№ 428
гр. Велико Търново, 18.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско
дело № 20224000500337 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профилактика, рехабилитация и
отдих /ПРО/“ ЕАД против определение № 294 от 05.05.2022 г. по в.гр.д. №
540/2021 г. на Окръжен съд Ловеч, с което първостепенният съд е оставил без
разглеждане молбата на настоящия жалбоподател, с която е направено искане
за изменение и допълнение на Решение № 32/11.02.2022 г., постановено по
делото, в частта за разноските. В частната жалба се излагат съображения, че
решаващият състав не се е мотивирал по съществени въпроси, каквито са
връчването на решението, чието изменение се иска, и посоченият в него срок
за обжалване, считано от връчването. Жалбоподателят изразява несъгласие с
доводите на съда, че въззивното решение за „ПРО“ ЕАД е необжалваемо.
Позовава се на т. 14 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, като счита, че
след като му е връчено решението, същото е обжалваемо. Обжалваното
определение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 62, ал. 3
ГПК, тъй като съдът е посочил изрично срок за обжалването му –
едномесечен от връчването, който срок се прилага и при внасянето на искане
за изменение на решението в частта му за разноските.
Моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и
незаконосъобразно, и се върне делото за произнасяне по молбата за
1
изменение и допълнение на постановеното решение в частта за разноските.
Ответникът по жалба „Пи Ес Хотели” ООД не заема становище.
Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите на
обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира
следното:
Пред Районен съд Троян е предявен иск от „Пи Ес хотели“ ООД
против „Профилактика, рехабилитация и отдих“ АД с правно основание чл.
59 ЗЗД за заплащане на сумата 6164,64 лв., ведно с лихва за забава, считано
от 15.11.2018 г. до окончателното изплащане. В производството е приет за
съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от „ПРО“ ЕАД против „Пи Ес
хотели“ ООД за заплащане на сумата от 991,20 лв., ведно със законна лихва,
считано от 10.12.2017 г. до окончателното изплащане.
С Решение № 260105/03.09.2021 г. по гр.д. № 507/2019 г. на Районен
съд Троян са отхвърлени предявените искове от „Пи Ес Хотели“ ООД против
„ПРО“ ЕАД за заплащане на сумата от 6164,64 лв., ведно с лихвата за забава
от 15.11.2018 г., а предявеният насрещен иск за присъждане в полза на „ПРО“
ЕАД от „Пи Ес хотели“ ООД на сумата 991,20 лв., ведно с лихва за забава,
считано от 10.12.2017 г. е уважен. С решението „Пи Ес Хотели“ ООД е
осъдено да заплати на „ПРО“ ЕАД разноски в размер на 1136,44 лв.,
представляващи разноски за държавна такса за предявения насрещен иск,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
С решение № 32/11.02.2022 г., постановено по в.гр.д. № 540/2021 г. на
Окръжен съд Ловеч, е обезсилено Решение № 260105/03.09.2021 г. по гр.д. №
507/2019 г. на Районен съд Троян, върнати са като нередовни исковите молби
- подадената от „Пи Ес Хотели“ ООД против „Профилактика, рехабилитация
и отдих“ ЕАД, и насрещната искова молба, подадена от „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД против „Пи Ес Хотели“ ООД, като е прекратено
производството по делото. Със същото решение „Пи Ес Хотели“ ООД е
осъдено да заплати на „ПРО“ ЕАД сумата от 360 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК. В диспозитива на решението е посочено, че същото може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
Решението на въззивния съд е връчено на „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД на 23.02.2022 г.
2
На 23.03.2022 г. е подадена молба от „ПРО“ ЕАД за изменение и
допълнение на постановеното решение в частта му за разноските. Молителят
изразява несъгласие с определения размер на юрисконсултското
възнаграждение от 360 лв., при материален интерес от 6164,64 лв., като счита,
че същото следва да се определи съобразно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 1188,23
лв. В условията на евентуалност е поискано присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и по обективно съединения иск за лихва на „Пи Ес Хотели“
ООД, т.е. общо разноски за въззивното производство да се определят на 720
лв. Евентуално, в случай, че се прецени приложението на ЗПП и НЗПП, е
отправено искане за присъждане на командировъчни разходи за въззивното
производство в размер на 97,32 лв. В молбата се сочи, че не са присъдени
разноски за първоинстанционното производство както по иска с материален
интерес от 6164,64 лв., така и по обективно съединения иск за лихва на „Пи
Ес Хотели“ ООД, нещо повече – претенцията на „ПРО“ ЕАД по насрещния
иск е уважена изцяло, поради което разноски по допустимата част от
претенциите на „ПРО“ ЕАД се дължат изцяло. С оглед на това, е направено
искане да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в
размер на 1136,44 лв., съобразно с присъденото решение на Районен съд
Троян, да се присъдят разноски за въззивното производство по Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 1188,23 лв., евентуално да се измени въззивното решение, като се присъди
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 720 лв., ведно с
командировъчни разходи в размер на 97,32 лв.
С обжалваното определение № 294 от 05.05.2022 г. по в.гр.д. №
540/2021 г. на Окръжен съд Ловеч съдът е приел молбата за недопустима,
поради подаването й след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Посочено
е, че въззивното решение не подлежи на обжалване по претенциите в
насрещната искова молба, депозирана от „ПРО“ ЕАД, а даденото в него
означение в обратния смисъл се отнася до претенцията по исковата молба на
„Пи Ес Хотели“ ООД за присъждане на сумата от 6164,64 лв. След като
въззивното решение е необжалваемо в частта по претенциите на „ПРО“ ЕАД,
началото на едномесечния срок за неговото изменение или допълване в частта
за разноските е денят на обявяване на решението, а именно 11.02.2022 г.
Молбата е подадена на 23.03.2022 г., т.е. след изтичане на срока, поради което
3
се явява недопустима, последица от което е оставянето й без разглеждане.
Това определение е предмет на проверка в настоящото производство.
При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните
правни изводи:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана
страна, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 248, ал.
3 ГПК възможност за обжалване, поради което същата е процесуално
допустима, и следва да се разгледа по същество.
Настоящият състав приема оспорваното определение за неправилно по
следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока
за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
измени постановеното решение в частта му за разноските. В постановеното в
случая въззивно решение, въззивният състав се е произнесъл по
допустимостта на постановеното решение по двата предявени иска – по
първоначалния иск, предявен от „Пи Ес Хотели“ ООД, с цена 6164,64 лв. и по
насрещния иск, предявен от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, с
цена 991,20 лв. В диспозитива на решението обаче, е указано, че същото
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му, без да
е разграничена обжалваемостта по двата иска. С оглед на това, настоящият
състав счита, че след като в съдебния акт не е ясно и недвусмислено посочен
редът и срокът за обжалване по всеки отделен иск, то и молбата за изменение
на решението в частта за разноските е подадена, съобразно указаното в него,
поради което не може да се приеме същата за просрочена. Този извод следва
както от новелата на чл. 62, ал. 3 ГПК, така и от общия принцип съдът да
оказва съдействие на страните при упражняване на процесуалните им права,
залегнал в чл. 7, ал. 1 и 2 ГПК. Препис от решението на въззивния съд е
връчен на молителя в производството по чл. 248 ГПК на 23.02.2022 г.,
молбата за изменение и допълнение на решението в частта за разноските е с
дата на пощенското клеймо 23.03.2022 г., поради което срокът за
депозирането й е спазен, и въззивният съд дължи произнасяне по нея.
По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното
определение се явява неправилно, последица от което е отмяната му като
такова и връщане на Окръжен съд Ловеч за произнасяне.
4
Жалбоподателят „ПРО“ ЕАД претендира разноски за настоящото
производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за
разноски по делото е право на страната, в чиято полза е решено делото, да
иска, и задължението на другата страна да плати направените в
производството разноски за неоснователно предизвикания спор.
Производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, поради което
неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски, като санкция за
неоснователно предизвикан правен спор. По тези съображения, в това
производство не се носи отговорност за разноски, и такива не следва да бъдат
присъждани на частния жалбоподател.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 294 от 05.05.2022 г. по в.гр.д. № 540/2021 г.
на Окръжен съд Ловеч, с което е оставена без разглеждане молбата от
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД за изменение и допълнение на
Решение № 32/11.02.2022 г., постановено по делото, в частта за разноските и
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Ловеч за произнасяне по нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5