Решение по дело №3775/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260763
Дата: 2 септември 2021 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20203110203775
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

260763/2.9.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при секретар Пламен Пламенов, като разгледа докладваното НАХД №3775/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Ф.Т.“ ЕООД ***, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление03-011493 от 14.08.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 5000.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като незаконосъобразно и необосновано и моли същото да бъде отменено. Твърди, че не е извършил посоченото нарушение като изтъква, че поради хакерска атака от 15.07.2019 г. и настъпил срив на интернет сайта на НАП към деня на сключване на трудовия договор със свид. Д.Т. – 22.07.2019 г. и техническа невъзможност за регистриране на съответния договор, същата била уведомена, че ще бъде допусната до работа на следващия ден, при което на датата 22.07.2019 г. на свид. Д.Т. било провеждано само обучение в рамките на няколко часа, без да е допускано да престира труд. Твърди също, че наложеното с НП наказание е явно несправедливо и несъответстващо на тежестта на нарушението. Моли съда, в случай, че счете твърдяното нарушение за осъществено, да измени размера на наложеното наказание към минималния предвиден.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.07.2019 г. около 15.30 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свидетелите Н.И. – гл. инспектор и Е.Н. – инспектор, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект цех за преработка на зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ул. „Академик Курчатов“ №1, стопанисван от въззивното дружество „Ф.Т.“ ЕООД ***, при която установили свид. Д. Т. да полага труд като общ работник, извършващ действия по сортиране на продукция при машина за белене на картофи. В предоставена от проверяващите декларация свид. Д. Т. посочила, че работи при въззивника от същата дата 22.07.2019 г. на длъжност „общ работник“ в съответния обект с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. при месечно възнаграждение 560.00 лв, както и че има сключен трудов договор. При приключване на проверката на присъстващ служител в обекта – Весела Василева, била връчена призовка за работодателя за явяване на 26.07.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна с указания за представяне на документи, сред които заверени копия от трудови договори. Сред представените от работодателя документи фигурирал Трудов договор №33 от 22.07.2019 г. с работник Д. Т. за длъжност „общ работник“. Чрез служебно изготвена справка в системата на НАП, било установено, че към 19.47 ч на 22.07.2019 г. за работника Д. Т. бил регистриран трудов договор за длъжност „общ работник“ при въззивното дружество. При тези констатации срещу въззивника бил съставен АУАН №03-011493 от 07.08.2019 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на 22.07.2019 г. в гр. Варна и изразяващо се в допускане до работа на Д.С.Т., ЕГН **********, на длъжност „общ работник“ в обект цех за преработка на зеленчуци, стопанисвана от „Ф.Т.“ ЕООД, преди да й е представен екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД НАП Варна.

На 14.08.2019 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 5000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като непротиворечиви, взаимно допълващи се и безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Н. И. и Е. Н., които напълно се подкрепят и потвърждават и от приобщените документи – НП №03-011493 от 14.08.2019 г., ведно с известие за доставяне от 29.08.2019 г., АУАН №03-011493 от 07.08.2019 г., възражение рег.№19090336 от 09.08.2019 г., писмо доФ.Т.ЕООД рег.№11493 от 23.08.2019 г., становище рег.№19008469 от 14.08.2019 г.,  протокол ПР1924345 от 07.08.2019 г., Декларация от Д. Т. от 22.07.2019 г., Трудов договор33 от 22.07.2019 г., Справка изх.№03388********* от 22.07.2019 г., служебна бележка №26 от 22.07.2019 г., Заповед280 от 03.06.2010 г. Съдът не кредитира приобщените показания на всеки един от свидетелите Д. Т. и В. К., които твърдят, че на съответната дата свид. Д. Т. не е била допусната до работа и не е полагала труд за въззивното дружество, а само е наблюдавала работния процес, за да се обучава, тъй като поради технически проблем трудовият договор не бил регистриран пред НАП. Тези показания не само противоречат на съдържанието на подписаната от свид. Д. Т. декларация, чието авторство тя потвърждава, представляваща надлежно събрано при административно-наказателното производство писмено доказателство, но и на кредитираните показания на всеки един от свидетелите Н. И. и Е. Н., които категорично и непротиворечиво и по напълно идентичен начин посочват, пряко възприетите от всеки от тях обстоятелства по осъществено полагане на труд от свид. Д. Т. по сортиране на картофи от поточната линия на машината за белене. Също така,          твърдението на въззивника за наличен технически проблем при регистрация на процесния трудов договор в сайта на НАП на датата 22.07.2019 г. категорично се опровергава от приобщените писмо изх.№10565 от 10.03.2021 г., ведно със справка от регистър на уведомления за трудови договори от 12.04.2021 г., които удостоверяват липсата на други генерирани от въззивника уведомления по чл.62, ал.2 КТ за датата 22.07.2019 г., освен стореното в 19.47 ч., както и липсата на данни за технически неизправности, профилактика или пречки от друго естество в системата от същата дата.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.   

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Доколкото твърдяното като установено нарушение по АУАН и НП не се състои в престиране на труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор, а в допускане на работник до работа преди да е предоставен екземпляр от заверено от НАП уведомление за сключен трудов договор, наличното в АУАН и в НП описание на нарушението е в достатъчна степен ясно и конкретно и непосочването на съществените елементи на съответното трудово правоотношение не води до затруднение за въззивника да разбере, в какво се състои и как се счита за осъществено вмененото му нарушение.

Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Кредитираните показания на всеки един от свидетелите Н. И. и Е. Н. са непротиворечиви, взаимно допълващи се, конкретни, ясни и напълно съответстващи на представения документ – декларация от 22.07.2019 г., относно действията, които свид. Д. Т. е осъществявала по време на проверката от контролния орган – работа като общ работник, който сортира (отделя недобре обелените) картофи от поточната линия на машината за белене. Тези действия определено може да се считат за присъщи трудови функции за длъжност „общ работник“ и факта на тяхното извършване от Д. Т. представлява полагане на труд за съответната длъжност. Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на вмененото на въззивника нарушение по чл.63, ал.2 КТ, при което същото се явява правилно установено и квалифицирано с процесното НП. 

Приложимият санкционен текст на чл.414, ал.3 КТ предвижда имуществена санкция от 1500 лв до 15000 лв за работодателя. Определеният с НП размер на глобата в конкретния случай – 5000 лв, не е мотивиран от наказващия орган и според настоящия съдебен състав той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена опасност като на деянието, така и на дееца. Наличните доказателства сочат, трудовото правоотношение със свид. Д. Т. да е възникнало на 22.07.2019 г. – в деня на проверката, като същевременно, трудовият договор за лицето е регистриран непосредствено във вечерните часове след проверката и при това липсват данни за предходно установени нарушения от същия вид за въззивника, както и за други обстоятелства, отегчаващи неговата отговорност за процесното нарушение. Изтъкнатите съображения мотивират извод, че наказанието имуществена санкция в специалния минимум 1500 лв е съответно на тежестта на нарушението и изцяло адекватно да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 ЗАНН, поради което НП следва да се измени в частта относно размера на наложената санкция. 

С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени като средна по тежест правна и преди всичко фактическата сложност и продължителност на първоинстанционното производство, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в среден размер – 100.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление03-011493 от 14.08.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на „Ф.Т.“ ЕООД ***, ЕИК *********, административно наказание имуществена санкция от 5000.00 лв до 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.

 

ОСЪЖДА „Ф.Т.“ ЕООД ***, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, сумата 100.00 лв (сто лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: