Определение по дело №185/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба от Д. В. Т., чрез адв. В. А. от АК - Хасково, против мълчалив отказ на Община Харманли по негово заявление с вх. № ОХ-05-221/26.01.2024 г. за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица.

Твърди се, че на 26.01.2024 г. жалбоподателят подал заявление за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица съгласно чл. 92 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Вместо извършване на исканата дерегистрация било получено писмо от 09.02.2024 г., съгласно което била назначена комисия по чл. 99б ЗГР, която не установила адресни регистрации, извършени в нарушение на чл. 92 и чл. 99а ЗГР. Счита се, че в случая бил налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на Община Харманли да издаде поискания от жалбоподателя административен акт.

След като взе предвид изложеното от жалбоподателя, данните по делото и приложимия закон, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:

Предметът на оспорване се определя от жалбоподателя, като дължимата от съда служебна проверка за допустимост на подадената жалба се осъществява именно на база изложеното в нея и той няма право да допълва или коригира волята на търсещото защита лице.

В конкретния случай от съдържанието на жалбата (заглавната част, обстоятелствената част и формулирания петитум) безспорно се установява, че предмет на оспорване е именно мълчалив отказ на Община Харманли по заявление с вх. № ОХ-05-221/26.01.2024 г. от Д. В. Т. за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица.

Безпротиворечиво се приема в съдебната практика и в правната теория, че мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК е налице, когато административният орган е бил длъжен по силата на изрична законова разпоредба да се произнесе по искане, с което е бил сезиран, като издаде изричен административен акт и той не е изпълнил това си задължение в определения от съответната норма срок. Следователно, за наличието на мълчалив отказ е необходимо искането да е било адресирано до компетентния орган, т.е. до орган, който има задължение да се произнесе по направеното искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие (компетентност).

В настоящия случай не се спори, а и от изисканата административна преписка се установява, че жалбоподателят е сезирал не сочения като ответник – Община Харманли, а Кмета на Община Харманли. В тази връзка следва да се има предвид, че общината няма правомощие да извършва исканата дерегистрация на регистрираните на адреса на жалбоподателя лица, доколкото такова не е изрично предвидено в закона, а и тя е юридическо лице и не притежава качеството административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, за разлика от кмета, който всъщност се явява орган на изпълнителната власт. Освен това, от разпоредбите на чл. 99б ЗГР следва, че именно Кметът на Община Харманли е компетентният орган да издаде заповед за заличаване на адресни регистрации при наличието на предпоставките за това. След като за ответника не съществува задължение за произнасяне по направеното искане, то липсата му изключва формирането на мълчалив отказ. При това положение следва да се приеме, че в случая не е налице годен предмет на оспорване.

На следващо място, както се посочи по-горе, мълчалив отказ е налице, когато компетентният орган не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане в определения срок. По аргумент от чл. 58, ал. 3 АПК, е допустимо съдебно оспорване на мълчалив отказ при издаден изричен акт, но само в хипотезата, когато изричният акт е издаден след оспорването на мълчаливия отказ.

В настоящия случай не е налице и тази хипотеза, тъй като към датата на подаване на жалбата, т.е. преди образуване на съдебното производство, компетентният орган се е произнесъл с изричен акт, доколкото в жалбата изрично се признава, а и от изисканата административна преписка се установява, че с писмо изх. № ОХ-05-221-1/26.01.2024 г. Кметът на община Харманли е уведомил жалбоподателя, че на основание чл. 92, ал. 1 ЗГР е назначена комисия, която да извърши проверка по реда на чл. 99б ЗГР, а именно – за спазване изискванията на чл. 92 и чл. 99а ЗГР при извършване на адресни регистрации на адрес – [населено място], [улица]. Посочено е още, че в резултат на извършената проверка, при спазване на изискванията на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, комисията не е установила адресни регистрации на посочения адрес, извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а от ЗГР. Вярно е, че в това писмо не е обективиран изричен отказ да бъдат заличени адресните регистрации на посочените в заявлението лица, но то препраща към становището на комисията, като по този начин са изложени конкретни причини, поради които не може да бъде издаден искания акт, т.е. съдържа произнасяне по съществото на искането, и същевременно се явява крайният акт, с който е приключило производството по подаденото искане от жалбоподателя, което е по реда на чл. 99б ЗГР. Следователно, то засяга непосредствено и неблагоприятно правната сфера на заявителя, като собственик на имота, на който са записани адресите на третите лица, чиято дерегистрация се иска, което придава на писмото характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, годен за съдебно оспорване. Ето защо по правната си същност то представлява отказ да се издаде заповед за заличаване на адресни регистрации по смисъла на чл. 99б, ал. 3 ЗГР, като в настоящото производство и предвид изричната воля на жалбоподателя не следва да се преценява издаден ли е законосъобразно.

След като има издаден изричен отказ, то е налице още един аргумент в подкрепа на извода, че в случая липсва формиран мълчалив отказ, респ. липсва годен предмет на оспорване. Касае се за абсолютна процесуална пречка за съществуването на субективното право на обжалване, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно и която обуславя процесуална недопустимост на жалбата по силата на чл. 159, т. 1 АПК.

За пълнота на изложението е уместно да се посочи, че при формирането на изводите си съдът съобрази както практика на касационната инстанция, а именно Определение № 11879/04.12.2013 г. по адм. д. № 10994/2023 г. на ВАС, III о., Определение № 7267/03.07.2013 г. по адм. д. № 6158/2023 г. на ВАС, IV о., както и практиката на Административен съд – Хасково по идентични случаи – Определение № 1122/14.3.2024 г. по адм. д. № 151/2024 г., Определение № 1105/14.03.3024 г. по адм. д. № 152/2024 г., Определение № 1126/14.3.2024г. по адм. д. № 163/2024 г., Определение № 1136/15.3.2024г. по адм. д. № 154/2024 г.

Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 1 АПК процесната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство – да се прекрати.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О. Б. Р. жалбата на Д. В. Т., чрез адв. В. А. от АК - Хасково, адрес: [населено място], [улица], срещу мълчалив отказ на Община Харманли по негово заявление с вх. № ОХ-05-221/26.01.2024 г. за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 185/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.