Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 10.03.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на десети февруари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1781 по описа за 2019г. и като обсъди:
Иск с правно
основание чл. 50 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е на осем години и е
висок около 1,30 м. На 07,07,2019г. около 18,00 часа,
заедно с още четири деца вървял по улица „Отец Паисий“ в гр. Асеновград. Когато
стигнал до имота, намиращ се на номер 34, дочул ръмжене
на животно. Огледал се, но не видял нищо. Изведнъж на гърба му скочило куче – с
неустановена порода, около 50 см високо, шарено, с клепнали уши и рунтава
опашка, което го нападнало, захапало и повалило на земята. Той започнал да
пищи, да се бори и да се опитва да се изскубне от захапката на животното. Бил
силно уплашен и шокиран и инстинктивно се опитал да се освободи, което разярило
още повече кучето и то предприело по-силен хват с
устата си. След няколкоминутна борба успял да се отскубне и побягнал, но кучето
отново се нахвърлило върху него, повалило го на земята и продължило да го хапе.
Това продължило до намесата на очевидец на случката, който прогонил животното.
От захапванията ищецът имал разкъсно-контузна рана
под лявото око, която кървяла, лявото му ухо било разкъсано отзад към тила до
хрущяла, десния му крак под коляното бил разкъсан отпред и отзад, гърбът и
коремът му били надрани от ноктите на кучешките лапи, блузата му висяла на
парцали. Неговият братовчед му помогнал да се изправи и да извърви пътя до дома
си – около 200 - 250 метра. Там ги посрещнали родителите на Д., който в този
момент изпаднал в шок. Тримата тръгнали към спешния кабинет на болницата в гр.
Асеновград, като през целия път ищецът пищял от болка и се страхувал за
състоянието си. Лекарите поставили местна упойка и обработили раната, като
зашили тази под лявото око с външни и вътрешни конци. След това с линейка
детето и родителите му били откарани в
УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където лекарите от отделението по УНГ
обработили раната на лявото му ухо, като поставили втора местна упойка. Това
отново травмирало ищецът, който не спрял да плаче. От това отделение Д. бил
преместен в спешния кабинет, където да бъдат обработени разкъсните
рани на крака. Необходимите манипулации били извършени след три часа и след
поставяне на пълна упойка. От болките и
от дългото чакане ищецът изпаднал в хистерична криза, което наложило да му бъде
дадено успокоително. На следващия ден му поставили ваксина против бяс.
Лечението му продължило в клиниката по ортопедия и травматология. Д. често се
събуждал през нощта, сънувал кошмари, плачел или викал за помощ. През деня, ако
случайно чуел кучешки лай, подскачал от ужас. Изписан е на 10,10,2019г., като на 15,07,2019г. и на 22,07,2019г. са
извършени контролни прегледи, като на втория от тях конците са махнати. При
зарастването на раните са останали четири отделни белега – на бузата под лявото
око, зад лявото ухо и два на десния крак, които няма да изчезнат напълно, като
ще отличават кожата по пигментация, релеф, еластичност, естествени бръчки с
напредването на възрастта. Психическото състояние на ищеца е изключително
тежко. Той посещава психолог, за да преодолее психическите травми и стрес. Не
се осмелява да излиза без придружител. Не желае да общува с други хора.
Притеснява се, че няма да е част от отбора по футбол, както досега. Притеснява
се и се срамува от белезите си. Не желае да ходи на училище. Продължава да
сънува кошмари и да крещи на сън.
Всички тези болки и страдания са пряка
и непосредствена последица от поведението на ответника, който е длъжен да
осигури настаняването в приюти на бездомни кучета, както и да предотврати
агресивното им поведение към хора, но не е направил това. Безстопанствените
кучета се намират по грижите и надзора на общините. Ето защо моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
претърпените и описани по-горе неимуществени вреди в размер на 10000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата.
Ответникът оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че липсват доказателства относно наличието на причинна връзка
между причинените увреждания и виновно противоправно
поведение на ответника. Липсват и доказателства, че ухапванията са причинени от
безстопанствено куче. Причина за случилото се е несвоевременното подаване на
сигнал от граждани за нападнати хора от тази глутница кучета. Веднага след като
Общината е узнала за ухапването са предприети съответни мерки. Освен това
наличието на безстопанствени кучета не може да се приравни на противоправно неизпълнение на законови задължения. Според
действащото законодателство те могат да бъдат настанявани в приют, но могат да
бъдат пуснати на свобода след извършване на задължителните ветеринаро-медицински
дейности. Ето защо моли предявения иск да бъде отхвърлен. Евентуално оспорва
предявения иск по размер. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Ищецът е роден на
15,08,2011г. от майка Г.А.Г. и баща Й.Д.Г. (удостоверение за раждане). Не е
спорно между страните, че на 07,07,2019г. той е
нападнат и ухапан от куче, както и че вследствие на това са му причинени разкъсно-контузна рана по лявата ушна мида, две разкъсно-контузни рани по лявата лицева половина, разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясната колянна става, разкъсно-контузна
рана по задната повърхност на дясната колянна става,
нарушаване целостта на четириглавия мускул на десния
крак. Тези факти се потвърждават и от събраните доказателства –
съдебно-медицинско удостоверение и епикриза, както и
от заключението по съдебно-медицинската експертиза. От него се установява още,
че оздравителните процеси са продължили около един месец, като този период е
бил съпроводен с умерени по сила и със затихващ характер болки и страдания на
детето. Била е намалена двигателната му активност. При прегледа, извършен от
вещото лице, се констатира, че раните еволюират до видими белези, ръбци, цикатрикси, които ще
останат за цял живот и не могат да се самоизлекуват.
Възможна е корекция на някои от тях с хирургична намеса, но след окончателно
приключване на оздравителните процеси, което може да продължи още няколко
месеца – хипопигментиране на белезите, увеличаване на
размерите им поради растежа на детето. От показанията на свидетелите Махнев, Стамболова и Чакърова се
установява, че ищецът е бил много уплашен и стресиран. След преживяното, той
престанал да излиза сам, затворил се в себе си, изпитва страх от животни, а
когато види куче започва да трепери и търси подкрепа и защита при майка си. От
заключението по съдебно-психологическата експертиза се установява, че
психологическото състояние на детето се характеризира с негативни преживявания,
с параметри на психотравмено събитие, което и към
момента трудно се преработва. Травмата е
емоционален отговор на животозастрашаващо събитие, с
което детето няма достатъчно ресурси да се справи и интегрира в психичния си
свят.
Свидетелят Махнев живее в непосредствена близост до мястото, където се
е случил инцидентът. Той е видял кое куче е нападнало детето и е категоричен,
че същото няма собственик. Поради това възражението, че не е доказано, че
кучето е безстопанствено е неоснователно. Освен това в тежест на ответника е да
установи, че животното принадлежи на някого. След като не е направил това, а и
с оглед на последващите обстоятелства – че кучето е
прибрано от общинските органи, се налага безспорният извод, че то е било
безстопанствено. Поради това за ответника са възникнали задълженията,
регламентирани в чл.40,чл.41
и чл.50
от Закона за защита на
животните, а неизпълнението им обуславя отговорност за вредите, причинени вследствие
на това. Тази отговорност е по чл. 49 от ЗЗД и е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция.
Елементи от фактическия състав, пораждащ тази отговорност, са противоправно
действие или бездействие от страна на лице,
на което е възложено извършване на някаква работа,
причиняване на вреда - при или
по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното
поведение и вредоносния резултат.
Ето защо в настоящия случей са
налице всички елементи, предвидени в хипотезата на чл.49 от ЗЗД.
Категорично и безспорно се установява
наличието на причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, както и наличието на причинна връзка
между тях и увреждането, настъпило в следствие на бездействието
на служителите на ответника. Съгласно
законовата презумпция по чл.45,ал.2
от ЗЗД, вината
на ответника се предполага до
доказване на противното, като такова доказване от страна на
ответника по делото не е реализирано.
В тази връзка, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че
сключването на споразумение от
10,04,2017г. доказва изпълнение на законово делегираните
му задължения по чл.40,
чл.41
и чл.42
от ЗЗЖ. Действително от него се установява, че са
били предприети и извършени действия съобразно изискванията на чл.41
и чл.42
от ЗЗЖ. Те, обаче, не са били достатъчни,
последица от което е и доказаното по делото неизпълнение
на законовото задължение на ответника
по чл.50, т.2 от ЗЗЖ. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че кучето е било
агресивно, /нападнало е ищеца/, което доказва неизпълнение
на законово възложеното задължение на ответника по
чл.50, т.2 от ЗЗЖ. Поради горното възражението
на ответника за липсата на причинна връзка между неговото поведение и настъпването
на вредите е неоснвателно.
За да бъде
определен размерът на сумата, с която следва да се репарират претърпените
неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне
обезщетението, следва да се преценят конкретно и обективно настъпилите
обстоятелства. Като има предвид степента на търпените болки и страдания от Д.Г.,
неговата възраст, необходимостта от лечение в лечебно заведение и претърпените
медицински интервенции, продължителността на оздравителния процес от около един
месец, обстоятелството, че са останали трайни увреждания на здравето на
пострадалия – и физически и психически, че травмите са довели до трайна промяна в начина на живот на ищеца, че са
претърпени негативни емоции, като е изпитан страх за живота и здравето, съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 10 000 лева. Ето защо предявеният иск
за заплащане на тази сума е основателен и доказан.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане
длъжникът изпада в забава и без покана. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата
на причиняване на вредите - 07,07,2019г. до
окончателното изплащане на главницата.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и направените по делото разноски в размер на
400 лева, заплатена държавна такса, 830 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение, 300 лева, заплатено възнаграждение на вещи лица или общо 1530
лева.
По мотивите, изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Асеновград, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Асеновград, пл.“Акад. Николай Хайтов“ №9, представлявана от Кмета Христо Грудев, да заплати на Д.Й.Г., ЕГН ********** чрез неговите родители и законни представители Г.А.Г., ЕГН ********** и Й.Д.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в разкъсно-контузна рана по лявата ушна мида, две разкъсно-контузни рани по лявата лицева половина, разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясната колянна става, разкъсно-контузна рана по задната повърхност на дясната колянна става, нарушаване целостта на четириглавия мускул на десния крак, страх и стрес, причинени на 07,07,2019г. в гр. Асеновград от нападение и ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва от датата на увреждането 07,07,2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1530 лева (хиляда петстотин и тридесет лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плодвив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: