№ 10346
гр. /.../, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110124799 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 64016/31.03.2022 г. , с
която от името на „/.../“ ЕАД, ЕИК /.../ против Н. С. Н., ЕГН: ********** и М. А.
Н., ЕГН: /.../ са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни
искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за
битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на
плащане на същото, както и за обезщетение за забава на плащането за цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период.
С определение № 18875/27.07.2022 г., постановено по гр.д. № 24799/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил без движение искова молба вх.
№ 64016/31.03.2022 г., с която от името на „/.../“ ЕАД, ЕИК /.../ против Н. С. Н.,
ЕГН: ********** и М. А. Н., ЕГН: /.../, са предявени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД, като е указал на ищеца /.../ ЕАД, в едноседмичен срок от получаване на
препис от от определението, да отстрани констатираните нередовности на
исковата молба, като уточни претенцията си за сумата от от 0,01 лева,
представляваща лихва за забава върху погасена сума за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, като посочи изрично периода, за които
претендира лихва за забава върху заплатена цена на услуга за дялово
1
разпределение /като съобрази обстоятелството, че твърдяната от дружеството
заплатена главница за цена на услуга дялово разпределение е за период 01.01.2020
г. – 31.01.2020 г., а същевременно се претендира лихва за забава върху същата
главница за период, предхождащ периода, в който се твърди, че е била
предоставена и потребена услугата дялово разпределение на топлинна енергия/.
С молба вх. № 163588/05.08.2022 г., подадена от името на /.../ ЕАД, са
изпълнени указанията дадени с определение № 18875/27.07.2022 г., постановено
по гр.д. № 24799/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като са отстранени
констатираните нередовности на исковата молба. Сочи се, че периодът, за който
се претендира сумата от 0,01 лева, представляваща лихва за забава върху погасена
сума за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия е 02.03.2020 г. –
26.03.2021 г.
В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за следния недв. имот: апартамент № 2,
находящ се в гр. /.../, ж.к. „/...../“, бл. /.../, вх. А, ет. 1, аб. № 240776. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, не е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение,
поради което същъта се е предоставяла от „/.../“ ЕАД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са използвали
доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и не са
погасили задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а
именно - в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят
начислените суми. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в
изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен
сезон. Поддържа се, че за периода 01.01.2020 г. - 31.01.2020 г. е била дължима
сума, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, в размер на 1,01 лева, която е заплатена, но върху същата е
начислена мораторна лихва в размер на 0,01 лева за периода 02.03.2020 г. –
26.03.2021 г., която се претендира в настоящото производство.
Моли, да бъде постановено решение, с което от ответниците да бъдат
2
осъдени да заплатят разделно на ищеца суми, както следва: ответникът Н. С. Н.: 1/
сумата от 863,02 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 2, находящ
се в гр. /.../, ж.к. „/...../“, бл. /.../, вх. А, ет. 1, аб. № 240776 за периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.05.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 165,16 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2019 г. – 28.03.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 0,01 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 02.03.2020 г. – 26.03.2021 г., върху заплатена
извънсъдебно главница за цена на услуга дялово разпределение; ответникът М. А.
Н.: 1/ сумата от 863,02 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 2, находящ
се в гр. /.../, ж.к. „/...../“, бл. /.../, вх. А, ет. 1, аб. № 240776 за периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.05.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 165,16 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2019 г. – 28.03.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия.
Претендират се разноски.
На 01.07.2022 г. от името на ответниците, чрез адвокат М. Ц., е депозиран
общ отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове, като се
прави възражение за погасяване по давност на част от заявените с исковата молба
претенции на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
3
им клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, както и изпадането на ответниците в забава за заплащане на
дължимите главници за топлинна енергия и дялово разпределение, периодът на
забавата и размерът на обезщетението за забава.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
подаден от името на ответниците, чрез адвокат М. Ц., възражение за погасяване
по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването
на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на
давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство
вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
4
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
5
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/.../" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
Между страните не е спорно и изрично се признава от ответниците /с оглед
изложеното в отговора на исковата молба твърдение, че ответниците считат, че
дължат претендираната топлинна енергия за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г.
и не оспорват исковете в тази част/, че през процесния период същите са били
собственици на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 2,
находящ се в гр. /.../, ж.к. „/...../“, бл. /.../, вх. А, ет. 1, респективно са имали
качеството клиенти на топлинна енергия през същия период. Горният извод се
подкрепя и от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно
представеното и приобщено към доказателствения материал писмо изх. № РЛН22-
ТД26-206-/1/ от 08.02.2022 г., издадено от Столична община, район „/...../“, в което
изрично е посочено, че при Столична община, район „/...../“ се съхранява Договор
за покупко-продажба от 03.04.1993 г., издаден въз основа на Заповед № ДИ-03-
503/92 г., по силата на който договор, процесният недвижим имот, представляващ
апартамент № 2, находящ се в гр. /.../, ж.к. „/...../“, бл. /.../, вх. А, ет. 1 е продаден на
6
ответниците Н. С. Н. и М. А. Н.. Действително писмо изх. № РЛН22-ТД26-206-/1/
от 08.02.2022 г., издадено от Столична община, район „/...../“ не представлява
доказтелство, което пряко да установява факта, че именно ответниците са били
собственици на процесния имот, през заявения в исковата молба процесен период,
но е косвена индиция, че именно ответниците Н. С. Н. и М. А. Н. са били
собственици на имота през заявения период, която косвена индиция се подкрепя и
от извършеното в настоящото производство признание на неизгоден за страната
факт /съобразно изложеното в отговора на исковата молба/, а именно, че през
процесния период същите са били собственици на процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. /.../, ж.к. „/...../“, бл. /.../, вх. А, ет.
1, респективно са имали качеството клиенти на топлинна енергия през същия
период.
Същевременно, съдът, съобразявайки изявленията и твърденията на
страните, с определение, постановено в проведеното на 19.09.2022 г. открито
съдебно заседание по делото, и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че
ответниците М. А. Н. и Н. С. Н. са били собственици на процесния имот,
представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. /.../, ж.к. „/...../“, бл. /.../, вх. А,
ет. 1, през заявения в исковата молба период.
От гореизложеното се налага извод, че през процесния период именно
ответниците Н. С. Н. и М. А. Н. е следвало да отговарят за заплащането на
потребената в процесния имот топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
7
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от отдел „Дялово разпределение“ при /.../ ЕАД. Установява
се също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са
били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през
процесния период сградата етажна собственост, в която се намира процесният
имот е била с изключено отопление, както и че за отчет на потребената енергия за
битово горещо водоснабдяване имало монтиран 1 бр. водомер за топла вода без
пломба и узаконен водомер.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия
единствено за битово горещо водоснабдяване, която е определяна по норма за
разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно денонощие /за 1 бр. лице/,
поради липса на узаконен в имота водомер. От заключението на вещото лице по
приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
за процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване на стойност от 931,44 лева. Установява се също, че
през процесния период отдел „Дялово разпределение“ към /.../ ЕАД редовно и на
конкретна дата е изготвял изравнителни сметки за реално потребеното количество
топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, като общо за
процесния период е налице изравнена сума за „доплащане“ в размер на 836,98
лева, която следва да бъде прибавена към общия размер на стойността на
доставена до процесния имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице
по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява още,
че абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се намира
процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като
8
няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо
проектните размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за
технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца,
съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция
през процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият
топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 1768,42 лева, за чието заплащане следва да отговарят
ответниците Н. С. Н. и М. А. Н., като всеки от ответниците дължи по ½ част от
горепосочената сума или по 884,21 лева. Доколкото от ищеца се претендират суми
за главница, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия в
по-нисък размер, а именно от общо 1726,04 лева или по 863,02 лева от всеки от
ответниците, то се налага извод, че предявените искове за главница за цена на
доставена и потребена топлинна енергия се явяват доказани по основание и
размер.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответниците Н. С. Н. и М.
А. Н. е релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от
ищеца през исковия период. С определение № 18875/27.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 24799/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав съдът е указал на
ответниците, в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да
представят доказателства, че отговорът на исковата молба е депозиран в срока по
чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, препис от
молба вх. № 102668/23.05.2022 г., подадена от името на /.../ ЕАД и препис от
разпореждане № 46112/26.05.2022 г., постановено по гр.д. № 24799/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, са връчени на ответниците на 31.05.2022 г. /виж
гърба на разписките, удостоверяващи връчването, приложени на л. 47 и л 48 от
делото/. Съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича в
съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно
число, срокът изтича в последния му ден. Срокът по чл. 131 ГПК е започнал да
тече на 31.05.2022 г. и е изтекъл на 30.06.2022 г. /при съобразяване разпоредбата
на чл. 60, ал. 3 ГПК и обстоятелството, че месецът, в който изтича срокът за
отговор на исковата молба е с 30 дни, респективно няма съответно число (31) и
9
срокът изтича в последния ден от месец юни, т.е. 30.06.2022 г./.
Предвид гореизложеното съдът намира, че така направеното възражение от
името на ответниците е преклудирано и съдът не следва да се произнася по
същото. По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2,
т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни
нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса,
страната не може да поправи пропуските, които поради собствената си
небрежност е допуснала в производството. Да се допусне противното, би
означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за
дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в
началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и
възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти.
Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на
срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна
давност /в този смисъл са задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.
4 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявените
искове за главница, представляваща стойност на доставена и потребена в
процесния топлоснабден имот топлинна енергия, се явяват основателни и
доказани до пълния предявен размер от общо 1726,04 лева, като всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовото дружество
сумата от по 863,02 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 2, находящ
се в гр. /.../, ж.к. „/...../“, бл. /.../, вх. А, ет. 1, аб. № 240776 за периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
12.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от общо 330,32 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019 г. – 28.03.2022 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
10
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „/.../“ ЕАД на клиенти в гр. /.../, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “/.../” ЕАД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответниците са изпаднали в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 1726,04 лева /или всеки за сума от
по 863,02 лева/ и дължат лихва за тази забава за периода от 16.07.2018 г. до
28.03.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за по-кратък
период, а именно 15.09.2019 г. – 28.03.2022 г., то при спазване принципа на
диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да приеме, че
ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък
период, която съдът определя в размер на 444,01 лева /изчислена по реда на чл.
162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/. Доколкото от ищеца се
претендира сума за лихва за забава върху главницата за стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
2, находящ се в гр. /.../, ж.к. „/...../“, бл. /.../, вх. А, ет. 1, аб. № 240776, в по-нисък
размер, а именно от общо 330,32 лева и при спазване на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се приеме, че
предявените искове за лихва за забава върху главницата за стойност на доставена
и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
2, находящ се в гр. /.../, ж.к. „/...../“, бл. /.../, вх. А, ет. 1, аб. № 240776, са доказани
11
по основание и размер.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по
давност на претенциите на ищцовото дружество е преклудирано /за което по-горе
се изложиха подробни мотиви и съображения/, поради което и не следва да бъде
разглеждано от съдебния състав.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявените
искове за лихва за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. –
28.03.2022 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, се
явяват основателни и доказани до пълния предявен размер от общо 330,32 лева,
като всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовото
дружество сумата от по 165,16 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 28.03.2022 г., върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
По отношение на претенцията срещу ответника Н. С. Н. за сумата от 0,01
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 02.03.2020 г. – 26.03.2021 г., върху заплатена извънсъдебно главница за
цена на услуга дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
ищецът и ответникът Н. С. Н..
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 200,00 лева;
2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева. От ищеца се
претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
12
производство. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците Н. С. Н., ЕГН:
********** и М. А. Н., ЕГН: /.../, и двамата с адрес: гр. /.../, ж.к. /...../, бл. /.../, вх.
А, ет. 1, ап. 2, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../ № /.../, сумата от 599,99
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 24799/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника Н. С. Н. е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 24799/2022 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство по гр.д. № 24799/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в
размер на 300,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника активни процесуални действия намира, че
възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „/.../” ЕАД, ЕИК /.../ следва
да бъде осъдено да заплати в полза на Н. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. /.../,
ж.к. /...../, бл. /.../, вх. А, ет. 1, ап. 2, сумата от 0,01 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 24799/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от
исковете срещу ответника Н. С. Н..
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /...../, бл. /.../, вх.
А, ет. 1, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес
на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /.../, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 863,02 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
13
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. /.../, ж.к.
„/...../“, бл. /.../, вх. А, ет. 1, аб. № 240776 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.05.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /...../, бл. /.../, вх.
А, ет. 1, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес
на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /.../, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
165,16 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2019 г. – 28.03.2022 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /.../ против Н. С. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. /.../, ж.к. /...../, бл. /.../, вх. А, ет. 1, ап. 2, иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за осъждането на Н. С. Н., ЕГН: ********** да заплати в полза на /.../
ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 0,01 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 02.03.2020 г. – 26.03.2021 г., върху
заплатена извънсъдебно главница за цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия.
ОСЪЖДА М. А. Н., ЕГН: /.../, с адрес: гр. /.../, ж.к. /...../, бл. /.../, вх. А, ет.
1, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. /.../,ул. /.../ № /.../, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 863,02 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. /.../, ж.к.
„/...../“, бл. /.../, вх. А, ет. 1, аб. № 240776 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.05.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. А. Н., ЕГН: /.../, с адрес: гр. /.../, ж.к. /...../, бл. /.../, вх. А, ет.
1, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. /.../,ул. /.../ № /.../, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 165,16
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019 г. – 28.03.2022 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН: ********** и М. А. Н., ЕГН: /.../, и двамата с
адрес: гр. /.../, ж.к. /...../, бл. /.../, вх. А, ет. 1, ап. 2, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на /.../
14
ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../ № /.../, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 599,99 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 24799/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,
ул. /.../ № /.../ да заплати на Н. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. /.../, ж.к. /...../,
бл. /.../, вх. А, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,01 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
24799/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника Н. С. Н..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15