О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1661
гр.Пловдив,19.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито
заседание на деветнадесети август,през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 1840/19г.по
описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение № 6200/04.06.19г.,постановено по гр.д.№ 3110/18г.на
ПдРС,3-ти гр.с.е върната исковата молба вх.№ 12019/26.02.18г.,подадена от Н.Н.П.,ЕГН-**********,с
която е предявен иск с правно основание чл.58 от ЗК,за отмяна на решенията на
общото събрание на Кооперация „Земеделска кооперация Прогрес“-с.Старо
Железаре,проведено на 17.02.18г. и е
прекратено производството по делото на
осн.чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявеният иск.
Подадена е частна жалба от Н.Н.П. чрез
пълномощника му адв.И.В.,с която се навеждат подробни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение и се иска същото
да се отмени,като се върне делото на първостепенния съд за постановяване на
решение по съществото на спора.
Ответникът по
частната жалба- Кооперация „Земеделска кооперация Прогрес“-с.Старо
Железаре,ЕИК-********* чрез особения си представител адв.Р.П. изразява
становище за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен
отговор.Прави се искане за произнасяне от съда досежно дължимостта на
възнаграждението за особен представител по делото.
ПдОС, след като обсъди
доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в срок от легитимирана страна против обжалваемо
определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по
същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е подадена
искова молба от Н.Н.П. с правно основание чл.58 от ЗК против Кооперация „Земеделска кооперация
Прогрес“-с.Старо Железаре за отмяна на решенията на Общото събрание на кооперацията,проведено на
17.02.18г.
В последното
проведено по делото съдебно заседание от 08.05.19г.ищецът е представил препис
от решение № 2755/11.07.18г.,постановено по гр.д.№ 3693/18г.на ПдРС,17-ти
гр.с.От решението е видно,че по предявен иск на осн.чл.58 от ЗК от друг
член-кооператор на ответната кооперация е отменено оспореното по гр.д.№ 3110/18г.решение на ОС на
отв.кооперация.Решението е постановено по реда на чл.238 и сл.от ГПК и като
такова е окончателно,като е влязло в сила на 11.07.18г.
Районният съд е
приел в мотивите на атакуваното определение,че това решение № 2755/11.07.18г.е
проявило правното си действие по отношение на всички член-кооператори,доколкото
те са задължителни необходими другари в производството по отмяна на взето
решение на ОС на кооперацията,т.е.обхванати са от субективните предели на задължителната сила както
на решението на ОС,така и на съдебното решение за неговата отмяна.С оглед на
това е намерил предявеният от П. иск за недопустим поради липса на правен
интерес,тъй като оспореното от него решение е отменено.
Настоящата
инстанция напълно споделя тези изводи на първостепенния съд.След като оспорените от ищеца решения,взети от ОС на
кооперацията,са отменени по иск на друг член-кооператор с влязло в сила
решение,то действително за ищеца липсва
интерес от предявяване на иск на същото основание предвид и факта,че всички
член-кооператори са задължителни необходими другари в производството по чл.58
от ЗК и спрямо всички тях се простират субективните предели на СПН на постановеното решение.
Възраженията в
частната жалба са насочени към това,че производството по настоящото дело било образувано по-рано от
производството по гр.д.№ 3693/18г.,по което е постановено неприсъственото
решение и П. нямал възможност да узнае за наличието на това дело.Така нямал
възможност да встъпи в производството по другото дело,нито да участва в случай
на оспорване на постановеното неприсъствено решение от страна на
кооперацията.Следва да се отбележи по повод тези възражения,че е без значение
кое от двете дела е образувано по-рано,тъй като съдът е длъжен да следи за
наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на производството във
всеки един момент от развитието му,както е направил и районният съд.След като е
констатирал наличието на такава процесуална пречка,правилно е върнал исковата молба
и прекратил производството по делото.
За П. не е налице
необходимост да встъпва като страна по другото дело и да участва в него,тъй
като с решението по него са отменени
решенията на ОС на кооперацията,които и
той е атакувал.
Неоснователни са доводите
в частната жалба,че ПдРС не бил посочил в определението си законовата
разпоредба,на основание на която е върнал исковата молба и прекратил
производството.В мотивната част на обжалвания съдебен акт изрично е записано,че
исковата молба е върната и производството по делото е прекратено на осн.чл.130
от ГПК.
Доколкото изводите
на първоинстанционният съд се споделят напълно и от настоящата инстанция като
правилни,подробни и мотивирани,то и на осн.чл.272 от ГПК ПдОС препраща към
мотивите на ПдРС в атакуваното
определение.
Ето защо предвид горното
настоящата инстанция намира,че частната
жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди.
На особения
представител на ответника по частната жалба-адв.Р.П. следва да се определи адв.възнаграждение съобразно чл.11 от НМРАВ №
1/04г.в размер на 200лв.,платими от жалбоподателя.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №
6200/04.06.19г.,постановено по гр.д.№ 3110/18г.на ПдРС,3-ти гр.с.,с което е
върната искова молба вх.№ 12019/26.02.18г.,подадена от Н.Н.П.,ЕГН-**********,с
която е предявен иск с правно основание чл.58 от ЗК,за отмяна на решенията на
общото събрание на Кооперация „Земеделска кооперация Прогрес“-с.Старо
Железаре,проведено на 17.02.18г. и е
прекратено производството по делото на
осн.чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявеният иск.
ОПРЕДЕЛЯ
адв.възнаграждение на назначения особен представител на Кооперация
„Земеделска кооперация Прогрес“-с.Старо Железаре-адв. Р.П. *** в размер на
200лв.
ОСЪЖДА Н.Н.П.,ЕГН-********** да заплати
по сметка на ПдОС сумата от 200
(двеста)лв.адв.възнаграждение за особения представител на ответника по частната жалба.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: