявили се вследствие от последващата употреба
на превозното средство.
Както се изясни, за да бъде ангажирана отговорността на продавача по реда на чл. 195
ЗЗД, в случая чрез отстраняване на недостатъците за негова сметка, е необходимо купувачът
да го уведоми незабавно за забелязаните недостатъци след приемане на вещта – когато се
касае за явни такива или непосредствено след узнаването за тях, когато по естеството си тези
недостатъци са скрити такива – арг. чл. 194, ал. 1 ЗЗД, освен когато продавачът е знаел за тях
– арг. чл. 194, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай съдът намира, че от установените недостатъци по процесното
МПС явни такива и констатирани от самия ищец при огледа на автомобила при
закупуването му е излизането на гъст черен дим от ауспуха, вземайки предвид разказаното
от св. Л. Б. относно възприемането им на място в автокъщата, а и непосредствено след
напускане на същата и зареждане на гориво в автомобила в най-близката бензиностанция,
както и експертните изводи на вещото лице, че този черен дим е от естество да бъде
възприет и при тестово шофиране.
Същевременно, съдът намира, че въпреки така възприетия недостатък ищецът,
приемайки автомобила и тръгвайки си с него без възражения по същество е приел вещта с
посочения недостатък. В тази връзка съдът съобрази и разказаното от св. Л. Б., че въпреки
така излизащия гъст дим не са се върнали в автокъщата, тъй като са смятали, че същият ще
10
изчезне след по-продължителна експлоатация на автомобила. В допълнение следва да се
отбележи, че по делото не се установи извършването на конкретни ремонтни дейности за
отстраняване на този проблем и остойностяването им в процесната фактура от 22.04.2022 г.,
с която по същество ищецът обосновава стойността на необходимите възстановителни
дейности по отстраняване на дефектите в продадената вещ, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на претенцията в тази част. Следва да се отбележи също, че
съгласно чл. 193, ал. 2 ЗЗД продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни
на купувача при продажбата, какъвто характер има посочения проблем.
По отношение на останалите констатирани недостатъци – липса на катализатор и
нарушаване нормалния процес на работа на двигателя на автомобила – неравномерна работа
на двигателя, прекъсване, загуба на мощност и трудно запалване, преразход на масло и
запекли маслени сегменти, съдът намира, че по естеството си тези дефекти не са могли да
бъдат констатирани непосредствено, без преглед в сервиз, а част от тях и без да бъде
разглобен двигателят на автомобила, поради което се касае за скрити недостатъци. Този
извод се подкрепя и от показанията на св. И. Б., разказващ, че при първия оглед на
автомобила, направен скоро след закупуването му от ищеца, превозното средство е докарано
с цел да бъде детайлно огледано и без съобщени конкретни проблеми. Свидетелят разказва
също, че едва след качване на МПС на подемник и оглед е констатирана липсата на
катализатор, след диагностика – проблем с дроселова клапа, а след разглобяване на
двигателя – наличието на проблем с маслените сегменти и с ангренажната верига. В
основното заключение на приетата по делото САТЕ също е изяснено, че тези проблеми,
както и трудното запалване на автомобила се установяват именно след изминаване на
известен пробег. В подкрепа на извода относно неявния характер на дефектите по
процесното МПС са и показанията на св. Л. Б., присъствал с ищеца по време на огледа на
автомобила и тестовото му шофиране, разказващ за установен черен дим и трудно
първоначално запалване (но не и последващи такива), за неработещи светлини, но не и за
установени други дефекти. Наличието на такива са отречени и в показанията на св. В. Д.,
комуникирал непосредствено с ищеца при покупката на МПС.
Доколкото се касае за „скрити недостатъци“ по см. на чл. 194 ЗЗД – такива, които не са
могли да бъдат забелязани при обикновен преглед на вещта, то, за да запази правата си по
чл. 195 ЗЗД купувачът следва да уведоми продавача незабавно след откриването им.
В настоящия случая съдът намира за неустановено по делото изпълнението на това
задължение от страна на ищеца Б. Б., като купувач на процесното МПС. Събраните по
делото доказателства сочат, че проблемите с автомобила са установени от ищеца още след
зареждането му на бензиностанцията, след приемане на вещта от автокъщата, а
впоследствие и след направения оглед от св. И. Б. скоро след закупуване на превозното
средство. Установи се, че именно по време на този технически и пълен преглед на
автомобила, направен с цел установяване на състоянието му, са констатирани, както липсата
на катализатор, така и светещата жълта сигнална лампа, сигнализираща за проблем с
мотора/двигателя на МПС, наложила диагностицирането му в сервиза и последвалата смяна
на дросел клапата. В показанията си този свидетел разказва и, че само няколко дни след като
Б. взел автомобила от сервиза, баща му – св. Л. Б. отново се свързал със свидетеля и го
уведомил за светеща лампа за нивото на маслото.
Същевременно, страните не спорят, че на 04.04.2022 г. – около месец след предаване на
автомобила (осъществено на 07.03.2022 г.) ищецът е посетил на място обекта, от който е
закупено превозното средство и стопанисван от ответното дружество, и е уведомил
представител на ответника за възникналия проблем с работата на двигателя на автомобила.
За това обстоятелство свидетелства в показанията си св. Явор Ц., който категорично заявява,
11
че ищецът се явил на място в автокъщата с твърдения за технически проблем със закупения
от него автомобил и конкретно с мотора на МПС, както и, че по предложение на свидетеля
същото било оставено за период от три дни за установяване основателността на
претенцията. Същевременно по делото е приобщена извадка от писмо по електронна поща
(л. 13), адресирано до управителя на автокъщата, в което ищецът посочва, че на 04.04.2022 г.
е запознал същия с проблеми по закупения лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № СА **** РТ,
изразяващи се в консумация на голямо количество масло на малък пробег, губене на
мощност и трудно запалване, с отправена оферта за заплащане на необходимите авточасти за
отстраняване на проблемите, предвид постигнато споразумение за това.
По делото няма данни за уведомяване на продавача за установените недостатъци във
вещта в по-ранен момент, поради което съдът приема, че това е първият момент, в който Б.
Б., като купувач, е уведомил продавача [фирма] за констатирани недостатъци в работата на
двигателя на процесното МПС. Съдът обаче намира, че това съобщаване не изпълва
законовото изискване за „незабавно“ уведомяване съгласно чл. 195 ЗЗД, считайки, че такова
би било налице при уведомяване на продавача непосредствено след първия оглед на
автомобила, направен от св. И. Б., в хода на който е установена липсата на катализатор и
светещата сигнална лампа, сочеща за проблеми с двигателя, и преди да бъдат предприети
конкретни действия по ремонтиране на закупеното МПС в избран от ищеца сервиз.
Същественото в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД е задължението за незабавно
уведомяване, тъй като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират – в
т.см. Решение № 1585 от 17.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 113/2002 г., V г. о. В настоящия
случай от страна на ищеца не се установи изпълнение на това задължение. Не се доказа и
ответникът-продавач да е знаел за дефектите, поради което да не е било необходимо да бъде
уведомяван за тях, твърдение, останало недоказано, предвид липсата на презумпция за
знание от страна на продавача, както и на ангажирани доказателства, които категорично да
установяват знание за недостатъците. По делото се установи единствено, че при огледа на
автомобила в присъствието на служител на [фирма] е констатиран гъст черен дим от
ауспуха на МПС, но както вече се изясни съдът намира, че се по отношение на този
недостатък е налице приеме на вещта от купувача, както и знание от него за този проблем по
см. на чл. 193, ал. 2 ЗЗД.
В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да се приеме за
своевременно и изпълващо законовия критерий за „незабавно“ уведомяването на 04.04.2022
г. от ищеца на продавача, чрез св. Ц., то не се установява ответникът да е отказал
съдействие, доколкото от показанията на св. Ц., останали неопровергани в процеса, следва,
че на ищеца е предложено конкретният проблем да бъде установен след разглобяване на
двигателя на автомобила в доверен сервиз на продавача, което е било отхвърлено от Б. Б.,
предвид настояването му за закупуване на части и извършване на ремонта в избран от него
сервиз. По този начин за продавача (към този момент и собственик на вещта, окончателно
прехвърлена на ищеца с договора от 26.01.2023 г.) по предварителния договор е била налице
невъзможност да установи действителното наличие на сочения недостатък – нарушено
функциониране на двигателя на автомобила.
С оглед изложеното, предявената претенция по чл. 195, ал. 1, предл. последно ЗЗД за
заплащане на стойността на извършени ремонтни дейности за отстраняване на недостатъци
по процесния лек автомобил се явява недоказана по основание – предвид несвоевременното
уведомяване на продавача за констатираните дефекти, и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на иска, право на разноски има само
12
ответното дружество. На основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД в полза на същото следва да бъде
присъдена сумата от 1960 лева – разноски за депозити за основното и допълнително
заключение по САТЕ и за адвокатско възнаграждение. Реалното уговаряне и извършване на
разхода за последното съдът намира за установено по делото, предвид представените
договор за правна защита и съдействие от 19.04.2023 г., фактура № 527/24.04.2023 г. и
платежно нареждане за кредитен превод от 11.05.2023 г., касаещо плащане и по фактура №
527/24.04.2024 г. (л. 195 -л. 200 от делото), съгласно разясненията, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът присъди пълния размер на
претендираното адвокатско възнаграждение, при липсата на възражение от насрещната
страна по чл. 78, ал. 5 ГПК. Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова
сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Л. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: [адрес]
срещу [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] осъдителен иск с
правно основание чл. 195, ал. 1, предл. последно ЗЗД за заплащане на сумата от 4 316,50
лева, представляваща стойност на извършени разходи за отстраняване на недостатъци на
продадена от [фирма] движима вещ – лек автомобил с марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № СА
**** РТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б. Л. Б., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: [адрес] да заплати на
[фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 1960 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13