МОТИВИ
към присъда по Нчхд. № 14/2012 г. на ЧРС
Повдигнато е обвинение
против П.Й.А. ***, с ЕГН ********** за това, че на 05.01.2012 г. в гр.
Койнаре обл. Плевен около 09.00 ч. пред дом № ***, находящ се на ул. “Д с” в същия град, чрез нанасяне на
удари с дървена бухалка причинил на П.Х.П. от с. гр. с ЕГН **********
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, изразено в две
разкъсно контузни рани на главата: едната на тила вляво, втората на челото
вдясно и кръвонасядане на гърба в областта на дясната
лопатка, престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Тъжителят участва в процеса лично и с адвокат И.А. ***,
като за съвместно разглеждане в наказателния процес е приет и граждански иск в
размер на 5000 лв. неимуществени вреди, както и 9.00 лв. имуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от датата на деянието, до окончателното
изплащане. Адвокат А. пледира за осъдителна присъда, а гражданските искове за
неимуществени и имуществени вреди да бъдат уважени в пълен размер.
Подсъдимият участва в процеса лично и със защитник –
адвокат Ц.А. от Пл.АК. Не признава вината си.
Защитникът пледира за оправдателна присъда, по отношение на гражданските искове
пледира същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът като прецени събраните в хода на процеса
доказателства – показанията на двете групи свидетели /на тъжителя и подсъдимия/
и обясненията на подсъдимия - поотделно и в тяхната съвкупност, както и
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза прие
за установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият П.Й.А.,
роден на *** ***, с постоянен адрес с.гр., българин,
български гражданин, със средно специално образование, неженен, във фактическо
съжителство, работещ, неосъждан, ЕГН **********. Двамата с тъжителя имат далечно родство. В
миналото семействата им имали влошени взаимоотношения по повод работата на
подсъдимия, който бил инкасатор В и К, както и поради носещите се слухове в
градчето, че тъжителят поддържал интимна връзка с живеещата на съпружески
начала с подсъдимия жена. За последния факт свидетелства майката на тъжителя
св.П.П..
Тъжителят също живее в гр. Койнаре обл. Плевен, на ул. „Д с” № ***. На 05.01.2012 г. се
сутринта се бил завърнал от гр. София. Отишъл да пие кафе, след което след 9.00
ч. се върнал вкъщи. Температурата на въздуха за времето от 8.30 до 9.30 ч. в
това населено място била положителна – между 4.5 и 5.5 градуса по Целзий. Духал
слаб югозападен вятър – 3,4 м./сек.
Облачността била променлива и разкъсана, нямало валежи и мъгли,
видимостта не била намалена и била на около 20000 м. Горните факти се
установяват от справка на НИМХ Филиал Плевен, при БАН, находяща се на л. 62 от
делото. Тъжителят решил да измие лекия си автомобил. Събудил дъщеря си, св. В.П.
П. и и казал да му донесе кофа вода. По същото време, майка му св. П.П. метяла на двора, в близост до портата. Дворното място на
имота било оградено с телена мрежа, нямало ниски дървета, поради което както от
вътрешността навън, така и в обратна посока имало пълна видимост. Пак по същото
време, на около 10 м. от портата, в дворното място се намирал и св. М.С., племенник
на тъжителя, който почиствал обора. Тъжителят бил спрял лекия си автомобил до
портата, пред къщата като предницата на автомобила сочела към спирката, в посока
центъра. Същият се бил навел и забърсвал вътрешността на колата - таблото и
стелките, които тъкмо изваждал. Точно в това положение го възприели както св. В.П.
П., която изнасяла кофата с вода, така и св. М.С.. Св. В.П. П. казала на баба
си да и направи път, за да изнесе кофата
с вода на баща си. Свидетелката П.П. – майка на
тъжителя се изправила да стори път, при което видяла сина си наведен към
колата, с гръб към нея, както и че бял автомобил спира зад автомобила на сина
и. Навела се и продължила да мете. Била до герана, на близко разстояние до
портата – около 10 м. Спирането на автомобила било възприето и от св. В.П. П. и
от св. С.. От него излязъл подсъдимия, когото и двамата свидетели много добре
познавали и го разпознали, тъй като имали пряка видимост към портата. В ръката
си, ниско долу подсъдимият държал бухалка. Приближил се към тъжителя отзад,
замахнал и го ударил един път в тила.
Тъжителят се изправил, обърнал се с лице към нападателя и го погледнал. В
същото време подсъдимият го ударил втори път с бухалката, този път в областта
на челото, при което тъжителят се обърнал и побягнал към спирката. Подсъдимият
го застигнал и го ударил трети път с бухалката в областта на гърба. Тези факти
били ясно възприети от свидетелите В.П. П. и М.С., както и от св. С И. – без
родствена връзка с тъжителя, който по същото време се движил леко с лекия си
автомобил по улица „Д с” при прав пътен участък, точно срещу спрелия автомобил
на тъжителя. Видял автомобила на подсъдимия да спира зад него, същият да излиза
от автомобила си с бухалка в ръка, поради което отбил и спрял в странична
уличка. При спирането възприел действията на подсъдимия – да удря тъжителя с
бухалката в тила, последвалото обръщане на тъжителя към него, удара в челото.
Виждайки действията на подсъдимия св. В.П. П., която
вече била на портата изпищяла, поради което св. П.П.
вдигнала поглед и видяла сина си да тича напред, а след него подсъдимия да го
гони с „палката”. Свидетелят М.С. подгонил подсъдимия, при което същият
преустановил нападението над тъжителя, влязъл си в колата и потеглил. Тези
действия били възприети и от св.И., който се приближил до насъбралите се около
тъжителя хора и видял, че главата на същия била сцепена и кървяла. С лек
автомобил на съседите тъжителят бил извозен до полицейския участък в Койнаре.
От там извикали линейка и тъжителят бил закаран в болницата в Червен бряг. При
направения преглед дежурния екип оказал помощ на пострадалия. Било направено
рентгеново изследване, краииография, бил консултиран
с невролог. В 13.00 ч. на същата дата тъжителят посетил амб.
кабинет на КСМД – МУ Плевен, където бил освидетелстван от съдебния лекар С.К..
При прегледа били установени зашита рана на тила в ляво, покрита с марлен тампон и захваната с три конеца. Околността била
силно оточна и болезнена. На челото в дясно, на
линията на окосмяване имало хирургически обработена рана, с неправилна ивицовидна форма около 3/0.3 см, посока 1 – 7 ч., охлузени
и смачкани ръбове, заоблени ъгли, околността и раневата
цепка покрити с незасъхнала кръв, кожата околовръст оточна.
На гърба, в областта на дясната лопатка имало ивицовидно
червеникаво кръвонасядане с вертикален надлъжник около 6 – 7/3 см. Не били установени анамнестични и клинични данни за травматична мозъчна вреда.
За лечението си тъжителят закупил лекарствени
средства от аптека М., че на 05.01.2012 г. тъжителят е направил разноски за
лечение в размер на 8.96 лв., видно от приетите като доказателства по делото
два касови бона. От причинените увреждания десет дни тъжителят не можел да спи,
да стане и да ходи на работа, видно от показанията на св.В.П..
В хода на процеса съдът възприе непосредствено
експертното заключение на експерта д-р С.Д.К..
Съгласно същото на тъжителя е причинено разстройство на здравето временно и
неопасно за живота, предвид нанесените увреждания в областта на главата, тъй като
раните представляват нарушаване на анатомична цялост. Времето за отшумяване на
страданието е от две до три седмици, през който период раните заздравяват
напълно. Увреждането по гърба само по себе си е свързано с болки и страдания.
От заключението на експерта се установява, че така причинените на тъжителя
увреждания могат да бъдат причинени посредством удари в тила, в челото и в
гърба с тъп, твърд, дълъг предмет, какъвто представлява описваната от
свидетелите бухалка.
Горната фактическа обстановка съдът установи при
съвкупната преценка на показанията на свидетелите на тъжителя, тъй като същите
кореспондират изцяло както помежду си, така и с писмените доказателства по
делото. Конкретно - относно механизма на увреждането тези показания
кореспондират със заключението на експерта, както и с приетата като
доказателство по делото медицинска документация – два фиша медицински
направления с отразен резултат от рентгеново изследване и с отразен резултат от
преглед на невролог и със съдебно медицинско удостоверение № 17/2012 г.,
издадено от д-р С.К., като съдебен лекар при КМСД – МУ Плевен. Всички тези доказателства
са с отразена в тях дата 05.01.2012 г., която дата напълно съвпада с датата на
извършване на престъплението, сочена от свидетелите и тъжителя. Видно е още от
съдебно медицинско удостоверение № 17 от 05.01.2012 г., че на тъжителя е
извършен преглед в 13.00 ч. на същата дата. Този факт, както и фактът че
липсват доказателства за участие на тъжителя в друг конфликтен инцидент, водят
до обоснован извод, че именно подсъдимият е този, който е причинил на тъжителя установените
от съдебния лекар и описаните от свидетелите телесни увреждания. По своята
характеристика така описани от експерта и установени от съда при съвкупната
преценка на доказателствата събрани в хода на процеса, тези увреждания имат
характеристиката на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК, тъй
като нарушават анатомичната цялост. Увреждането, изразено в кръвонасядане
по гърба само по себе си представляващо претърпени болки и страдания без разстройство на здравето се
поглъща от основния състав на чл. 130 ал. 1 от НК, предвид причинените други
травматични увреждания, представляващи разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота.
Съдът кредитира показанията на тази група свидетели
по следните съображения:
Показанията на свидетелите кореспондират помежду си
и не си противоречат, взаимно се допълват. Така св. П., М.С. и Ст.И.
непосредствено възприели – всеки от различно място автомобила на подсъдимия да
спира зад автомобила на тъжителя, да слиза от собствения си автомобил с бухалка
в ръка и да нанася удари в областта на главата на подсъдимия. Св.В.П. и св.И.
възприели и двата удара – в тила и в областта на челото. Св.С. възприел само
ударите в тила. Тези трима свидетели и св.П.П.
възприели подсъдимият да удря тъжителя с бухалката в областта на гърба в
момента, в който същият бягал. Свидетелката В.П. наблюдавала действията на
подсъдимия от непосредствена близост – същата била до портата. Св.М.С.
наблюдавал действията на последния от разстояние от около 10 м. с пряка
видимост към мястото на събитието. Св.И. наблюдавал ставащото от разстояние
50-60 м., при тихо и ясно време и видимост до 20000 м. Всички свидетели са
единни за времето на извършване на престъпното посегателство срещу личността на
тъжителя – между 09.00 и 09.30 ч.
Показанията на свидетелите в близка родствена връзка
с подсъдимия – св.В.П., П.П. и М.С. кореспондират с
показанията на св.И., който няма близка родствена връзка с тъжителя и по
отношение на когото не се събраха каквито и да е доказателства за наличие на
особени отношения с тъжителя, както и други такива, които биха могли да
обосноват извод, че показанията му са недостоверни. Свидетелят се е движил леко
с лекия си автомобил по улицата точно срещу спрелия автомобил на тъжителя.
Видял автомобила на подсъдимия да спира зад него и подсъдимият да излиза от
автомобила си с бухалка в ръка, поради което отбили спрял в странична уличка.
При спирането възприел действията на подсъдимия – да удря тъжителя в тила,
последвалото обръщане на тъжителя към него, удара в челото, побягването на
тъжителя и последвалия удар в гърба от страна на подсъдимия, качването на
последния в автомобила и отпътуването му.
Освен, че се допълват взаимно показанията на тази
група свидетели са още и последователни и неколебливи.
Показанията на тази група свидетели за цвета на
автомобила на подсъдимия кореспондират с показанията на св.на подсъдимия – К. и
К..
Показанията на тази група свидетели доказват един
положителен факт – реални действия, обективирани във
външния сват.
При горните съображения съдът кредитира показанията
на тази група свидетели и при съвкупната им преценка прие, че именно
подсъдимият е причинили телесните увреждания на тъжителя на посочените в
тъжбата време и място.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите на подсъдимия К. и К., поради следните
факти:
1.Показанията на тези свидетели не кореспондират
помежду си – излагат се различни факти за едно и също обстоятелство –
местонахождението и времето на пребиваване на подсъдимия в местния автосервиз.
Така според показанията на св.К. като пристигнали
след 08.30 ч. със св.К. в местния автосервиз намиращ се на около 1,5 км. от
дома на тъжителя видял автомобила на подсъдимия в сервиза; видял подсъдимия да
си говори със собственика на сервиза,
като свидетелства, че не може да каже какво точно е правел в сервиза
подсъдимият, както и колко време подсъдимият е стоял в сервиза.
В показанията си св.К. излага други факти: че като
отишли със св.К. малко след 08.30 ч. в сервиза
да сменят гума на джипа на К. намерили вътре подсъдимия вътре да си
ремонтира автомобила, те минали преди него, стояли там около час, през което
време подсъдимият бил в сервиза и там го били оставили.
2.Нито един от свидетелите не сочи точно време за
излаганите от тях факти – свидетелят Кодошонски не
сочи такива факти, а св.К. сочи като време „една сряда след Нова година”
3. Показанията на тази група свидетели за
пребиваването на подсъдимия в автосервиза доказват отрицателен факт.
При горните доводи съдът възприе теза, че подсъдимият
не е причинил увреждането на подсъдимия като защитна.
При така установената фактическа обстановка съдът
прие за доказано повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, а именно: че на
05.01.2012 г. в гр. Койнаре обл. Плевен около 09.00 ч. пред дом № ***, находящ се на ул. “Д с” в същия град, чрез нанасяне на
удари с дървена бухалка причинил на П.Х.П. от с.гр. с ЕГН **********
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, изразено в две
разкъсно контузни рани на главата: едната на тила вляво, втората на челото
вдясно и кръвонасядане на гърба в областта на дясната
лопатка, като от обективна страна осъществил състав на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено при пряк умисъл – подсъдимият съзнателно е
насочил носения от него предмет към главата на тъжителя, съзнателно го е ударил
в тилната област, а в последствие в областта на челото и в областта на гърба,
употребявайки достатъчна сила, за да предизвика нарушаване на анатомичната
цялост – сцепване в областта на главата наложило хирургическа намеса чрез
зашиване. Действал е с ясно съзнание, като е целял увреждането на тъжителя и е
искал настъпването на обществено опасните последици.
При така установената фактическа обстановка съдът
призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия съдът отчете причините и мотивите за
извършване на престъплението – от
семейно - битов характер, както и степента на засягане на обществените
отношения. Отчитайки тези факти предвид и липсата на доказателства за висока
степен на обществена опасност на подсъдимия съдът определи на последния
наказание пробация по вид, а пир индивидуализация на наказанието приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”в” НК и замени така определеното наказание
пробация с наказанието глоба по вид. Като взе предвид причините и мотивът за
извършване на престъплението, доказателствата за имотното състояние на
подсъдимия съдът определи размера на наложената глоба в рамките на предвиденото
в разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.|”в” наказание, а именно на 300 лв., като
прие, че по отношение на този подсъдими именно така определеното по вид и
размер наказание ще окаже своето възпиращо и превъзпитателно въздействие.
По гражданския
иск за неимуществени вреди
В хода на процеса съдът установи наличието на всички
елементи от сложния юридически факт на разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД:
Деянието за което е повдигнато обвинението е престъпно - обществено опасно и обявено от закона за
наказуемо; доказа се в хода на процеса, че подсъдимият е автор на това
престъпление и деянието е извършено умишлено, т.е. виновно; доказа се в хода на
процеса, че от това престъпно деяние са причинени вреди – неимуществени вреди
на тъжителя изразени в претърпените от него болки и страдания в рамките на около две-три
седмици, видно от заключението на вещото лице по изслушаната в хода на процеса
съдебно-медицинска експертиза. Тези вреди са в пряка причинна връзка с
престъпното посегателство извършено над него от страна на подсъдимия.
При така установеното съдът прие предявения срещу
подсъдимия иск за основателен и доказан по основание. Относно размера му съдът
прие по справедливост, че с оглед установените факти за претърпени болки и
страдания и неудобства от страна на тъжителя в рамките на около месец, свързани
с оздравителния процес искът се явява основателен до размер на 400 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 05.01.2012
г. до окончателното и изплащане, като за разликата до 5000 лв. отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
По гражданския
иск за имуществени вреди
При горните доводи за наличието на всички елементи
от състава на деликта по чл.45 ал.1 ЗЗД, съгласно
който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму и
приетите по делото доказателства за направени от тъжителя разноски за
лекарствени средства, съдът прие за доказан по основание предявеният от
тъжителя гр.иск за причинени имуществени вреди. Видно е от приетите като
доказателства по делото два броя касови фиша за закупени лекарствени средства
от аптека М., че на 05.01.2012 г. тъжителят е направил разноски за лечение в
размер на 8.96 лв. Така направените разходи са пряка последица от виновното и
противоправно деяние на подсъдимия. При тези доказателства съдът прие предвеният гр.иск за причинени имуществени вреди за доказан
до размер 8.96 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието до окончателното изплащане, като за разликата до 09.00
лв.отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия П.Й.А. с ЕГН ********** да заплати: по бюджетната сметка Районен съд гр. Червен бряг сумата 100.00 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданските искове за причинени неимуществени и имуществени вреди, а на тъжителя П.Х.П. *** с ЕГН
********** сумата
592.00 лв., от които – 500.00 лв. адвокатско
възнаграждение; 80.00 лв. разноски за вещо лице и
12.00 лв. ДТ за завеждане на делото.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: