Р Е
Ш Е Н
И Е №
17.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на 18 март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №4932 по описа на съда за 2018 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
кумулативно обективно съединяване са предявени положително установителни искове
с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите, за които срещу него е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД №2460/18г. на Районен съд – Сливен, като заповедта е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че между ответника
и друго дружество е подписан договор за паричен заем, по силата на който на
ответника е предоставен заем в размер на сумата 1800 лева-главница, а
впоследствие вземането е прехвърлено с договор за цесия на ищцовото дружество. Сочат
се сумите, за които се твърди, че се дължат от ответника и се иска установяване
на тяхната дължимост.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2460/2018г. на СлРС. Претендират се разноските
по делото.
От страна на назначения особен представител на ответника е постъпил отговор
на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност, като се твърди, че
цесията не е породила правни последици, тъй като не е съобщена на ответника, а
съобщаване на цесията на особен представител не поражда правни последици по
отношение на длъжника. Счита се, че ответникът не дължи плащане на ищеца, тъй
като цесията не е произвела действие спрямо него, поради което се иска
отхвърляне на предявените исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено
становище се иска уважаване на предявените искове.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от назначения
му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, който поддържа отговора
на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2016г. между ответника И.Н. и „Фератум
България” ЕООД е сключен договор за кредит, като дружеството е предоставило
сумата 1800 лева. На 20.07.2017г. настъпил падежа на цялото задължение. С
договор за цесия вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено на ищцовото
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, като на ответника не е
връчвано уведомление съгласно чл.99 от ЗЗД за цесията. Такова уведомление е връчено в хода на настоящия процес с исковата
молба, но на назначения особен представител.
Със заповед № 1316/01.06.2018г. по ч.г.д.№2460/2018г.
на СлРС е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество
сумите по договора за кредит.
Заповедта е
издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и е връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими,
относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявените
искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Налице е валиден договор за заем, подписан от
ответника, както и последващо прехвърляне на вземанията в полза на ищцовото
дружество. В случая обаче не може да се приеме, че цесията е надлежно съобщена
на ответника и е породила правни последици, тъй като съобщаване е направено в
хода на процеса и то не на длъжника, а на назначения му от съда особен
представител. Известяване чрез връчване на уведомленията до длъжника,
като приложения към исковата молба е принципно допустимо, но в случая
ответникът е представляван от назначен от съда представител, след провеждане на
процедура по чл.47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа. Следователно
до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето
на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и
предаването на уведомленията на процесуалният представител не може да се
приравни на връчване на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК,
представител. В този смисъл е
споделяната от настоящия съдебен състав съдебна практика, като например решение
№24/06.03.2019г. по въззивно гр.дело №64/2019г. на Окръжен съд-Сливен.
При това положение исковите претенции по
чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Васил Левски”
114, етаж Мецанин ПРОТИВ И.Н.Н. с ЕГН-********** ***, представляван от назначения
на основание чл.47, ал.6 от ГПК представител адв.А.А. *** искови претенции за
признаване за установено, че ответната страна ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумите, за които
по ЧГД №2460/18г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение №1316 от 01.06.2018
година като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: