№ 1930
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501996 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Б. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. Д. Н.
срещу Решение №26187/20.05.2021г., постановено по гр. дело №1388/2020г.
по описа на ВРС, с което е обявен за ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
ДО РАЗМЕРА от ½ идеална част по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД,
ЕИК ********* договор за продажба от 15.06.2018г., обективиран в
нотариален акт №58, том ІІІ, рег. № 6997, дело №449/2018г., с който
длъжникът Б. Б. Б., ЕГН ********** и Д. П. Б., ЕГН ********** продават на
М. Г. Б., ЕГН ********** недвижими имот с идентификатор ***, с площ от
400 кв.м., находящ се в ***, ведно с всички подобрения и приращения в
имота, за сумата от 500 лева, на осн. чл. 135, ал.1 ЗЗД. Според жалбоподателя,
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Същото е
постановено въз основа на изводи, които се основават на неправилен анализ и
погрешна интерпретация на събраните по делото гласни доказателства. Счита
за неправилен извода на първ. Съд, че презумпцията за знание, въведена в
разпоредбата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД, не е оборена, като той се обосновава с
1
погрешен анализ и интерпретация на събраните гласни доказателства, вкл. и
поради неправилното изключване на показанията на св.Б. от доказателствения
материал. Твърди, че неправилно съдът е интерпретирал изложеното от
свидетелите, поради което е достигнал до погрешен извод, че
приобретателката на имота – майката на ответника Б. е знаела за наличието на
негови задължения към Банката. Счита, че това се явява едно необосновано
предположение на съда, за което липсват конкретни данни по делото. Излага,
че от показанията и на двамата свидетели безспорно се установява също че
още от края на 90- те години ответницата Б. живее самостоятелно в гр.С., а за
процесния период, а и доста преди това- ответникът Б. е трайно установен в
гр.Варна, което обстоятелство само по себе си води до обоснован извод, че
всеки от ответниците води индивидуален живот, а разстоянието е една
допълнителна пречка и за най-малката вероятност, всяка една от тези страни
да е в течение на ежедневието на другата, вкл. и на съпътстващите го събития,
каквито биха били подписването на договор за кредит с Банка. Счита за
неправилен и изводът на съда, че показанията на св.Д. Б. са вътрешно
противоречиви, изолирани и неподкрепени с останалия по делото
доказателствен материал. Твърди, че като е изключил показанията на св. Д. Б.
от доказателствения материал, съдът е постановил необосновано решение. С
оглед изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово
място да бъде постановено друго, с което предявеният от Банката иск бъде
отхвърлен като неоснователен. В ос.з. жалбата се поддържа чрез
пълномощник.
Постъпила е и въззивна жалба от М. Г. Б., ЕГН:********** срещу
Решение №26187/20.05.2021г., постановено по гр. дело №1388/2020г. по
описа на ВРС, с което предявеният от Банката срещу нея иск е уважен, като е
обявена относителна недействителност по отношение на ½ ид. част от
закупения от нея имот, на осн. чл. 135 ЗЗД. Моли решението да бъде
отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като на
негово място бъде постановено ново, с което да се отхвърли изцяло като
недоказан и неоснователен иска на „Уникредит Булбанк" АД с ЕИК
********* по чл.135 ЗЗД, предявен срещу нея. Твърди, че неправилно съдът е
изключил от доказателствения материал показанията на св. Д. Б. и е приел
тези на св.Б. Б. за непълни, което като практически резултат е също
идентичен на изключване на показанията му. Счита, че от показанията на
2
двамата разпитани свидетели се установява, че ответницата М. Б. от 1990
година живее в С., т.е., че тя не живее в едно домакинство с ответника Б.Б. и
няма тясна връзка с него, не е наясно и не е била наясно с дейността му като
търговец, с фирмата му, още повече и с договорите, които той е сключвал вкл.
и такива за банков кредит. Излага, че напълно неправилно показанията на св.
Б. са били приети за непълни, а тези на св. Д.Б. –са били изключени. В
заключение моли обжалваното решение да бъде отменено, като на негово
място бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемата страна „Уникредит
Булбанк“ АД излага становище за допустимост, но неоснователност на
въззивните жалби. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивниците пороци.
Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по
делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на
предявения иск, а относно приложението на установената в чл. 135, ал.2 ЗЗД е
съобразил и константата съдебна практика. Моли се жалбите да бъдат
оставени без уважение като неоснователни и необосновани, а
първоинстанционното решение –потвърдено, както и да им бъдат присъдени
направените пред въззивната инстанция разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани
лица, съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, поради което
съдът ги намира за допустими.
Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството е образувано по иск с правно осн. чл.135 ЗЗД
предявен от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. С. срещу Б. Б. Б. и М. Г. Б. за обявяване на относителната
недействителност по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД на договор за
покупко – продажба от 15.06.2018г. на недвижими имот с идентификатор ***,
представляващ лозе с площ от 400 кв.м., находящ се в ***, ведно с всички
3
подобрения и приращения в имота, обективиран в нотариален акт №58, том
ІІІ, рег. № 6997, дело №449/2018г., в частта, с която длъжникът Б. Б. Б., ЕГН
********** се е разпоредил с ½ ид.част от имота в полза на М. Г. Б., ЕГН
**********. Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник, въз основа на
договор за банков кредит – овърдрафт №0042/303/29112017/29.11.2017г., по
който първият ответник има качество на солидарен длъжник с другия
длъжник - „Фриго СИС“ ЕООД, който е кредитополучател за сумата от 50000
лева. Падежът на задължението по кредита е настъпил на 29.11.2018г., като за
сбирането на същото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр. дело №10172/2019г. на ВРС,
и издаден изпълнителен лист №5109/02.07.2019г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20197180400472 по описа на ЧСИ *** с
район на действие ВОС. Освен това, ищецът е кредитор на първия ответник и
по силата на договор за кредитна карта от 01.09.2017г., по който на Б. бил
разрешен кредитен лимит в размер на 3000 лева. По този договор ищецът
обявил вземането за предсрочно изискуемо, което намерение било доведено
до знанието на ищеца на 01.07.2019г. с връчване на нотариална покана. За
събиране на това вземане било образувано ч.гр. дело № 41924/2019г. на СРС,
по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист от 05.08.2019г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 2019718040505 по описа на ЧСИ *** с район на
действие ВОС. Ищецът твърди, че на 15.06.2018г. след възникване на
качеството му на длъжник по посочените договори, първият ответник и
съпругата му се разпоредили със собствен имот, представляващ лозе с площ
от 400 кв.м., находящ се в ***, като прехвърлили собствеността на имота в
полза на втория ответник, която е и майка на първия ответник за сумата от
500 лева. Намира, че след стабилизиране на заповедите за парично
задължение по чл. 41 ГПК, които са издадени в полза на ищеца, ответникът
Б. придобива качество на длъжник. Твърди, че ответникът Б. е знаел за
увреждането, което осъществява спрямо кредитора при разпореждането с
процесния имот, а по отношение на втората ответница посочва, че тя е сред
кръга от лицата посочени в разпоредбата на чл. 135, ал.2 ГПК, която
предполага наличието на знание у нея предвид близката родствена връзка с
длъжника. При тези съображения моли да бъде прогласена относителната
недействителност за ½ ид. части от имота предмет на договор за покупко –
4
продажба от 15.06.2018г.
Чрез депозирания в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор,
ответникът Б. оспорва предявения иск, като излага възражения, като посочва,
че приобретателят на имота –М.Б. не е знаела за увреждането, доколкото
последната не е била информирана от първия ответника за задълженията на
представляваното от него търговско дружество -„Фриго Сис“ ЕООД.
Посочва, че в действителност в един по-ранен момент през 2017г. била
постигната уговорка за прехвърляне на имота, като едва през 2018г. била
изповядана сделката в надлежната нотариална форма. Излага, че не е
споделял с вторият ответник осъществяваната финансова дейност от
представляваното от него търговско дружество, както и за задълженията си,
които е имал като физическо лице. Посочва, че с вторият ответник не живеят
в едно домакинство, при което макар и в родствена връзка, отношенията
между тях се свеждали до обсъждане на лични семейни въпроси. По
изложените съображения счита, че искът е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Ответникът М.Б., чрез депозирания писмен отговор също оспорва
предявеният иск като неоснователен. Излага, че от 1990г. живее в гр. С., не
живее в едно домакинство с първия ответник и неговата съпруга. Не и е
известна информация относно осъществяваната от него търговска дейност,
като и за поетите от него банкови кредити. Излага възражения, като посочва,
че не е знаела за увреждане на банката към момента на осъществяване на
прехвърлителната сделка. По изложените съображения моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото договор за банков кредит–овърдрафт
№0042/303/29112017/29.11.2017г., се установява, че ищецът е отпуснал на
„Фриго Сис” ЕООД, представлявано от ответника Б.Б. кредит в размер на
50000 лева с цел оборотни средства за разплащане с доставчици, с краен срок
за изплащане на задължението 29.11.2018г., като солидарен длъжник по
договора е ответникът Б..
С договор за кредитна карта на физически лица №ССIR-303-00269-
5
2017/01.09.2017г. на ответника Б. е предоставена кредитна карта с кредитен
лимит в размер до 3000 лева.
Видно от приложеното копие, с нотариална покана от 03.06.2019г., рег.
№6917, том 3, №154, връчена на 01.07.2019г., е обявена предсрочната
изискуемост на вземането по договор за кредитна карта на физически лица
№ССIR-303-00269-2017/01.09.2017г.
Въз основа на заповед №5088/02.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК., постановена по ч.гр.дело № 10172/2019г. на
ВРС, е издаден изпълнителен лист от 02.07.2019г., с който търговското
дружество „Фриго Сис” ЕООД, представлявано от ответника Б.Б., както и
последния в лично качество, са осъдени солидарно да заплатят на ищеца
сумата от 44794,62 лева главница по договор – овърдрафт от 29.11.2017г.
С изпълнителен лист от 05.08.2019г., издаден на основание заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр. дело
№ 41924/2019г. на СРС, ответникът Б. е осъден да заплати на ищеца сумата от
2882,05 лева – главница по договор от 01.09.2017г. за кредитна карта на
физическо лице.
От представените по делото удостоверения от ЧСИ, се установява, че
пред ЧСИ ***, по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД и въз основа
на изпълнителен лист от 02.07.2019г. е образувано изп. Дело №
201971804000472 срещу длъжниците „Фриго Сис” ЕООД – в ликвидация и
Б.Б., а въз основа на изпълнител лист от 05.08.2019г. е образувано
изпълнително дело № 20197180400505 срещу длъжника Б..
С договор за покупко – продажба от 15.06.2018г. обективиран в
нотариален акт №58, том ІІІ, рег. № 6997,дело №449/2018г., ищецът Б. Б. и
неговата съпруга Д. Б. продават собствения си недвижим имот с
идентификатор ***, представляващ лозе с площ от 400 кв.м., находящ се в
***, ведно с всички подобрения и приращения в него, на втория ответник
М.Б. за цена от 500 лева.
Свидетелката Д. П. Б. – съпруга на ответника Б., разпитана в о.с.з.,
проведено на 26.02.2021г. посочва, че майката на ответника - М.Б. живее в гр.
С., а те като семейство живеят в гр. Варна. Излага, че при общи събирания на
семейството не се е повдигал въпроса относно задълженията на ответника Б..
По отношение на процесната разпоредителна сделка посочва, че и е известно,
6
че съпругът й е споделил със своята майка, че продава имота в близост до гр.
Варна, като е посочил, че има нужда от пари. Тогава ответницата Б. е
проявила интерес от неговото закупуване, доколкото е пожелала този имот да
остане в семейството, при което и доколкото продажната цена от около 500
лева не била висока, тя се съгласила да закупи имота.
Свидетелят Б. Г. Б. - баща на ответникът Б. и съпруг на вторият
ответник Б., разпитан в о.с.з, проведено на 23.04.2021г. излага, че той живее в
гр. Варна, а неговата съпруга живее от 90 – те години в гр.С., като същите се
виждат по празници. Не му е известно процесният имот при какви условия е
придобит от ответницата. В последствие разбрал, че имотът в землището на
село Е. е придобит от неговата съпруга. Посочва, че не му е известно
ответникът Б. да е споделял със своята майка за задълженията си във връзка с
търговската дейност на представлявано от него търговско дружество.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С иска по чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни по отношение на него действията, с които длъжникът го
уврежда. Затова правото на иск по чл. 135 от ЗЗД има вторичен характер, като
може да възникне и да бъде упражнено само при наличието на друго
правоотношение между страните. То не може да бъде отделено и да
съществува самостоятелно и независимо от основното правоотношение.
Целта на иска е да обяви за относително недействителни по отношение на
кредитора действия, с които длъжникът намалява имуществото си или
съществено затруднява удовлетворяването на кредиторите си, като чрез него
кредиторът цели да запази предоставеното му от чл. 133 от ЗЗД общо
обезпечение чрез цялото имущество на длъжника, към момента на
възникването на вземането. Освен защита на кредитора срещу увреждащите
действия на длъжника чрез запазвана имуществото на последния от
намаляване, се осигурява и възможност, при евентуалното му уважаване, да
бъдат предприети действия по принудително изпълнение и по отношение на
вещи, с които длъжникът се е разпоредил в полза на трети лица. С оглед на
това искът по чл. 135 от ЗЗД има характера на обезпечение, което
обстоятелство следва и от систематическото му място в глава VІІ
"Обезпечение на вземанията" от общата част на ЗЗД.
С отменителния иск по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
7
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са знаели за
увреждането при извършването на възмездна сделка.
Елементите на фактическия състав за успешното упражняване на
правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са: ищецът да е кредитор на длъжника,
длъжникът да е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и
знание за увреждането. Това право възниква за кредитора по силата на закона
при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което
не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е
ликвидно и изискуемо; титулярят на парично или непарично вземане по
отношение на длъжника има качеството на кредитор и може да си служи с
павловия иск; възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от
установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение;
правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет
на делото по павловия иск; съдът по павловия иск не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в
производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените факти освен, ако вземането е
отречено със сила на присъдено нещо; в производството по павловия иск
длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на
отношенията, които легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре
производството по чл. 135 ГПК, за да изчака решението по предявения иск за
вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск.
Следователно, страната, която е поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД на
първо място следва да установи качеството си на кредитор като материална
предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от
които черпи правния си интерес. Увреденият има интерес от павловия иск,
когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното
правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата
сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска. Ако се касае до
недвижим имот с отменяване на атакуванато действие, кредиторът ще може
да насочи изискането си срещу този имот.
По настоящото дело ищецът твърди, съответно представя доказателства
/молби за образуване на изп. дело и удостоверение, издадено от ЧСИ/, че е
взискател по изп. дело №472/2019г. и №505/2019г. по описа на ЧСИ ***, въз
основа на вече издадените изпълнителни листи в следствие реализираните
заповедни производства от 02.07.2019г., както и от 05.08.2019г. срещу
длъжника Б.Б..
Следователно, ищецът „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* е
установил качеството си на кредитор по отношение на ответника Б. Б. Б..
Във връзка с договора за продажба, чиято относителна
недействителност се претендира, съдът съобрази следното:
Според константната съдебна практика, увреждащо кредитора действие
8
е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Дори и възмездна прехвърлителна сделка е
увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото
имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.
Въпреки, че ако сделката е възмездна, срещу отчуждената вещ
длъжникът получава насрещна престация - най-често цена, в практиката се
приема, че е налице увреждане доколкото от момента на извършване на
отчуждителната сделка с вещта до осъществяване на принудително
изпълнение от кредитора, в длъжниковото имущество могат да настъпят
промени, в резултат на които получената от продажбата сума да не е налице и
следователно да не може да служи за удовлетворение на кредитора. В този
смисъл, в правната доктрина е застъпено становището, че затруднение за
удовлетворението на кредитора е налице и при продажба на имот по
действителната му цена.
Следователно, въпреки, че сделката е възмездна и в НА е посочено, че
сумата от 500 лева следва да бъде платена в деня на сключване на сделката,
след подписване на НА, то съдът приема, че е налице увреждане интересите
на кредитора доколкото липсва сигурност към настоящия момент така
получената продажна цена да все още в имуществото на длъжниците,
служещо за общо удовлетворяване на кредитора.
Досежно знанието на третото лице-купувач по оспорената сделка, съдът
установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД, знанието /за увреждане/ се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Тази оборима законова презумпция,
с която се обръща тежестта за доказване в процеса изхожда от основната цел
на относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД - да се даде приоритет
на защитата на интересите на кредитора пред тези на изброените близки на
длъжника, които са сключили с последния увреждаща възмездна сделка и са
придобили права по нея, а също и от обичайната житейска ситуация, че в тези
случаи, както длъжникът, така и договарялият с него негов близък
обикновено знаят за увреждането.
След като по делото няма спор, че длъжникът Б. е продал недвижимия
имот на своята майка-втория ответник, то в тежест на последните е да оборят
презумпцията за знание, установена в цитираната законова разпоредба.
В тази връзка по делото са разпитани двама свидетели- свидетелката Д.
Б. е съпруга на първия ответник, а вторият свидетел Б. Б. –баща на първия
ответник и съпруг на втората ответница. Преценявайки техните показания с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът счита, че те са лично и пряко
заинтересовани от изхода на правния спор, поради което не кредитира
9
техните показания като обективни и безпристрастни. Само от
обстоятелството, че живеят в различни населени места, не може да се
направи достоверен извод, че първият ответник не е споделил с майка си за
тегления от ищцовата банка кредит. В заключение съдът счита, че техните
показания не установяват по категоричен начин обстоятелства, които да
изключват знанието за увреждащото действие на сделката.
От друга страна, изглежда твърди нелогично при условие, че са му
трябвали пари, да продаде този недвижим имот само за 500лв., която цена
трябва да се отбележи, че и към 2018г. е твърде символична за недвижим
имот, независимо, че се намира около с. Е..
Освен това, следва да се има предвид, че договорът за кредитиране на
дружеството, чиито едноличен собственик на капитала е Б.Б., който се е
задължил и като солидарен длъжник, е сключен на 29.11.2017г, а имотът е
прехвърлен половин година по-късно, а след по-малко от година е изпаднал в
забава с вноските по кредитите. Ето защо, настоящият състав приема, че от
ответниците не е проведено пълно обратно доказване за оборване на
презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Независимо, че към датата на изповядване на сделката сумите по
кредитите все още не са били обявени за предсрочно изискуеми, и по
отношение на първия ответник не са били издадени заповедите за
изпълнение, тези обстоятелства са ирелевантни за настоящия спор, тъй като
ответникът Б. е придобил качеството на длъжник спрямо банката още в
момента на изтегляне на кредитите. Щом правният субект има качеството
кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за
вземането; всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава
своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на
извършването на такова действие за последния възниква правото да иска
отмяната му, тъй като към момента на извършване на процесната сделка са се
били осъществили всички факти, обуславящи отговорността на този
ответника.
Преценявайки всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност, и вътрешно убеждение, предвид конкретиката на настоящия
случай, съгласно чл. 12 и чл. 235 от ГПК, настоящият състав счита, че
презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД не е оборена. Намира, че М.Б. е знаела за
сключените от сина договори за кредит с банката. Според константната
практика на ВКС, за да е налице знание за увреждане не е необходимо
третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени
доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието
на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се
накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са
известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Като
индиция за знание за увреждането може да се приеме и обстоятелството, че
имотът е продаден на тази символична цена за да излезе от патримониума на
10
ищеца и да не може да се насочи принудително изпълнение спрямо него.
Предвид изложеното, съдът счита, че от съвкупния анализ на събраните
по делото косвени доказателства и формалните правила на житейската
логика, може да се направи обоснован извод че приобретателката е знаела за
наличието на дълг към ищеца, с оглед на което приема, че и този ел. от
фактическия състав е установен от ищеца чрез косвени доказателства.
По изложените съображения, съдът намира, че така предявени иск по
чл. 135 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде да уважен по отношение на
собствената на ответника ½ ид. част от имота.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, въззивните жалби се явяват неоснователни, а първоинстанционното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора, и на основание чл. 78, във връзка с чл. 81 от
ГПК въззиваемата страна има право да бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски, но с оглед обстоятелството, че не ги
претендира, нито представя доказателства за извършени такива и техния
размер, съдът не и присъжда разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261687/20.05.2021г., постановено по гр.
дело №1388/2020 г. по описа на ВРС, 21-ви състав.
НЕ присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалване ред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11