№ 1008
гр. София, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503004 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение от №2260 от 15.04.2020г., постановено по гр.дело
№ 7225/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 4-и с-в е осъдена
ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. С. П.
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение на основание чл. 2 ал. 1, т. 3 ,
предл. първо от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 15.01.2018г. до окончателното й изплащане и разноски по делото от 121
лв., като предявеният иск за обезщетение на претърпени неимуществени
вреди е отхвърлен до пълния претендиран размер от 50 000 лв.
Постъпила е въззивна жалба от В. С. П., подадена чрез процесуалния му
представител адв.Д.Т., с която се обжалва съдебно решение №2260 от
15.04.2020г., постановено по гр.дело № 7225/2018г. по описа на СГС, І-во ГО,
4-и състав в отхвърлителната му част до пълния претендиран размер на иска
за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от 50 000 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е
постановено в нарушение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД, като не са
спазени критериите за справедливост на присъденото обезщетение и то не
1
съответства на реално претърпените от жалбоподателя вреди. Наведени са
твърдения, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че в резултат на
незаконно повдигнатото и поддържано обвинение жалбоподателят е
претърпял страдания и негативни емоции, довели до трайни смущения на
здравето и влошаване на вече съществуващи заболявания.
Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне размера на
обезщетението, не е отчел тежестта на повдигнатото и поддържано
обвинение, продължителността на наложените мерки за неотклонение, довели
както до значително ограничаване на личната му свобода,така и до довели до
уронване на доброто име и престижа на жалбоподателя сред обществото и
сред близкия му кръг от роднини и приятели.
По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени съдебното решение в обжалваната част и да постанови решение, с
което да уважи в пълния размер от 50 000 лв. предявения иск за
неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се разноски.
Отговор на въвзивната жалба на С. С. от въззиваемата стрна ПРБ не е
постъпил.
Предявен е от В. С. П. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.
В исковата молба ищецът твърди, че органи на ответника са образували
и водили срещу него незаконно наказателно производство с обвинение в
престъпление от общ характер, продължило около от 10 години, като с тези
си действия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в
психически страдания, притеснения в личен, семеен и професионален план,
накърнен авторитет сред близки и приятели, уронване на доброто име в
обществото. Твърди също, че в следствие психическото напрежение и стреса
от повдигнатото обвинение през 2008г., в хода на провежданото наказателно
производство се е влошило физиологическото му здраве.
Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение
2
за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните
действия и бездействия на органи на ответника.
Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
постъпилия писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът
за неимуществени вреди е неоснователен, тъй като не са доказани
претърпените вреди, оспорва наличието на пряка причинно-следстевна
връзка между настъпването на заболяванията на ищеца и действията на
органи на ответника, твърди, че за процесния период срещу ищеца са били
водени и други наказателни производства, част от които са приключили с
постановяване на осъдителни присъди, което също е довело до изпитван от
ищеца стрес.
Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а и от доказателствата по
делото се установява, че с постановление от 09.10.2008г. ищецът е привлечен
като обвиняем по д.пр. № ЗМ 2998/2008г. по описа на 09 РПУ-СДП,София,
пр.пр. № 9814/2008г. по описа на СГП за извършено престъпление по чл. 199,
ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.А и б.Б от НК, като му е била
взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, изтърпявана за периода
от 12.10.2008г. до 27.10.2007г., когато мярката за неотклонение е била
заменена с „подписка“.
С Присъда от 05.03.2015г., постановена по НОХД № 16137/2010г. по
описа на СРС, НО, 97-и с-в ищецът е бил признат за невиновен в
извършването на повдигнатото и поддържано от ПРБ престъпление и е
оправдан по повдигнатото обвинение.
С Решение № 71 от 15.01.2018г., постановено по ВНОХД№ 3458/2015г.
по описа на СГС, НК, 13-и въззивен състав е потвърдена Присъда от
05.03.2015г., постановена по НОХД № 16137/2010г. по описа на СРС, НО,
97-и с-в .
3
Оправдателната присъда е влязла в сила на 15.01.2018г.
Видно е от доказателствата по делото, че за същия период срещу ищеца
са водени и други наказателни производства; ищецът е предявил искове за
присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди във връзка
и с част от тези производства.
По делото са разпитани двама свидетели: Ц. К. И., бивша съпруга на
ищеца и С. Й. Д., в родство по сватовство с ищеца.
Съдът кредитира изцяло показанията ина двете свидетелки,
съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК. Показанията на свидетелките не
противоречат на събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледани по същество въззивната жалба на В. С. П. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ е
основателен.
4
Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране
отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на
правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена),
претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от
изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.
Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е
основателен и доказан до размера на 3 000 лв.
Предвид приключването с оправдателна присъда на воденото срещу
ищеца наказателно производство, следва да се приеме, че действията на
органите на ответника относно образуване на предварителното
производство, вземане мярка за неотклонение “задържане под стража” и
„подписка“ и повдигане и поддържане на две инстанции на обвинение в
извършване на престъпление, са били незаконни по см. на чл.2 от ЗОДОВ.
Тези незаконни действия са довели до търпени от ищеца страдания,
изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, правото му на свободно
придвижване, довели са до изпитвани негативни емоции и субективно
чувство на срам и вина, създаване на трудности при завръщането му към
обичайния начин на живот след постановяване на оправдателната присъда.
Съдът приема за доказан факта, че е било дискредитирано доброто име
на ищеца, уронени са били честта и достойнството му както в
професионалните среди, така и в обществото и сред най-близкия приятелски
и роднински кръг. Съдът приема за доказан факта, че е било влошено
здравословното състояние на ищеца, довело до негативни последици, но
доказателства за конкретни физиологични и психологични страдания,
търпени от ищеца в пряка причинно-следствена връзка с повдигнато
обвинение не са ангажирани в процеса.
Съдът приема за ноторен факта, че посочените от ищеца заболявания,
5
предвид тяхното естество, са се повлияли в негативен аспект от
преживевяния от него стрес. Този факт се доказва от свидетелските
показания. Следва да бъде съобразено и влиянието на незаконосъобразно
воденото наказателно производство срещу ищеца върху неговото
психическото здраве.
Не беше доказано в процеса, обаче, че появата на тези заболявания, е в
пряка причино-следствена връзка с воденото наказателно поризводство и
търпяната мярка за неотклонение. Несъмнено, процесното наказателно
производство, продължило около 10 години е довело до негативни
последици за психиката и емоционалността на ищеца, до влошаване на
неговото физиологично здраве, които съставляват претърпяни вреди по см. на
ЗОДОВ, но тези вреди не са били изключително тежки и с непреодолим
характер.
Съдът приема, че съществува причинно-следствена връзка между
претърпените от ищеца вреди и действията на органите на ответника.
Изпълнен е ФС на нормата на чл.2 т.3 предл. първо на ЗОДОВ и
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със
здравословното състояние на ищеца, и уронване на престижа му в
обществото. Основни критерии при определяне на страданията, претърпени
от ищеца са характера на обвинението, срокът и продължителността на
водените следствени и процесуални действия, както и конкретните
обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищеца и създаването
на обективни трудности в обичайния му живот, както по време на воденото
наказателно производство, така и след приключване на същото. При
определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази и обществено-
икономическата обстановка в страната, както и обичайния стандарт на живот,
въпреки че се отнася до обезщетение на претърпени болки и страдания, които
е трудно да бъдат оценени от обективна страна в материални блага. В този
смисъл е и трайната и задължителна за настоящия съдебен състав практика на
6
ВС и ВКС, вкл. и ППВС №4/68г.
Предвид свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира,
съдът намира, че ищецът е изживявал за период от около десет години
негативни емоции. Ищецът е изживял психоемоционален стрес, за който,
обаче не се доказа да има траен и непреходен характер. Било е
дискредитирано доброто му име в обществото, но очевидно в най-тесен
роднински кръг, предвид свидетелските показания, наложена му е била
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за около една година и
мярка за неотклонение „подписка“, довела до ограничаване на правото му
на лична свобода и придвижване.
Следва да се съобрази, обаче и обстоятелството, че за процесния период
срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, като това
обстоятелство от една страна мултиплицира стресовите състояния у ищеца, но
от друга страна е основание за търсене на обезщетение на отделни основания,
за което има представени доказателства. Това обстоятелство е било и
основание за налагане на посочените по-горе мерки за неотклонение на
ищеца. Част от тези производства са приключили с осъдителни присъди.
С оглед изложеното съдът намира, че сумата от 3 000 лв. представлява
справедливо, съобразно с критерия на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Като е достигнал до същия извод относно размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди и обезщетението за имуществени
вреди първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно и
правилно решение.
По наведените във въззивната жалба оплаквания: Спорният въпрос е
размерът на следващото се обезщетение за претърпените вреди.
Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство счита, че
определеният общ размер на обезщетението за причинени неимуществени
вреди не съответства на тежестта и характера на уврежданията и не е
съобразено с чл.52 от ЗЗД. Предвид изложеното по-горе настоящата съдебна
инстанция намира оплакванията на въззивника ищец за неоснователни, вкл. и
съобразени с задължителната практика- ППВС№4/68г. Присъденото
7
обезщетение е към горната граница на максималния си справедлив размер и
не може да бъде завишавано.
Предвид изхода на делото, не са налице основанията в закона за
изменение на решението в частта за разноските.
По разноските: С оглед изхода от правния спор, разноски за настоящата
инстанция не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №2260 от 15.04.2020г.,
постановено по гр.дело № 7225/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 4-и състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Софийска Апелативна
Прокуратура.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8