Присъда по дело №2799/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №572 от 15.12.2023 г. по НЧХД №2799/2023
г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Производството по делото е образувано по депозирана от Й. С. Г. срещу
К. Х. Л. тъжба за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК – за това, че на
17.10.2022 г. в гр.София, кв.“Враждебна“ ул.“8-ма“ №45, чрез хвърляне на
керемида й причинила контузия на главата с обширни оток и кръвонасядане в
лявата тилна област, клинични данни за преразтяжане на мекотъканни
мускулни и сухожилни структури в областта на шийната паравертебрална
мускулатура и тази на горната лява част на гърба, причиняващи ограничаване
в обема на движение на главата, поради изразен болков синдром и
мотивиращи диагнозата „навяхване на шията“, охлузване по задната
повърхност на лявото рамо.
Съдът не прие за съвместно разглеждане ведно с наказателната
отговорност на подсъдимата Л. предявения от частната тъжителка
граждански иск за сумата от 8 000 лв.
В съдебно заседание повереникът адв. В. К. и частната тъжителка Г.
поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение.
Поверникът счита, че събраните в съдебното следствие доказателства
по категоричен начин установяват, че подсъдимата е извършила повдигнатото
с тъжбата престъпление. Адвокат К. смята, че са налице безспорни
доказателства, че на ЧТ Й. Л. е нанесена телесна повреда, както и временно
разстройство на здравето от извършването на два удара с предмен в областта
на главата и в областта на мускулатурата в горната част на гърба. Тези
наранявания по категоричен начин в експертизата посочат, че са извършени
именно от твърди тъпи предмети, поради своето движение, което е със сила
са предизвикали тези наранявания, като нараняванията са констатирани
непосредствено при прегледа, обективиран в амбулаторен лист по делото
само два часа по-късно, както и с допълнителни амбулаторни листове, което
са констатирани последиците и са установени изтърпените болки и
страдания от тъжителтката. По отношение на деянието, което се доказва от
категоричен начин от свидетел-очевидец Кардам Ленков, който по
категоричен начин свидетелства за действията, извършени от подсъдимата по
отношение на неговата майка, че там действително е бил свидетеляг Кардам
Ленков от заключението по изготвената СТЕ на записа на тел.112.
1

Поверникът излага доводи, че макар подсъдимата да твърди, че тя също е
претърпяла увреждания, то такива не бяха доказани с необходимата
категоричност, нито от разпитаните свидетели-полицейски служители, нито
от който и да било друг очевидец. От обясненията на подсъдимата се
установява, че счупени керемиди е имало и в двора на ЧТ, като същата не
даде логично обяснения как точно същите са попаднали там, т.е., имало е
счупени керемиди и в двавата двора, т.е., имало е действия и съответно
противодействие, защото дори да се приеме, че тъжителката е хвърляла
парчета от керемиди в двора на подсъдимата, последната в отговор също е
започнала да ги хвърля обратно в двора на тъжителката. Нелогично е, ако е
имало снимане с телефона, хвърляне от страна на тъжителката на керемиди,
тропане с метален предмет по асма, подсъдимата просто да е седяла и да е
продължавала да си сади марулите. Назначена е СМЕ по отношение на
подсъдимата, като вещото лице не установява белези по пръста, за който
подсъдимата твърди, че ЧТ е ударила с хвърлена керемида. В обясненията си
тя твърди, че не е посетила лекар за това увреждане, защото не искала повече
съдебни дела с ЧТ, но това нейно твърдение се опровергава от факта, че след
подаване на настоящата тъжба, през декември 2022 г. тя подава жалба срещу
Й. Л. за събитие станало през 2022 г.
От СТЕ се установява, че и тогава на спешен тел.112 и в тъжбата си, ЧТ
излага едни и същи обстоятелства. Повереникът моли съда да не кредитира
обясненията на подсъдимата, че травмите на тъжителката са причинени от
съпругът й /син на подсъдимата/ и нейния син /внук на подсъдимата/, тъй
като за тези твърдения няма каквито и да било доказателства и това е една
защитна версия. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която
да признае подсъдимата за виновна и да й наложите справедливо наказание.
Претендира и разноски.
Частната тъжителка Й. С. Г. поддържа заявеното от повереника й, като
излага доводи, че законите в Република България са за всички, независимо от
етнос, пол, възраст и т.н. и трябва да бъдат спазвани.
Признава, че е осъждана от К. Л., но това не дава право право на
последната да я наранява. Заявява, че причиненото й от подсъдимата
нараняване е установено безспорно от лекарските прегледи и макар тя да
твърди, че е безпомощна, възрастна жена и не може да хвърли каквото и да
било, всъщност с лекота носи туби от по 10 литра и извършва физически труд
в градината си. ЧТ Л. заявява, че най-хубаво от станалото е, че не е пострадал
синът й, който се е намирал там. Заявява, че подсъдимата вече може да е
спокойна, защото продават имота си, тъй като не се чувстват спокойни.
Защитникът на подсъдимата К. Х. Л. – адв. Зоя ВЕНКОВА излага
доводи, че е по делото събрани множество доказателства, които условно
могат да се разделят на две групи - едната група е тази, подкрепя
обвинението, но това са свидетелите син и съпруг на тъжителката, като те от
години враждуват с подсъдимата и с нейния по- малък син. Техните
2

показания могат да се кредитират само в частта, в която установяват
влошените им от години семейни отношения, а останалата част, те са
противоречиви и нелогични. Така например, съпругът на тъжителката вместо
да отиде с нея, стои долу да се изтупва от прахта и изпраща непълнолетния си
син да придружава майка си до болницата. Нелогично е и тъжителката като
майка виждайки как летят керемиди, както тя твърди, които могат да наранят
сина й, да вика: „Кардамчо, ела, премести се, мамо”. Всяка майка ще тича и
ще закриля детето си, всяка майка ще застане така, че да няма възможност
нещо да достигне до него. По отношение на другите доказателства - дошли са
полицаите, но спорът вече бил прекратен още с обаждането до тел.112. Тези
полицейски служители дошли на място, връчили предупредителни протоколи
по ЗМВР, но жалба е подала само подсъдимата. Тя е поискала защита от
полицията, а не тъжителката. На следващо място се твърди, че тъжителката е
посетила „Пирогов”. Защо тя не отишла с полицията, полицейските
служители са й предложили да я откарат, но тя е отказала. Всяка версия на
тъжителката, сина и съпруга й е противоречива, защото не са съгласували
нещата помежду си. Те са посетили Пирогов два часа след станалото и ЧТ е
заявила, че е ударена по главата и нищо повече. В амбулаторния лист е
написана само, че й е правена снимка на главата и няма нищо, няма
предписана терапия. Ако имаше последици към този момент щяха да й
напишат терапия, а синът и свидетелства, че тя е била с превръзка, а се оказа,
че няма такава. На следващия ден, когато отиват в Съдебна медицина и Й. Л.
вече е била с поражения. Лекарят е установил същите, но ние твърдим, че те
не са нанесени от подсъдимата, тя е била с отлични показатели - сатурацията
е 99, кръвното й е идеално, пулс идеален и личният лекар й казал дори, че
следва да се яви наскоро за ваксина. Заключението по изготвената СТЕ показа
какви разговори са се проверили на процесната дата страните, но
тъжителката естествено е знаела сюжета, който ще разиграе и затова
предварително е намислила какво ще каже на телефон 112, а двете СМЕ и
СТЕ са изготвени след значителен период.
Излага доводи, че тъжителката е дебнела непрекъснато подсъдимата,
която е възрастна жена, която заради нея е заключвала дори двора си.
Установявява се, че свидетелят Христо Ленков е разговарял веднага с майка
си по телефона и по негов съвет тя се е обадила на 112. Ленков е имал
информация за станалото с майка му непосредствено след деянието, а по-
късно е видял и самото нараняване. Защитата обръща внимание на
характеристичните данни на подсъдимата – тя е жена на 80 години, с висше
образование, възпитана, интелигентна жена, не е осъждана, докто по
отношение на тъжителката са налице няколко осъждания, има и висящи дела.
Защитата предлага на съда да постанови оправдателна присъда по
отоншение на К. Л..
Подсъдимимата К. Х. Л. се явява лично и дава подробни обяснения.
Заявява, че на процесната дата е садила марули в двора си. ЧТ Л. с която са
във влошени отношения започнала да я снима с телефона си, след това да
3

удря с желязо по асмата, вдигайки шум. Недоволна от това, че подсъдимата
не реагира, ЧТ започнала да събаря керемиди от оградата между двата двора,
които били циментирани и захванати за нея. Докато била наведена,
подсъдимата видяла как към нея летят цели турски керемиди, като една от тях
я ударила по пръста. Много я заболяло и казала на глас, че ще се обади в
полицията. Почти веднага чула гласа на ЧТ: „Ало, полицията ли е? Елате,
замеря ме, напада ме, удря ме!”. Подсъдимата заявява, че самата тя е била
ударена и не е хвърляла керемиди по тъжителката. Заявява на съда, че е
готова да премине през детектор на лъжата, защото изложеното в тъжбата е
измислица. Твърди, че уврежданията по тъжителката са дело на съпруга или
сина на тъжителката, за да бъде тя осъдена и да й вземат парите.
В правото си на лична защита подсъдимата К. Л. заявява, че всичко
казано от лицето Й. Георгиева Л. и всичко свидетелите - неини съпруг и син,
е лъжа, измислица, скалъпено обвинение, за да я притискат, да я карат да
страда и да й вземат парите.
В последната си дума подсъдимата К. Л. моли съда за оправдателна
присъда.
Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие
доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намери за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата К. Х. Л. е родена на 07.09.1943 г. в с. Стрелци,
обл.Пловдив. Същата е българка, българска гражданка, разведена,
пенсионерка.
Тя и частна тъжителка Й. С. Г. са съответно свекърва и снаха.
Тъжителката е омъжена за по-големия син на подсъдимата – свидетеля
Христо Ангелов Ленков, от когото има две деца син - свидетелят Кардам
Ленков и по-малка дъщеря.
Страните по делото живеят в два отделни имота на адрес: гр.София,
кв.“Враждебна“ ул.“8-ма“ №45, като дворните места са отделени с масивна
ограда, на места висока около 2 метра. Върху самата ограда има поставени и
здраво закрепени керемиди тип „турски”.
Двете жени са в крайно влошени отношения, датиращи от години. Имат
образувани и приключили множество дела.
На 17.10.2022 г., в късния следобед подсъдимата К. Х. Л. се намирала в
двора на къщата си и садила марули.
В същото време, в съседния двор се намирали тъжителката и нейният
син – свидетелят Кардам Иванов Ленков, който хранел кучето и му сипвал
4

прясна вода.
Частната тъжителка започнала да снима с телефона си подсъдимата,
както била правила и в предишни случаи. След това, започнала да бута в
двора на подсъдимата керемиди тип „турски”, поставени върху самата ограда
в двора на свекърва си.
Видимост към тях имал свидетелят Христо Ангелов Ленков /съпруг на
тъжителката и син на подсъдимата/, който в този момент заедно със свой
приятел ремонтирал таванско помещение, като поставял первази на
прозорците. Той добре виждал къде се намират, както съпругата и синът му,
така и подсъдимата – негова майка, но бил зает с работата, която вършил.
В отговор на поведението на тъжителката, подсъдимата започнала да
хвърля парчета керемиди, като керемида /или част от такава/ ударила
тъжителката в областта на главата, в лявата тилна област и лявата част на
гърба, докато тя била с гръб към оградата в своя имот.
Ударът възприел 15-годишния към онзи момент свидетел Кардам
Ленков, който бързо се затичал към майка си, за да види какво е състоянието
й. Тъжителката му извикала да се пази, разплакала се и казала, че й се гади.
Двамата бързо влези в къщата. Свидетелят Ленков видял голям оток на
главата на майка си. В същото време привлечен от плача на съпругата си, при
тях, от таванското помещение слязъл свидетелят Христо Ангелов Ленков.
Тъжителката му казала, че майка му я е ударила с керемида. Той набрал от
нейния мобилен телефон, номер 112 и я оставил тя да съобщи за станалото.
Така, на 17.10.2022 г. в 18:44 часа тъжителката провела разговор с оператора,
като му съобщила за станалото. Било й заявено, че веднага изпращат
полицейски патрул на място.
Междувременно, чувайки, че тъжителката разговаря с оператора на
тел.112, подсъдимата също звъннала на спешния телефон, като съобщила, че
тъжителката я е замеряла с керемиди и ударила по ръката. Тъй като касаел
един и същи адрес, системата автоматично „свързала” двата сигнала, като
операторът установил, че се касае за един и същи адрес, на който бил
изпратен един полицейски екип - свидетелите А. Й. Николчов и Н. В. Канчев
– служители в 05 РУ-СДВР. Свидетелите изслушали и двете жени и им
съставили протоколи по чл.65 ЗМВР. Предложили на тъжителката да я
откарат до болнично заведение, но тя заявила, че сама ще отиде на преглед.
Свидетелят Христо Ангелов Ленков закарал съпругата си УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов”, където на 17.10.2022 г. в 20.35 часа й бил извършен преглед в
Спешен кабинет по неврохирургия. Поставена била основна диагноза:
Повърхностна травма на окосмената част на главата, Анамнеза: Ударена с
керемида по главата, Обективно състояние: Травма на главата. Изследвания:
Профилна рентгенография на цял череп - ляв профил Р000152;
Рентгенография на череп - проекция по Бабчин Р000152; Терапия: Дадени
указания.
На следващия ден – 18.10.2022 г. тъжителката посетила съдебен лекар,
5

който издал СМУ № 451/2022 г. с отразени в него обективни данни - в лявата
половина на тилната област има обширни оток и петнисто синкаво мораво
кръвонасядане, плътновати и болезнени при палпация на обща площ с
размери около 8/7 см с неясни граници (пациентката е с гъсто окосмяване на
главата). Оплаква се от силни болки, както в областта на главата, така и по
задната повърхност на шията, като се отчита палпаторна болезненост и
повишен мускулен тонус в областта на лявата паравертебрална шийна
мускулатура и горната част на гърба от ляво, причиняващи ограничаване в
обема на движение на главата при ротация и накланяне в дясно. По задната
повърхност на лявото рамо има ограничено повърхностно охлузване със
забелване на епидермиса отгоре надолу със сивкаво жълтеникава повърхност,
равна с околната кожа и размери 2,2/1,7 см..“.
На 19.10.2022 г. тъжителката посетила личния си лекар, като от
амбулаторен лист №6AF01/19.10.2022 г., издаден от д-р Радослав Ненов,
общопрактикуващ лекар, било отразено: Основна диагноза: Главоболие.
Анамнеза: Съобщащава за болки в главата предимно по тила, придружено с
изтръпване засилващи се вечер, получени след удар. Обективно състояние:
Пулс: 76; RR: 125/80; Спец.статус: Локален статус: палпаторна болезненост в
тилната област; Сатурация 99 %. Изследвания: Терапия: Бестарен 3x25 мг;
Уведомление (предстояща имунизация).“.
Същевременно подсъдимата К. Л. подала жалба до Началника на 05 РУ-
СДВР, като прокурор от СРП с Постановление от 15.12.2022 г. отказал да
образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
На дата 27.02.2023 г. тъжителката Й. С. Г. подала тъжба в
деловодството на СРС, НО, с вх.№53715/27.02.2023 г. и било образувано
НЧХД №2799/2023 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема горната фактическа обстановка за установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, а именно: показания на свидетелите Кардам Иванов Ленков
/изцяло/, Иван Ангелов Ленков /изцяло/, Христо Ангелов Ленков /частично/,
Георги Валентинов Кънев /частично/. Относно показанията на полицейските
служители А. Й. Николчов и Н. В. Канчев, макар и да кредитира същите
изцяло намира, че същите са само допълващи основните такива, обяснения на
подсъдимата /частично/. По отношение на показанията на свидетеля Н.
Георгиев З. с оглед обстоятелството, че този полицейски служител не е
очевидец на станалото и е изготвил само докладна въз основа на данни на
двамата си колеги Николчов и Канчев, намира показанията му за такива без
6

съществено значение за делото; писмени: съдебномедицицинско
удостоверение №451/2022 г,. издадено от доц. Александър Александров,
амбулаторен лист и фискален бон на името на тъжителката от дата 19.10.2022
г. с посочен час 15.39 ч., справка за съдимост на К. Л., постановление на
СРП от дата 15.12.2022 г., жалба от К. Л. до 05 РУ-СДВР с дата 18.10.2022 г.,
Протокол за предупреждение от 17.10.2022 г., Протоколи за предупреждение
от 17.10.2022 г. по отношение на К. Л. и Й. Ленков, ксерокопия на лични
карти на подсъдимата и свидетеля Кардам Ленков, писмо от Дирекция
Национална система 112, заключения по СМЕ на тъжителката и подсъдимата,
заключения по СТЕ.
Така цитираният по-горе писмен материал е безпротиворечив по
отношение на фактите, подлежащи на доказване, поради което съдът счете за
безпредметно обсъждането му в детайли. Извън изчерпателно изброените по-
горе писмени доказателства и доказателствени средства, съдът изключи от
доказателствените си изводи, приложените по делото други документи, които
счете за несвързани и излизащи извън предмета на доказване по чл. 102 НПК
и в този смисъл неотносими. Въпросните докладни записки, обяснения от
17.10.2022 г. на Й. Л., обяснения от същата дата на К. Л., дадени от тях при
разпита им в 05 РУ-СДВР.
Информацията, съдържаща се в докладните записки представлява
писмено свидетелстване, което е недопустимо съобразно действащия НПК.
Ето защо за нуждите на настоящото наказателно производство е меродавен
единствено факта на изготвянето им.
Въпреки завеното от защитата, че по делото се очертават две групи
свидетели, с противоречиви показания, съдът държи да уточни, едната група
свидетели Христо Ангелов Ленков и Георги Валентинов Кънев - не са
очевидци на станалото, а предават това, което им е споделила подсъдимата на
следващия ден.
Показанията на двамата свидетели-очевидци Кардам Иванов Ленков и
Иван Ангелов Ленков са идентични в насока, че на процесната дата, в късния
следобед, на двора в дома им, първо излязъл свидетелят Кардам Ленков,
който хранел кучето и сменял водата му с прясна. Тъжителката, негова майка
също излязла на двора. В таванското помещение на къщата на тъжителката,
съпругът й с негов приятел поставяли первази на прозорците на помещението,
като той имал видимост към двора на подсъдимата - негова майка, както и
към своя двор.
В съседния, разделен с масивна ограда двор, подсъдимата Л.
извършвала градинарска дейност.
Макар и двамата свидетели Кардам и Иван Ленков да спестяват в
показанията си, че тъжителката първоначално е започнала да снима с
телефона си подсъдимата, а след това и да бута керемидите, поставени върху
оградата в нейния имот, то съдът намира, че това обстоятелство категорично
се установява от показанията на свидетелите Христо Ангелов Ленков и
7

Георги Валентинов Кънев. Свидетелят Кънев е категоричен, че на следващия
ден, при посещението при подсъдимата е видял в двора й парчета керемиди
на метър от оградата й. „...видях парчета от тях по целия двор, като те бяха
на метър от оградата поне.”. Свидетелят Христо Ленков заявява: „ На
другия ден видях тези керемиди по целият двор имаше парчета керемиди.”. В
тази част показанията на Ленков и Кънев се подкрепят и от обясненията на
подсъдимата.
В отговор на действията на тъжителката на процесната дата,
подсъдимата също започнала да хвърля керемиди, като една от тях /част или
цяла/, ударила тъжителката в областта на главата, в лявата тилна област,
респ. лявата част на гърба.
Свидетелят Кардам Ленков възприел непосредствено удара с керемида
по майка му, като уточнява в показанията си, че в този момент тя е била с
гръб към оградата между двата имота. Тъжителката от своя страна, му
извикала да се пази.
Показанията на този свидетел, сравнени със заключението по
изготвената СМЕ, която установява наранявания на тъжителката точно в
тилната област на главата, горната лява част на гърба и лявото рамо, съдът
съдът кредитира изцяло.
Въпреки изразеното отрицателно отношение на непълнолетното момче
към подсъдимата-негова баба, съдът кредитира показанията му и намира, че
само ако Ленков действително е видял удара, би знаел, че пострадалата се е
намирала в положение „с гръб към оградата“, като причинените й
наранявания са именно в горна част на гърба, шия и рамо.
По механизъм и морфология тези наранявания изяло съвпадат на
причинени от действието на твърди тъпи предмети, респ. керемида тип
„турска”. При разпита на вещото лице д-р Н. същият е категоричен, е ударът е
бил косо, под ъгъл. Т.е., не се касае за удар по допирателната, а за директен
удар от 90 градуса или близък до този, затова има и кръвонасядане с размери
8 см., което показва мястото на контакта. Индиция, че свидетелят Кардам
Ленков се е намирал на мястото е обстоятелството, е в 18.44 часа в началния
момент на обаждането на тъжителката до 112, първото което е отразено
записа е: „Кардамчо, ела се прибери, мамо.”.
Съдът прима, че свидетелят Иван Ангелов Ленков е бил зает с работата
по первазите на таванския етаж. Той не е видял удара, нанесен на съпругата
му, като в същия момент е нямал видимост нито към сина, нито към
съпругата му. Ясно обаче е виждал майка си как хвърля парчета керемиди в
двора му. Този свидетел е чул, че тъжителката плаче, слязъл е долу и я е
видял да държи главата си, заявявайки, че е получила удар от керемида от
подсъдимата. Чувайки това, Ленков е взел телефона й, набрал 112 и го подал
на съпругата му да съобщи какво се е случило. Полицаите дошли на адреса
много бързо. Помолил сина им да придружи майка си навън при полицаите,
тя си взела личната карта и двамата излези. Той влязъл, за да се измие и после
8

закарал съпругата си в „Пирогов”, впоследствие и при съдебен лекар.
За обстоятелството, че подсъдимата е хвърляла керемиди и е била
способна да преодолее височината на същестуващата ограда, въпреки
възрастта си, всъщност признава индиректно самата тя.
В обясненията си, тя заявява, че на следващия ден, при разговор със
собствениците на първия етаж от къщата /вторият и таванските помещения са
собственост на съпруга на тъжителката/, те са я попитали какви са тези
разпилените керемиди в двора. Логично е те да имат предвид общия им двор с
тъжителката, а не този на подсъдимата, към който няма как да имат видимост,
заради наличието на висока около два метра ограда между двата имота.
Относно заявеното от подсъдимата, че е получила нараняване на в
областта на пети пръст на дясната ръка, причинено от хвърлено парче от
керемида от подсъдимата, съдът назначи СМЕ.
При извършения съдебномедицински преглед на подсъдимата от вещото
лице не се установяват следи (белези) от травматични увреждания с вида на
рани, които при зарастването си биха оставили ръбцови тъкани - белези.
Подсъдимата Л. не е търсила медицинска помощ, поради което липсва
описание от лекар на вида травма.
Липсата на медицинско освидетелстване не дава възможност по
експертен път и с категоричност да се посочи дали на 17.10.2022 г. е било
причинено травматично увреждане на подсъдимата. Съдът кредитира изцяло
заключението на изготвената СМЕ. Експертът без обективни данни, стоящи
извън показанията на свидетелите Георги Кънев и Христо Ленков, които
обаче имат определени различия при описанието на нараняването, което
твърдят, че са възприели и то почти по едно и също време – на следващия
ден. Докато Кънев заявява, че е видял подуто дясното й кутре /малък пръст/,
свидетелят Христо Ленков твъди, че той освен подут е бил син и с една резка.
Настоящият състав намира, че не се установи в настоящото
производство въобще да е налично подобно нараняване по отношение на
подсъдимата, като в тази връзка изследване на авторството на тези
наранявания във връзка с евентулно приложение на реторсия е безпредметно.
Поради изложеното по-горе, съдът не дява вяра на обясненията на
подсъдимата им в тази част, респ., не кредитира и показанията на свидетелите
Георги Кънев и Христо Ленков в частта, с които се цели установяване на
нараняване на подсъдимата от страна на тъжителката.
В противоречие с житейската логика, при категорично установени по
делото влошени и изострени до крайност отношения между страните по
делото, е твърдението на подсъдимата, че не е посетила лекар, който да
установи своевременно нараняванията й, защото не е очаквала, че
тъжителката ще сезира съда и вече й е омръзнало от дела. Установи се, че
подсъдимата е била наясно с развоя на събитията още по време на обаждането
на тъжителката на спешен тел. 112, още повече, че самата тя също е
9

потърсила съдействие. Поради тази причина, за съда е вън от съмнение, че
ако в действителност подсъдимата е получила подобно нараняване,
причинено именно от тъжителката – своевремнно би потърсила лекарска
помощ.
Констатация за чистото съдебното минало на подсъдимата К. Л., съдът
направи въз основа на приложената и приета по делото като писмено
доказателство справка за съдимост.
Съдът приема за обосновано и обективно заключението на назначената
от съда медицинска експертиза по писмени данни на ЧТ Й. Ленков, изготвена
от лице с необходимите специални знания. Видно от заключението, на
пострадалата на процесната дата са причинени следните травматични
увреждания: обширен оток и кръвонасядане на обща площ с размери около
8/7 см. в тилната област на главата в ляво, палпаторна болезненост и повишен
мускулен тонус в областта на шията в тази зона, както и в горната част на
гърба отляво, причиняващи ограничаване в обема на движение на главата при
ротация и накланяне вдясно. Това травматично увреждане е причинило на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На
тъжителката е причинено и ограничено повърхностно охлузване със
забелване на епидермиса отгоре надолу по задната повърхност на лявото
рамо, като това травматично увреждане е причинило на пострадалата болка.
Морфологията на нараняванията отговарят да са получени по начина и
посочения в тъжбата времеви период. Установените травми са резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива, вкл.
допирното, под ъгъл действие. Възстановителният период за травмата на
главата е от 10-14 дни и е пълно. Възстановителният период за травмата на
лявото рамо е 5 дни и е пълно.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът прави
следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

На първо място, изложените от частния тъжител факти следва да се
подведат под нормата на чл.130 ал.1 НК, който състав подсъдимата К. Л. е
осъществила от обективна страна, а имено – на 17.10.2022 г. в гр.София,
кв.“Враждебна“ ул.“8-ма“ №45, чрез хвърляне на керемида, причинила на Й.
С. Г. травматични увреждания, представляващи: контузия на главата с
обширни оток и кръвонасядане в лявата тилна област, клинични данни за
преразтягане на мекотъканни мускулни и сухожилни структури в областта на
шийната паравертебрална мускулатура и тази на горната лява част на гърба,
причиняващи ограничаване в обема на движение на главата, поради изразен
10

болков синдром и мотивиращи диагнозата „навяхване на шията“, охлузване
по задната повърхност на лявото рамо.
В случая е налице пряка причинно-следствена връзка между действията
на подсъдимата К. Л. – хвърляне на керемида, която при съприкосноението си
с тялото на тъжителката е причинила посочените увреждания на тъжителката.
Категорично от целия доказателствен материал се установи времето и
мястото на извършване на деянието, както и авторството на същото.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата умишлено,
при форма на вина пряк умисъл.
Съдът прие, че двете жени взаимно са се целили с керемиди, в
желанието си да се наранят една друга. Подсъдимата обаче е успяла да удари
с керемида тъжителката, когато последната е била с гръб към оградата, за
което свидетелстват както морфологията на нараняванията, така и
показанията на Кардам Ленков – очевидец на удара.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си
и е предвиждала настъпването на общественоопасните последици. Същата
пряко е целяла причиняването на лека телесна повреда, в конкретната и форма
- довела до разстройство на здравето.
Както беше посочено и по-горе, съдът не счита, че в настоящият случай
има основание да приложи реторсия по чл. 130 ал.3 НК, защото не се
установи тъжителката да е причинила на подсъдимата същите по характер
телесни увреждания.
По така изложените съображения съдът счете, че подсъдимата К. Х. Л.
съгласно чл. 303 ал.2 НПК следва да бъде призната за виновен за извършено
престъпление по чл.130 ал.1 НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на вида на наказанието, съдът съобрази следното:
Налице са основанията за освобождаване от наказателна отговорност на
подсъдимата К. Х. Л. с налагане на административно наказание "глоба" по чл.
78а ал.1 НК. За престъплението по чл. 130 ал.1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация. Престъплението е
умишлено. Подсъдимата е пълнолетна и не е осъждана, както и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV Глава 28 от
НК. От престъплението няма съставомерни имуществени вреди.
При индивидуализация на наказанието, съдът отчете чистото съдебно
минало на подсъдимата, напредналата възраст, ниската степен на обществена
опасност на подсъдимата.
След като подложи на анализ всички посочени обстоятелства поотделно
и съобрази относителната им тежест, съдът счете, че на Л. следва да бъде
11

наложено административно наказание при превес на смекчаващи вината
обстоятелства в размер на законоустановения минимум от 1 000 лв. Така
определената административна санкция ще изиграе ролята си за
превъзпитание на Л. и ще се постигне целите на чл. 12 ЗАНН - за
индивидуална и генерална превенция спрямо нея.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимата К. Х. Л. следва да бъде
осъдена да заплати на ЧТ Й. С. Г., направените по делото разноски за
повереник в размер на 1 800 лв., както и сумата от 12 лв. – държавна такса за
образуване на дело.
Отделно от това, подсъдимата следва да заплати по сметка на СРС и
направените разноски за вещи лица по назначените съдебно-медицинска и
СТЕ в размер на общо 723,60 лв.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12

Номер на акта:	572
Дата:	15 декември 2023 г.
Съдия:	Петя Николова Топалова

Дело:	20231110202799
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	28 февруари 2023 г.

Присъда по дело №2799/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите