Решение по дело №438/2015 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 май 2015 г. (в сила от 2 юли 2015 г.)
Съдия: Петя Венциславова Петрова-Светиева
Дело: 20152230100438
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № ……

                                        гр.Сливен, 26.05.2015 година.

                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 438 по описа на съда за 2015 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника. Предявената искова претенция е с правно основание: чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК.

В исковата молба на ищцовото дружество се твърди, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение и във връзка с подаденото от нея възражение се предявява исковата претенция. Сочи се, че на 18.11.2010 година между ответника и „Макс Телеком”  ООД е сключен „Договор за услуга данни-Физическо лице”с № DЕ 300056181110001 за предоставяне на услугата мобилен достъп до Интернет услуги. Подписвайки този договор, ответникът е приел общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „Макс Телеком” и потребители на интернет услуги” с всички произтичащи от това права и задължения, включително задължението да предплаща ежемесечно за такса за предоставяната услуга в размер на 19.90 лева. Твърди се, че в изпълнение на договора е издадена фактура № ********** от 01.11.2011 година на стойност 19.90 лева, представляваща абонаментна такса за периода 01.11.2011 година до 30.11.2011 година. Сочи се, че не е имало входирана молба за прекратяване на договора, поради което същия бил продължен за срока, за който първоначално бил сключен, но поради неплащане на фактура № ********** от 01.11.2011 година е прекратен на основание т.6.8, във връзка с т.6.8.1 и т.10.20 от Общите условия. Твърди се още, че на 30.01.2013 година бил сключен „Договор за продажба и прехвърляне на вземания” между „Макс Телеком”  ООД и „Макс Колект” ООД, по силата на който претендирането с исковата молба вземане е прехвърлено на ищцовото дружество и то е новия кредитор по задължението. Сочи се, че на 03.04.2013 година е вписана в ТР към АВ промяна на наименованията на дружеството от „Рая Консулт” ООД  на „Макс Колект”ООД. За събиране на вземането ищецът, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника по делото. Въз основа на подаденото заявление било образувано частно гражданско дело № 4425/2014 година на СлРС. Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ответникът е подал в законния срок възражение.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи сумата 19.90 лева, представляваща главница за която по частно гражданско дело № 4425/2014 година на СлРС е издадена заповед за  изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендира се за присъждане на направените по настоящото дело разноски.

От ответната страна не е представен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. От процесуалния му представител е депозирано писмено становище, съгласно което исковата претенция се поддържа и се иска уважаването й.

Редовно призован, ответникът се явява лично само в първото открито съдебно заседание и е направил искане за предоставяне на възможност за доброволно уреждане на спора. Ответникът не е изразил становище по същество.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество и ответника са страни по подписан на 18.11.2010 година между ответника и „Макс Телеком”  ООД  „Договор за услуга данни - Физическо лице” с № DЕ 300056181110001 за предоставяне на услугата мобилен достъп до Интернет услуги.

На 30.01.2013 година е сключен „Договор за продажба и прехвърляне на вземания” между „Макс Телеком”  ООД и „Макс Колект”  ООД, по силата на който претендирането от ищцовото дружество вземане му е прехвърлено.

На 03.04.2013 година в ТР към АВ е вписана промяна на наименованията на  ищцовото дружество от „Рая Консулт” ООД  на „Макс Колект”  ООД.

Подписвайки договор № DЕ 300056181110001, ответникът е приел общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „Макс Телеком” ООД и потребители на интернет услуги с всички произтичащи от това права и задължения, включително задължението да предплаща ежемесечно за всеки следващ месец такса за предоставяната услуга в размер на 19.90 лева. Поради липса на входирана молба за прекратяване на договора, същия бил продължен за срока, за който първоначално бил сключен. Издадена е фактура № ********** от 01.11.2011 година на стойност 19.90 лева, представляваща абонаментна такса за периода 01.11.2011 година до 30.11.2011 година. Поради неплащане на стойността по фактура № ********** от 01.11.2011 година, договорът е прекратен на основание т.6.8, във връзка с т.6.8.1 и т.10.20 от Общите условия.

            Въз основа на заявлението подадено от заявителя - ищец на 17.11.2014 година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2878 от 18.11.2014 година по частно гражданско дело № 4425/2014 година на СлРС за следните суми: главница в размер от 19.90 лева, представляваща задължение отразено във Фактура № ********** по Договор № DE300056181110001 от 18.11.2010 година, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 17.11.2014 година до окончателното изплащане на вземането, лихва за забава върху главницата в размер на 6.07 лева, за периода от 17.11.2011 година до 11.11.2014 година, както и разноски в общ размер на 125.00 лева, от които - 25.00 лева - държавна такса и 100 лева – юриск. възнаграждение.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея.

В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящия  положителен установителен иск, касаещ само главницата по заповедното производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:   

Предявения положителен установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК е допустим, а разгледани по същество е основателен.                    От представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че ответникът като страна по подписан на 18.11.2010 година „Договор за услуга данни-Физическо лице” с № DЕ 300056181110001 за предоставяне на услугата мобилен достъп до Интернет услуги не е изпълнил в срок поето от него задължение за ежемесечно предплащане за всеки следващ месец такса за предоставяната услуга. Издадена е фактура № ********** от 01.11.2011 година на стойност 19.90 лева, представляваща абонаментна такса за периода 01.11.2011 година до 30.11.2011 година, която не  е заплатена от ответника. Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважат в пълния претендиран размери като се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер от 19.90 лева, представляваща задължение отразено във Фактура № ********** по Договор № DE300056181110001 от 18.11.2010 година за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2878 от 18.11.2014 година по частно гражданско дело № 4425 по описа на СлРС за 2014 година.

Ищецът не е предявил претенции за другите си вземания по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 2878 от 18.11.2014 година по частно гражданско дело № 4425 по описа на СлРС за 2014 година и поради липса на сезиране, съдът не дължи произнасяне.

 По правилата на процеса на ищеца следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 325,00 лева, а ответната страна да понесе своите, така както ги е направила.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

                                                   Р      Е     Ш     И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.А.В., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на  „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. …., бул. „Х. Б.” № .., …, офис …, представлявано от Управител Х. Й. Й., главница в размер от 19.90 лева /деветнадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща задължение, отразено във Фактура № ********** по Договор № DE300056181110001 от 18.11.2010 година, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2878 от 18.11.2014 година по частно гражданско дело № 4425 по описа на СлРС за 2014 година.

 

ОСЪЖДА Я.А.В., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. …., бул. „Х. Б.” № .., …, офис 109, представлявано от Управител Х. Й. Й. сумата 325,00 лева  /триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски по делото.

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                      

                                                                            

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: