РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Свиленград, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200177 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 4322 от 05.02.2025
година на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с
което на Н. М. Т. с ЕГН ********** от гр.***************************, за
нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за
контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1 от 30.01.2012
година) във вр. с чл.61 от Наредба №8/05.08.2011 за сечите в горите във вр с
чл.108,ал.3 от Закона за горите е наложено на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите (ЗГ) „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят Н. М. Т. чрез процесуалния си представител – адвокат
М. Р., моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен,
недоказан и необоснован. Твърди се в жалбата ,че липсвало описание на
твърдяното нарушение,което съществено ограничавало правата на наказаното
лице да разбере в какво точно е обвинен,като излага подробни съображения в
тази насока.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят, не се явява. За него
се явява адвокат М. Р., която пледира за отмяна на обжалвания акт на
основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото
производство, като допълнително сочи, че жалбоподателя не отговарял за
спазване на технологичния план за временно складиране на отсечената
дървесина. В дадения срок , процесуален представител на жалбоподателя
представя Писмени бележки, в които сочи доводите си за отмяна на
1
обжалваното НП, идентични с тези в Жалбата, както и навежда допълнителни
такива,а именно,че правната норма касаела ангажиране на отговорност при
нарушение на сеч и извозване на дървесина, като технологичния план
уреждал мястото на временния път по който да се движат МПС извозващи
отсечената дървесина, с цел запазване на растителността в обекта,като в тази
връзка намира,че липсва извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
Отделно от това намира,че било налице разминаване в показанията на
разпитаните свидетели от страна на АНО, що се отнася до обстоятелството
къде точно се е намирал жалбоподателя по време на проверката,а също така
намира,че не било установено по безспорен и категоричен начин,къде точно
била поставена отсечената дървесина в обекта,доколкото липсвали нанесени
джипи ес координати на същата,още повече,че от свидетелските показания на
св.Иванов се установявало,че в практиката дървосекачите можело да
пренесат дървесината на временния склад и на следващия ден,като условие да
спазва технологичния план,според защитникът било да е приключена сечта в
обекта.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован, изпраща представител –
Главен юрисконсулт Е.М., която в Писмено становище излага доводи за
неоснователност на жалбата и липсата на допуснати процесуални нарушения
при издаването на обжалванато НП, за което подробно се мотивира.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 19.09.2024 година около 10.00 часа свидетелите Л. Д. Д., Ч. Р. С. и З.
М. С. – служители на АНО, във връзка с изпълнение на служебните си
задължения посетили землището на село Михалич, община Свиленград,
област Хасково, където извършили проверка на отдел 414 подотдел Ж ,имот с
кад.№48533.10.60.
По време на проверката,свидетелите констатирали,че за горепосочения
имот има издадено позволително за сеч №0787731 от 11.09.2024 на
лицензиран лесовъд /жалбоподателя/, като в подотдел имало поставена
обозначителна табела, като имота бил ограничен на терен с две бели линии и
ъгловите му точки били номерирани. Сечта в имота била започнала,но при
проверката установили, че отсечената дървесина в подотдела била складирана
на места,които не били указани и отразени в одобрения технологичен план за
2
добив на дървесина. Констатирали,че жалбоподателя,като лице по чл.108,ал.2
от ЗГ в качеството си на лицензиран лесовъд,не е упражнил контролната си
дейност в периода 14.09.2024г.-19.09.2024г. в гореописания имот относно
спазването на одобрения технологичен план от лицата извършващи добив.
Служителите на АНО потърсили жалбоподателя,който в този момент се
намирал в непосредствена близост до проверявания обект и след откриването
му го запознали с констатираното от тях.
Резултатите от проверката в имота свидетелите Л. Д. Д., Ч. Р. С. и З. М.
С. оформили в Констативен протокол серия КОО № 131245 от 19.09.2021
година.
На същата дата -19.09.2024 година, предвид констатираното нарушение и
в кръга на службата си, свидетелят Л. Д. Д. – Главен специалист – Горски
инспектор при РДГ - Кърджали към Изпълнителна агенция по горите,
съставил в присъствието на свидетеля Ч. Р. С., против жалбоподателя и в
негово присъствие АУАН със серия КОО и с № 097853, който бил предявен и
връчен на нарушителя срещу подпис.
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с това, че жалбоподателят в качеството си
на лицензиран лесовъд по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на който е издадено
Позволително за сеч с № 0787731 от 11.09.2024 година, не е спазил
задълженията си да следи за спазване на ободрения Технологичен план
,доколкото отсечената дървесина била складирана на места,които не са били
указани в одобрения технологичен план за добив на дървесина.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за
контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1 от 30.01.2012
година) във вр. с чл.61 от Наредба №8/05.08.2011 за сечите в горите във вр с
чл.108,ал.3 от Закона за горите, които вписва за нарушени.
Жалбоподателят е вписал ,че няма възражения по Акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок е постъпило писмено
възражение от нарушителя,в което оспорва изложеното в АУАН и твърди,че не
бил извършил твърдяното нарушение,тъй като спазвал стриктно одобрения
технологичен план и дървесината се съхранявала на обозначените в него
места.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната преписка, Директорът на РДГ - Кърджали, издал процесното
НП.
НП е редовно връчено на 18.02.2025 година, видно от Разписката,
приложена по АНПр, надлежно оформена – подписана и датирана, с
отбелязване и имената на получателя му, а именно: лично от жалбоподателя.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
3
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на РДГ -
Кърджали да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗГ, се доказва от
приетите по делото Заповед № РД49-171 от 23.05.2024 година на Министъра
на земеделието и храните и вземайки предвид факта, че Л. Д. Д. заема
длъжността „Главен специалист – Горски инспектор при РДГ – Кърджали към
Изпълнителна агенция по горите”, притежава висше образование: Горско
стопанство, т.е. Л. Д. Д. се явява оправомощено лице, съгласно разпоредбата
на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
По АНПр са приложени технологичен план от 11.09.2024г., видно от
който е одобрен за добив на дървесина от отдел 414 подотдел Ж,находящ се в
землището на село Михалич,общ.Свиленград,като от легендата се установява
местоположението на което следва да се временно складира отсечената
дървесина-обозначена с черни триъгълници,а констатираната дървесина,която
е била временно складирана е обозначена от проверяващите с червени
тригълници; позволително за сеч №0787731, съгласно който очаквания добив
е 115пълтни куб.метра черен бор Протокол за освидетелстване на сечище
№0797723 от 27.01.2025г. за действително добитата дървесина, и
Удостоверение№14745/19.01.2022г. издадено на името на жалбоподателя.
От страна на жалбоподателя бяха представени и приети като
доказателства по делото 3бр.билети издадени онлайн на 19.09.2024г. първия в
10:40:07часа, втория в 10:55:01часа,а третия в 10:57:50часа и позволително за
сеч №0787156 за извършване на добив на дървесина в землището на село
Щит,без обаче да е посочено кой е наетия регистриран лесовъд за това.
По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на
свидетел лицето И.Й.И., което пред настоящия Съдебен състав установи, че
именно той е одобрил технологичния план ,за който е отговарял
жалбоподателя,като разяснява принципните положения ,които следва да се
спазват по закон и изискванията при одобряването му и спазването му.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща на констатациите,
обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Л. Д. Д., Ч. Р. С. и З. М. С..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха
от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Л. Д. Д., Ч. Р. С.
и З. М. С., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява първите трима от посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Съдът кредитира показанията на всички посочени свидетели предвид липсата
на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
4
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя, които
Съдът кредитира. Точно обратното, свидетелските показания на тримата
свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт, че в качеството си на лицензиран лесовъд по смисъла на чл.
108, ал. 2 от ЗГ, на който е издадено Позволителни за сеч с № 0787731 от
11.09.2024 година, не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на
ободрения Технологичен план при извършване на дейност временно
складиране на отсечената дървесина. Поради това Съдът ги кредитира изцяло
за достоверни.
Тук е мястото да се отбележи,че направените възражения от страна на
процесуалният представител на жалбоподателя ,за съществени разминавания в
показанията на разпитаните служители на АНО,а от там за недостеверност на
показанията им,не се възприема от настоящият съдебен състав,тъй като такива
не се констатираха,не се констатира и твърдението,че св.Ч. С. в своите
покозания пред съда е посочил,че в проверявания обект се е извършвало сеч,
точно обратното , същият отрича да се е извършвал сеч в проверявания
обект,поради което възражението се възприема от съда като неоснователно.
Следва да се посочи ,че показанията на разпитания от страна на
жалбоподателя св.Иванов по никакъв начин не оборват доказателствената
стойност на останалите свидетелски показания,доколкото същият не е
свидетел очевидец и единствено свидетелства за принципните положения при
одобряване на технологичния план от негова страна ,поради което
показанията му се кредитират от съда,но не водят до никакви съотносими по
делото правни изводи.
Що се отнася до ангажираните от страна на процесуалният представител
на жалбоподателя писмени доказателства,а именно: 3бр.билети издадени
онлайн на 19.09.2024г. първия в 10:40:07часа, втория в 10:55:01часа,а третия в
10:57:50часа и позволително за сеч №0787156 за извършване на добив на
дървесина в землището на село Щит,без обаче да е посочено кой е наетия
регистриран лесовъд за това, следва да се посочи,че процесните 3бр.
билети,представляват позволително за транспортиране на дървесината от
временния склад до място извън горската територия ,като видно от
приобщените по делото билети същите са издадени онлайн и по никакъв
начин не удостоверяват точното място ,къде към момента на издаването им се
е намирал жалбоподателя,а както се посочи по горе видно от позволителното
5
за сеч № 0787156 за извършване на добив на дървесина в землището на село
Щит,не е посочено кой е наетия регистриран лесовъд за това,но дори
жалбоподателя да е отговорен по издаденото позволително за сеч,не може да
се пренебрегне обстоятелството,че на един лицензиран лесовод, могат да
бъдат издадени няколко позволителни за сеч,поради което представените от
страна на процесуалният представител писмени документи,като
несъотносими по делото,съдът не ги кредитира и не изгражда правни изводи
въз основа на тях.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. Кредитираха се и всички
други писмени доказателства, налични по делото.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е
редовно връчено на жалбоподателя на 18.02.2025г видно от известие за
доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е входирана в
регистратурата на АНО на 27.02.2025г. /, от легитимирано лице и е
процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на
жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от
АНО/.
Преценена по същество,съдът намира жалбата за неоснователна.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган,в
рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването им.
Спазени са визираните срокове в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП, и при връчването им,
не са допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното
НП.
Последното се явява законосъобразно от процесуалноправна страна.
Същото съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от
ЗАНН реквизити.
Не са допуснати нарушения в административно наказателната процедура,
отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила
съответното изражение и в издаденото постановление, което като цяло
определя неговата законосъобразност от формална страна.
При така установената фактическа обстановка,възприета от съда като
доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно
органът, издал НП, е реализирал административно наказателната отговорност
на жалбоподателя по отношение на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във
6
вр. с чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от Закона за
горите позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър
за упражняване на лесовъдска практика.
Цитираното в НП позволително за сеч № 0787731/11.09. 2024 г. е
издадено на жалбоподателя именно във връзка с притежаваното от него
удостоверение за упражняване на лесовъдска практика.
Съгласно чл. 108, ал. 3 от Закона за горите лицето по ал. 2, на което е
издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива
на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, до
освидетелстване на сечището.
Следователно, от момента на издаване на позволително за сеч на негово
име, това лице поема отговорността да осъществява контрол за спазване на
законовите изисквания при осъществяване на тази сеч.
Нормата на чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите също
регламентира, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено
позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване
изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за
добив на дървесина, като разпоредбата на цитирания чл. 47 изисква при добив
на дървесина лицата, извършващи сечта да спазват одобрения технологичен
план за добив на дървесина.
Съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии лицата по чл. 108, ал. 2 от
Закона за горите след получаването на позволителното за сеч са длъжни да
следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. следят за
спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и
мерки при добива на дървесина.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за
сечите в горите в технологичния план се определя местоположението на
временните горски складове, за които съответно лице,следва да следи
спазването им .
В конкретния случай, от данните по делото се установява по един
безспорен начин, че жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска
практика, което е вписано в регистъра по чл. 235 от Закона за горите, т. е.
същият може да бъде субект на нарушението.
На следващо място, по делото се установи, че в периода от 14.09.2024 г.
до 19.09.2024 г. в сечище – обект за добив на дървесина, находящо се в отдел
414 подотдел Ж ,имот с кад.№48533.10.60 в землището на село Михалич,
община Свиленград, област Хасково, за който имало издадено позволително
за сеч №0787731 от 11.09.2024 на лицензиран лесовъд /жалбоподателя/, при
извършване на добива на дървесина, добитата дървесина била складирана на
7
място, различно от посочените в технологичния план временни складове.
Видно от приложеното позволително за сеч, жалбоподателят е получил
същото, а и не се спори между страните.
От изложеното съдържание на цитираните като нарушени в НП законови
разпоредби и предвид установената по делото фактическа констатация за
складирана дървесина на място, различно от посочените в технологичния
план временни складове, следва извода за допуснато от жалбоподателя
административно нарушение именно на посочените от наказващия орган
правни норми.
Нарушението е описано със съставомерните му елементи - форма на
изпълнително деяние, време и място на извършването му.
При това положение следва да се приеме за безспорно, че след като не е
упражнил нужния ефективен контрол при добива на дървесината,
жалбоподателят, като лице, упражняващо лесовъдска дейност, с издадено
позволително за сеч, е извършил посоченото в НП нарушение.
Безспорни по делото са качеството на субекта на деянието, т. е. лице,
упражняващо лесовъдска практика, и извършеното нарушение.
Несъмнено представените по делото писмени доказателства, както и
показанията на разпитаните свидетели Л. Д. Д., Ч. Р. С. и З. М. С.,
установяват категорично нарушението и неговия извършител. Същите пряко и
непосредствено са възприели правно релевантните факти, констатиращи
инкриминираното деяние. Освен това, липсват данни последните да са пряко
или косвено заинтересовани от изхода на делото или да се намират в някакви
отношения със страните.
Във връзка с гореизложеното,Съдът намира за неоснователни
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че правната
норма касае ангажиране на отговорност при нарушение на сеч и извозване на
дървесина, като технологичния план уреждал мястото на временния път по
който да се движат МПС извозващи отсечената дървесина, с цел запазване на
растителността в обекта,
На следващо място, що се отнася възражението ,че не било установено по
безспорен и категоричен начин,къде точно била поставена отсечената
дървесина в обекта,доколкото липсвали нанесени джипи ес координати на
същата,още повече,че от свидетелските показания на св.Иванов се
установявало,че в практиката дървосекачите можело да пренесат дървесината
на временния склад и на следващия ден,като условие да спазва технологичния
план,според защитникът било да е приключена сечта в обекта,съдът намира,че
свидетелите установиха в съдебно заседание,че отсечената и временно
складирана в обекта дървесина ,безспорно не е била на мястото отбелязано в
технологичния план,съвпадащ с път в обекта,а е била поставена на местата от
която е била добита и неотразяването на точните джи пи ес координати по
никакъв начин не променя този извод, тъй като от отразеното в скицата се
установява,че същата е била складирана хаотично на разрични места,а не
8
поне в редица ,така както е отразено в технологичния план,още повече,че
самите свидетели установяват,че на весто са сравнили точните координати на
които е следвало да се складира дървесината и са установили,че откритата
отсечена дървесина не съвпада с временния склад посочен в технологичния
план одобрен от св.Иванов.
Като неоснователно се възприема от съда и възражението на
процесуалният представител на жалбоподателя,че условие да спазва
технологичния план от негова страна , да е приключена сечта в обекта,тъй
като липсва в закона такова изискване,а напротив до освидетелстване на
сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи
отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48,
както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина, съгласно
чл.61 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите и съгласно чл. 12б, ал. 1,
т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии лицата по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите след получаването на
позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и
правилата за сеч, в т. ч. следят за спазването на одобрения технологичен план
и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.
Съдът счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. Извършеното нарушение не е с
незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка
следва да се подчертае, че нормите в Закона за горите и следващите го
подзаконови нормативни актове са създадени, за да гарантират обществения
интерес. Всяко едно нарушение на посочения нормативен акт засяга
обществения интерес, поради което осъщественото нарушение в никакъв
случай не би могло да бъде разглеждано като маловажен случай. В този
смисъл, съдът отчита, че процесното нарушение е предпоставка за
нарушаване на екологичното равновесие - проблем от изключително значение
в последните години, за преодоляването на който съществен дял от
отговорността носят именно лесовъдите, имащи задължение да контролират
сечите в горите.
Настоящата инстанция намира, че наказанието,наложено на
жалбоподателя, е правилно и законосъобразно определено по вид и по размер.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите наказва се с глоба от
300лв. до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице
или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му
по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях.
Съдът намира, че при определяне размера на наказанието наказващият
орган се е съобразил с правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Наложеното
наказание е определено в минималния размер, посочен в закона, и отговаря на
9
тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени
отношения. Освен това, настоящата инстанция намира, че наложената санкция
с така определения размер на наказанието би респектирала нарушителя за
спазване на законодателството за в бъдеще и ще въздейства възпитателно,
както на самия него, така и на останалите членове на обществото.
С оглед на изложените съображения съдът счита,че жалбата следва да се
остави без уважение, тъй като не са налице основания за отмяна на НП,поради
което същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този
вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице
правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това
дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на
писмени доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв. е справедливо и съответно в този размер следва да бъде
уважено.
Сумата следва да се присъди в полза на РДГ - Кърджали в качеството й на
юридическо лице съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗГ.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
негова страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5,
вр.ал. 9 и чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 4322 от 05.02.2025 година на Директора на
Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с което на Н. М. Т. с ЕГН
********** от гр.*****************, за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските
10
територии (Наредба № 1 от 30.01.2012 година) във вр. с чл.61 от Наредба
№8/05.08.2011 за сечите в горите във вр с чл.108,ал.3 от Закона за горите е
наложено на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ) „ГЛОБА” в
размер на 300 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя Н. М. Т. с ЕГН ********** от
гр.***********************, ДА ЗАПЛАТИ на РДГ - Кърджали с адрес:
град Кърджали, ул.„Васил Левски” № 2, сумата от 80 лв., представляваща
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 177/2025
година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11