№ 1419
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501533 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Булком инвест“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Варна, район „Одесос“, ул. „Кракра“ № 38А, срещу решение
№1057/14.04.2022г., постановено по гр.д. № 5121/2021 г. на ВРС , в частта, с
която е прието за установено, че „Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД с
предишно наименование „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ №
32А, ет.6, не дължи на въззивника, поради пълно погасяване чрез прихващане,
следните суми: сумата от 2792,93 лева, представляваща платена на
14.05.2021г. при начална липса на основание сума по изп. дело №
20097110400554 по описа на ЧСИ Д.П.Я., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до погасяване на
задължението, сумата от 1072.61 лева разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 15.06.2018г. по гр.д. № 19390/2015г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 126-ти състав, сумата от 45 лева разноски за
1
първоинстанционното производство и сумата от 15 лева разноски за
въззивното производство, присъдени с Решение от м. март по в.гр.д. №
9330/2017г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл.124, ал.1 ГПК
вр. чл.439, ал.1 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в
обжалваната част, с твърдения за процесуални нарушения във връзка с
процедурата по размяна на книжа и за липсата на предпоставките за
погасяване на процесните вземания чрез прихващане. Твърди се, че
решението не е съобразно със съдебната практика, че знанието на длъжника
за наличието на издадена срещу него заповед за изпълнение не е правно
релевантен факт за течението на срока за възражение срещу заповедта. В
случая изпълнително дело срещу ответника не е образувано, не му е връчвана
ПДИ с приложена към нея заповед за изпълнение, поради което срок за
подаване на възражение не е започвал да тече, респективно заповедта за
изпълнение не е влязла в сила. Ответникът не е длъжник по изп.д.
№629/2014г. и спрямо него няма поискани и предприети действия за
принудително изпълнение. Изпращаните по делото ПДИ не се отнасят за
ответника, допуснатият от ЧСИ запор не е наложен ефективно, а първата
молба на взискателя за насочване на принудително изпълнение срещу него е
от 15.05.2020г. за налагане на запор за внесена парична гаранция. По тези
съображения се поддържа, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е
издаден изпълнителният лист в полза на ищеца, не е стабилизирана, а
обективираното в нея вземане е погасено с кратката 3-годишна давност,
приложима за задълженията по запис на заповед, доколкото не е установено
със съдебно решение. Навеждат се доводи и за прескрибиране на записа на
заповед поради пропускането на срока по чл.531, ал.1 от ТЗ. Излага се, че
прихващането с погасено по давност активно вземане в случая не може да
произведе действие, тъй като към момента на погасяването му по давност –
31.07.2011г., пасивното вземане на ответника по изп.лист по гр.д.
№19390/2015г. не е било нито ликвидно, нито изискуемо, нито дори е
съществувало. То е придобило това качество едва след погасяване на
активното вземане по давност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Излага, че всички искания в просрочения
2
отговор на ответника са били разгледани, независимо, че е бил подаден след
срока по чл.131 от ГПК. Твърди, че въпросът за връчване на заповедта за
изпълнение на ответника още през 2015г. е разрешен по ч.гр.д. №3086/2021г.
на ВОС и не подлежи на преразглеждане. Поддържа, че всички възможности
за релевиране на възражения за давност са изчерпани с оглед произнасянето
на касационната инстанция по иска по чл.270, ал.2 от ГПК. Счита същите за
недопустими, а по същество – неоснователни, по съображения, че заповедта
за изпълнение е стабилизирана още преди предявяване на иска по чл. 270, а. 2
от ГПК, а видно от приложените по делото съдебни решения, давностният
срок е прекъсван многократно. Твърди, че заповедта за изпълнение е връчена
на ответника по изп.д. 629/2014г., като последният се е защитавал активно по
него, включително обжалвайки многократно действията на ЧСИ. Поддържа,
че управителят на ответното дружество е знаел за заповедта, тъй като му е
връчена лично в качеството му на длъжник по нея като физическо лице.
Позовава се на доказан фактически състав на прихващането и настъпването
му с обратна сила – от първия ден, в който е било възможно, поради което
счита за ирелевантно дали ответникът е страна по изпълнителното
производство и дали срещу него са предприети действия по принудително
изпълнение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Първостепенният съд е сезиран с предявени от „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД срещу „Булком инвест“ ЕООД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника поради пълно погасяване чрез
прихващане сумите по изпълнителен лист от 15.06.2018г. по гр.д. №
19390/2015г. по описа на СГС (2792.93 лева главница и 1072.61 лева
разноски) и по Решение от м. март по в.гр.д. № 9330/2017г. (60 лева разноски)
и иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от
567.36 лева, представляваща заплатени такси по тарифата на ЧСИ по изп.дело
№ 1815/2018 г. на ЧСИ М.П..
В исковата молба се твърди, че между страните били водени две съдебни
производства, които са приключили с влезли в сила съдебни решения,
подлежащи на изпълнение. С Решение № 136136/02.06.2017г. по гр.д. №
3
19390/2015г. по описа на СРС, потвърдено с Решение № 3004/14.05.2018г. по
в.гр.д. № 13510/2017г. на СГС ищцовото дружество е осъдено да заплати на
ответното сумата от 2792.93 лева – главнично вземане и сумата от 1072.61
лева – разноски в производството и законната лихва върху главницата от
08.04.2015г. Със същото решение ответното дружество било осъдено да
заплати на ищеца сумата от 42.95 лева – разноски съобразно отхвърлената
част от иска. С Решение от 09.06.2016г. по гр.д. № 21326/2015г. по описа на
СРС ответното дружество, А.Н.Ш. и „Адванс Технолъджи“ ЕООД (всичките
длъжници по и.д. № 629/2014г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я.) били осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 300 лева разноски по делото. С въззивно
решение от м. март 2018г. по в.гр.д. № 9330/2017г. по описа на СГС,
първоинстанционното решение било частично отменено и допълнено в частта
за разноските, като „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД било осъдено да
заплати на „Булком Инвест“ ЕООД сумата от 45 лева разноски за
първоинстанционното производство и 15 лева разноски за въззивното
производство. В същото време „Булком Инвест“ ЕООД било длъжник на
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД по изпълнително дело № 629/2014г. по
описа на ЧСИ Д.П.-Я., което било образувано въз основа на изпълнителен
лист от 20.08.2013г., издаден по ч.гр.д. № 11840/2013г. по описана Районен
съд – Варна. Така при наличието на няколко насрещни, изискуеми и ликвидни
вземания между страните, с изявление за прихващане на ищцовото
дружество, отправено до насрещната страна на 13.06.2018г., на основание
чл.103 ЗЗД, била прихваната цялата дължима от ищеца сума по Решение №
136136/02.06.2017г. по гр.д. № 19390/2015г. по описа на СРС и Решение от м.
март 2018г. по в.гр.д. №9330/2017г. по описа на СГС. Изявлението за
прихващане било връчено на управителя на ответното дружество А.Н.Ш. на
09.07.2018г. и на основание чл.104, изр. трето ЗЗД прихващането било
извършено от момента, в който е могло да се извърши и от този момент е
породило действие – 14.05.2018г. След прихващането задълженията на
ищцовото дружество към ответника били погасени изцяло, като бил избран
най-изгодния за ответника начин на погасяване и частично е намалена
главницата по дълга му. Въпреки извършените от ищеца действия за
погасяване вземането на ответника чрез прихващане, ответникът след
получаване на изявлението за прихващане образувал изпълнително дело №
1815/2018г. по описа на ЧСИ № 851 М.П., а след прекратяването поради
4
извършеното прихващане, изп.д.№ 201/2021г. по описа на ЧСИ № 808 Захари
Д.. С оглед образуването на две изпълнителни производство за принудително
събиране на вземанията, които вече са погасени, за ищеца възникна правен
интерес да установи недължимостта на вземанията към ответника.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, редовно
уведомен на основание чл.50, ал.2 ГПК.
След изтичане на срока по чл.131 ГПК е постъпило становище от
ответника, с което се оспорват предявените искове като неоснователни с
твърдения за прескрибиране на записа на заповед и за погасяване на
активното вземане по давност с изтичане на 3 години от подаването на
заявлението по чл.417 от ГПК.
С първоинстанционното решение искът с правно основание чл.439 от
ГПК е уважен, а този по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД е отхвърлен като
неоснователен. В частта по иска с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
По искане на ищцовото дружество е образувано ч.гр.д № 11840/2013г. по
описа на ВРС и издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 20.08.2013г. срещу солидарните
длъжници „Газ сервиз груп инженеринг“ ООД, А.Н.Ш., „Булком инвест“
ООД и „Адванс Текнолъджи“ ООД за сумата от 7375.09 евро главница по
запис на заповед от 31.07.2007г., законната лихва върху нея от 09.08.2013г.,
288.48 лева д.т. и 500 лева ю.к.възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело №20147110400629 по описа на ЧСИ Д.П.-Я. /л.132-639/ по молба от
„Райфайзен лизинг България“ ООД срещу солидарните длъжници „Газ сервиз
груп инженеринг“ ООД, А.Н.Ш., „Булком инвест“ ООД и „Адванс
Текнолъджи“ ООД /л.136/. В молбата за образуване на изпълнително дело
изрично е заявено, че взискателят не иска образуване на изпълнително дело
срещу „Булком инвест“ ООД /л.134/. По изпълнителното дело липсват данни
за връчване на покана за доброволно изпълнение и копие от издадената
заповед за изпълнение на ответното дружество. Независимо от това срещу
5
„Булком инвест“ ООД са изпращани съобщения и предприемани действия по
принудително изпълнение, правени са искания от взискателя за изпълнителни
действия срещу ответното дружество. Така например с постановление от
03.09.2014г. съдебния изпълнител е наложил запор на всички сметки, банкови
касетки и вземания на „Булком инвест“ ООД в пет търговски банки /л.240/, до
„Булком инвест“ ООД са изпращани призовки за принудително изпълнение, а
взискателят е искал насочване на принудителното изпълнение и срещу
ответното дружество с молба от 15.05.2020г. /л.422/. В молби за
предприемане на действия по принудително изпълнение от 12.01.2015г. и
21.08.2015г. взискателят е посочил сред длъжниците в изпълнителното
производство и ответното дружество „Булком инвест“ ООД /л.246 и 329/.
Изпратените до ответното дружество призовки за принудително изпълнение
по изпълнителното дело са получени лично от управителя на 26.01.2015г. и
09.07.2018г., а на 05.02.2016г. – чрез процесуален представител /л.254, 333 и
393/. Заповедта за изпълнение е връчена на управителя на ответното
дружество А.Н.Ш. в качеството му на физическо лице – солидарен длъжник
на 01.09.2014г. /л.238/.
Подаденото от ответника възражение по чл.414 от ГПК с
№298004/13.09.2021г. срещу заповедта за изпълнение е върнато от съда като
просрочено с разпореждане № 279291/15.10.2021г. С влязло в сила
определение № 145/13.01.2022г. по в.ч.гр.д. № 3086/2021г. на ВОС
разпореждането е потвърдено /л. 655-657/.
По искова молба от „Газ сервиз груп инженеринг“ ООД, А.Н.Ш.,
„Булком инвест“ ООД и „Адванс Текнолъджи“ ООД е образувано гр.д. №
21326/2015г. по описа на СРС с предмет прогласяване нищожността на
разпореждане от 14.08.2013г. по ч.гр.д. № 11840/2013г. по описа на ВРС и
издадените въз основа на него заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С
решение от 09.06.2016г. исковете на ищците са отхвърлени, като жалба срещу
решението е подадена само от „Булком инвест“ ООД и по нея е образувано
в.гр.д. № 9330/2017г. по описа на СГС. С решение от м. март 2018г. по в.гр.д.
№ 9330/2017г. по описа на СГС е прогласена нищожността на разпореждане
№ 40486/14.08.2013г. по ч.гр.д. № 11840/2013г. по описа на ВРС и е оставено
без уважение искането на „Булком инвест“ ООД за обезсилване на
издадените по същото дело заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Със
същото решение в полза на „Булком инвест“ ООД са присъдени разноски в
6
размер на 45 лева разноски за първа инстанция и 15 лева разноски за втора
инстанция /л.25-27/.
С решение № 136136/02.06.2017г. по гр.д. № 19390/2015г. по описа на
СРС, „Райфайзен лизинг“ ООД е осъдено да заплати на „Булком инвест“ ООД
сумата от 2792.93 лева, като платена на 14.05.2012г. при начална липса на
основание сума по изп. дело № 554/2009г. на ЧСИ Д.П.-Я. /л.21-23/.
Решението е влязло в законна сила и на 15.06.2018г. в полза на „Булком
инвест“ ООД е издаден изпълнителен лист за сумата от 2792,93 лева,
законната лихва от исковата молба, както и за направени разноски в размер на
1072.61 лв. /л.6/.
Въз основа на изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 19390/2015г. по
описа на СРС, по молба от „Булком инвест“ ООД срещу „Райфайзен лизинг
България“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 20188510401815 по
описа на ЧСИ М.П.. Покана за доброволно изпълнение е изпратена на
длъжника на 12.07.2018г., като на 27.07.2018г. е постъпила молба-възражение
с уведомяване за погасяване на задълженията, чрез извършено прихващане
/л.41-42/.
С изявление от 13.06.2018г. „Райфайзен лизинг България“ ЕООД е
уведомило „Булком Инвест“ ООД, че на основание чл.103 ЗЗД извършва
прихващане на цялата дължима сума по Решение № 136136/02.06.2017г. по
гр.д. № 19390/2015г. по описа на СРС и решение от м. март 2018г. по в.гр.д.
№ 9330/2017г. по описа на СГС със свои вземания, присъдени с Решение №
136136/02.06.2017г. по гр.д. № 19390/2015г. по описа на СРС, Решение от
09.06.2016г. по гр.д. № 21326/201г. по описа на СРС и вземания, за които е
образувано изп. дело № 629/2014г. по описа на ЧСИ Д.П.Я. /л.14-16/, както
следва: - частично с размера на присъдените в полза на „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД разноски в размер на 42.95 лева, присъдени с №
136136/02.06.2017г. по гр.д. № 19390/2015г. по описа на СРС и 300 лева,
присъдени с Решение от 09.06.2016г. по гр.д. № 21326/2015 по описа на СРС;
- изцяло с размера на част от задълженията на „Булком Инвест“ ЕООД и
солидарните длъжници А.Н.Ш. и „Адванс Технолъджи“ ЕООД по издадените
по ч.гр.д. № 11840/2013г. по описа на ВРС Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изпълнително дело
№ 629/2014г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., а именно: до размера на част от
7
дължимата главница по и.д. № 629/2014г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я. в размер
на сумата от 3582.59 лева, с което били погасени пълният размер на
присъденото в полза на „Булком Инвест“ ЕООД главно вземане в размер на
2792.93 лева, както и остатъкът от присъдените в полза на ответника
разноски, намалени до сумата от 789.66 лева след извършено прихващане за
разноски по предходния параграф. Изявлението за прихващане е получено
лично от управителя на „Булком инвест“ ООД на 09.07.2018г. /л.17/.
За отправеното и достигнало до насрещната страна изявление за
прихващане е уведомен и ЧСИ Д.П.-Я., която е съобразила намаляването на
задълженията на длъжниците по изп. дело № 629/2014г. поради извършено
прихващане, видно от удостоверение № 6427/26.03.2021г. /л.19-20/.
При така установеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се предоставя право
на защита на длъжника в изпълнителния процес да оспори вземането и оттам
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението, когато то се
основава на новонастъпили факти.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
издаване на изпълнителния лист, а именно погасяване на вземанията чрез
извършено извънсъдебно прихващане с насрещни вземания на ищеца.
8
Прихващането е способ за погасяване на две или повече еднородни и
насрещни задължения до размера на по-малкото чрез едностранно изявление
на една от страните. За да породи преобразуващ ефект едностранното
изявление за прихващане, насрещните вземания следва да са действителни и
еднородни, а активното вземане следва да е изискуемо и ликвидно.
С оглед правилото на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
посочените елементи от фактическия състав на прихващането, а в тежест на
ответника е да установи своевременно релевираните си правоизключващи
възражения по иска. В случая въведените от ответника възражения са
направени след срока за отговор по чл.131 от ГПК. Неоснователно се явява
въззивното оплакване за допуснати процесуални нарушения във връзка с
размяната на книжа. Исковата молба е надлежно връчена по реда на чл.50, ал.
2 от ГПК, след събрани сведения от длъжностното лице по призоваване, че
дружеството не се помещава на адреса на управление, вписан в ТР. При
установяване, че на адреса няма офис и служители на дружеството, налице е
хипотезата на чл.50, ал.2 от ГПК и не следва да бъде залепяно уведомление по
чл.50, ал.4 от ГПК, както би следвало да се процедира само в случай, че
канцелария на дружеството е налице, но липсва достъп до нея.
Регламентацията на чл.47 от ГПК за връчване на книжа на физически лица не
намира приложение спрямо търговци, за които е уредена специална
процедура.
С оглед изложеното съдът приема, че възражението на ответника за
погасяване на активното вземане по давност преди изявлението за
прихващане не е направено в срока по чл.131 от ГПК, поради което е
преклудирано и не подлежи на разглеждане. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че същото е неоснователно.
Погасени по давност вземания могат да се прихващат, стига
прихващането да е могло да бъде извършено преди изтичането на давността –
чл.103, ал.2 ЗЗД. Възможността за прихващане с погасено по давност вземане
се обуславя от обратното действие на прихващането.
Ищецът се легитимира като носител на ликвидно и изискуемо вземане
към ответника по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в размер на 7375.09
евро главница и 788.48 лева разноски. Заповедта за изпълнение е влязла в
сила на 15.09.2014г., с изтичане на предвидения към този момент срок по
9
чл.414 от ГПК, считано от връчване на заповедта за изпълнение на органния
представител на ответното дружество, макар и в качеството му на физическо
лице. Меродавно за началото на течение на срока по чл.414 от ГПК е
връчването на заповедта за изпълнение, а не образуването на изпълнително
дело срещу длъжника или изпращането на призовка за доброволно
управление до него, още повече, че възможността за подаване на възражение
по чл.414 от ГПК е разяснена в самата заповед. В този смисъл връчването на
заповедта за изпълнение на ответното дружество чрез неговия управител е
редовно, независимо от изявлението на взискателя в молбата за образуване на
изпълнителното дело. Личността на физическото лице не се раздвоява поради
качеството му на управител. Веднъж получена, заповедта за изпълнение е
доведена до знанието на лицето във всичките му качества. Индиция за
получаването на заповедта за изпълнение от страна на ответника към
посочения момент са и предявяването на иск за обезсилването й през 2015г.,
подаването на молба за обезсилването й по заповедното производство на
19.11.2020г. и на възражение по чл.414 от ГПК на 13.09.2021г., макар и
просрочено.
Стабилизираната заповед за изпълнение има последиците на влязло в
сила решение. С влизането й в сила на 15.09.2014г. е започнала да тече и
новата петгодишна давност за всички вземания по изпълнителния лист, по
аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давността не следва да се диференцира в
зависимост от това дали се касае за главница, законна лихва или разноски,
доколкото стабилизираната заповед за изпълнение има последиците на влязло
в сила съдебно решение. Възражението на въззивника за приложимост на
кратката погасителна давност е изначално неоснователно, тъй като новата
давност започва да тече от стабилизиране на заповедта, а не от датата на
издаването й и винаги е петгодишна по аргумент от чл. 117, ал.2 от ГПК.
Следователно давността за вземанията на ищеца по заповедта би изтекла най-
рано на 15.09.2019г. (без да се отчита прекъсването й с извършените
изпълнителни действия срещу ответника на 26.01.2015г. и 09.07.2018г., а на
05.02.2016г.).
Налага се изводът, че към 09.07.2018г., когато ответникът е получил
изявлението за прихващане, активното вземане не е било погасено по
давност. Същото не е сред посочените в чл.105 от ЗЗД и е било валидно,
изискуемо и ликвидно, поради което годно за прихващане.
10
С влизане в сила на заповедта за изпълнение са преклудирани всички
възражения относно съществуването на вземането по документа по чл.417 от
ГПК. В производството по чл.439 от ГПК подлежат на разглеждане само
правопогасяващи факти, настъпили след издаване на изпълнителното
основание. Изложеното, както и релевирането му след срока по чл.131 от
ГПК, обуславя недопустимост в настоящото производство на възражението за
прескрибиране на менителничния ефект.
В обобщение съдът приема, че към момента на извършване на
изявлението за прихващане, активното вземане е било компенсируемо.
От друга страна пасивните вземания също са били ликвидни и изискуеми
към този момент, доколкото са установени с влезли в сила съдебни решения,
както следва: 45 лева и 15 лева по гр.д. №21326/2015г. на СРС и 2792.93 лева
и 1072.61 лева по гр.д. №19390/2015г. на СРС. Изпълнителнителният лист по
гр.д. 19390/2015г. на СРС е издаден на 15.06.2018г., преди изявлението за
прихващане да е достигнало до ответника, поради което въззивното
оплакване в тази насока се явява неоснователно.
По изложените съображения с получаването му от ответника,
изявлението за прихващане е породило търсеното с него потестативно
действие – двете насрещни вземания са погасени до размера на по-малкото от
тях, което в случая се явява пасивното вземане с титуляр ответника.
Ето защо, процесните вземания на ответника, установени с влезли в сила
решения по гр.д. 21326/2015г. на СРС и гр.д. 19390/2015г. на СРС, се явяват
недължими поради погасяването им чрез прихващане след възникването на
изпълнителното основание.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на
сумите от 45 лева и 15 лева, присъдени по гр.д. №21326/2015г. на СРС и
сумите от 2792.93 лева и 1072.61 лева, присъдени по гр.д. №19390/2015г. на
СРС.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение, постановило същия краен резултат, следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1057/14.04.2022г., постановено по гр.д. №
5121/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено в
отношенията между страните, че „Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД с
предишно наименование „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ №
32А, ет.6, не дължи на „Булком инвест“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление гр.Варна, район „Одесос“, ул. „Кракра“ № 38А, поради
пълно погасяване чрез прихващане, следните суми: сумата от 2792,93 лева,
представляваща платена на 14.05.2021г. при начална липса на основание сума
по изп. дело № 20097110400554 по описа на ЧСИ Д.П.Я., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до погасяване на
задължението, сумата от 1072.61 лева разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 15.06.2018г. по гр.д. № 19390/2015г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 126-ти състав, сумата от 45 лева разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 15 лева разноски за
въззивното производство, присъдени с Решение от м. март по в.гр.д. №
9330/2017г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл.124, ал.1 ГПК
вр. чл.439, ал.1 ГПК.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12