Р Е Ш Е Н И Е
№
3.12.2018 г. град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
деветнадесети ноември две хиляди
и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 2506 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „П. К. Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
49, бл. 53Е, Вх. В, чрез юк. Р.И., против А.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане на ищеца
спрямо ответника за сумата от 8 562.66 лева – неизплатено
задължение по договор за
потребителски кредит №
**********/28.9.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
1880/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд.
В молбата се твърди, че между ищеца, от една
страна, и А.В.П. и Д. Р. Д., от друга, е сключен договор за потребителски
кредит № **********/28.9.2017 г., по силата на който на ответника е преведена
сумата 4 000.00 лева. Уговорен бил годишен лихвен процент (ГЛП) от 41.17 % и
годишен процент на разходите (ГПР) от 49.90 %, като общото задължение на
ответника възлизало на 5 934.96 лева. Сочи се, че между страните е било
сключено и споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, по
което е било уговорено възнаграждение в размер на 3 000.00 лева. Заявява се, че
ответникът е направил само една пълна и една непълна погасителни вноски, поради
което на 13.2.2018 г. договорът е прекратен автоматично и е настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по него. С уточняваща молба се сочи, че
неизплатената главница е в размер от 3 889.94 лева, неизплатеното
договорно възнаграждение в размер на 1 797.73 лева, а неизплатеното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
2 874.99 лева. Заявява се, че пакетът от допълнителни услуги предоставя на
ответника приоритетно разглеждане и отпускане на кредита, гарантиране, че при
настъпване на неблагоприятни за него събития няма да изпадне в забава, а
кредитът - и да бъде обявен за предсрочно изискуем, ще може да се отложи
плащането на определен брой вноски и пр.
В предоставения срок не е
подаден отговор на исковата молба.
С депозирана преди насроченото открито съдебно заседание молба ищецът поддържа претенциите и моли за тяхното уважаване.
Ответникът не спори, че е получил сумата от
4 000.00 лева, но заявява, че търсените лихви са в много голям размер.
Твърди, че е кредитният инспектор е попълнил представените му документи, а той
само се е разписал под тях. Представя писмена защита, в която излага подробни
аргументи.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:
От
приложеното към настоящото гражданско дело
ЧГД № 1880/2018 г. на Районен
съд - Велико Търново се установява, че в полза на ищеца „П. К. Б.” ЕООД е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.В.П. за сумата от 8 592.66
лева - главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит (ДПК)
№ **********.
Не е спорно между страните, а и се установява
от представените писмени доказателства, че между „П. К. Б.” ЕООД и А.В.П. е сключен ДПК № **********/28.9.2017 г. за
предоставяне на сумата от 4 000.00 лева.
Съгласно попълнената бланка - искане за отпускане на потребителски кредит „П. К. С.” (л. 27-34) в позиция III са посочени параметрите на
искания кредит: сума
на кредита – 4 000.00 лева, срок
на кредита - 24 месеца, размер на
вноската - 372.29 лева, дата
на погасяване - 1-во число на месеца.
Съгласно попълнената договорна
бланка за потребителски
кредит „П. К. С.” (л. 8-11) в позиция
VI са посочени
параметрите на одобрения кредит: сума на кредита - 4 000.00 лева, срок
на кредита - 24 месеца, размер на
вноската 247.29 лева, годишен процент на
разходите (ГПР) - 49.90 % и
годишен лихвен процент (ГЛП) - 41.17 %. Отново в позиция VI са посочените параметрите на избран и закупен пакет от допълнителни
услуги, а именно: възнаграждение
за закупения пакет от допълнителни услуги - 3 000.00 лева, размер на вноската по закупения пакет от
допълнителни услуги - 125.00 лева, като в позиция VI са посочените и
параметрите на общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги, а именно: общо задължение - 8 934.96 лева, общ размер
на вноската - 372.29 лева, дата на погасяване - 1-во число на месеца.
Съгласно т. А от договорната бланка
за потребителски кредит „П. К.
С.”, неразделна част от договора са Общите условия (ОУ)
към договора. В т. 3.1 от ОУ е посочен начинът на
сключване на договора -
кредиторът, чрез
упълномощен от него кредитен експерт,
представя на клиента образец на
искане за получаване на потребителски
кредит, като с помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно да
допълни и провери всички клаузи и данни. След това клиентът е длъжен
собственоръчно да подпише искането и да го предаде чрез кредитния експерт на
кредитора. Съгласно т. 4.2 от ОУ лихвата по кредита се изчислява върху
усвоената и
непогасена главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на неговото усвояване. Лихвата
се изчислява на база фиксирания в позиция
VI от договора лихвен
процент. В т. 12.4 от ОУ е посочено, че при
прекратяване на договора на
основание по чл.
12.3 от ОУ, т.е.
при просрочие на една вноска с повече от 30 дни, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски,
включващи и възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, лихви
за забава и таксите, дължими по реда на чл. 17.4.
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното
извлечение от транзакция, че на 29.9.2017 г. в изпълнение на задължението си по
договора ищецът е превел на ответника сумата от 4 000.00 лева.
По делото е представен погасителен план към ДПК и извлечение по сметка към същия,
от което е видно, че на 24.10.2017 г. от страна на ответника е заплатена сума в
размер от 372.30 лева.
По делото е представено и уведомително
писмо, с което ответникът се уведомява за едностранното прекратяване на ДПК и
за предсрочната изискуемост на задълженията по него. Липсват данни това писмо
да е изпратено, респ. получено от ответника преди подаване на заявлението по
ЧГД № 1880/2018 г. по описа на Великотърновския районен съд.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от
самия ДПК, че ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на ответника като
физическо лице е предоставена „финансова
услуга” по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
От страна на ответника е направено оспорване
на претендираните лихви и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги, като
тук следва да се има в предвид, че съдът е длъжен служебно да констатира всяко
нарушение на императивни материалноправни разпоредби, регулиращи правния спор.
В този смисъл и имайки в предвид, че нормите, които уреждат действителността на
правните сделки, са такива с императивен характер, възможността за възражения в
тази насока не се преклудира с отговора на исковата молба и такива могат да
бъдат направени дори във въззивното производство. Съдът следи служебно, дори при липсата на
възражение за нищожност и следва да зачете последиците на тази нищожност,
когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави
и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при
които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015
г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г. на ВКС
по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
В ЗЗП и по-конкретно в чл.
143 от същия закон е дадено определение на
понятието „неравноправна
клауза” в
договор с потребител, а именно
- всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя,
като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 18
точки от посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Такова
разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското
законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна
клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора
сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че
клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената
тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори, че ДПК е
сключен при общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца
договорни клаузи, макар т. VI – „параметри по кредита” да не е част от ОУ. Доколкото обаче
самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на
предварително договаряне, от което следва извод, че ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Във връзка с гореизложеното следва
да се отбележи, че по делото липсват доказателства (а и твърдения) посочените в
позиция VI параметри на одобрения кредит да са били индивидуално уговорени. Не се установи също,
че с ответника е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на
възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил
подписан страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително
изготвено от самия ищец. Тук следва да се обърне внимание и върху начина на
сключване на договора - съгласно чл. 3.3 от ОУ това става въз основа на попълнено
и подписано искане при положение, че са изпълнени условията съгласно вътрешните
правила, като кредиторът, чрез упълномощен експерт представя на клиента ДПК.
Т.е. самият начин на сключване на договора води до извод, че същият се счита за
сключен при попълване от кредитора на позиция VI - параметри на
одобрения кредит, в която са
включени ГПР, ГЛП и общо дължимата сума по заема. От това следва, че ответникът
не е бил информиран предварително за техните размери, каквото е изискването на
чл. 11 от ЗПК,
доколкото не са попълни от него в отправеното искане. В случая липсата на
индивидуално договаряне на параметрите в позиция VI е очевидна, както и на начина на
изчисляване лихвата по заема, уредена в чл. 4.1 и чл. 4.2. от ОУ, предвид на
което съдът намира, че въпросните клаузи са неравноправни и създават
своеобразна презумпция за сключен договор при липсва на изразено от потребителя
информирано съгласие, респ. отправено от негова страна предложение, по
отношение ГПР и ГЛП, от чиито параметри се определя възнаградителната лихва.
При сключването на същия не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, касаещ ГПР. Това е така, доколкото в договора ГЛП, ГПР и лихвеният
процент на ден са посочени единствено като абсолютни стойности, без да е посочена
ясна (а и каквато и да е било) методика относно начина на формиране на ГПР -
кои компоненти са включени в него и как точно се формира същия. Доколкото ГПР
би трябвало да сочи общите разходи за потребителя, по ясен и разбираем за
последния начин тези разходи следва да са посочени, но в случая това изискване
не е спазено. Т.е. компонентите на ГПР остават неясни и по този начин дават
възможност на кредитора да завишава цената на отпуснатия кредит, още повече
доколкото в погасителната вноска е включено и възнаграждението по
споразумението за допълнителни услуги.
В случая на ответника е предоставена сумата
от 4 000.00 лева при уговорен ГПР в размер от 49.90 % и ГЛП в размер от 41.17
%, като възнаградителната лихва и разноските по ДПК са в размер от 1 934.60 лева.
Доколкото ГЛП е в размер от едва 0.10% под максималния законово допустим и в
ДПК липсва конкретна обосновка за определянето му в такъв висок размер, съдът
приема, че се касае за хипотеза на злоупотреба с право от страна на кредитора, в резултат на която
е допуснато неравноправно третиране на по-слабата икономически страна.
Предвид на
това, клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1 ЗЗД.
Споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги също се явява нищожно поради противоречието му с добрите
нрави, доколкото при същото престацията на кредитора, предоставяна срещу
възнаграждение от 3 000.00 лева, на практика липсва. Съдът счита, че въпросното
„споразумение” всъщност е част от ДПК, макар и оформено като отделна сделка -
очевидно с цел да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
забраняващо ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
Посочената услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства” всъщност не представлява каквато и да било услуга, доколкото
потребителят не получава нищо срещу заплатеното възнаграждение в размер на 75 %
от предоставената му по договора сума, а останалите „допълнителни услуги”
очевидно са пряко свързани със самия ДПК, т.е. те са част от същия и изкуствено
са изведени в отделен документ. Именно по тази причина възнагражденията за тези
„допълнителни услуги” са възнаграждения по ДПК, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено в нарушение на закона.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че уговорките за
заплащане на възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги се
явяват нищожни и не са породили целените с тях правни последици. Поради това и
на основание чл. 23 от ЗПК ответникът дължи само чистата стойност на
предоставения финансов ресурс. От представеното извлечение от сметка се
установява, че последният е погасил сумата от 372.30 лева, която следва да се
отнесе в погашение на предоставената главница, като съдът приема, че се дължи
разликата до предоставената сума от 4 000.00 лева, т.е. 3 627.70
лева.
По разноските.
С оглед извода за частична основателност на исковете ищецът има
право да му бъдат присъдени направените разноски съразмерно с уважената част от
претенциите, а именно сумата от 114.41 лева - част от заплатените държавната
такса и юрисконсултско възнаграждение. В случая съдът определя 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, тъй като делото не се отличава с фактическа или
правна сложност, същото беше разгледано в едно открито съдебно заседание, без
да се налага събирането на допълнителни доказателства. Ищецът има право и на
част от направените по ЧГД № 1880/2018 г. на ВТРС разноски, а именно сума в
размер на 94.24 лева - част от заплатените държавната такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България” № 49, бл. 53Е, Вх. В, сумата от 3 627.70 (три хиляди шестстотин
двадесет и седем лева и седемдесет ст.) лева - главница по договор за
потребителски кредит №
**********/28.9.2017 г., ведно със законната лихва от 8.6.2018 г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 1880/2018 г. по описа на Великотърновския районен
съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния претендиран размер от 8 562.66 лева.
ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, Вх. В, сумата от 114.41 (сто и четиринадесет
лева и четиридесет и една ст.) лева, представляваща направените в исковото
производство разноски, както и сумата от 94.24 (деветдесет и четири лева и двадесет
и четири ст.) лева, представляваща направените разноски по ЧГД № 1880/2018 г.
по описа на Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: