№ 92
гр. Пловдив, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора А. Янков
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600177 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор срещу влязло в сила
Определение № 23/02.02.2023г. по чнд № 22/23г. на Районен съд
Димитровград.
В искането се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК.
Неправилното приложение на материалния закон е свързано с неправилно
определяне на общото най – тежко наказание по сложилата се съвкупност от
престъпления. Петитумът е насочен към възобновяване на наказателното
дело, отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново
разглеждане от първата инстанция.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура се
солидаризира с изложените в искането съображения за неправилно
приложение на материалния закон и предлага уважаването му.
1
Същото е и становището на защитата на осъдения.
Осъденият иска да се приложи най – благоприятната комбинация
измежду осъжданията, подлежащи на групиране.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването за съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е
основателно, тъй като води до извод, че законът е приложен неправилно.
Първоинстанционният съд е групирал на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 НК наказанията, наложени на осъдения по нохд № 258/16г., нохд
№ 415/22г. и двете на РС – Димитровград и по нохд 1872/17г. на РС – София
и определил едно общо най – тежко наказание от две години и осем месеца
лишаване от свобода.
Съдът не е съобразил обаче, че престъплението по нохд № 258/16г. на
РС – Димитровград е в условията на рецидив с това по нохд № 415/22г. на РС
– Димитровград и като е определил общо наказание по правилата на
съвкупноста и по трите присъди е нарушил материалния закон.
Това е така, защото чл.23 и чл.27 НК съдържат изрична забрана да се
определя общо наказание, когато деянието по една от последващите присъди
е извършено след влизане в сила на предхождащата присъда.
Обстоятелството,че наказанието по някоя от присъдите поотделно може да се
вземе за налагане на общо наказание с друга от присъдите, не дава
основание за определяне на общо наказание по всички присъди, защото за да
се наложи общо наказание по всички присъди е необходимо всички
деяния да са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е
от тях.
Настоящият случай не е такъв. При него законът е поставил условие да
се избере тази съвкупност, която е най-благоприятна за осъдения.
Следователно, когато деецът е осъден с три присъди, при което за
наказанията по някой от тях / но не по всички/ може да се определи общо
наказание по чл.25 НК, а престъпленията по останалите са извършени при
2
условията на рецидив по смисъла на чл.27 от НК, съдът следва да определи
общо наказание по тези присъди, по които сборът на общото определено
наказание и наказанието по присъдата, по която следва да се изтърпи отделно,
е най-кратко, т. е най - благоприятно за изтърпяване от осъдения, което обаче
не е сторил.
При това положение е налице касационното основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 НПК, тъй като в тази част на определението материалния закон не е
приложен правилно и нарушението не може да бъде отстранено от
касационната инстанция.
Обобщено, налице са предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, които
водят до отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Поради това искането на Главния прокурор за възобновяване на
производството по делото и отмяна на определението се явява основателно и
законосъобразно и следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по чнд № 22/23г. на
Районен съд Димитровград.
ОТМЕНЯ Определение № 23/02.02.2023г. по чнд № 22/23г. на Районен
съд Димитровград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3