Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …04.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през двехиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 2067 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 31.10.2019г.
по гр. дело № 19897/2019г. СРС, 32 състав, с което е отхвърлен предявения от И.С.У. срещу
С.И.У. иск с правно основание чл. чл. 248 вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД за предаване
държането на недвижим имот, представляващ ап. 9, находящ се в гр. София, кв. ********вх********
Въззивникът – ищец И.С.У. обжалва решението, с оплаквания
за неправилност и необоснованост. Поддържа, че са налице нетърпими отношения
между него и сина му – ответникът С.У., поради което съвместното обитаване на
жилището от страните е опасно и „нежелано“ от собственика. Сочи, че действията
на ответника са в противоречие с желанието му за спокоен живот и противоречат
на добрите нрави и морала. В хода на съдебните прения жалбоподателят в лично
депозирани писмени бележки поддържа, че ответникът живее в имота, считано от
2004г., когато е бил допуснат от него и съпругата му. Твърди, че са налице
нетърпими отношения между него и внука му, който също обитава жилището и
отправя постоянни заплахи спрямо ищеца. Моли съда да отмени решението и да
постанови ново за уважаване на
предявения иск.
Ответникът по жалбата С.И.У. не е депозирал писмен
отговор. В хода на устните прения оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
По същество
решението е правилно и следва да бъде потвърдено, с препращане към
мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд, в
рамките на правомощията си, намира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 248 вр. чл. 233,
ал. 1 ЗЗД за предаване от ответника на ищеца държането на описания по-горе недвижим
имот, на основание прекратен договор за заем за послужване.
Възникването въз основа на житейски допуск и
съществуването на неформално правоотношение между страните по договор за заем
за послужване не е спорно по делото. Процесният апартамент е притежаван в
съпружеска имуществена общност от ищеца и съпругата му С.А.С., като ответникът
е бил допуснат да живее в него, като техен син, заедно с неговия син – техен
внук.
Съгласно твърденията на двете
насрещни страни, отношенията им са силно влошени след 2016г., когато е била
издадена представената по делото заповед за незабавна защита № 6/11.08.2016г.
от Елинпелинския РС, с която е забранено на ответника да приближава баща си –
ищеца И.У. до жилището му в с. Голяма Раковица, общ Елин Пелин.
С решение от 27.03.2017г. по гр.д. №
48140/2016г. на СРС, 149 с-в е издадена заповед по чл. 15, ал.1 ЗЗДН срещу
ищеца И.С. У., с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на ответника С.У..
По делото са разпитани като свидетели А. У., брат на
ответника и син на ищеца/ и Й.У. /син на ответника, внук на ищеца/, които дават
показания, че отношенията между страните продължават да са конфликтни, като свидетелите
живеят в процесното жилище, но ответникът го напуснал през 2019г. и живее в друг квартал.
Свидетелят Й.У. твърди, че баща му продължава да полага грижи за него, като го
кара на училище, носи му храна, но живее в „Орландовци“, за да няма напрежение.
За да отхвърли иска, СРС е приел, че ответникът не
осъществява фактическа власт върху имота и след прекратяването на ползването,
жилището е върнато на ищеца.
Фактическият състав на притезанието по чл. 233, ал. 1 ЗЗД,
приложим по силата на препращащата норма на чл. 248 ЗЗД, включва следните елементи: валидно възникнало
и прекратено правоотношение между страните по договор за заем за послужване, както
и последващо неизпълнение на задължението на заемателя да върне вещта.
Връщането на заетата вещ е акт,
предприет по инициатива на заемателя и е негова доказателствената тежест да
установи изпълнение на това облигационно задължение.
В случая това условие е налице. С оглед неопроверганите
от други доказателства свидетелски показания на разпитаните двама свидетели, че
ответникът е напуснал процесното жилище поради влошените отношения, съдът
намира, че искът за предаване на държането му на заявеното облигационно
основание, е неоснователен и недоказан.
Доводите на жалбоподателя за наличие на продължаващи конфликтни
лични отношения с ответника по повод полагане на грижи за сина му и отделно с
обитаващия фактически жилището негов внук, са ирелевантни за настоящото
производство.
По изложените съображения, жалбата е изцяло
неоснователна. С оглед съвпадението на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Разноски не се претендират от въззиваемия и такива не
следва да се присъждат за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 31.10.2019г. по гр. дело № 19897/2019г. СРС, 32 състав,
Решението подлежи на
касационно обжалване в 1 - месечен срок от съобщенията до страните, на
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.