№ 117120
гр. С., 24.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110144336 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от „Сити кеш“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. А. Т. за следните суми: 1900 лева –
главница, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г. до изплащане на
вземането; 452,18 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.05.2022 г. до
30.03.2023 г.; договорна неустойка в размер на 2070,37 лева; неустойка за
забава за плащане в размер на 152,52 лева; разходи за събиране на вземането –
135 лева, и 168,03 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 01.08.2022 г. до 01.06.2023 г. – задължения по договор за
паричен заем № 684754/30.05.2022 г., сключен между страните по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява евентуалната неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност, въведено от практиката Съда на Европейския съюз,
включително и в случаи, когато съдът не е натоварен служебно да следи
някои обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08 Pannon GSM, както и
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, намира, че от представените по дело документи може
да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите по
договора за кредит. В приложения към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение договор за паричен заем в т. 6.2. е посочено, че неустойка в
размер на 2087,82 лева се дължи в случай, че съгласно чл. 6.1. от договора и
чл. 33 от общите условия длъжникът в 3-дневен срок от сключване на
договора не предостави на заемодателя обезпечение чрез банкова гаранция
или поръчителство от две физически лица, които отговарят на редица
кумулативно определени условия, включително доход в размер на най-малко
4 минимални работни заплати за страната и нямат други задължения по заеми.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която
потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Преценката за неравноправност се
1
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца. Установяването на
сериозна вероятност клаузата да е неравноправна и да не е индивидуално
уговорена е основание за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като ако потребителят не осъзнава неравноправния характер
на клаузата е вероятно да изпълни доброволно, вместо да оспори вземането
си, а задължение на съдилищата е да коригират този информационен дефицит.
Уговорена по посочения по-горе начин неустойката е в размер на над
120 % от този на размера на задълженията за главница по договора за заем
(1900 лева). При преценка за необосновано високия размер на неустойката
следва също така да се държи сметка за обстоятелството, че същата
обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата
и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се
дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че
такава неустойка създава съмнения за съществено и неоправдано
неравновесие между правата на потребителя и търговеца по заемното
правоотношение, поради което намира същата за вероятно неравноправна. С
оглед изложеното същата се явява и вероятно нищожна и съдът не следва да я
приложи в едностранно производство като заповедното.
Следва да се посочи, че дори и посочената клауза да е изключена от
обхвата на нищожността при неравноправност, тъй като е била уговорена
индивидуално, същата се явява и в евентуално противоречие с добрите нрави.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009
г. на ОСТК на Върховния касационен съд неустойка, която излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е
нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави. В случая се
установява, че е уговорена неустойка в необичайно висок размер (на практика
надхвърлящ сбора на размера на лихвите по кредита) за неизпълнение на
задължение, което не е основно по договора – това за изплащане на главница
и лихви. Не е обоснована и необходимостта от намиране на обезпечение с
качество, годно да обезпечи от два до осем пъти размера на задължението по
договора, при отпуснат заем в размер на малко над 1 минимална работна
заплата към датата на отпускането му. Следователно се налага изводът, че
уговарянето на неустойка в абсолютен размер за ненамиране на двама
поръчители цели единствено необосновано увеличаване на разходите по
договора в нарушение на предвидените от законодателството забрани за
уговаряне на лихва над определен размер (чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПКр).
Обстоятелството дали претендираното вземане противоречи на добрите нрави
се следи и в заповедното производство (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК), поради което
съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение за това
2
задължение, което се претендира в размер на 2087,82 лева.
Не следва да бъде издавана и заповед за заплащане на договорна
неустойка за забавено изпълнение от длъжника, която произтича от чл. 37, ал.
1 от общите условия по договора, тъй като посочената клауза в пряко
нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПКр предвижда потребителят, изтеглил кредит,
при забава да заплаща нещо различно от лихва. В случая се претендира
неустойка за забава в размер на 152,52 лева, за която заявлението следва да се
отхвърли поради противоречие с императивна правна норма. На същото
основание следва да се отхвърли и претенцията за 135 лева неустойка за
разходи на заявителя за извънсъдебно събиране на вземането
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение (т. 12,
предпредпоследен абзац, на лист 6 от делото) заявителят е признал, че по
договора за кредит има извършени плащания в размер на 400 лева. Със
същите, прилагайки реда по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, доколкото става въпрос за паричен дълг от един източник,
съдът следва приеме, че са били погасени задълженията за лихва за забава,
претендирано в размер на 168,03 лева, и за част от възнаградителна лихва в
размер на 231,97 лева, като заявлението се отхвърли и за тези суми. Така
следва да се уважи претенцията за главница, както и за възнаградителна лихва
за претендираните 452,18 лева, намалени с платените 231,97 лева, и така се
получава размер на уваженото вземане за лихва от 220,21 лева.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 2120,21 лева от общо
4878,10 лева, или за 43,46 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 97,56 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 42,40 лева
държавна такса и 29,77 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 149799/30.05.2020 г. В ЧАСТТА, с която
„Сити кеш“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: С., ул.
„Славянска“, № 29, ет. 7, иска осъждане на П. А. Т. , с ЕГН: **********, с
адрес: С., ж.к. „Студентски град“, бл. 41, вх. А, ет. 3, ап. 314, да плати на
заявителя сумите в размер на 2070,37 лева (две хиляди и седемдесет лева и 37
стотинки) – договорна неустойка за неосигуряване на обезпечение; 152,52
лева (сто петдесет и два лева и 52 стотинки) – неустойка за забава за
плащане; 135 лева (сто тридесет и пет лева) – обезщетение на разходи за
събиране на вземания; 168,03 лева (сто шестдесет и осем лева и 3 стотинки)
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.08.2022
г. до 01.06.2023 г., както и за разликата между 220,21 лева (двеста и
двадесет лева и 21 ст.) и пълния претендиран размер от 452,18 лева –
възнаградителна лихва за периода от 30.05.2022 г. до 30.03.2023 г.,
3
задължения по договор за паричен заем № 684754/30.05.2022 г., като
съответно намалява и разноските по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1 ГПК заявителя „Сити кеш“ ООД,
с ЕИК: *********, с адрес на управление: С., ул. „Славянска“, № 29, ет. 7, че
може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на определението в сила.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Сити
кеш“ ООД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4