№ 95
гр. Силистра, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Красимира П. Христова
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20213420200818 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят – „С.А.“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление-
гр. Силистра, ., представлявано от В.Г.Г. обжалва Наказателно постановление № СС-20-
ДНСК-100/ 22.11.2021г. на началника на ДНСК– София, с което на дружеството на
основание чл.237, ал.1, т.6 от Закона за устройство на територията е било наложено
административно наказание- имуществена санкция в размер на 20000,00 / двадесет хиляди /
лева за извършено нарушение по чл.142, ал.5, т.4 от Закона за устройство на територията,
във вр.с чл.139, ал.3, и чл.142, ал.6, т.2 и чл.166, ал.1, т.1, предл.1 от ЗУТ. Жалбоподателят
твърди, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на
процесуалните и материални изисквания на закона. Оспорва изцяло констатациите по
АУАН и НП. Жалбоподателят, надлежно уведомен, не се явява представляващият
дружеството, вместо него- проц.представител адв.Т.С.. от АК-Силистра.
Ответникът – ДНСК– София, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо
тях юрисконсулт Детелина Кръстева, надлежно упълномощена и приета от съда.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира становище по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
Фирмата на жалбоподателя „С.А.“ ООД, в качеството си на лице- консултант по
смисъла на чл.166, ал.1, т.1, предл.1 от ЗУТ, упражняващо дейност съгласно Удостоверение
№ РК-0069/ 26.11.2018г., издадено от началника на ДНСК.
Въз основа на договор от 12.04.2021г. сключен между „С.А.“ ООД, като изпълнител и
1
възложителя Н.А.Ш., фирмата консултант е извършила оценка за съответствие на
инвестиционен проект с основните изисквания към строежите по реда на чл.142, ал.6, т.2 от
ЗУТ за строеж „Едноетажна жилищна сграда с използваем таван“- строеж пета категория,
находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ VIII-1560, кв.77 по плана на гр.Дулово,
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 24030.501.1560 по кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/ на гр.Дулово, с административен адрес: гр.Дулово,
ул.“Искър“ № 68, община Дулово, област Силистра.
Главния архитект на община Дулово издал Разрешение за строеж № 26/ 20.04.2021г.
за гореописания строеж.
С уведомление вх.№ РС-Д-130-00-325/23.04.2021г. на РДНСК-Силистра, Главния
архитект на община Дулово изпълнил задължението си по чл.149, ал.5 ЗУТ, като съобщил на
компетентните органи за издаденото от него разрешение за строеж.
Служители на РДНСК- Силистра при извършване на служебна проверка по реда на
чл.156, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ относно законосъобразността на издадено от главния
архитект на община Дулово разрешение за строеж № 26/ 20.04.2021г. и съгласуван и
одобрен на същата дата инвестиционен проект за горе цитирания строеж, установили
нарушение. Проверката била отразена в констативен протокол № РС-90/ 26.04.2021г., като
при същата е било констатирано, че оценката за съответствие на инвестиционния проект с
основните изисквания за строежите по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, е изготвена
неправилно от консултанта, като е дадена положителна оценка в т.В-4 от съставения
комплексния доклад до гл.архитект на Община Дулово, заведен в община Дулово с вх.№ П-
3427/13.04.2021г..
При така установените факти на 19.07.2021г. инж.М.М.- гл. инспектор в РДНСК-
Силистра съставила АУАН № СС-20.Отговорността на дружеството била ангажирана за
това, че като фирма консултант е изготвила оценката за съответствие на инвестиционния
проект неправилно, без наличието на взаимна съгласуваност между всичките части на
инвестиционния проект от проектантите по всички части, в нарушение на чл.142, ал.5, т.4 от
Закона за устройство на територията, във вр.с чл.139, ал.3, и чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ.
Преценката била, че нарушението е извършено в периода от 12.04.2021г. (когато е сключен
договора за изготвяне на оценка за съответствие на идейния проект) до 13.04.2021г. (денят в
който с вх.№ П-3427/13.04.2021г. в Община Дулово е заведен Комплексния доклад за оценка
за съответния инвестиционен проект с основните изисквания към строежите по реда на
чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, изготвен от „С.А.“ООД гр.Силистра, във функциите си на
консултант). Контролните органи констатирали липата на съгласуваност на всички части по
проекта от лицата по чл.139, ал.3 ЗУТ, като липсват конкретно подписи върху графичните и
текстовата част от проектите както следва:съгласуваност с подпис на проектанта по част
„Геодезия“ върху инвестиционния проект по частите „Алхитектурна“, „Конструктивна“ и
„Енергийна ефективност“; съгласуване с подписите на проектанта по част „Енергийна
ефективност“, върху проека по части „Архитектурна“, „Конструктивна“, „ВиК“, „Електро“
и „Геодезия“; съгласуване с подписите от проектантите по всички части върху някои
2
чертежи от графичните части на проекта „Вик“.
Въз основа на акта на 22.11.2021г. началник на Дирекция за национален строителен
контрол издал обжалваното НП. Административнонаказващият орган възприел всички
фактически и правни изводи направени от актосъставителя и за извършеното нарушение
наложил на основание чл.237, ал.1, т.6 предл. „първо“ от ЗУТ административно наказание-
имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания на инж.М.М.- актосъставител и инж.И.К., както и приобщените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи
следното: Въз основа на установената фактическа обстановка и след като се запозна с
всички доказателства по административно-наказателното дело, настоящия съдебен състав
счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от
процесуално легитимна страна. Разгледана по същество жалбата е и частично основателна.
Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и
предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно
производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и
съдържанието, които да налагат неговата отмяна.
Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на
ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред,
както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 57 ЗАНН.
При съставяне на Акта са спазени предвидените от разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
срокове. Началото на тримесечния срок по посочения текст предполага откриването на
нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от ЗАНН но доктрината и съдебната
практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или
информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и
юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци по
определен състав. Видно от доказателствата, че РДНСК-Силистра са уведомени за
издаденото от Гл. архитект на Община Дулово Разрешение за строеж № 26/ 20.04.2021г. и с
копия на изискуемите по закон документи на 23.04.2021г., тоест към момента на съставяне
на АУАН- 19.07.2021г. не е изтекъл по- краткия от сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява
процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие с
императивното предписание на чл. 42 ЗАНН. Пълно, ясно и точно е описано фактическото
3
нарушение, предмет на повдигнатото административно обвинение, против жалбоподателя.
Съгласно нормата на чл.166, ал.1, т.1, предл.1 от ЗУТ консултантът въз основа на
писмен договор с възложителя извършва оценяване на съответствието на инвестиционните
проекти.
Всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на
разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към
строежите- чл.142, ал.4 ЗУТ.
В чл.142, ал.5, т.4 от ЗУТ е посочено, че оценката обхваща проверка за съответствие с
взаимната съгласуваност между частите на проекта.
Съгласно чл.139, ал.3, изречение първо всички документи – графични и текстови, по
всички части на инвестиционния проект се подписват и подпечатват от проектанта на
съответната част и се съгласуват с подпис от проектантите на останалите части и от
възложителя.
В наказателното постановление е прието, че нарушението е осъществено на
13.04.2021г., на която дата е било входирано в деловодството на общинска администрация
Дулово, заявление с вх.№ П-3427/13.04.2021г. за одобряване на комплексния доклад, в едно
със съпътстващата го документация, част от която е и оценката за съответствие. Неясно
защо АНО не е възприел установеното от актосъставителя, че нарушението е извършено в
периода от 12.04.2021г. (когато е сключен договора за изготвяне на оценка за съответствие
на идейния проект) до 13.04.2021г. (денят в който с вх.№ П-3427/13.04.2021г. в Община
Дулово е заведен Комплексния доклад за оценка за съответния инвестиционен проект с
основните изисквания към строежите по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, изготвен от
„С.А.“ООД гр.Силистра, във функциите си на консултант). Логично е нарушението да е
извършено при оценката в доклада на консултанта. Така или иначе е посочена датата
13.04.2021г. до която е извършвана тази предварителна оценка за съответствие по чл. 142,
ал. 2. ЗУТ, тоест до когато е било извършено продълженото нарушение. Каса е се за
разминаване което не е съществено, което не е рефлектирало върху правото на защита на
санкционираното дружество, тъй като няма как представляващият го да не е разбрал в какво
се състои административното обвинение.
Видно от доклада за комплексна оценка за съответствие от „С.А.“ООД гр.Силистра,
тази дейсност е извършена от специалисти на консултантската фирма, което налага извода,
че правилно е определено местото където е извършено нарушението- в гр.Силистра.
Местото където се представя предварителна оценка за съответствие по чл. 142, ал. 2 ЗУТ
(комплексния доклад) е без значение за осъществяване на нарушението.
Санкционната разпоредба на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, която предвижда наказание за
лице, което е извършило оценка за съответствие на инвестиционния проект в нарушение на
изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ. Т. е. изпълнителното деяние се състои в извършване на
оценката и за неговата съставомерност не се изисква представянето й пред съответните
органи.
4
За главния архитект на общината също е предвидено задължение за съгласуване на
инвестиционния проект. Дейността обаче на органа по чл.145 ЗУТ по одобряването или
отказа да бъде одобрен идейния проект не изключва отговорността на фирмата консултант.
Предвид гореизложените обстоятелства съда намери възраженията на защитата за
неоснователни.
Правилно от АНО е приложена и санкционната норма, тъй като именно в чл. 237, ал.
1, т. 6 от ЗУТ е предвидено наказание за лице, което е извършило оценка за съответствие на
инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, каквото е
налице в настоящия случай. Правилно на дружеството е наложена "имуществена санкция".
По отношение на размера съда преценява, че е налице разминаване с изискванията на чл.27
и чл.12 от ЗАНН, пък макар и да се касае за обективната безвиновна отговорност на
дружеството. Неясно защо е определена санкция от минималния към средния размер, като
наличието на друг съставен акт на фирмата консултант не е достатъчно основание за
завишаване на санкцията. Освен това в хода на съдебното следствие от показанията на
свид.М.М. се установи, че издаденото Разрешение за строеж № 26/ 20.04.2021г. е било
отменено от контролната администрация, а и не са настъпили други вредни последици. В
административно-наказателната преписка липсват доказателства за имотното състояние на
санкционираното дружество, за да е налице обосноваване на санкция в посоченият размер с
оглед налични финансови резултати на дружеството-жалбоподател/ в случая с оглед
изискване на преценка за имотно състояние в ЗАНН/. Предвид това неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и съдът следва да намали наложената
административна санкция към минимума предвиден в закона, като преценяйки
обществената опасност на нарушението, която не е висока, да измени наказателното
постановление в тази му част и имуществената санкция от 20 000 (двадесет хиляди) лв.
стане 5 000 (пет хилади) лв.. Като по този начин съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. В
тази част съда намери жалбата за основателна.
Съобразно нормата на чл.61, ал.2, т.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните могат да се представляват от адвокат, чието процесуално представително се
доказва с наличието на сключен договор за правна защита и съдействие.
Действително съобразно нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в това производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съобразно нормата на чл. 1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения „Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката
правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента,
но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за
съответния вид помощ“. В настоящето съдебно производство липсва такъв договор между
проц.представител на жалбоподателя и него самия, въпреки, че е направено искане от
процесуалния му представител да му бъдат присъдени съдебните разноски в тази инстанция.
В случая не е налице и нормата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като
5
жалбоподателя не попада сред изрично посочените лица на които се дължи безплатна
защита и съдействие. Именно поради това, настоящия съдебен състав счита, че в случая
приложима е нормата на чл.2, ал.1 от Наредбата „При липса на писмен договор размерът на
възнаграждението се определя от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата“. В тази връзка съда счита, че следва искането на проц.представител на
жалбоподателя да се отхвърли, тъй като съда не дължи произнасяне за разноските при
липсата на писмен договор между него и клиента му в настоящето производство-
жалбоподателя „С.А.“ ООД и същото да бъде насочено към адвокатския съвет по реда на
чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата.
Съобразно АПК когато съдът отхвърли оспорването ответникът има право на
разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ. В случая съобразно резултата следва да се редуцира и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 във вр.с чл.63, ал.7, т.2
предл. първо от ЗАНН, както и чл.63д от ЗАНН Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № СС-20-ДНСК-100/22.11.2021г., издадено от
началник на ДНСК– София, като намалява наложено административно наказание-
имуществена санкция на „С.А.“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление-
гр. Силистра ., представлявано от В.Г.Г. от 20 000 / двадесет хиляди / лева на 5 000 /пет
хиляди/ лева, наложена на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ за извършено нарушения по
чл.142, ал.5, т.4 от Закона за устройство на територията, във вр.с чл.139, ал.3, и чл.142, ал.6,
т.2 и чл.166, ал.1, т.1, предл.1 от ЗУТ.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв.Т.С.. при АК-Силистра за присъждане на
адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
ОСЪЖДА „С.А.“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление- гр.
Силистра ., представлявано от В.Г.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция за национален Строителен
контрол гр.София, сумата от 30,00 /тридесет/ лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните чрез Силистренският РС пред Силистренският административен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6