№ 11596
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н. Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110121110 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания по отношение на ответн=а за сумата 2 207,99 лв.,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от
11.11.2019 г. до 02.07.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
12.11.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 11,84
лв. за периода от 12.12.2019 г. до 02.07.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 64835/2021 г. на
СРС, 153 състав. Ищецът претендира разноски за заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възн=нало с
ответн=а въз основа на договор за предоставяне на В= услуги при Общи
условия, съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Твърди ответн=ът да
има качеството на потребител на В= услуги, които са му предоставени за
обект, находящ се в гр.С., като за периода от 11.11.2019 г. до 02.07.2021 г.
ответн=ът не заплатил стойността на услугите, поради което следвало да
заплати наред с тяхната стойност и обезщетение за забава.
Ответн=ът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че между
страните не е налице облигационно отношение, тъй като няма доказателства
1
да е собствен= на процесния имот. Оспорва справката от А. по вписвания.
Навежда съображения, че ищецът не е доставял реално вода до процесния
имот в претендираното количество и на претендирана стойност, като нямало
и доказателства процесната сграда да е водоснабдена. Твърди се, че е
нарушен редът за отчитане на водомерите в имота му, като не е правен
регулярен отчет и не е съобщавано кога предстои такъв. Посочва се, че не е
доказано ответната страна да е отказвала достъп до имота си, от което се
прави извод, че ищецът не е имал основание да начислява презюмирано
количество потребена вода. Оспорват се отчетените показания на общия
водомер в процесната сграда при възражения, че същият е бил технически
неизправен и не е отчитал правилно количеството потребена вода, за което не
следвало да отговаря потребителят, а ищецът, в качеството му на негов
собствен=. Ответн=ът релевира възражение за настъпила погасителна давност
с твърдения, че вземанията на ищеца са периодични и са ставали изискуеми
ежемесечно след всяка реална доставка на питейна вода и пр=лючване на
отчетния период. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
В тежест на ищеца е да установи, че ответн=ът е потребител на В=
услуги по възн=нало между страните облигационно правоотношение, като
през исковия период ищецът е доставял такива в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност е в размер на претендираните суми.
При установяване на горните предпоставки ответн=ът носи тежестта да
докаже погасяване на задължението си чрез плащане.
По отношение на облигационните отношения между страните.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители”
по смисъла на закона са юридически и физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В= услуги;
юридически и физически лица – собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
2
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи „потребители” на В=
услугите са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост.
В този смисъл е уредено качеството „потребител” и в Общите условия
на ищцовото дружество, в които е посочено още, че потребител може да бъде
и наемател на имота, за който се предоставят В= услугите.
Видно от приетата по делото справка от А. по вписванията, ответн=ът Г.
А. е придобил процесния имот – апартамент 2 в гр. С., през 2012 г., като няма
последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост
или учредяване на право на ползване от А. в полза на друго лице.
Ответн=ът не оспорва верността на вписаните в справката
обстоятелства, а нейната доказателствена стойност. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния
регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Р. Б., за тяхната индивидуализация, собствениците,
носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права,
предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва
състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и
дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните
обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се
вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на
правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1
ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след
като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената
от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или
прекратява вещното право. От изложените разпоредби следва, че
представената по делото справка е годно доказателствено средство да
установи притежанието на вещно право от ответн=а и основаната на това
договорна обвързаност с ищцовото дружество. Ответн=ът не е направил
конкретни оспорвания и не е представил доказателства за оборване на
отразените в справката обстоятелства, нито е проведено насрещно доказване,
че през процесния период притежаваното от него вещно право е било
3
отчуждено. Ето защо съдът намира представената справка за достатъчно
доказателство за принадлежността на правото на собственост за нуждите на
настоящия процес, което обуславя извод за наличие на качеството потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги на ответн=а в периода
11.11.2019 г. – 02.07.2021 г. за апартамент 2 в гр. С..
Предоставянето на В= услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В= оператори, като в границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.
2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В= услуги на
територията на гр. София е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на В= услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собствен=а (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публ=уват най-малко в един централен и в един местен всекидневн= и влизат
в сила в едномесечен срок от публ=уването им в централния ежедневн= (чл.
8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая ищецът не е представил доказателства
общите му условия да са влезли в сила, доколкото са били публ=увани и са
одобрени с решение на ДКЕВР, за да се извърши преценка съобразно нормата
на чл. 8, ал. 4 от наредбата, която посочва, че в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. В случая обаче не са релевирани подобни възражения,
нито има данни, че ответн=ът е упражнил правото си да възрази срещу
Общите условия. Следователно между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия за процесния апартамент с
клиентски № ., в периода 11.11.2019 г. – 02.07.2021 г.
По отношение на количеството и цената на изразходваната вода през
исковия период.
4
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. количеството
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва
чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери, а за сгради -
етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по
общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време,
което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за
същия период от време на всички индивидуални водомери след общия
водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на
представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните
водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата отчетените данни се установяват
чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредбата при разл=а в отчетеното количество
вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по ал. 3, по-
голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява упълномощения
представител на етажната собственост. При подаване на молба от
упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен срок от
уведомяването за установяване на причините операторът определя комисия, в
която се включват молителят и представители на оператора.
Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата Наредба, по изключение,
разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на
отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите
на жилищата. При липса на индивидуални водомери или неизправни такива,
месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва -
по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател (чл. 23, ал. 4 и ал. 5, т. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 25,
ал. 4 и ал. 8, т. 1 ОУ от 2016 г.).
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена
от страните и която съдът кредитира, като компетентно дадена и отговаряща
на поставените въпроси. Според заключението в процесния апартамент има
монтирани два броя водомери за топла и студена вода, с оценено
съответствие от 2014 г. Количеството вода през исковия период е отчитано
5
редовно по реални отчети. Нанасяни са общи нужди. Има изравняване в
обема на консумираното водно количество. Общият водомер е монтиран в
абонатна станция и обслужва 12 апартамента. И общият водомер и
индивидуалните водомери в процесния апартамент са във валидност на
метрологичните им проверки.
Следователно по отношение количеството на доставената вода са
спазени алгоритмите по чл. 32 и сл. от Наредбата. Отчитането е правено на
всеки три месеца от проверител на оператора, а в междинните периоди са
начислявани съгласно нормативната уредба. Отчетите са нанасяни в
електронен карнет, след което са фактурирани по утвърдените от КЕВР цени.
Общо за периода 11.11.2019 г. – 02.07.2021 г. е консумирана 342 куб. метра
вода на стойност 942,09 лв. за процесното жилище /вж. приложение 2 към
заключението/, до която сума искът за главница следва да се уважи и да се
отхвърли до пълния предявен размер.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответн=а за
погасяване на претенциите по давност е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В= услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжн=а и кредиторът не може
да иска предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на ответн=а за
заплащане на стойността на доставената енергия са възн=нали като срочни –
както вече бе отбелязано според чл. 33, ал. 2 от общите условия 2016 г.
месечните суми за вода са били дължими в 30-дневен срок след датата на
фактурирането им. Т.е. за погасени по давност следва да се считат всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
6
години назад, считано от датата на подаване на исковата молба/заявлението -
12.11.2018 г., каквито в случая не се претендират.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на
главен дълг.
Съгласно клаузата на чл. 44 ОУ от 2016 г., при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В=
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. Дължимите лихви, изчислени от съда по реда на
чл. 162 ГПК върху уважените главници от падежа на всяка една от тях, за
периода 12.12.2019 г. – 02.07.2021 г., са в общ размер на 5,05 лв., до която
сума акцесорната претенция следва да се уважи и да се отхвърли до пълния
предявен размер.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху уважената
главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.11.2021 г.
до окончателното плащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възн=ва за двете страни.
На ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от исковете
189,41 лв. за заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 40,28 лв. за
заплатени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Ответн=ът не е сторил разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.
38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете на адвокат Н. И. в
размер на 255,13 лв. за исковото производство и на адвокат К.Б. в размер на
206,40 лв. за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г.
И. А., ЕГН ********** дължи на „С.” АД, Е= .. на основание чл. 79 ,ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ сумата 942,09 лв., представляваща неизплатена
сума за потребена вода за апартамент 2 в гр. С., през периода 11.11.2019 г. -
02.07.2021 г., ведно със законна лихва от 12.11.2021 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5,05 лв. мораторна
лихва за периода 12.12.2019 г. – 02.07.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 64 835/2021 г. на
СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдената сума
942,09 лв. до пълния предявен размер 2 207,99 лв. и иска за лихва над
присъдената сума 5,05 лв. до пълния предявен размер 11,84 лв.
ОСЪЖДА Г. И. А., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на „С.” АД, Е= .. сумите 189,41 лв. разноски за исковото производство
и 40,28 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „С.” АД, Е= .. да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. съобразно отхвърлената част от исковете на адвокат Н. И., гр. С.,
офис партер адвокатско възнаграждение в размер на 255,13 лв. за исковото
производство и на адвокат К.Б., гр. С., офис партер адвокатско
възнаграждение в размер на 206,40 лв. за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8