№ 112
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100510316 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕВГ. Т. Д. срещу Решение № 20134583/08.06.2021 г.
постановено по гр. дело № 64293/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 89-ти
състав.
ЕВГ. Т. Д. е обжалвала първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът й
по чл. 59, ал. 9 СК срещу Д. ЦВ. В. – за изменение на определения режим на лични
отношения на Д. ЦВ. В. с нейната внучка Т.Р.Л., определен с Решение № 35746/11.02.2019 г.
постановено по гр.д. № 55615/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 139-ти
състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради
допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът моли да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск с правно основание
чл. 59, ал. 9 СК. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
Въззиваемата страна Д. ЦВ. В. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подала отговор на
въззивната жалба, с който оспорва изцяло изложеното в същата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендира
разноски за въззивното производство.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
1
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 35746/11.02.2019 г. постановено по гр.д. № 55615/2018 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 139-ти състав на основание чл.128, ал.1 СК са определени
мерки за личните отношения на Д. ЦВ. В. с нейната внучка Т.Р.Л. както следва:
- за период от шест месеца от влизане в сила на решението бабата Д. ЦВ. В. да вижда детето
Т.Р.Л. всяка втора събота от месеца за времето от 10.00 часа до 15.00 часа, в присъствието
на майката ЕВГ. Т. Д.;
- след изтичане на посочения период от време бабата Д. ЦВ. В. да вижда и взема детето
Т.Р.Л. всяка втора събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа
в неделя, с право на преспиване на детето в дома на бабата, както и седем дни през лятната
ваканция, които не съвпадат с годишния отпуск на майката.
Според чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от
родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени
постановените по-рано мерки – тези по ал. 2, и да определи нови.
С Решение № 20134583/08.06.2021 г. постановено по гр. дело № 64293/2019 г. по описа на
Софийския районен съд, ГО, 89-ти състав е отхвърлен предявения от ЕВГ. Т. Д. срещу Д.
ЦВ. В. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК – за изменение на определения режим на
лични отношения на Д. ЦВ. В. с нейната внучка Т.Р.Л., определен с Решение №
35746/11.02.2019 г. постановено по гр.д. № 55615/2018 г. по описа на Софийския районен
съд, ГО, 139-ти състав.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото,
както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в обжалваната част
са неоснователни.
Правото по чл. 128 СК, е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в
българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при
отглеждането на техните деца, т. е. на внуците. Интересът на детето да контактува с баба и
дядо се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат
и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са
главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са
влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с
родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да
бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или
физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка,
2
или го подбуждат да върши противообществени прояви и т. н.). Когато бабата и дядото имат
поведение, което накърнява интересите на родителите на детето, но по делото е установено,
че се грижат за самото дете добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на
детето бабата и дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него (в
този смисъл Решение по гр. д. № 5358/07 г. на четвърто г. о., ВКС, Решение по гр. д. №
914/10 г. на четвърто г. о., ВКС и др.).
В допълнение следва да се посочи, че правото на лични контакти на детето с неговите баба и
дядо е самостоятелно и подлежи на защита отделно от правото на родителя, който не
упражнява родителските права. Режимът за лични контакти между малолетното дете и
неговите баба и дядо, следва да бъде определян от съда след съвкупната преценка на всички
обстоятелства от значение за конкретния интерес на детето, независимо на кого са били
предоставени родителските права или при кого живее детето.
Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение
на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи
служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако
обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки
поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги
изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а
може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. От значение по чл. 59, ал. 9 от СК са както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които
произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на
родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на
мерките, които определят същото.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай не е настъпило изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК и т. V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.
д. № 3/1974 г., налагащо изменение на определения режим на лични отношения на Д. ЦВ. В.
с нейната внучка Т.Р.Л., определен с Решение № 35746/11.02.2019 г. постановено по гр.д. №
55615/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 139-ти състав.
Не е спорно между страните, че майката полага необходимата родителска грижа за детето,
като му осигурява храна, подслон, средства за издръжка, грижи се за доброто му
образование, осигурил му е много добри битови условия (констатирани в представения пред
настоящата инстанция социален доклад на ДСП-Красно село) и между нея и детето има
изградена връзка на привързаност и доверие.
От събраните от първоинстанционния съд доказателства не може направи извод, че е налице
3
новосъздадена обстановка, при която интересът на детето изисква ревизия на постановените
мерки, относно определения режим на лични отношения с неговага баба Д. ЦВ. В..
Твърденията на Д. ЦВ. В., че поведението на майката ЕВГ. Т. Д. е насочено към
отчуждаването на детето от нея – създаване на негативен образ за бабата, и препятстване и
прекъсване на контактите с нея, останаха недоказани. Недоказани останаха и твърденията
на ЕВГ. Т. Д., че бабата Д. ЦВ. В. би могла да окаже негативно влияние върху отглеждането
и възпитанието на детето Т.. По делото са събрани многобройни доказателства, от които се
установява, че определеният с Решение № 35746/11.02.2019 г. постановено по гр.д. №
55615/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 139-ти състав режим на лични
контакти на детето Т. с неговата баба по бащина линия не се изпълнява в цялост, но
причините са това са комплексни и не могат да обосноват промяна му.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата
инстанция.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно. При постановяване на
решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат
убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските по производството
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по делото е такова
на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно лични отношения с дете,
предпоставен от невъзможност страните да постигнат споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете, ползва и
страните по делото и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 64293/2019 г. по описа на Софийския районен съд,
III ГО, 89-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. ЦВ. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. **** – адв. Д.Б., за присъждане на разноски по делото.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5