Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер ……………… Година 2019 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На двадесет и трети май Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЯ НАНКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
Съдебен
секретар : Катя Апостолова
като
разгледа докладваното от съдия Атанасов
ВНЧХД № 437 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Предмет
на въззивното производство е присъдата по НЧХД № 586/18г. на Районен съд Варна,
44 - ти наказателен състав, постановена на 04.02.2019г., с която подсъдимият К.Н.Н. е бил признат за виновен по
чл.130, ал.1 от НК, съгласно частното обвинение срещу него за причиняване на
лека телесна повреда на Р. Г.Й.. Уважен е предявения граждански иск до размера
от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева и подсъдимият е осъден да заплати
държавна такса върху него, както и разноските на частния тъжител, като иска е
бил отхвърлен до първоначалния му размер от 6 000 /шест хиляди/ лева.
Въззивното
производство е образувано по жалба от адвокат Г.К. *** в качеството му на
повереник на частният тъжител с която се обжалва присъдата в гражданско
–осъдителната и част. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се
поддържа, като се подчертава, че определеното обезщетение за причинени
неимуществени вреди не отговаря на критериите за справедливост по ЗЗД. Пледира
за потвърждаване на присъдата в
наказателната и част.
Постъпила
е и жалба от адв.Л.П. *** в качеството му на защитник на подсъдимия Н., с която
се иска отмяна на постановената присъда
и в наказателната и в гражданско - осъдителната и част. В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитата поддържа жалбата на изложените в нея и в допълнителните доводи
съображения. В пледоарията си по
същество адв.П. счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено
доказателствата и моли за постановяване на оправдателна присъда.
В
последната си дума подсъдимият Н. моли да се вземе справедливо решение.
Окръжният
съд намира, че и двете жалби са неоснователни.
По реда
и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични
фактически данни, свързани с обстоятелствата, изложени в частната тъжба, които
допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина.
От фактическа
страна е установено следното :
Около 00:00 часа
на 28.01.2018 г. частният тъжител Р. Г.Й., заедно със свидетелите Я.Ж.Я., М.К.К.
и Я.Л.Д. отишли с автомобил от с. Голица в с. Солник, за да посетят местното
питейно заведение.
След като влезли
в заведението частният тъжител Й. и св. Я. се отправили към бара, за да си
поръчат напитки, а свидетелите К. и Д. седнали в едно сепаре навътре в
заведението.
Частният тъжител
Й. взел малко кубче лед от купата за лед, поставена на бара и го хвърлил към
масата, около която седели подс. К.Н.Н. и св. К.М.Й..
Кубчето лед
паднало върху масата, без да има съприкосновение нито с поде. Н., нито със св. Й..
Подс. Н. попитал
кой е хвърлил кубчето лед към масата, при което частният тъжител му отговорил,
че именно той го е хвърлил, защото св. К.М.Й. била заспивала.
Подс. Н.
отправил вербална забележка на частния тъжител, порицавайки го за действието
му, при което частният тъжител хвърлил една стъклена чаша към стената, където
била позиционирана масата около която седели подс. Н. и св. Й., след което
частният тъжител се приближил към същата тази маса, около която седели подс. Н.
и св. Й..
В следващия
момент, подс. Н. се изправил от стола, на който седял, взел в ръката си
стъклена чаша и нанесъл удар е чашата по лицето на частния тъжител Й..
Вследствие на
нанесения му удар със стъклена чаша в лицето, частният тъжител Й. получил
порезни рани по горния клепач на лявото око, по носа и устните на устата,
ожулване в областта на левия устен ъгъл, отчупване на фрагмент от режещия ръб
на 2 - ри горен десен зъб, които в своята съвкупност обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
След това
двамата - Н. и частния тъжител Й. се
приближили един към друг и започнали да се дърпат за фланелите, като двамата
загубили равновесие и паднали върху пода на заведението.
В този момент се
намесили свидетелите Я.Ж.Я., М.К.К. и Я.Л.Д., които издърпали тялото на частния
тъжител Й., отдалечавайки го от подс. Н. и успели да го изведат
извън заведението.
След малко обаче
частният тъжител Й. отново се върнал до входната врата на заведението, отворил
я със сила и хвърлил вътре в заведението една цепеница, без да уцели някого.
Тъй като по
лицето на частния тъжител Й. се стичало обилно количество кръв, св. Д. го откарал с автомобил до болнично заведение в гр. Варна.
От заключението
на назначената в хода на съдебното производство СМЕ, което ВРС е приел за обективно и е кредитирал в мотивите
си се установява, че получените от Й. порезни рани по горния клепач на лявото
око, по носа и устните на устата, ожулване в областта на левия устен ъгъл,
отчупване на фрагмент от режещия ръб на 2 - ри горен десен зъб са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – увреждане което по своята медико биологична квалификация
отговаря на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
За да приеме фактическа обстановка за безспорно установена
ВРС е кредитирал показанията на свидетелите Я.Ж.Я., М.К.К., Я.Л.Д., изготвената Съдебномедицинска
експертиза по отношение телесните увреждания на частния тъжител Й. и Съдебномедицинска експертиза по отношение
телесните увреждания на подс. Н.; актуална справка за съдимост на подсъдимия.
Частично е
кредитирал показанията на свидетелите К.Й. и В.И..
Изхождайки от събраните по делото доказателства ВРС е стигнал до
единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към престъплението за
което е обвинен.
По изложеното в допълнението към въззивната жалба
Основно
възражение на защитата е, че фактическата обстановка не е изяснена, като се
счита и, че обясненията на подсъдимия не са обсъдени в мотивите на
съда и че те кореспондират с показанията на свидетелите Й. и И..
Изложеното
не се споделя от състава на ВОС. Обясненията дадени от подсъдимия в хода на
първоинстанционното съдебно следствие са обсъдени от ВРС в мотивите на
присъдата на л.85 гръб абз.2 и то в контекста на показанията на свидетелите Й.
и И. /посочени от страна на защитата/. Тези показания са детайлно обсъдени от
л.83 до л.84 от делото, като съдът е дал убедителен отговор защо и в каква част
ги кредитира и в каква не в контекста и на събраните други гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите очевидци Я., К. и К..
Изложеното
в пледоарията на защитата за хвърлена от страна на частния тъжител стъклена
чаша спрямо подзащитният му в контекстна на тезата, че последният е действал
при самозащита лежи единствено и само на показанията на св.Й., които
противоречат на всички останали гласни доказателства в това число и на
посочената от защитата свидетелка И.. Затова и законосъобразно
първоинстанционният съд не ги е кредитирал в тази им част като е дал отговор и
защо го е сторил.
Получените
от подсъдимия телесни увреждания предмет на СМЕ изготвена от вещото лице д-р Д.
са обсъдени в мотивите на ВРС на л.84 гръб абз.последен по делото. В допълнение
ВОС счита за необходимо да обърне внимание и на отговорите на вещото лице в
с.з. проведено на 04.02.2019г., където д-р Д. подчертава, че от медицинска
гледна точка не може да се каже точната дата на констатираните при прегледа на
06.02.2018г. телесни увреждания, като се посочва за възможен период от 26.01.
до 30.01.2018г. В този контекст извода на първоинстанционният съд за
недоказаност на твърдението на подсъдимия, че е получил уврежданията именно при
инцидента на 28.01.2018г. се споделя и от въззивният съдебен състав.
Твърденията
на защитата за налично нападение от страна на частният тъжител спрямо
подсъдимия е обсъдено от първоинстанционният съд и е опровергано от всички
гласни доказателства по делото сочещи за нанесен удар от страна на подсъдимия с
чаша в лицето на частният тъжител. В тази насока е безпредметно обсъждането на
института на реторсията.
С оглед
на изложеното исканията на защитата за отмяна на първоинстанционният съдебен
акт следва да бъдат оставени без уважение.
ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ :
В
жалбата си адв. Г.К. в качеството си на повереник на частният тъжител възразява
срещу определения размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди, като
счита, че гражданският иск следва да бъде уважен в пълният му размер. В тази
насока се възразява срещу извода на ВРС за налично съпричиняване на
противоправния резултат от страна на частният тъжител.
Изложеното
от частното обвинение не кореспондира с доказателствената съвкупност по делото.
В тази насока следва да се отчете предхождащото инцидента поведение на частния
тъжител изразено в замерване на стоящата на масата на подсъдимия свидетелка с
кубче лед, хвърляне на чаша по стена в заведението, приближаването му към
масата на подсъдимия след като му е била
направена забележка от Н., последващото сборичкване, както и хвърляне на тежък
предмет в заведението след приключване на инцидента и извеждането му навън.
Поведението на частния тъжител е провокирало настъпването на противоправния
резултат и в тази насока намаляването на
размера на обезщетението е законосъобразно /чл.51 ал.2 от ЗЗД/ и в унисон с критерия за справедливост
заложен в чл.52 от ЗЗД.
По наказанието :
Признавайки подсъдимия за
виновен по предявеното му частно обвинение и констатирайки наличието на
предпоставките на чл.78А от НК ВРС го е освободил от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание „Глоба“ в минималния размер от 1 000 /хиляда/
лева. Липсата на жалба в тази насока изключва въззивната проверка в наказателно
– осъдителната част на присъдата.
Законосъобразно
в тежест на подсъдимия е възложена държавната такса върху уважената част на
гражданския иск, както и сторените от частния тъжител и съда разноски по
делото.
Пред
въззивната инстанция разноски от страните не са претендирани и затова не
се присъждат.
При
извършената по реда на чл.313 и чл.314 от НПК служебна проверка не се
установиха допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, които да
водят до основания за отмяна, или изменение на първоинстанционният съдебен акт.
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на
Окръжния съд като въззивна инстанция,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районен съд Варна,
44-ри наказателен състав, постановена на 04.02.2019.г по НЧХД № 586/2018г.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: