№ 1657
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100501685 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по:
1.Въззивна жалба вх. № 279614/23.03.2021г. от ЕЛ. ИЛ. СТ. ЕГН **********, чрез
адв. Ф.Д. –ВАК срещу Решение № 260646/24.02.2021г. по гр.д. № 18903/2021г. на ВРС,26
св., В ЧАСТТА, с която съда е ОСЪДИЛ въззивника да заплати на А.. ИЛ. К., ЕГН
**********, сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие на поведението на
ответницата по недобросъвестно упражняване на процесуалните й права в рамките на гр.д.
№ 6778/2014г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.12.2018г. до окончателното плащане, сумата от 548,61 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.12.2015г. до 12.12.2018г.,
на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение нищожно поради липса на мотиви , евентуално
неправилно, моли за обезсилването, съответно отмяната му и постановяване на друго, с
което иска да бъде отхвърлен , като неоснователен и недоказан.Въззивника счита, че съда
при постановяване на решението си въобще не се е произнесъл по едно от основанията
наведени в исковата молба - претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на
укриване от ответника на обстоятелства в предявената от него искова молба в
производството за делба, а именно направено от баща им в полза на А.К. завещание.
Изложени са твърдения, че съда е тълкувал доказателствата по делото еднострА.о, без да ги
прецени в съвкупност, както и, че не е взел предвид възраженията на ответника наведени с
1
отговора на исковата молба , че мотива на ВКС да постанови отмяна по реда на чл.303 от
ГПК на решението на ВРС е нередовно призоваване на ответника поради неспазване от
съда на разпоредбата на чл.47 от ГПК, а не виновно и противоправно поведение на
въззивника. Твърди се, че дори и да се приеме, че ищцата е претърпяла твърдените в
исковата молба неимуществени вреди/макар въззивника да счита същите за недоказани с
оглед събраните по делото доказателства/ то по делото ищеца, чиято е доказателстената
тежест не е установил причинна връзка между същите и поведението на ответника, поради
което не е осъществен състава на чл.45 от ЗЗД.
Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции – адвокатски хонорар по
чл.38 от ЗАд и държавна такса.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно.
2. Насрещна въззивна жалба вх.№ 287031/14.05.2021г. от А.. ИЛ. К., ЕГН
**********,чрез адв. Р.Д. –ВАК против Решение № 260646/24.02.2021г. по гр.д. №
18903/2021г. на ВРС,26 св., В ЧАСТТА, с която съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от А.. ИЛ.
К., ЕГН ********** против ЕЛ. ИЛ. СТ. ЕГН **********,иск с правно основание чл.45 от
ЗЗД, разликата над сумата от 1800 лева до заявения размер от 3200 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
причинени вследствие на поведението на ответницата по недобросъвестно упражняване на
процесуалните й права в рамките на гр.д. № 6778/2014г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2018г. до окончателното
плащане, разликата над сумата от 548,61 лева до заявения размер от 975,33 лева
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.12.2015г. до 12.12.2018г.
на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Изложени са твърдения , че с оглед доказаността на фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД, както и на размера на претърпените от ищеца вреди, то справедливата обезвреда за
същите би била в размер на цялата претендирана сума по заявения от ищеца иск.
В съдебно заседание по същество въззивникът чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба, претендира отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество въззиваемия чрез процесуалния си представител с
писмена молба, поддържа депозираната жалба, претендира отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на иска за целия претендиран размер, както и присъждане на
сторените поделото разноски. Представя писмени бележки.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Претендира се обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане. За да се ангажира деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са
налице кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна
връзка и вина.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, поради
което настоящия състав не следва да я преповтаря. Няма спор между страните, а и е
установено от събраните по делото доказателства , че същите са сестри и като малки са
живеели с родителите си в апартамент в гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ № 12 (сега ул.
„Преслав“ № 12). На 26.05.2014г. Е.С. е завела срещу сестра си А.К. иск за делба на
недвижим имот, представляващ жилище с идентификатор 10135.1507.841.1.1, находящ се в
гр. Варна, ул. „Преслав“ № 12, съединен с иск по чл.30 от ЗН за намаляване на извършено от
2
майката на страните дарение в полза на А.К. на нейната ½ ид.ч. от процесното жилище и
възстановяване на запазената част на Е.С. от наследството на майка й, по които е образувано
гр.д. № 6778/2014г. по описа на ВРС. С решение № 306 от 04.12.2015г. по гр.д. № 5240 по
описа на ВКС, III г.о. са отменени на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК постановените
решения на ВРС по гр.д. № 6778/2014г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на ВРС, поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение –чл.303 ал.1
т.5 от ГПК – лишило ответницата от участие в делото,изразяващо се в недаване на указания
на ищеца да потвърди с декларация, че не й е известен адресът на ответника в Гърция и да
процедира по аналогия на чл.48 от ГПК, а вместо това е призовал молителката посредством
залепване на уведомление по чл.47 от ГПК. В мотивите на решението на ВКС се сочи, че е
налице недобросъвестно упражняване на процесуални права в нарушение на чл.3 от ГПК от
страна на Е.С., която е могла при полагане на минимална дължима грижа да узнае точния
адрес в Гърция на нейната сестра А.К..
Безспорно също така е, че:от 1987г. ищцата живее в Гърция , където е омъжена, като
в годините е посещавала България;през 2008г. ответницата и семейството й са я посетили
по повод сватбата на дъщеря й;родителите на страните са починали - на 29.04.1991г.
И.И.И./баща/ и на 15.12.2013г.А.Л.И. /майка/,като до смъртта си са живели в апартамента
гр. Варна, ул. „Преслав“ № 12; ищцата е присъствала в гр.Варна на погребението/помена на
майка си през 2013/2014г.;към дата на образуване на производството по чл.34 от ЗС –
26.05.2014г., постоянния адрес на А.. ИЛ. К. е гр. Варна, ул. „Преслав“ № 12.
Не се спори, а и е установено от представените по делото писмени
доказателства/съобщение за публична продан-л.37 от дело, че към дата 26.06.2015г., а и
година преди това сина на ответника – И.И.С. е живял в процесното жилище на
ул.“Преслав“ № 12.Не е спорно и,че същия е във влошени отношения с майка си – Е.С..
Спорно по делото е, дали твърдените от ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания, негативни изживявания, включително и депресивно –тревожен синдром са
резултат на виновно поведение на ответника/ недобросъвестно упражняване на
процесуалните й права в рамките на гр.д. № 6778/2014г. по описа на ВРС изразяващо се в
непосочване на адреса на А.К. в Гърция, както и в укриване от ответника на обстоятелства в
предявената от него искова молба в производството за делба, а именно направено от баща
им в полза на А.К. завещание/ , налице ли е причинна връзка, какъв е обема на причинените
вреди, както и какъв е размера на справедливата им обезвреда.
Възражението на въззивника, че по делото не е установено негово противоправно
поведение,настоящия съдебен състав счита за основателно, по следните аргументи.
Съдебния състав не споделя становището на първоинстанционния съд , че от
мотивите на Решение № 306 от 04.12.2015г. по гр.д. № 5240 по описа на ВКС, III
г.о.,безусловно и автоматично следва извод за осъществено от ответника противоправно
поведение водещо до съставомерност на деликтната отговорност.
Макар и при завеждане на иска за делба Е.С. да е проявила недобросъвестност,
непосочвайки адреса на сестра си в Гърция, което не се оспорва,основанието отмяна от
върховната инстанция на постановеното по делото решение са допуснати процесуални
нарушения от съда.Както е посочено в Решение № 13 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
547/2011 г., IV г. о., ГК -Въпросът дали адресът, на който е пребивавал ответникът, е бил
известен на ищеца в хода на инстанционното производство не е предмет на производството
по молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, каквато е допустима при
нарушаване на процесуалните правила от страна на съда. Страната, позоваваща се на
недобросъвестно упражняване на процесуалните права от насрещната по делото страна
разполага с иск за вреди по чл.45 от ЗЗД с чл.3 от ГПК, без това да е основание за отмяна по
3
чл.303 ал.1 от ГПК. Отговорността по чл.3 от ГПК за вреди, причинени от злоупотреба с
процесуални права е деликтна и за нея са приложими общите правила относно деликта.
Първия елемент на посочения фактически състав е - виновно противоправно
поведение на причинителя на вредата. Съгласно практиката на ВКС,която настоящия състав
споделя, злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други – чл.57 ал.2 от
Конституцията, но също и в противоречие с интересите на обществото –чл.8 ал.2 от ЗЗД /в
този смисъл Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК/.
Доказването на деянието /укриване адреса на ответника в Гърция при положение, че същия
е бил известен и укриване на факти по делото/ и неговата противоправност
/недобросъвестността/ е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага до
доказване на противното. Вредата и причинната й връзка с противоправното деяние също са
в тежест да бъдат доказани от пострадалия.
В конкретната хипотеза от събраните по делото писмени и гласни доказателства не
може да се направи обоснован извод, че ответника е знаел точния адрес на сестра си в
Гърция и тенденциозно, не го е посочил. След анализ на събраните в полза на ищеца гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Й.А. и В.И./и двете без родство със страните,
чиито показания съда кредитира в тази част/ безспорно се установява единствено, че: двете
сестри са се виждали в годините след заминаването на А.К. в Гърция, на погребението и на
помена на майка им през м.12.2013г. и 2014г. , както и, че свидетелките са получавали
писма и са общували по телефона с ищцата. Показанията на свидетелките, дали Е. е казала
или можела да каже на сестра си, че е завела дело за делба съда не кредитира, доколкото не
се базират на лични впечатления , а единствено на казаното им от ищцата.
Относно декларация от И.С. –л.26 от делото, в която същия декларира, че цялото му
семейство, в частност майка му е знаела точния адрес на сестра си в Гърция, съда
кредитира същата единствено с оглед достоверността на авторството -подписа/предвид
заключението на СГрЕ/, както и факта, че към 23.07. 2015г. И.С. е знаел точния адрес и
телефон на леля си. Доказателство в тази насока е и факта, че именно той , живеейки на
адреса в гр.Варна, ул.“Преслав“ № 12 е получил съобщението за публичната продан и е
уведомил леля си за заведеното дело. Като неизяснен при твърдения на самата ищца ,че той
живее там от години, остава въпроса защо не е получил и съобщението за образуваното
делбено дело. Следва да се има предвид и факта, че към дата на завеждане на делото за
делба, постоянния адрес на А.К. правилно е посочен в исковата молба от сестра й, а именно
в гр.Варна, което от своя страна е индиция, че живеещата от години в Гърция К. е приела
това да е адреса й за кореспонденция с институциите в Р.България. По делото не са
представени доказателства, а и не се твърди от ищцата, че имайки постоянен адрес в
България и живеейки постоянно в Гърция, сестра й, е поела ангажимент да я уведомява за
получени съобщения.
За твърденията в исковата молба за укриване от ответника на обстоятелства в
предявената от него искова молба в производството за делба, а именно направено от баща
им в полза на А.К. завещание, по делото няма представени никакви доказателства.
Наведените твърдения , че самото завеждане на делото за делба няколко месеца след
смъртта на майката на страните е злоупотреба с права и е довело до страданията на ищеца в
настоящото производство е несъстоятелно доколкото упражняването на правото на иск е
законово регламентирана възможност и не може да бъде счетено като злоупотреба.
Относно - вредите - неимуществени -болки и страдания, негативни изживявания,
включително и депресивно –тревожен синдром.
С оглед приетото в първоинстанционното производство заключение по СГрЕ, че
подписът, положен за „лекар“ в Медицинско свидетелство, изписано на гръцки език, от
4
18.10.2018г. е изпълнен от лицето, изпълнило подписа в рецепта на гръцки от 08.12.2015г.
/представен като Й. К./, съда кредитира писменото доказателство представено в превод от
гръцки език, медицинско свидетелство, издадено на 18.10.2018г. от Й. З. К., невролог, с
който същият удостоверява, че на 05.11.2015г. г-жа А.К. е посетила клиниката, в която той
работи и след направените й прегледи е установено, че страда от тревожно-депресивен
синдром, предизвикан вероятно от силен психологически стрес, и се нуждае от лечение с
Escitalipram zomg LxL в продължение на една година. Същото е в унисон със заключението
на вещото лице по приетата в първа инстанция СПхЕ, което съдът кредитира. От него се
установява, че няма дА.и за неврологично заболяване на ищцата А.К.. По време на прегледа
й при невролог на 05.11.2015г. е установен „тревожно-депресивен синдром“ с посочване на
вероятна причина – „силен психологически стрес“. Вещото лице сочи, че сам по себе си
тревожно-депресивният синдром не представлява диагноза, а е съвкупност от симптоми,
свързани с болестно състояние и обикновено проявяващи се едновременно. В съвкупност с
други симптоми и синдроми, може да се наблюдава при различни психични заболявания.
Свързването на тревожно-депресивната симптоматика с преживян психологически стрес
обуславя диагнозата „Разстройство в адаптацията“. Освидетелстваната е посочила пред
вещото лице, че към същия период е страдала от напрегнатост, безсъние, главоболие, тежест
в гърдите, световъртеж, като началото на оплакванията е през м. май 2015г., след като е
разбрала за действията на сестра си. Може да се приеме, че А.К. е страдала от „разстройство
в адаптацията“, предизвикано от преживения стрес и датиращо приблизително от м. май
2015г. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице разяснило, че симптомите на
описаното заболяване обикновено протичат в период от около 6 месеца, но могат и да го
надхвърлят, като терапията помага по-бързо и лесно да се преодолеят. Към настоящия
момент/на изготвяне на заключението/ лицето е психично здраво , макар и с известни
оплаквания в тревожния спектър.
В заключение на изложеното настоящия съдебен състав, че ищеца е доказала
наличието на неимуществени вреди – болки,страдания, притеснения и „тревожно-
депресивен синдром“. Доколкото обаче в медицинско свидетелство, издадено на
18.10.2018г. от Й. З. К., невролог, с който същият удостоверява, единствено състоянието на
А.К. към дата на прегледа - 05.11.2015г., а вещото лице по СПхЕ е обосновало изводите си
единствено на посоченото писмено доказателство и споделеното от ищеца, недоказано в
пълнота остава обстоятелството от кога датират същите, а от там и причинната им връзка с
поведението на ответника.
Дори и да се приеме за доказано от страна на ищеца на противоправното поведение
на ответника, както и настъпили неимуществени вреди, по делото ищеца не е провел пълно
и главно доказване на причинна връзка между твърдените вреди и поведението на ищеца.
От отговорите на поставените по реда на чл.176 от ГПК на ищцата въпроси : До
2015г. не е страдала от никакви заболявания, докато не научила за заведеното от сестра си
дело и оттогава имала тревожност и поставена диагноза тревожно-депресивен синдром,
вписана в представеното по делото медицинско удостоверение за извършен преглед в
Гърция; дъщеря й е родена с един бъбрек, като това състояние й е било известно от много
години; от 2015 г. здравословното състояние на дъщеря й е такова; през 2016г. ходили два
пъти до Кейптаун на консултация във връзка с предстояща трансплантация, която била
извършена там през 2018г., не може със сигурност да се приеме, че единствените причини за
безпокойството й са заведеното от сестра й съдебно производство, както и, че като майка тя
вече не е била разтревожена от здравословното състояние на дъщеря си.Както вече беше
посочено завеждането на иск, само по себе си не може да се счете за противоправно
поведение, следователно и да се търси обезвреда на произлезли от такова поведение вреди.
Гласните доказателства, чрез показанията на свидетелите на ищеца А. и И. съда не
кредитира за посочените обстоятелства, т.к. и при двете в една част не се базират на лични
5
впечатления, а в друга са вътрешно противоречиви.“А.а разбра за това дело, когато сестра
й и се е обадила по телефона“,“… това са единствените причини тя да е разтревожена,
много сме близки тя споделя с мен“., а в същото време - “В семейството на А.а няма членове
със здравословни проблеми“ – св. А..“ От А.а имам информация , че А.а не знае, че сестра и
е завела дело“.“ Тя ми казва как се чувства и също я виждам“ - св.И..
В заключение, поради недоказаност на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, въззивната жалба вх. № 279614/23.03.2021г. от ЕЛ. ИЛ. СТ. ЕГН
**********,следва да бъде уважена, а насрещната такава с вх.№ 287031/14.05.2021г. от А..
ИЛ. К., ЕГН ********** – отхвърлена. Решението в осъдителната част отменено и вместо
него постановено друго, с което иска да бъде отхвърлен. Решението в отхвърлителната част
следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователни са и акцесорния за
присъждане на лихва за забава в периода 12.12.2015г. до 12.12.2018г. в размер на
548.61лева, както и за законна лихва върху главницата считано от дата на подаване на
исковата молба в съда.
Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден за заплати на ответника сумата от 50.00 лева, сторени разноски в
първоинстанционното производство – депозит СМЕ и сумата от 61.00 лева –държавна такса
за настоящото производство. В производството ответницата е представлявана от адвоката Ф.
Д.-ВАК, която и е предоставила безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, предвид
което в полза на адвоката следва да се присъди дължимата част от адвокатското
възнаграждение. В настоящия случай минималният адвокатски хонорар съгласно чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 2004г. е в размер на по 754.00 лева за първа и настоящата инстанция,
като за първа инстанция следва да се присъди допълнително и сумата от 100.00 лева
съгласно чл. 7 ал.9 от Наредба № 1 от 2004г.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260646/24.02.2021г. по гр.д. № 18903/2021г. на ВРС,26 св. в
частта, с която: ЕЛ. ИЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл.307, вх.13, ет.3, ап.9 Е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на А.. ИЛ. К., ЕГН
**********, сумата от 1800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие на поведението на
ответницата по недобросъвестно упражняване на процесуалните й права в рамките на гр.д.
№ 6778/2014г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.12.2018г. до окончателното плащане; сумата от 548,61 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.12.2015г. до 12.12.2018г.,
на основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД; сумата от 679,50 лева, представляваща направени по
делото разноски; както и в частта, с която: А.. ИЛ. К., ЕГН ********** Е ОСЪДЕНА ДА
ЗАПЛАТИ на ЕЛ. ИЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл.307, вх.13, ет.3, ап.9 сумата от 21,68 лева, представляваща направени по
делото разноски; Е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ф.Т. Д., БУЛСТАТ *********
сумата от 272,25 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.. ИЛ. К., ЕГН ********** против ЕЛ. ИЛ. СТ., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД , ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответника да й
заплати сумата от 1 800.00 лв. / хиляда и осемстотин /лева представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени
вследствие на поведението на ответницата по недобросъвестно упражняване на
процесуалните й права в рамките на гр.д. № 6778/2014г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2018г. до окончателното
плащане; сумата от 548,61 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 12.12.2015г. до 12.12.2018г . на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.. ИЛ. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. ИЛ. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.307, вх.13, ет.3, ап.9 сумата
от 50.00/петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски в производството по
гр.дело № 18903/2018г. и сумата от 61.00/шестдесет и един/лева разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА А.. ИЛ. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ф.Т. Д.,
БУЛСТАТ ********* сумата от 1608/хиляда и шестстотин и осем/ лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение,на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260646/24.02.2021г. по гр.д. № 18903/2021г. на
ВРС,26 св., в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от А.. ИЛ. К., ЕГН **********
против ЕЛ. ИЛ. СТ. ЕГН **********, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за разликата
над сумата от 1800 лева до заявения размер от 3200 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени
вследствие на поведението на ответницата по недобросъвестно упражняване на
процесуалните й права в рамките на гр.д. № 6778/2014г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2018г. до окончателното
плащане; за разликата над сумата от 548,61 лева до заявения размер от 975,33 лева на
основание чл.86 от ЗЗД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7