Определение по дело №92/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 102
Дата: 29 януари 2020 г.
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20205300600092
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  102

 

гр. Пловдив, 29.01.2020 г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в закрито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА

                                                                                                                                                                                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

                                                                                                                                                                                                                                                                                ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

  

като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева ВЧНД № 92 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по жалба вх. № 1430/09.01.2020 г. по описа на РС- Пловдив на И.В.Р. против определение № 2071/ 30.12.2019 г., постановено по ЧНД № 7585 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., подадена в качеството му на *** на „Хидроенерджи“ ООД, представляван от адв. З. К. – АК Пловдив.

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалба вх. № 399/16 от 26.11.2019 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.11.2019 г. по ДП № 115/2016 г. по описа на отдел Икономическа полиция при ОД на МВР Пловдив и е прекратил производството по ЧНД № 7585/2019 г. по описа на РС- Пловдив.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност, необоснованост на обжалвания съдебен акт. Настоява се за неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за произнасяне по същество на жалбата. Към жалбата са приложени копие от пълномощно и справка от Търговски регистър за статуса на „Хидроенерджи“ ООД.

Прокуратурата не изразява становище по жалбата. Такова не е депозирано и от обвиняемия И.Н., както и от пълномощника му адв. Б..

 Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по  делото намира жалбата за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници или ощетеното юридическо лице. Кръгът на лицата, които имат право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е изчерпателно изброен и не може да бъде разширяван от съда. В този смисъл е константната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в редица актове, включително Решение № 536 от 22.11.2002г по н.д. № 432/2002г, ІІІ н.о. и Решение № 301 от 29.05.2003г по н.д. № 87/ 2003г., І н.о., Решение № 208 от 7.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 863/2018 г. В производството по чл. 243 ал.4 и сл. от НПК съдът проверява правилността на постановлението на прокурора само ако бъде сезиран от лицата посочени в този текст, които както вече беше посочено са  изчерпателно изброени и кръгът им не може да се разширява. В този смисъл, прочитът в обратна насока, изложен във въззивната жалба не се споделя.

В настоящия случай с постановление от 08.11.2019 г.  на Районна прокуратура гр. Пловдив е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 115/2016 г. по описа на отдел „ИП“ ОДМВР – Пловдив, пр.пр. № 399/2016 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пловдив, водено срещу И.П.Н. за престъпления по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 от НК.

С постановление от 14.09.2018 г.  И.П.Н. е привлечен в качеството си на обвиняем затова, че в периода от *** в град П., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице „Хидроенерджи“ ООД , ЕИК ********* – управляващ и представляващ същото, е присвоил чужди пари  - сумата от 3980 лв., собственост на „Хидроенерджи“ ООД, както следва: - на *** сумата от 720,00 лева; - на ***, сумата от 800,00 лева; - на *** сумата от 1410,00 лева; - на *** сумата от 1050,00 лева, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и затова, че на *** в гр. П., в качеството му на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице „Хидроенерджи“ ООД, ЕИК ********* – управляващ и представляващ същото, е присвоил чужди пари  - сумата от 42 000 лева, собственост на „Хидроенерджи“  ООД, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал.2, т. 1 вр. чл. 201 НК.

При  анализа на гореизложените данни, районният съд е приел, че депозираната пред него жалба е недопустима, доколкото същата е подадена от И.В. Р., действащ в лично качество, като физическо лице, а не от ощетеното юридическо лице „Хидроенерджи“ ООД, което представлява самостоятелен правен субект.

Съгласно текста на чл. 141, ал. 2 ТЗ дружеството се представлява от управител, или иначе казано представителството на юридическото лице се осъществява от нарочно оторизирани за целта физически лица или органи. Именно те се приемат за изразители на волята на юридическото лице и в наказателноправен аспект.

Предвид изложеното, настоящият състав счита, че  приетото от районния съд в атакувания съдебен акт, а именно, че И.В. Р. не се явява процесуално легитимиран по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК, доколкото в случая е налице ощетено юридическо лице, а не пострадало лице, е правилно и законосъобразно. Възражението, че жалбата срещу постановлението на РП- Пловдив е съставена от недипломиран юрист, който не е в състояние да  съобрази изискванията на процесуалния закон не може да бъде споделено, доколкото същата е депозирана от адвокат З. К., което обстоятелство се потвърждава и от приложеното към въззивната жалба пълномощно от 18.11.2019 г. 

Връчването на препис от постановление за прекратяване на наказателното производство на И.В.Р. в качеството му на физическо лице, а не в качеството му на *** на „Хидроенерджи“ ООД не променя горните изводи, предвид изчерпателното изброяване на активно легимираните да обжалват прекратяването лица в ал. 4 на чл. 243 НП.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че атакуваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Обжалващият следва да се напъти към контрол за законосъобразност върху Постановлението на Районна прокуратура Пловдив по сигнал до по-висшестоящ прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив по реда на чл. 200 от НПК.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 2071/30.12.2019 г., постановено по ЧНД № 7585 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.,Vти наказателен състав

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: