№ 1255
гр. Перник, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720100077 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Профи Кредит България“ ЕООД, срещу С. С. З..
Ищецът твърди, че на 31.01.2013 г. между него и Е. Й. В., бил сключен договор за
потребителски кредит № *****, по силата на който на Е. В. била отпусната в заем и реално
предадена сумата от 1000 лв., със срок на погасяване 36 месеца, при месечна вноска 64 лв.,
ГПР 89,58%, ГЛП 65,45%, лихвен процент на ден 0,18%, като по този начин общото
задължение по кредита възлизало на 4920 лв. Уговорено било и договорно възнаграждение
в размер на 755,05 лева за периода от 01.06.2014 г. до датата на падежа на последната
погасителна вноска на 01.08.2016 г.
Твърди се, че двукратно погасителният план е бил променян по молба на
кредитополучателя, за което били сключени два допълнителни анекса към договора, с което
било отложено плащането на вноски № 10, 11 и 15, броят вноски бил променен общо на 42,
бил променен и крайният падеж – съответно 01.08.2016 г. Твърди се, че кредитополучателят
е извършвал частични плащания – в общ размер 778,00 лв., в резултат на което частично
били погасявани лихвите за забава.
Твърди се, че след смъртта на кредитополучателя дружеството предприело действия
за събиране на вземането си срещу наследниците, срещу които се снабдило със заповед за
изпълнение при условията на разделна отговорност, всеки – за по ¼ ид.ч. от задължението,
включително и спрямо ответницата. Срещу заповедта е постъпило възражение от
ответницата, което обуславя и правния интерес на ищеца от настоящия исков процес по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК.
1
По изложените съображения, след като за посочените вземания за главница и лихви е
била издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило срочно възражение по реда
на чл. 414 ГПК, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните по реда
на чл. 422 ГПК, че ответницата С. З. като наследник по закон на Е. В. дължи на ищцовото
дружество сумите: 243,15 лева, представляваща ¼ от 972,50 лв. – неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № ***** от 31.01.2013 г., сключен с наследодателя й Е. Й.
В., 188,76 лева, представляваща ¼ от 755,05 лв. – неплатено договорно възнаграждение за
периода от 01.06.2014 г. до 01.08.2016 г., както и сумата 300,11 лева, представляваща ¼ от
1200,44 лв. – законна лихва за периода от 01.08.2016 г. – датата на изтичане на погасителния
план до датата на депозиране на заявлението. Претендират се разноски.
Ответната страна чрез назначения особен представител е депозирала писмен
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди се, че не са доказани
материалните предпоставки, обосноваващи основателност на претенцията, както и
обстоятелството виновното неизпълнение да се дължи на поведение на длъжника. Във
възражението по чл. 414 ГПК, депозирано лично от ответницата, същата се е позовала на
изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото исковата претенция е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело №
4746/2021 г., за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Следователно, касае се за двустранна, възмездна, консенсуална, формална и
реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на определена парична сума
заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на
възнаградителна лихва.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и
лихва е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на
договора, респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената
предсрочна изискуемост; 2) наличието на валидно постигната договореност между страните
за заплащане на договорно възнаграждение; 3) настъпване на падежа и 4) размера на
вземанията.
Съдът намира за установена по делото първата материална предпоставка, обуславяща
2
основателността на исковата претенция, а именно – възникването на валидно
облигационно правоотношение при посочените в исковата молба условия. От
представения договор за револвиращ заем № *****/31.01.2013 г. се установява, че на
посочената дата „Профи Кредит България“ като кредитодател и Е. Й. В. като
кредитополучател са постигнали съгласие на кредитополучателя да бъде предоставена
парична сума в размер на 1000 лв., която следва да бъде върната на кредитора в срок от 36
месеца на равни месечни вноски от 64 лева. Уговорен е ГПР 89,09% и годишен лихвен
процент 65,45%, като по този начин общата сума, която подлежи на връщане, възлиза на
2304 лева. В същия раздел е записано, сума за изплащане при револвинг 816 лв., договорно
възнаграждение при револвинг 960 лв., общо дължимо по револвинг 1776 лв.
В договора е отбелязано (с шрифт, многократно по-малък от размер 12), че
неразделна част към същия са Общи условия към договор за револвиращ заем за физически
лицая с които кредитополучателят декларира, че е съгласен. Няма препратка към конкретни
общи условия на кредитора. Към договора са приложени Общи условия към договор за
револвиращ заем на физически лица – Версия 15.11.2012 г., но няма данни дали това са
приложимите общи условия към конкретния договор, а от друга страна същите не носят
подписа на кредитополучателя и са написани с шрифт, визуално многократно по-малък от
размер 12.
Към договора за приложени и Декларация по образец, информация относно
обработката на личните данни, както и Стандартен европейски формуляр – подписани от Е.
В..
С два анекса – от 23.01.2014 г. и от 27.06.2014 г., със съответни погасителни планове
към тях страните са се споразумели за отлагане плащането на вноски № 10, № 11 и № 15,
както и договорното възнаграждение за периода на отложените вноски да се капитализира
към остатъчната главница по заема, която се олихвява с годишен лихвен процент, съгласно
анекса – ГПР 77,62 % и ГЛП 58,84 % съгласно първия анекс, и ГПР 72,61% и ГЛП 55,85%,
съгласно втория анекс.
Реалното предоставяне на заемната сума в размер на 1000 лв. на кредитополучателя
се установява от приложеното платежно нареждане и кредитираната от съда като
компетентно изготвена ССчЕ, която установява, че кредитът е усвоен. Индиция относно
реалното предоставяне на заемната сума е и фактът на извършените от кредитополучателя
частични погасявания в общ размер на 778 лв.
При тези данни съдът намира, че сключеният между страните договор не съдържа в
пълнота и в изискуемата степен на конкретика, изчерпателност и разбираемост
информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, нито информацията по чл. 11, т. 20 ЗПК. Не
са описани условията за прилагането на лихвения процент, методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент, не са посочени конкретните взети допускания, използвани при
изчисляване на ГПР, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока и другите условия, при които това право може да бъде упражнено. Договорът и
общите условия към него са изписани с шрифт, по-малък от изискуемия в чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същевременно от договора няма данни за конкретните приложими към него общи условия, а
представените по делото общи условия не са подписани от потребителя.
Съгласно императивните норми на Закона за потребителския кредит, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, като в този случай потребителят
връща само чистата сума по кредита, но не дължи лихва и други разходи. Доколкото в
конкретния случай договорът е сключен в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, както
и чл. 11, т. 20 ЗПК, то същият е недействителен, а за кредитополучателя се е породило
задължение за връщане само на чистата сума. Съгласно данните на ССчЕ и писмените
доказателства няма данни с двата анекса да са били усвоявани допълнителни суми от
3
кредитополучателя, а само е предоговорен погасителен план, срок за погасяване на
първоначално отпуснатия кредит, изменени са ГПР и ГЛП и договорното възнаграждение е
капитализирано към главницата, т.е. изменено е съществуващото кредитно правоотношение,
като страните са преструктурирали потребителския кредит. Така при приспадане на вече
платените 778 лв. от получената заемна сума 1000 лв. кредитополучателят следва да върне
сумата от 222 лв.
Видно от приложеното удостоверение за наследници, Е. В. е починала на 26.02.2015
г., като е оставила петима наследници по закон – съпруг и четири деца, сред които и
ответницата С. З.. Видно от справката, извършена в заповедното производство, съпругът на
Е. В. е починал, като нейни наследници по закон се явяват четирите й деца, които отговарят
за задължението разделно, съобразно наследствения си дял – по ¼, т.е. по 55,50 лева.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, доколкото падежът
е настъпил на 01.08.2016 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано по куриер на
27.07.2021 г., т.е. преди изтичане на приложимия в процесния случай общ 5-годишен
давностен срок.
По изложените съображения съдът намира, че искът за заплащане на главница следва
да бъде уважен за сумата от 55,50 лв. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер от 243,15 лева. Изцяло отхвърлени по арг. чл. 23, вр. чл. 22 ЗПК следва да бъдат
претенциите за договорно възнаграждение и законна лихва.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноските, които е сторил в исковото производство, съразмерно на уважената част от
исковете – 42,50 лв. от общо 558,56 лв. (държавна такса, депозити за особен представител и
за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна
сложност съдът определя в минимален размер от 100 лв.). Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното
производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в
заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 8,30 лева от общо 108,73 лева
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, които също следва да му бъдат
присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Т. К. срещу С. С. З., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. *****,
представлявана от особен представител адв. С. С., обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД съществува
изискуемо вземане спрямо С. С. З. като наследник на Е. Й. В. за сумата от 55,50 лева –
представляваща ¼ от неплатена главница в общ размер 222,00 лева по Договор за
потребителски кредит № ***** от 31.01.2013 г., сключен с Е. Й. В., ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението на 27.07.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
4
410 ГПК по ч.гр.д. № 4746/2021 г. на РС-Перник, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за разликата над 55,50 лева, представляваща ¼ от главница в общ размер 222,00 лева до
пълния предявен размер 243,15 лева, представляваща¼ от главница 972,50 лева.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 188,76 лева, представляваща ¼ от 755,05 лв. – неплатено договорно
възнаграждение за периода от 01.06.2014 г. до 01.08.2016 г., както и за сумата 300,11 лева,
представляваща ¼ от 1200,44 лв. – законна лихва върху главницата и вземането за
договорно възнаграждение за периода от 01.08.2016 г. – датата на изтичане на погасителния
план до датата на депозиране на заявлението на 27.07.2021 г., като неоснователни
ОСЪЖДА С. С. З., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД , ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42,50 лева – разноски
пред Районен съд Перник в исковото производство и 8,30 лева – разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5