МОТИВИ
към Присъда № 260008 от 10.11.2020 г., постановена по
ВНОХД № 237 по описа за 2020 година на Окръжен
съд – Хасково
Производството е по реда на чл. 318
и сл. от НПК.
С присъда № 16/12.02.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1010/2018 г., Районен съд – Хасково е признал
подсъдимия Р.И.С., ЕГН: **********, роден на *** ***, за виновен в това, че на
23.06.2017 г. в град Х., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи, а именно 10 000 евро, равняващи се на 19 558.30 лева (по курс
на БНБ за 23.06.2017 г.) от владението на органите на управление на „МГ – МЕКС“
ЕООД, представлявано и управлявано от Г.Д.М. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, поради което и на
основание чл. 54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия
да заплати на гражданския ищец „МГ – МЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Х., ж.к. Б. № **, вх. *, ап. № **,
представлявано от управителя Г.Д.М. сумата от 10 000 евро, представляваща
обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 23.06.2017 г. до окончателното й
изплащане. Отхвърлен е предявения от гражданския ищец иск за сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.06.2017 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. На основание чл.
189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските в производството.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на
подсъдимия, адв. В.Л., в която се съдържат оплаквания за допуснати нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се,
че от събраните по делото доказателства не можело да се направи извод, че
подсъдимият е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение и за което
е привлечен към наказателна отговорност. Отправя се искане за отмяна на
обжалваната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му,
както и за отхвърляне на уважения гражданския иск като неоснователен.
Алтернативно, в случай, че въззивният съд намери подсъдимия за виновен, се
отправя искане за намаляване на наказанието от 3 години на 2 години „лишаване
от свобода“.
Срещу въззивната жалба, в срока по чл. 322 от НПК, не са постъпили писмени възражения.
В съдебно заседание пред въззивния
съд представителят на ОП-Хасково заявява, че жалбата е неоснователна и
присъдата на районния съд e правилна, поради което предлага да бъде потвърдена.
Същата била постановена въз основа на събраните по делото доказателства, които
установявали, че именно подсъдимият е автор на престъплението, в което е
обвинен. Правилно били ценени всички доказателства. Набляга се върху
извършените разпознавания, както и от справки по трафика на мобилни данни по
ЗЕС, от които било видно, че ползвания от подсъдимия мобилен телефон е бил засечен
в гр. Х. на датата
на деянието. От справки на АПИ се установявало, че ползваното от подсъдимия МПС
е пребивавало на територията на гр. Х. на местопроизшествието по времето,
за което се твърди, че е извършено престъплението. Медицинското досие за лечението
на подсъдимия в гр. П. не оборвало извода, че същият е бил
на местопроизшествието, имало данни, че е закъснял за прегледа на 23.06.2017
год., което според прокуратурата му е дало възможност да се яви на прегледа,
както и да извърши престъплението.
В съдебно заседание пред въззивния съд в заключителната си пледоария
защитникът на подсъдимия - адв. Л., пледира за отмяна на постановения съдебен
акт от първоинстанционния съд. Посочва, че в показанията на редица свидетели се
установявали съществени противоречия. Акцентира се върху показанията на
свидетеля М., управител на ощетеното юридическо лице, че се е заблудил при извършване на
разпознаването в досъдебното производство. Отдава се значение и на факта, че на
същата дата подсъдимият се е намирал в гр.П. на лечение, макар и да е пристигнал
с известно закъснение. Районният съд не преценил в съвкупност всички тези
доказателства и достигнал до неправилни изводи в атакувания съдебен акт.
Спорните доказателства по случая не можели по категоричен и несъмнен начин да
установят авторството на деянието в лицето на подсъдимия.
Подсъдимият Р.С. в своя защита заявява, че има
доказателства по делото за неговата невинност и отправя искане за постановяване
на оправдателна присъда, в каквато насока е и изявлението му при упражняване
правото му на последна дума.
Управителят на ощетеното юридическо лице – граждански
ищец, свидетелят М., отправя искане към съда за справедливост и откриване на
извършителя на престъплението.
Пред въззивната инстанция е извършен разпит на
свидетелката М.С., преразпит на свидетеля Г.М., управител на ощетеното
юридическо лице, събрани и приети са и писмени доказателства.
Страните не са направили искания за събиране на нови
доказателства до даване ход на делото пред въззивната инстанция.
Хасковският Окръжен съд, като взе
предвид депозираната въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно
заседание и събраните по делото доказателства и след като служебно провери на
основание чл. 313
и чл. 314, ал.
1, вр. чл. 318, ал.
5 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата,
намира за установено следното:
Свидетелят Г.М. имал качеството на
едноличен собственик на капитала и управител на фирма „МГ – МЕКС“ ЕООД със
седалище и адрес на управление град Х., бул. Н. Р. Дружеството имало за основен
предмет търговска дейност в сферата на машиностроенето, като офисът на фирмата
и машиностроителния цех се намирали на посочения по-горе адрес в бившия „Ч. с. д.“. Обичайната търговска дейност на
фирмата била свързана с извършването на чести парични разплащания – касово или
по банков път за закупуване на материали, суровини или за изпълнение на
задължения към контрагенти на дружеството. В края на юни 2017 г. свидетелят М.
трябвало да извърши плащане към свой контрагент по издадени два броя фактури на
обща стойност 23 400 лв. Тъй като в касата на дружеството имало суми в
евро и лева, се налагало наличностите в евро да бъдат обменени в обменно бюро
за валута, за да се извърши разплащането. На 23.06.2017 г. около 08:00 часа
свидетелят М. се намирал в офиса на фирмата на бул. Н. Р. и започнал да подготвя парите, част
от които трябвало да бъдат обменени. Офисът се намирал в помещение с дължина 7
метра и ширина 4 метра. Подготвил една част от сума в размер на 1950 лв., а
останалата част от сумата била в размер на 11 000 евро, разпределена в две
отделни пачки, които щели да бъдат занесени в обменното бюро. Едната пачка се
състояла от 18 банкноти с номинал 500 евро и 5 банкноти с номинал 200 евро,
общо 10 000 евро. Втората пачка се състояла от десет банкноти с номинал от
100 евро, общо 1000 евро. Управителят Г.М. извадил парите от касата и оставил
банкнотите на бюрото пред себе си, като най-отгоре се намирала пачката от 10
банкноти с номинал от 100 евро. По същото това време в помещението се намирала
и свидетелката Г. В., която заемала длъжността
техническа секретар във фирмата. Нейното бюро се намирало близо до вратата на офиса,
постановено странично спрямо бюрото на свидетеля М.. Парите били готови и
шофьорът на дружеството трябвало да ги отнесе до обменното бюро.
Точно в този момент непознато лице,
облечено с риза с къси ръкави и 3/4 къси панталони, влязло в офиса на фирмата и
се насочило към бюрото, където седял управителят Г.М.. Непознатото лице първо
спряло на известно разстояние и се заинтересувало дали фирмата може да извърши
рязане и огъване на ламарина. Г.М. отговорил, че трябва да знае повече подробности
– количество, размери, за да може да даде оферта. Клиентът заявил, че ще говори
с баща си и поискал визитка за по-нататъшни контакти. Свидетелят М. се обърнал
наляво, където държал визитките си в шкаф и извадил една от тях. В този момент,
като се възползвал от факта, че управителят взема визитка от факта и не гледа
към оставените на бюрото пари, непознатият се приближил и се пресегнал, взел
едната пачка, която се състояла от 18 банкноти с номинал 500 евро и 5 банкноти
с номинал 200 евро, общо 10 000 евро, и я прибрал в себе си. Свидетелят М.
се обърнал, подал визитката на клиента, без да обърне внимание на парите върху
бюрото, и му казал да се обади, когато има повече яснота за поръчката, която
иска да направи. Непознатото лице взело визитката и бързо излязло от офиса на
дружеството. След неговото излизане свидетелят М. се обърнал към свидетелката Г. В. и й казал
да извика шофьора на фирмата, за да му даде парите и да отиде да ги обмени.
Когато обаче погледнал към бюрото, където бил оставил пачките с пари, за да ги
вземе и даде на шофьора, едва тогава забелязал, че една от тях липсва и е
останала другата, която съдържала 10 банкноти с номинал от 100 евро.
Установявайки веднага липсата на пачката от 10 000 евро, свидетелят М. съобразил,
че непознатият, който току-що го е посетил, е откраднал парите и извикал на
висок глас, че е извършена кражба. М. се втурнал след него, излязъл от офиса и
забелязал, че непознатият вече е достигнал до външната врата на двора на цеха.
Когато чул виковете на намиращия се зад него М., непознатият побягнал и се
качил в лек автомобил марка „Ровър 600“, тип седан, тъмно син на цвят, и
запалил двигателя му. Тъй като автомобилът бил паркиран с предната част в
посока север и отпред имало стена, непознатият обърнал колата, като дал рязко
назад. В този момент М. вече бил достигнал до автомобила и се опитал да отвори
една от вратите, но от неочакваното рязко обръщане назад залитнал и паднал на
земята. Колата се отправила към страничен път, водещ към бул. Н. Р., след което
в посока към вилна зона К. – град Х.
Преди да отиде в офиса на фирма „МГ
– МЕКС“ ЕООД, непознатото лице първо посетило няколко търговски обекта,
намиращи се в същия район на бившия Ч.с. д., като провел кратки разговори със
свидетеля С. В. К.,
продавач-консултант във фирма „Сортови семена“ ЕООД, свидетеля С. Ф. С., работник във
фирма „Дереф“ ООД, и свидетеля Р. Ш. М., управител на фирма „Златна Белка“ ЕООД.
Те видели пристигането му с лекия автомобил и отговорили на негови въпроси,
които той отправил по повод предоставянето на различни услуги – търсел
заварчик, след това семена за люцерна.
Веднага след случилото се свидетелят
Г.М. подал сигнал до полицията. На сигнала се отзовал екип, в състава на който
влизал свидетелят П. М., Началник група в сектор
„Криминална полиция“ в РУ - Х. Свидетелят Р. М. описал пред полицаите лекия
автомобил като марка „Ровър“, седан, тъмносин на цвят и посочил, че регистрационният
му номер започвал с буква „С“. Свидетелят С. Ф. предал запис от охранителната
камера на неговата фирма, на който се виждало оттеглянето на лекия автомобил.
По тези първоначални данни свидетелят П. М. извършил справка в системата на АПИ
и установил, че за времето между 07.00 до 09.30 часа на 23.06.2017 г. автомобил
марка „Ровър 600“, тъмно син на цвят, с peг. № *******, преминава първоначално през
преброителен пункт в с. Г. и. в посока гр. Х. в 07.01
часа, а в 08.30 часа същият автомобил преминава през пункт на АПИ на пътя Х. – Д., движейки се в посока гр. Д.
Автомобилът бил регистриран като собственост на С. Х. ***. От допълнително извършени
справки по пунктове на АПИ свидетелят П. М. установил, че същият автомобил пътува
регулярно между гр. П. и гр. К.
За да постанови обжалваната присъда,
първоинстанционният съд се е позовал на разпитите на основния свидетел по
делото – Г.М., на св. В. и други трима свидетели – К., С. и М., както и на
направеното от тях разпознаване на лица, извършено на 27.07.2017 година, на
което същите са разпознали подсъдимия С., на предоставените и приети като
доказателства по делото справки от АИС „Пътна карта“ за движението на л.а.
марка „Ровър 600“ с рег. № *******. Като най-силен аргумент, че
подсъдимият е бил на мястото на извършване на деянието - в гр. Х. са справките за трафични данни на мобилния
му телефон № **********, като е приел и че е напълно
възможно подсъдимият С. да се е придвижил от гр. Х. до гр. П. за около 30 минути, а от там до гр.
П. за около 3
часа и да бъдат проведени твърдените от него медицински прегледи в лечебното
заведение. Последният извод е на база твърденията на подсъдимия, че към датата
на деянието не е управлявал МПС марка „Ровър“, тъй като същото е било
„продадено“ на негов ******* Г.И., както и че на процесната дата
– 23.06.2017 година е бил в гр. П., където са извършвани прегледи от
специалисти в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – П., които обяснения са били ценени
като защитна теза на подсъдимия.
За изясняване на делото от фактическа страна
въззивната инстанция събра писмени и гласни доказателства, в т.ч. преразпит на
св. М. и св. М С., тъй като основният спорен по делото въпрос е авторството на
деянието – извършено ли е от подсъдимия и има ли участие същият в него.
Анализът на доказателствената съвкупност обаче води до
изводи, които са в противоречие на фактическите и правни такива до които е
достигнал районният съд, като конкретните
съображенията в тази насока са следните:
С оглед механизма на извършване на деянието и лицата,
които са присъствали при така установената фактическа обстановка, безспорно
едни от най-важните показания са тези на свидетеля Г.М.. Във връзка с негова
жалба /“заявление“/ от 23.06.2017 година е отпочнато ДП. Същият е управител на
ощетеното юридическо лице, чиято собственост е сумата от 10 000 евро –
предмет на престъплението в извършване на което е обвинен подсъдимия. Именно
св. М. е този, които е имал най-продължителен и пряк контакт дееца. От значение
са времето, мястото и обстоятелствата, при които е осъществен този контакт. От
изложеното по време на разпита в с.з. от 30.01.2019 г. се установява, че
свидетелят е посрещнал непознатото лице рано сутринта на 23.06.2017 г., около
08.30 часа в офиса на фирмата „МГ – МЕКС“ ЕООД. Първоначално лицето се е
намирало пред офиса, но не е влязло веднага вътре, тъй като свидетелят М. е
казал на секретарката, че в момента брои парите, които е трябвало да се занесат
до обменното бюро. След като е приключил с броенето на парите и тяхното
разпределяне в пачки, М. е поканил непознатия клиент да влезе. Лицето е влязло,
но само до половината на помещението и когато и задал първия си въпрос, е стоял
на около 2 метра разстояние от бюрото на свидетеля М.. Разговорът е бил кратък
– отправен е въпрос за огъване и рязане на ламарина, свидетелят е отговорил
каква е единичната цена и тогава лицето е казало, че ще си помисли, като е
поискало да му бъде дадена визитка. Така описан в свидетелските показания,
очевидно разговорът между двамата е продължил не повече от две-три минути. От
приложения към протокола за оглед фотоалбум (л. 30, том 1 ДП) се установява, че
бюрото на управителя се намира в дъното на помещението, а вратата е разположена
по начин, че след като влезе през нея, всяко лице застава с гръб към дневната светлина,
която прониква отвън, и с лице към вътрешната част на помещението, която е
по-слабо осветена. В тази обстановка е проведен краткия разговор между двамата.
Следователно, зрителните възприятия на свидетеля М. са получени от разстояние
два метра, при осветеност рано сутринта, като светлината не е падала директно
върху лицето на дееца, а е идвала от към гърба му. Едва когато свидетелят М. се
е обърнал към чекмеджето вляво от него, за да вземе визитка, деецът се е
приближил до бюрото и именно това е момента, в който се е пресегнал и е взел
парите, оставени там. След като управителят се е обърнал и е подал визитката,
деецът я взел, благодарил и излязъл през вратата – действията са се развили в
рамките на секунди, което е разбираемо, тъй като за свидетелят М. разговорът
вече е приключил, а за дееца е било изключително важно да се отдалечи колкото е
възможно по-бързо. Следователно, в тази ситуация, дори и да е имало пряк
визуален контакт от близко разстояние между двамата, той е бил изключително
кратък и е траел няколко секунди. От показанията на свидетеля М. не се
установява той да е задържал погледа си по – продължително време върху
непознатото лице или да е имал възможност подробно да го огледа за отличителни
белези и черти. Подобна възможност не е била на разположение и по-късно, когато
свидетелят М. вече е установил, че парите са взети и се е втурнал след дееца,
защото същият се е намирал в лекия автомобил, страничните стъкла са били
спуснати („Стъклото беше пуснато, но той го вдигна и тогава запали…“ – л. 87 от
делото), и в допълнение рязката маневра с даване назад са обстоятелства, от
които може да се направи извод, че свидетелят не е имал възможност в тази
екстремна и напрегната обстановка да разгледа добре дееца. Към тези съображения
следва да бъде добавено и друго – силният емоционален ефект, който е оказал
случилото се върху свидетеля. Самият той подчертава в разпита си пред съда:
„След целия случай от мен в продължение на три часа течеше постоянно пот без
нищо да върша. Всичко беше вода от самото напрежение… Всичко това се отрази на
здравословното ми състояние. Аз около месец не можех да дойда на себе си… Аз в
този ден не мислех адекватно…“ (л. 86 от делото). Това описание показва
изключително силният стрес, който се е отразил върху психиката на свидетеля,
защото липсата на подобна сума пари неминуемо е съставлява сериозна загуба за
него като работодател и управител на фирмата. Емоционалният ефект от случката
следва да се вземе предвид, тъй като същият оказва влияние върху способността
да се запази и съхрани ясен образ на видяното в паметта на свидетеля,
включително и относно физическите белези на дееца.
Гореизложените обстоятелства
задължително трябва да бъдат съобразени при обсъждане на данните от извършеното
разпознаване, което е проведено близо един месец след датата на деянието. На
27.07.2017 г. е проведен разпит на
свидетеля М. от разследващите органи (л. 37, том 1 ДП), а след около три часа
на същата дата, свидетелят е участвал в извършването на разпознаване. По време
на така проведеното процесуално – следствено действие свидетелят М. е посочил
именно подсъдимият Р.С., като впоследствие е потвърдил позицията си пред
районния съд по време на разпита в съдебно заседание. Следва да се отбележи, че
свидетелят М. обаче е заявил съмнения в първоинстанционното производство – в
с.з. от 27.11.2019 г. при даване ход на делото като е посочил, че подсъдимият,
който се призовава за участие в съдебното заседание, не е лицето, което е
извършило кражбата, и е заявил, че липсва съответствие в гласа на подсъдимия,
както и съмнения относно извършеното разпознаване по време на разследването (л.
196 от делото). Преразпит не е бил извършен, а в мотивите към присъдата
първоинстанционния съд ги е игнорирал, като е приел, че се дължи на
продължителността на наказателното производство, на влошеното здравословно
състояние на подсъдимия и прекарания инсулт, както и на условията в местата за
лишаване от свобода, „довели до драстична промяна във външния му вид“.
Показанията на свидетеля М. във въззивното
производство доведоха до кардинална промяна в изводите относно
доказателствената стойност на първоначално извършеното разпознаване. Според М.
най-важният критерий за него е бил гласа на разпознаваемото лице, но не можал
да го чуе или да разговоря с него на самото разпознаване. Като основна причина
за изпадането в заблуждение той посочва дрехите, с които С. бил облечен по
време на разпознаването и които съвпадали с тези на непознатото лице, извършило
кражбата. Съмненията дали това е същото лице се породили у свидетеля още по
време на разпознаването на ДП и за това той искал да чуе гласа му, но това се
случило едва на второто или третото заседание в съдебното производство пред
районния съд и още тогава свидетелят констатирал
разлика в тембъра на гласа, но въпреки това заявил, че е сигурен в извършеното
от него разпознаване. Това отбелязване на свидетеля не звучи нелогично, тъй
като вече се посочи, че от позицията си, на която се е намирал в офиса на
фирмата на процесната дата, той е разговарял с дееца от разстояние близо 2
метра, като осветеността е била към входа, а не към вътрешността на
помещението. Ето защо от всички физически белези с най-голяма сигурност от тях
е бил възприет гласа на непознатото лице и точно това е направило впечатление
на свидетеля в деня на кражбата. Нещо повече, пред въззивната инстанция М.
набляга и на разликата във възрастта, като посочва, че деецът е бил значително
по-млад, близо 15 или 20 години по-млад в сравнение с подсъдимия С.. Макар
подс. С. да участва в съдебното производство пред въззивната инстанция чрез
видеоконференция, в съдебното заседание на 10.11.2020 г. се осъществи пряк оглед от страна на
свидетеля М., който категорично заяви, че това е съвсем различно лице от онзи,
който го е посетил на процесната дата и е взел парите. Категоричността, с която
това твърдение бе заявено в съдебно заседание, води до извода, че показанията
на свидетеля в тази част пред районния съд не следва да бъдат кредитирани, а
тези дадени пред въззивната инстанция водят до разколебаване на извода за
авторство от страна на подсъдимия. При това следва да се подчертае, че свидетелят
взема под внимание и заболяванията на подсъдимия и настъпилите вследствие на
това болестни изменения, като заявява, че независимо от болестите за него
остават водещи гласа и възрастта на подсъдимия, които не съвпадат с тези на
непознатото лице.
При така установените противоречия в показанията пред
районния съд и въззивната инстанция се кредитират последните – извършеното на
досъдебното производство разпознаване не може да бъде ценено като годен
доказателствен източник, след като самият свидетел заявява своите съмнения,
които е имал още тогава, но не е изразил. Изброяват се два основни критерия –
гласа и възрастта, които според свидетеля имат водещо значение за него и на
които подсъдимият не отговаря. Основният свидетел - М. е категоричен, че
подсъдимият не е извършителят, като сам отрича коректността на извършеното от
него разпознаване. В този смисъл
доказателствената стойност на разпознаването и частта от показанията в
първоинстанционното производство относно присъствието на Р.С. на
местопрестъплението не са достатъчни, за да се достигне до безспорния извод, че
подсъдимият се явява извършител на деянието.
Този извод обаче не е изолиран спрямо останалите
доказателства по делото. Констатират се неясни моменти и в показанията на
свидетелката Г. В. Те
проличават, ако отново се проследи хронологията на събитията в описаната
фактическа обстановка. Свидетелката В. е изпълнявала длъжността „секретар
– офис“ във фирмата „МГ – МЕКС“ ЕООД. На процесната дата 23.06.2017 г. В. се е
намирала на работното си място и е изпълнявала служебните си задължения в
същото помещение, в което е извършено деянието. Тя е седяла на отделно бюро,
което се е намирало близо до вратата на офиса. В показанията си свидетелката
посочва, че непознатото лице направо е влязло през вратата и е отправило въпрос
към управителя М.. Тук се открива известно противоречие между показанията на
двамата свидетели. Управителят Г.М. посочва, че непознатият първо е изчакал
известно време пред офиса и секретарката В. е влязла да обясни, че има човек
отвън, който иска да пита нещо. Самата В. обаче не споменава подобно
обстоятелство в показанията си – тя твърди, че деецът е влязъл директно през
вратата и не е разговаряла с него преди това, нито е питала управителя М. дали
може да влезе вътре. На следващо място, свидетелят М. в показанията си заявява,
че непознатото лице първо е влязло през вратата в помещението и е задало
въпросите си от около 2 метра разстояние, след което се е приближило, за да
вземе поисканата визитка. Секретарката В. твърди, че непознатото лице не се е
спряло на около 2 метра, а веднага е отишло до бюрото на управителя, където е
проведен разговора. За изясняването на тези противоречия следва да се отчетат
няколко обстоятелства. В момента на случилото се В. се намира на бюрото си, което се
намира до вратата, а помещението на офиса според твърденията на свидетеля М. е
с дължина 7 метра и ширина около 4 метра. В същото време В. посочва, че
през цялото време е била заета с ежедневната си работа: „В това време аз пишех
документи, а г-н М. се занимаваше с документацията на фирмата… Знам, че г-н М.
е приготвил някакви пари, но аз в този момент пишех документи… Всичко стана
много бързо. Аз бях на бюрото и пишех в този момент…“ (л. 89 от делото). На
нито едно място в показанията си В. не твърди, че е имала възможност да
разгледа добре непознатото лице или че е обърнала внимание на някакви физически
особености във външния му вид. Свидетелката не е сигурна и за размера на
паричната сума, която се е намирала на бюрото на управителя М. – едва по-късно
тя разбира, че е открадната сума в размер на 10 000 евро. От изложеното в
показанията й става ясно, че тя е пишела и подготвяла документи – дейност,
която по своето естество обикновено изисква фокусиране на вниманието върху
документа, поради което трудно може да се приеме, че нейното внимание в този
момент е било насочено именно към непознатото лице и разговора му с управителя М..
С оглед разположението на нейното бюро, ако е имало възможност да види лицето
на дееца, това е можело да стане само докато той се е намирал до вратата. След
това, когато се е приближил до бюрото на свидетеля М., за да вземе визитката,
неговото местоположение в помещението се е променило и се е намирал наполовина
извърнат с гръб към бюрото на свидетелката. От подобна позиция секретарката В. трудно е
можела да разгледа ясно или в детайли лицето или фигурата на непознатия. Тези
изводи се намират в пряка връзка с извършеното от свидетелката разпознаване – в
протокола е записано нейното изявление, че тя го разпознава „по общото му
телосложение“ (л. 80, том 1 от ДП). В същото време в разпита, проведен на
същата дата 27.07.2017 г., Васева дава доста подробно физическо описание на
дееца, но в крайна сметка при самото разпознаване тя не се позовава на
описаните от нея физически признаци, а отбелязва като отличителен призна само
„общото телосложение“. Прави впечатление, че описанието на лицето, дадено от В. по време на
разпита преди разпознаването, на практика повтаря почти дословно същото
описание, дадено и от управителя М., което навежда на извода за машинално
възпроизвеждане на едни и същи признаци в протоколите за разпит, без да се
акцентира върху особеностите, които вероятно са останали запечатани в паметта
на отделните свидетели. В този смисъл, отбелязването на В. в протокола
от разпознаването за идентифициране само по „общо телосложение“ говори по-скоро
за не достатъчно добро визуално възприятие и това е обяснимо с оглед на вече
изложеното – свидетелката не е отделила особено внимание на непознатия
посетител, тъй като е подготвяла служебна документация и вероятно изобщо не се
е постарала да запомни каквито и да било отличителни белези, по които лицето да
бъде разпознато, защото за нея това е бил просто поредния посетител.
Показанията на свидетелите Р. М., С. Ф. и С. К. разкриват аналогични моменти.
Непознатият посетител е минал първо през всички тях, преди да отиде до офиса на
„МГ – МЕКС“ ЕООД. Всяко едно от тези посещения обаче е изключително кратко –
непознатото лице пита свидетеля Р. М. къде може да намери заварчик, а
свидетелят С. К. е попитан
дали продава семена от люцерна. След всеки един от въпросите непознатият се
отдалечава. Следователно, става дума за един или два въпроса и последвал кратък
отговор, което означава, че разговорите със свидетелите са продължили по-малко
от минута. Показанията на свидетеля С. Ф. са дори още по-пестеливи. Той си
спомня, че непознатият е дошъл при него, попитал е за някакъв плат и след това
се е отдалечил, но без да се дават каквито и да било други подробности. При
наличието на толкова кратък като времетраене визуален контакт е логично да се
запомнят само общи черти от външността на едно лице, но не и да се запомнят
съществените физически признаци, които отличават или индивидуализират
външността. Свидетелят Р. М. възприема идването на посетителя,
но след като го упътва къде може да намери заварчик, вече не може да отговори
накъде точно се е насочило въпросното лице. Свидетелят С. Ф. не си
спомня къде е отишъл непознатия и изобщо в каква посока е поел, след като е
излязъл от търговския обект за платове на едро. Свидетелят С. К. също не
може си спомни накъде се е насочило лицето след като са приключили разговора.
Важна подробност е, че докато свидетелите Р. М. и С. Ф. контактуват сравнително отблизо с посетителя,
то свидетелят С. К. в сравнение с тях провежда разговора
от най-голяма дистанция: „Въпросният човек влезе, но не дойде до мен, а
разговорът ни се проведе на около 20 метра един от друг… Аз стоях вътре в
двора, а той на 15-20 метра. Успях да го огледам горе – долу…“ (л. 88 от
делото). Тази дистанция от 20 метра поставя под въпрос яснотата на зрителните
възприятия на свидетеля К. – употребеният израз „горе-долу“
контрастира с подробните описания, дадени от свидетеля по време на разпита
преди разпознаването, както и със собственото му твърдение в разпита пред
районния съд: „Това беше подсъдимият. Категоричен съм…“ (л. 88 от делото).
Подобна убеденост и сигурност в преценката трудно би могла да се постигне само
при едно оглеждане, извършено „горе – долу“, при това от разстояние 20 метра. По
време на разпитите преди разпознаването и тримата свидетели описват едни и същи
физически белези на лицето, без посочването на специфични черти. А в
протоколите от разпознаването само свидетелите Р. М. и С. Ф. заявяват, че са разпознали
подсъдимия по лицето, докато свидетелят К., който е най-категоричен от
тримата, посочва единствено, че е разпознал подсъдимия само по телосложението –
изявление, което само по себе си не дава никаква подробна информация. Тук е
мястото да се проведе и сравнение между показанията на тези свидетели и
показанията на свидетеля М., който е имал по-дълъг контакт с дееца и въпреки
това сам признава, че се е заблудил. Свидетелят М. акцентира особено върху
гласа на дееца, именно защото е разговарял по-продължително с него, докато нито
един от тримата свидетели не отбелязва каквито и да е впечатления относно
подобни специфични индивидуализиращи белези. В обобщение, показанията на
тримата свидетели и извършеното от тях разпознаване не могат да се кредитират с
онази убеденост, която е необходима, за да се изгради извод за идентифицирането
на дееца и авторството на деянието, дори и при разглеждането им като съвкупност
от косвени доказателства.
Показанията на свидетеля П. М. отразяват едновременно преки
впечатления и възпроизвеждат опосредено обясненията на останалите свидетели.
Преките впечатления се отнасят до пристигането на място, където е установил
обстановката малко след извършването на кражбата, събрал е първите сведения от
управителя Г.М. и свидетелите Г. В., Р. М., С. Ф. и С. К. Когато е пристигнал в офиса на
ощетеното юридическо лице, свидетелят М. е заварил Г.М. силно обезпокоен и
стресиран от случилото се. В останалата си част показанията на свидетеля М.
възпроизвеждат това, което са му споделили свидетелите. Извършените от М. справки се
отнасят само до засичане на движението на процесния лек автомобил тъмносин
„Ровър 600“ по данни от АПИ, но не и до установяване кое лице е управлявало
автомобила на процесната дата. Твърдението, че именно подсъдимият е управлявал
лекия автомобил, не е фактическа констатация, а представлява личен извод на свидетеля
М., изграден
въз основа на събраните от него данни. Тези данни обаче установяват две
обстоятелства – че колата е преминала през пункт на АПИ до село Г. и. и през друг
пункт на АПИ на пътя Х. – Д. Дали същия ден колата се е
насочила към град П. или село Т., област П., е предположение, което е изградено
въз основа на информация, получена от полицейски служители в село Т. В
представената справка от АИС „Пътна карта“ (на л. 30, том 2 ДП) е посочено
движението на лекия автомобил на процесната дата, но то не може да бъде
свързано с лицето, което е управлявало автомобила, включително и с подсъдимия.
Изявлението на свидетеля М.: „Той е човекът на 100 %“ (л. 100
от делото) е само личното му мнение, което той смята за доказано въз основа на
верига от косвени съждения, но доказателствения материал по делото не позволява
да се направи извод с подобна категоричност, както се установи от вече
изложеното до този момент.
Показанията на свидетелката М.С. от досъдебното
производство са приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК пред
районния съд, а въззивната инстанция извърши преразпит на свидетелката. Нейните
показания са логично продължение на обясненията на подсъдимия Р.С.. При
обсъждането им съдът взе предвид факта, че обясненията на подсъдимия
съставляват същевременно и защитна теза, както и факта, че свидетелката е
съпруга на подсъдимия и поради това е лично заинтересована да подкрепя неговата
защитна версия. От съществено значение са две основни твърдения. Според първото
твърдение подсъдимият не е управлявал лекия автомобил на процесната дата, тъй
като още преди това колата е била „прехвърлена“ на трето лице – неговия
братовчед Г.И.И.. Според второто твърдение в деня на кражбата подсъдимият се е
намирал в град П. за изследвания и медицински консултации с оглед на
съществуващо негово онкологично заболяване, където същата го е придружавала.
По отношение на твърдението му за прехвърляне на
автомобила на неговия братовчед възниква основателния въпрос относно оформянето
на сделката и регистрацията в КАТ. От обясненията на подсъдимия С. става ясно,
че той не е закупил автомобила лично, а това е било извършено от ****** му в град С.
Ето защо С. не може да посочи и името на предходния собственик. Когато обаче
подсъдимият употребява думата „закупил“, следва да се има предвид, че от
неговите обяснения става ясно, че на практика колата не е била предмет на
същинска покупко – продажба, оформена по надлежния ред. Той самият посочва, че
лекият автомобил дори не се е водел на името на съпругата му М.С., защото не е
била изплатена продажната цена и към момента на извършване на деянието все още
собствеността не е била окончателно прехвърлена. Именно поради тази причина в
регистрите на КАТ лекият автомобил не е регистриран нито на името на подсъдимия,
нито на името на ***** му. Пак поради същата причина двамата не са
разполагали с големия талон за автомобила, а само с негово копие. Неговото
изявление, че талона е останал у собственик, защото колата не е била все още
прехвърлена, дава логично обяснение защо към момента на разследването се е
установило, че колата продължава да бъде регистрирана на друго лице.
В същата
насока са и показанията на свидетелката М.С., приобщени по реда на чл. 281, ал.
5 вр. ал. 1, т. 5 НПК. Тя уточнява, че когато е закупила колата през пролетта
на 2017 г. само е платила сумата, но не е сключила договор с предишния
собственик и автомобила е останал регистриран на негово име (л. 48, том 1 ДП). Представената
от нея разписка с дата 08.05.2017 г. е издадена на името на Г.И.И.. Макар и
частен документ, който няма обвързваща съда доказателствена съда, разписката
показва, че прехвърлянето на собствеността не е окончателно и като се има
предвид, че колата е продължавала да се води на името предишния собственик,
отново следва извода, че липсва официална регистрация и на името на Г.И..
Иззетите от жилището на подсъдимия документи водят до
аналогични изводи – лекият автомобил се е намирал във владението на С. и същият
очевидно го е ползвал, но официално регистрацията е на името на С. Х. Л. На негово име са също така
удостоверението за преминат годишен технически преглед и застраховката на
автомобила. Следователно, налице е последователно прехвърляне на автомобила
повече от един път, но без да е надлежно оформено по предвидения за това ред в
Закона за движението по пътищата (л. 92 – 96, том 1 ДП). Самият Л. е разпитан
на досъдебното производство и по време на разпита си посочва, че около две
години и половина преди това (т.е. около 2015 г.) е продал колата на трето лице
– Л. И. Ц. Разследващите органи обаче не
са направили опит да издирят това лице и да установят дали на свое име е
регистрирало колата, дали се е снабдило със застраховка и дали е привел в
съответствие всички останали документи за превозното средство. Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на районния съд, че иззетите от жилището на
подсъдимия документи, свързани с управлението на автомобила, доказвали
несъстоятелността на защитната теза. Напротив, подсъдимият не спори, че е
придобил автомобила и за кратко го е ползвал, но всички документи са на името
на С. Л., което
по-скоро навежда на извода, че дори и третото неустановено по делото лице Л. Ц. също не е
регистрирало автомобила на свое име. А причината документите все още да са се
намирали в жилището на подсъдимия е именно факта, че когато свидетелката М.С.
се е договорила за прехвърлянето на автомобила на Г.И., последният не е
изплатил пълния размер от продажната цена и така не се е стигнало до фактическо
предаване на документите в негово държане.
Във връзка с твърденията на подсъдимия, че колата е
прехвърлена на неговия братовчед Г.И.И. въззивният съд положи необходимите
усилия за установяване местонахождението на посоченото лице. Въз основа на
данни, че лицето Г.И. излежава присъда и след отправено запитване до Затвора в
град П. се
установи, че в действителност същото лице е изтърпявало наказание, но е
освободено на 30.03.2020 г., с последно известен адрес село К., Община П., ул. Б. К. № ** (л. 45 от
въззивното дело).
Твърдението на подсъдимия С., че малко след „закупуване“
на колата е имал пътен инцидент поради излизане от пътното платно, тъй като е
заспал на волана, не е без основание. От епикриза № 18597, издадена от Клиника
„Аджибадем“, Болница Токуда, се установява, че С. в действителност страда от
обструктивна сънна апнея – заболяване, което се характеризира с чести нарушения
в съня и бодърстването (л. 106 от въззивното дело). Нещо повече, епикризата е
издадена на 17.06.2017 г., само шест дни преди датата на кражбата, посочена в
обвинителния акт. Следователно, заболяването е възникнало още преди това и по
време на извършване на престъплението С. вече е имал ясно изразена сънна апнея.
Твърденията на подсъдимия, че в
периода преди датата на извършване на кражбата и непосредствено след това е бил
диагностициран с туморно заболяване, което е налагало лечението му в град П., се
подкрепя от писмените доказателства по делото. Съгласно служебна бележка,
издадена от Отделение по медицинска онкология при УМБАЛ „Д-р Г. ***, се
установява, че на С. е провеждано лечение във връзка с диагноза Фибросаркома
крурис декстра. Служебната бележка е издадена на 17.07.2017 г., по-малко от
месец след кражбата.
Констатира се, че в процесния период подсъдимият е
страдал и от други заболявания, които са налагали прилагането на определена
терапия. Съгласно епикриза ИЗ № 2012 от 28.03.2017 г., издадена от
Специализирана болница за рехабилитация „Банкя“ АД, С. е постъпил на 21.03.2017
г. (три месеца преди кражбата) за лечение на увреждания на междупрешленните
дискове в поясния отдел на гръбначния стълб (л. 127 от въззивното дело). Тези
писмени доказателства навеждат на извод, че подсъдимият вече е имал сериозни
здравословни проблеми, свързани с наличен дегенеративен процес в гръбначния
стълб и са в подкрепа и на дадените показания от св. М., а именно, че
подсъдимият С. „не може да развие такава скорост и да се качи в колата, и да
бяга…той хукна да бяга, аз тръгнах веднага да го гоня, защото тичаше към
автомобила…. Лицето беше много по-младо и пъргаво“.
Основното твърдение на подсъдимия, че на 23.06.2017 г.
е пътувал и се е намирал в УМБАЛ „Д-р Г. *** за медицинска консултация във
връзка с онкологичното му заболяване, може да бъде разгледано само на
плоскостта на събраните по делото писмени доказателства. По настоящото
производство е постъпило писмо от свидетеля д-р А. М., лекуващ лекар на подсъдимия, в
което е посочено, че се прилага списък на пациентите, на които е извършен
преглед на 23.06.2017 г., но с изричното уточнение, че в кабинета се регистрират
само пациенти, подлежащи на хоспитализация и дехоспитализация в Отделението по
лъчелечение. В своите обяснения обаче подсъдимият твърди, че не е отишъл в
лечебното заведение с цел постъпване на лечение и хоспитализация, а само за
изследвания и медицински преглед. Това обяснява защо името му не фигурира в
списъка на лицата, регистрирани същият ден. Това обстоятелство се подкрепя и от
представената извадка от амбулаторния дневник на лечебното заведение за периода
10.04.2017 г. – 04.10.2017 г. (л. 39-43 от въззивното дело). Подсъдимият Р.С.
не фигурира сред регистрираните пациенти на дата 23.06.2017 г.
Едва на по-късен етап, след поставяне на окончателна
диагноза, е прието от лекуващите лекари, че С. следва да бъде подложен на
лъчелечение. Прилагането на тази терапия е започнало след процесната дата
23.06.2017 г. и е продължавало включително и по време на съдебното производство
(уведомление до директора на Затвора в гр. Б. относно необходимостта от
провеждане на лъчелечение вследствие на дегенеративни промени в тазобедрените
стави – л. 55 от делото). Продължаващите
здравословни проблеми на С. се установяват и от медицинска справка, издадена от
Медицински център при Затвора в град П., съгласно която подсъдимият има
комплексна диагноза – ИБС. НАП.АХ от рецидивиращо предсърдно мъждеене;
двуклонова коронарна болест; захарен диабет; левостранна хемипареза; състояние
след ИМИ; фибросарком на десен долен крайник – рецидив; състояние след
лъчелечение и химиотерапия; чернодробна стеатоза; микролитиаза; ХОББ – смесена
форма; слип. апнея; състояние след БТЕ; дислипидемия (л.131 от делото).
Твърдението, че на 23.06.2017 г. подсъдимият се е
намирал в град П., се подкрепя и от показанията на свидетеля А. М., Началник
на отделение по лъчелечение при УМБАЛ – П. (л. 56, том 1 ДП). В показанията
си, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК свидетелят М. посочва, че
на 23.06.2017 г. Р.С. в действителност е бил на преглед при него, след което е
прегледан и от д-р М. Е. Свидетелят отбелязва, че оплакванията на С.,
свързани с неговото онкологично заболяване датират още от края на 2015 г. или
началото на 2016 г., т.е. близо година и половина преди процесното деяние.
Посещенията на С. в УМБАЛ – П. не са били редки и свидетелят М. е бил
запознат с неговото здравословно състояние. В показанията си свидетелят изрично
отбелязва, че часовете на посещенията не се отбелязват никъде, а и той самият
няма спомен точно в колко часа С. го е посетил. Показанията на свидетеля М. Е. са в същата
насока, като се отличават и с по-голяма конкретика – той си спомня, че
свидетелят М. му се е
обадил сутринта на 23.06.2017 г., за да го помоли да прегледа С. във връзка с
оперативен белег на дясната подбедрица. След това свидетелят Е. посочва, че
е прегледал подсъдимия преди обяд. В този смисъл, макар и да няма точен час на
извършен преглед, може да се направи извод, че след като прегледът при д-р Е. е проведен
преди обяд, а неговото работно време е до 13.30 часа, то прегледът при
свидетелят М. също следва
да е осъществен преди обяд и то преди прегледа при Е., защото от последователността на
прегледите се установява, че д-р М. пръв е прегледал С.. Тази последователност
от извършени прегледи се подкрепя и от представеното медицинско направление (л.
38, том 2 ДП), което е изготвено от д-р М. и с което подсъдимият е насочен от
отделението по лъчелечение към отделението по онкохирургия, т.е. към кабинета
на д-р Е.
Въпросът дали подсъдимият се е намирал на 23.06.2017
г. на преглед в УМБАЛ – П. окончателно се установява с
представеното извлечение от онкологичното досие на подсъдимия (л. 69, том 1 ДП
и л. 78 от въззивното дело), от което е видно, че на процесната дата наистина
има саморъчно отбелязване от д-р М.: „Моля за контролен преглед от
онкохирург, промени в оперативен цикатрикс“, с положен подпис от страна на
свидетеля. Това отбелязване в онкологичното досие на С. съвпада с показанията на
М. и Е., поради
което същите следва да бъдат кредитирани изцяло.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на
районния съд, че от данните на АИС „Пътна карта“ се установявало, че на
процесната дата подсъдимият е управлявал лекия автомобил „Ровър 600“ и е
преминал първоначално през село Г. и., а след това по пътя Х. – Д. Извода
на съда, че именно подсъдимият е управлявал колата по-скоро произтича от
предходния извод, че той е притежавал колата през цялото време и я е ползвал.
Всъщност, данните от АИС „Пътна карта“, както се посочи, доказват единствено
преминаването на този автомобил през посочените пунктове на АПИ, но няма как да
се установи, че именно подсъдимият е управлявал и шофирал колата. Следващите
съображения на районния съд, че е възможно след засичането на автомобила на
пътя Х. – Д. подсъдимият се е придвижил за около
половин час до П., а след това за около три часа до град П., са
по-скоро предположения, тъй като не се основават на конкретно установени факти
/виж по-долу/.
За установяване съпричастността на С. към извършеното
деяние не е достатъчна и установената активност на ползвания от него мобилен
телефон с номер 0895 811 701. Самият подсъдим не отрича, че се е намирал в
Х. и е ползвал
телефона си. Отбелязването, че в интервала от 7:09:36 часа до 8:27:23 часа са
осъществени 14 обаждания от мобилни клетки в Х. следва да бъде коригирано – става
дума не за обаждания (изходящи или входящи), а само за ползване на мобилен интернет.
Това се изяснява от представената справка от мобилния оператор Теленор България
ЕАД (л. 23 – 25, том 2 ДП) – в съпроводителното писмо изрично е посочено, че
когато в първата графа „вид обаждане“ е отбелязан цифрата „50“ това означавало,
че съответният потребител е използвал услугата мобилен интернет. Констатацията
на районния съд, че в 08 : 30 часа е засечена мобилна активност в клетка в град
П., е вярно и
не съответства на казаното от подсъдимия, че по това време вече се е намирал в
град П. Също така обаче не е обсъден факта, че съгласно същата представена
справка липсва мобилна активност след 11:56:01 часа. До края на деня 23.06.2017
г. няма регистрирана мобилна активност от същия телефонен номер. Вярно е, че за
същия времеви диапазон С. твърди, че вече се е прибирал от П. към П. Налице
са данни, че телефонът е локализиран в клетки с местоположение в гр. П. от 09,19 часа
до 10,42 часа на същата дата. От общодостъпните интернет приложения /напр.
„Гугъл мапс“/ се установява, че разстоянието от гр. П. до гр. П. е възможно да се премине през
няколко маршрута на движение, като най-краткия от тях е по АМ „Тракия“, през
Околовръстно шосе на С. – Б. – Л. – П., което е с времетраене около 3 часа
и 20 минути. Дори да се приеме, че телефонният апарат е бил у подсъдимия и в
10,42 ч. същият е тръгнал с лек автомобил, управляван от трето лице, от гр. П. за гр. П., би
пристигнал не по-рано от 14 часа. Както бе посочено по-горе това обстоятелство
е в противоречие с показанията на св. М. и Е., които са извършили двата
медицински прегледа, вторият, от които е проведен преди 13,30 часа.
Това
несъответствие обаче, дори и да бъде разгледано в ущърб на подсъдимия, не е в
състояние само по себе си да преодолее доказателствената стойност на всички
останали доказателства, с помощта на които не е възможно да се установи по
категоричен и безспорен начин авторството на деянието.
За допълнение към изложеното следва да се подчертае,
че приетото заключение по назначената лицево – идентификационна експертиза също
не допринася за изясняване на въпроса за авторството на деянието. Вещото лице И. А.
потвърждава, че предоставеният видеозапис от охранителна камера не предоставя
достатъчно материал, въз основа на който да се идентифицира заснетото на него
лице. Това обстоятелство обаче не може да бъде ценено във вреда на подсъдимия,
напротив, от заключението на експертизата не може да се направи извод, че
съществува прилика или дори вероятна възможност заснетото лице да е подсъдимия
(л. 109 – 114, том 1 ДП).
В обобщение към всички гореизложени съображения
въззивната инстанция приема, че доказателствената съвкупност по делото не може
да доведе до сигурния, категоричен и безпротиворечив извод, че автор на извършеното
на 27.06.2017 година престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК е подсъдимият Р.С.. Анализът на
цялата доказателствена съвкупност обосновават изводи в противната насока.
Основният свидетел - М. е категоричен, че подсъдимият
не е извършителят, като сам отрича коректността на извършеното от него
разпознаване. Преразпитът на свидетеля М. обаче не е единственото
доказателство, което натежава в обективната оценка на съдебния състав. Анализът
на останалите доказателства показва, че в тях също се установяват редица
неизяснени моменти – доколко свидетелката Г. В. е имала възможност да разгледа
непознатия клиент в офиса на фирмата от позицията, в която се е намирала и
ангажираността й с други служебни занимания; какви са възприятията на
свидетелите Р. М., С. Ф. и С. К., които са
имали изключително краткотраен контакт с непознатото лице, а последният от тях
дори отбелязва, че е разговарял с него от разстояние 20 метра; твърдо заявената
категоричност на свидетеля П. М., че именно подсъдимият е
извършителят, която се основава само на данни от АПИ и на данни от негови
колеги от село Т., че подсъдимият ползва автомобила „Ровър 600“, но без
да е установено, че именно С. е управлявал колата в процесния ден; липсата на
сравнителен анализ в показанията на свидетелите М. и Е., които потвърждават, че С. се е
намирал в УМБАЛ – П. на 23.06.2017 г. за преглед и консултации и това е
извършено преди обяд на същия ден, а часовете на посещение не се отбелязват в
служебната документация на лечебното заведение и то за посетители, които не
подлежат на хоспитализиране. Не без значение са и установените многобройни
заболявания и увреждания на подсъдимия С. – тумор на костите, диабет, сънна апнея, кардиологични, чернодробни и белодробни
заболявания, които в своята съвкупност дават картина на един значително увреден
организъм, при което възниква основателния въпрос дали е било възможно лице,
страдащо от толкова много заболявания, да вземе паричната сума, да побегне от
офиса на фирмата, въпреки че е преследван от управителя и неговите служители,
да се качи в лекия автомобил, да предприеме извършването на цяла серия от
рисковани маневри, да шофира с висока скорост по улиците на града, да напусне град
Х., след това
да отиде до град П., а оттам до град П., да се подложи на прегледи и
изследвания, след което отново да се върне в П., и всичко това само в рамките на
един ден. Подобно физическо натоварване на лице, страдащо от всички изброени
физически увреждания, следва да бъде поставено основателно под въпрос.
Разгледани в своята последователност и логична взаимосвързаност, всички тези
обстоятелства не дават основание да се приеме, че авторството на деянието е
доказано в лицето на подсъдимия Р.С.. Вината и наказателната отговорност на
едно лице не могат да се основават на предположения или догадки при липса на
достатъчно яснота. Така изложените съображения обосновават извода на въззивната
инстанция, че първоинстанционната присъда като неправилна и необоснована следва
да бъде отменена изцяло, на основание чл. 336 ал. 1, т. 3 вр. чл. 334 т. 2 от НПК, а подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено на 27.06.2017 година престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.
С оглед признаването на подсъдимия за невиновен
въззивната инстанция се произнесе и по приетия за съвместно разглеждане в
съдебното производство граждански искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, от „МГ-МЕКС“
ЕООД със седалище Х. срещу подс. Р.И.С.. Претендират се два вида вреди –
имуществени вреди в размер на 10 000 евро и неимуществени вреди в размер
на 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането
23.06.2017 г. Безспорно, търговското дружество като юридическо лице е понесло
имуществени вреди в размер на 10 000 евро, които са пряка последица от
извършеното деяние. Отнемането на паричната сума е установено, но признаването
на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение води до извода, че
липсата на предпоставки за ангажиране на наказателната му отговорност води и до
липса на предпоставки за ангажиране на неговата гражданска отговорност. В този
смисъл, предявеният срещу него граждански иск за имуществени вреди в размер на
10 000 евро, ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.06.2017
г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираните неимуществени вреди се
установи, че районният съд е приел исковата претенция за неоснователна. Изложил
е съображения, че юридическите лица, каквото в случая е и търговското дружество
– ищец, не могат да претърпят морални (неимуществени) вреди, болки и страдания
поради за разлика от физическите лица поради своето естество и правосубектност.
Тъй като липсвало засегнато правно благо, което да подлежи на компенсация, то
искът за неимуществени вреди се явявал неоснователен. Съображенията на районния
съд са правилни в частта, в която е прието, че юридическите лица не биха могли
да претърпят неимуществени вреди – създаването на юридическите лица като правна
конструкция, която притежава качества, различни от тези на физическите лица в
действителност води до извода, че моралните вреди, изразяващи се в причинени болки
и страдания, не са присъщи на юридическите лица и те не могат да понесат такива
вреди, което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Но този аргумент води
до недопустимост на исковата претенция за неимуществени вреди, а не до
неоснователност, както е приел районният съд. Ето защо с постановената присъда
настоящият съдебен състав прие, че производството в частта относно гражданския
иск за неимуществени вреди, предявен от „МГ – МЕКС“ ЕООД, представлявано от
управителя Г.М., срещу подсъдимия Р.С. за сумата от 3000 лв., следва да бъде
прекратено поради недопустимост на исковата претенция.
С
оглед така постановената от ОС-Хасково присъда, с която подс. Р.И.С. бе признат
за невинен и оправдан по предявеното му обвинение, ще следва направените в хода
на досъдебното и съдебно производство разноски да останат за сметка на държавата
и бюджета на съдебната власт, на осн. чл. 189, ал. 4 от НПК.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател Членове: 1.
2.