Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Сливен,
26.02. 2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Василка Къчева,
като разгледа докладваното от р. съдия
гр. дело № 2088/2020 г. на СлРС , за
да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен
иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК, с цена на иска 1168 лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът
е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на ответника Б.И.Ш. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД възникнал
правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу него.
Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение бил
подписан Договор за паричен заем № 5446953 от 13.06.2018 г. между „Вива
Кредит" ООД като Заемодател и Б.И.Ш. като Заемател, сключен при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора
за паричен заем, Заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Сключен е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.07.2019
г. между „Вива Кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 700 лева под формата на паричен заем,
който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕИ" АД. С
подписването на договора, Б.И.Ш. удостоверява, че е получил от Заемодателя
заемната сума от 700 лева, като договорът има силата на разписка за предадена,
съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
1153.44 лева, ведно с договорната лихва на 9 седмични/месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 128.16 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Сочи се, че ако Заемателят
не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски,
Заемодателят имал право да предприеме всички позволени от закона действия, за
да събере своето вземане, което от своя страна можело да доведе до значително
повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. В настоящия договор
страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият
заем на ответника по Договор за паричен заем № 5428486 в размер на 243.52 лева.
Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След
извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а
Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора.
По договора за паричен заем, Б.И.Ш. е извършвал плащания в общ размер на
580 лв.
Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 499.09 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен
заем № 5446953 от 13.06.2018 г. между страните, ответникът дължал договорна
лихва в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна
лихва е в размер на 59.10 лева за периода от 13.07.2018 г. - датата на първата
вноска, до 10.03.2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 220.50 лева.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да
отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем.
Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 330.75 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната
вноска. Така, погасителната вноска, която следва да заплати Заемателя е в
размер на 164.91 лева.
Претентидараната неустойка представлявала такава за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка
за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между
страните договор. Клаузата за неустойка била инкорпорирана в договора още при
самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия,
неустойка не се начислявала. Следвало да се подчертае, че неустойката за
неизпълнение се начислявала еднократно в момента на допускане на неизпълнението
и за същата не бил налице период за начисляването й.
Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение била в размер на 220.50 лв.
Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се е запознал с
Тарифа на „Вива кредит” ООД, която е актуална към датата на сключване на
договора и се намира, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и
партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата -
www.vivacredit.bg. Тарифата представлявала неразделна част от договора. В
последната е посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска,
ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи
за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия
случай Б.И.Ш. дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер на 150 лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 10.03.2019 г. - последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба,
сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а
ответникът по делото продължавал да не изпълнява задълженията си, поради което
същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 18.81 лева от 11.03.2019 г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението – 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Предвид изложеното, се моли съда да признае за установено, че „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу Б.И.Ш.:
499.09 лв. - главница; 59.10 лева – договорна лихва за периода от 13.07.2018 г.
до 10.03.2019 г.; 220.50 лв. - неустойка, 220.5 лв. - такса за експресно
разглеждане на документите; 150 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране;
18.81 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница от 11.03.2019
г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем,
до датата на подаване на заявлението – 05.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на дължимите суми.
Претендира разноски.
В дадения срок е депозиран отговор от назначения особен представител на
ответника адв. Х.Ч., в който оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в
исковата молба.
Възразява срещу редовността на уведомяването за извършена цесия и с
връчването на препис от исковата молба. Съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, цедентът
бил длъжен да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Твърди,
че процесуалното представителство осъществявано от назначен по делото особен
представител е специфично, в обхвата му не се включва получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания. Ето защо
получаването на съдебните книжа от особения представител не може да обвърже
длъжника.
Процесният договор за паричен заем бил с характеристики на договор за
потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит, поради
което в настоящия казус неговите разпоредби намирали приложение. Съгласно чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.7
- 12 и 20 и ал.2 и чл.12 ап.1 т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В тази връзка счита, че процесният договор е недействителен на
следните основания:
- договорът не е съобразен с разпоредбата на чл. 11 ал. 1. т. 9 от ЗПК. В
него е посочен размерът на фиксирания годишен процент по заема, но без да са
посочени условията за прилагането му;
- договорът не е съобразен с нормата
на чл. 11 ап.1 т.10 от ЗПК. В него се съдържа размерът на годишният процент на
разходите (ГПР), който е 49.45 %, но без да е посочено как е формиран този
размер;
- договорът не е съобразен с нормата
на чл. 11 ал.1 т.11 от ЗПК. Договорът трябва да съдържа условията за
издължаване, включително погасителен план съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора
няма погасителен план.
Уговорената в договора и претендирана с иска неустойка в размер на 220.50
лв. противоречала на императивната разпоредба на чл. 33. ал. 1 и 2 от ЗПК, като
съгласно алинея първа, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Чл. 33 ат. 2 от ЗПК
предвижда, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо следва
да се приеме, че клаузата за начисляване на неустойка за неизпълнение на
задължение цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост дефакто е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника.
В договора липсвала клауза за дължимост на разходи и такси за извънсъдебно
събиране, независимо че се претендират такива в размер на 150 лв. Дори да били
договорени такива, то щяло бъде налице противоречие с нормата на чл. 33 ал. 1
от ЗПК предвиждаща, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, но не и на такси за
неизпълнение.
Навежда също така възражение за нижощност на клаузата в договора,
предвиждаща заплащането на такса в размерна 220.50 лв. за експресно разглеждане
на документите за отпускане на паричния заем, като противоречаща на
императивната разпоредба на чл. 10а от ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът има задължение да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, което е пряко свързано с
предоставянето на кредит. Разглеждането на документи за кредитоспособността на
потребителя по необходимост е свързана с усвояването на дълга. Предвид така
изложеното и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК тази клауза се явявала нищожна
поради заобикаляне нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Ищцовото дружество редовно призовано не се представлява в с.з. Депозирана е
молба от процесуалния му представител, с която моли да се даде ход на делото в
тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба. моли да се приеме експертизата на
вещото лице. По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло исковете така както са предявени с исковата молба, като излага аргументи
в тази насока.
Ответникът – Б.И. ШУМНАЛИЕ се
представлява от назначения му особен
представител адв. Х.Ч. ***, която моли съда да постанови съдебно решене, с
което да отхвърли предявените искове като неоснователни, като поддържа
възраженията изложени в отговора на исковата молба.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 13.06.2018 г. между „Вива
Кредит" ООД като Заемодател и Б.И.Ш. като Заемател е сключен Договор за
паричен заем № 5446953.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 700 лева под формата на паричен заем,
който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕИ" АД. С
подписването на договора, Б.И.Ш. удостоверява, че е получил от Заемодателя
заемната сума от 700 лева, като договорът има силата на разписка за предадена,
съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
1153.44 лева, ведно с договорната лихва на 9 седмични/месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 128.16 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Страните се съгласяват, че
със сключването на договора ще се рефинансира текущият заем на ответника по
Договор за паричен заем № 5428486 в размер на 243.52 лева. Страните са
направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,
като в случая процесният договор има сила на разписка.
Ответникът дължал и такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 220.50 лева.
Съгласно
клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок оподписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените
в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Последната падежна дата на договора е на 10.03.2019 г.
На 01.12.2016 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.07.2019
г. между „Вива Кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
От
АКПЗ ЕООД е подадено Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и образувано ч.гр.д. № 6444/2019 г. по
описа на СлРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3733/20.11.2019
г., с която съдът е осъдил ответника в настоящото гражданско дело да заплати на
ищеца както следва:
- сумата от 499,09 лева /четиристотин деветдесет и девет
лева и девет стотинки/, представляваща главница по главница по Договор за
паричен заем № 5446953 от 13.06.2018 г., сключен между „Вива кредит” ООД и Б.И.Ш.
и Договор за цесия, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 18.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
- договорна лихва в размер на 59,10 лева /петдесет и
девет лева и десет стотинки/, начислена за периода от 13.07.2018 г. до
10.03.2019 г.;
- такса за експресно разглеждане на документи в размер на
220,50 лева /двеста и двадесет лева и петдесет стотинки/;
- неустойка за неизпълнение на задължение в размер 220,50
лева /двеста и двадесет лева и петдесет стотинки/;
- разходи и такси за извън съдебно събиране в размер на
150,00 лева /сто петдесет лева/;
- законна лихва в размер на 18,81 лева /осемнадесет лева
осемдесет и една стотинки/, начислена за периода от 11.03.2019 г. до 05.11.2019
г.;
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която М.С. заявява, че
задължението на ответника произтича от Договор за паричен заем сключен между
„Вива кредит” ООД и Б.И.Ш. и Договор за цесия между „Вива кредит” ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, по силата на което
вземането е прехвърлено изцяло на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД. Подадено е Заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение, с която ответникът е осъден да
заплати следните суми:
Главница в размер на 499,09 лева по Договор за заем;
Договорна лихва в размер на 59,10 лева за периода от
13.07.2018 г. – датата на падеж на първата неплатена погасителна вноска, до
10.03.2019 г. – датата на падежа по договора;
220,50 лева неустойка;
220,50 лева такса за експресно разглеждане на документи;
150,00 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране;
18,81 лева лихва за забава за периода от 11.03.2019 г. –
датата следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до
05.11.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Вещото лице сочи, че плащания по тези вземания не са
установени.
Извършени са плащания от Б.И.Ш. общо в размер на 580,00
лева, платени както следва:
200,91 лева главница;
63,59 лева лихва;
110,25 лева такса за експресно разглеждане на документи;
110,25 лева неустойка за неизпълнение на задължение;
95,00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Съгласно сключеният договор за заем, Заемодателят се е
задължил да предостави на ответника сума в размер на 700 лева под формата на
паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей”
АД. С подписването на договора Б.И.Ш. удостоверява, че е получил от Заемодателя
заемната сума от 700 лева, като договора има силата на разписка за предадена,
съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва заемната сума като
заплати сума в размер на 1153,44 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни
погасителни вноски всяка в размер на 128,16 лева. Със сключването на договора,
страните се съгласяват да рефинансират Договор
размер на 243,52 лева.
Кредитодателят е изпълнил задължението си, а
Крадитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1729,19 лева,
ведно с договорната лихва и такси в сроковете указани в договора посредством
заплащането на 9 седмични погасителни вноски.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 10.03.2019
г.
Той е изплатил само 580,00 лева и сумата от 1149,19 лева
плюс 8,81 лева лихва за забава, или общо 1168,00 лева Б.Ш. следва да изплати на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД.
Остатъкът от задължението на ответника по Договора за
паричен заем дължим на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД е
сумата в размер на 1168,00 лева, представляваща сбор от сумите както следва:
сумата 499,09 лева
- главница по Договор за паричен заем № 5446953 сключен на 13.06.2018 г.,
прехвърлен с цесия на 01.09.2019 г.;
сумата 59,10 лева – договорна лихва за периода от
13.07.2018 г. – датата на първата вноска, до 10.03.2019 г. – датата на
настъпване на падежа на договора;
сумата 220,50 лева – неустойка за неизпълнение на
задължение;
сумата 220,50 лева - такса за експресно разглеждане на
документи;
сумата 150,00 лева - разходи и такси за извънсъдебно
събиране;
сумата 18,81 лева - лихва за забава за периода от 11.03.2019
г. – датата следваща деня на настъпване на падежа на договора до 05.11.2019 г.
– датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение.
Към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и
към момента на изготвяне на заключението, остатъчното задължение е в размер на
1168,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК въввр.чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване
вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже
факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да
докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Установи се, че на 13.06.2018 г. между „Вива Кредит" ООД
като Заемодател и Б.И.Ш. като Заемател е сключен Договор за паричен заем №
5446953. Съгласно договора "Вива
Кредит" ООД е предоставило на ответника заем в размер на 700. 00 лева,
като страните са посочили, че договорът има характер на разписка за предаване
на заемната сума, поради което с подписването му от ответника, факта на
получаването й следва да се приеме за доказан. С получаване на заемната сума е
завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за
ответника да върне заетата сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва, в
срок до 10.03.2019 г.
На 01.12.2016 г. е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01.07.2019 г. между „Вива Кредит" ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От
особения представител на ответника се оспора надлежното връчване на съобщение
за извършена цесия.
Прехвърлянето на вземане /цесия/ е договор,
с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по
вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с
постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента
върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент,
заедно с акцесорните му права. Тъй като
цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице
- цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие -
съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да
бъде извършено от цедента – чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера. Като изпраща съобщение до
длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът,
комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е
прекратена облигационната връзка.
Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то да бъде направено и
чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в настоящия случай.
Ответникът е
уведомен за извършената цесия с връчване на исковата молба на особения
представител / в този смисъл реш. № 198/18.01.2019 г. по т.д. 193/2018 г. на
ВКС/.
Връчването на
съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел
длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно - да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на
вземането. Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение ако
след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради незнание,
на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други плащания, които
да не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът може да възрази за липса на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението. Поради това и съдът
приема, че обстоятелството кога е връчено уведомлението до длъжника е без
значение за основателността на иска, при положение, че безспорно е установено
непогасеното му задължение към ищеца.
Тъй като се касае сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит и
съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на ВКС на РБ, исковият
съд дължи извършването на служебна проверка по валидността и действителността
на договора за потребителски кредит, неговото съдържание, както и дали са
налице неравноправни клаузи, които да водят евентуално до недействителност
респективно до нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит.
Извършването на служебна проверка относно наличие на противоречие на договора
на императивни материално-правни разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали
някоя от страните се позовава на наличието на такива пороци в документа.
Относно
вземанията за неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задълженията и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
заема, съдът намира, че за ответника няма валидно възникнали задължения за
тяхното заплащане, поради нищожност на клаузите, които ги уреждат. Съдът следи
служебно, дори при липсата на възражение и следва да зачете последиците на тази
нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не
се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите
нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени
хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък
преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в
гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 198/10.8.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о. на ВКС, Решение
№ 229/21.1.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о на ВКС и др.
В
случая страните по договора за заем са уговорили, че ответникът ще дължи
неустойка в размер, която ще заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна
вноска, ако в 3-дневен срок от сключването на договор не предостави надлежно
обезпечение по смисъла на чл. 5, ал. 1. Според съда, така уговорената клауза е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая уговорката е
предвидена да санкционира неизпълнението на задължението за представяне на
надлежно обезпечение. Това задължение обаче има вторичен характер и
неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената
в заем сума. Задължението на длъжника по чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено
по начин относно изискванията към вида обезпечение и относно срока за
изпълнението му, че да го възпрепятства да изпълни същото, а самото
непредоставяне на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора,
следователно типичните функции на неустойката в случая стоят вън от процесната
неустоечна клауза. Отделно от горното, следва да се отбележи, че така както е
уговорена неустоечната клауза заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според което ГПР не може да бъде по–висок от пет пъти размера на законната
лихва. В случая 3 дни след подписване на договора за заемателя възниква
задължение за заплащане на сума, която надвишава максимално допустимия размер
на ГПР. Учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към
момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за
последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми по
договора. В този ред на мисли, съдът приема, че макар и формално да е наречена
"неустойка", на практика сумата от 330.75
лева представлява възнаграждение по договора, което е над допустимия законов
размер.
Тарифата,
която урежда отговорността на заемателя за такси и разходи за събиране на
вземанията при забава, се явява нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът
намира, че въпросната тарифа има за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва не
може да надвишава законната. С посочената тарифа се въвежда допълнително
плащане, чиято дължимост е свързана изцяло с хипотези на забава на длъжника и
на практика представлява прикрита неустойка за забава. Очевидно е, че тези
плащания нямат за цел да покрият разходи по събирането на закъснели погасителни
вноски, тъй като са уговорени предварително, като абсолютни суми и в отнапред
определени граници. В тарифата е посочено, че разноските са за изпращане на
писма, съобщения, провеждането на телефонни разговори, както и посещения на
адреса на потребителя, от което следва, че те би следвало да варират според
конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина, по който са определени, се
налага извода, че същите са установени с цел да се избегне ограничението на
закона, свързано с размера на дължимото обезщетение при забава. Отделно от
това, според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
разходите за телефонни разговори, напомнителни писма и пр. представляват именно
разходи за управление на кредита, доколкото са свързани с неговото събиране. По
тези съображения претендираната сума разходи и такси за извънсъдено събиране на
вземанията в размер на 150 лева се явява недължима - като
начислена въз основата на недействителна клауза. Тук следва да се допълни, че
дори същата да се приеме за валидна, по делото не бяха ангажираха доказателства
за реалното извършване на тези разходи, доколкото уговореният отнапред техен
размер не освобождава ищеца от задължението да докаже действителното им
извършване.
Таксата
за експресно разглеждане на документите също се явява нищожна на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК, доколкото заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочена в
договора като услуга, таксата за експресно разглеждане на документите за
отпускане на заема всъщност не представлява услуга, доколкото потребителят не
получава нищо срещу заплащаното от него възнаграждение и сумата от 220.50
лева на практика представлява именно възнаграждение по договора, което е над
допустимия законов размер. По тези съображения посочената сума се явява
недължимо начислена. Тук също следва да се допълни, че дори клаузата да се
приеме за валидна, по делото не бяха ангажираха доказателства за реалното
предоставяне на тази т. нар. услуга, доколкото уговореният отнапред неин
размер не освобождава ищеца от задължението да докаже действителното й
извършване.
Установеното
по делото противоречие между клаузата за неустойка с добрите нрави, както и
между начислените такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и
таксата за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема с
императивните норми на закона, прави невалидни същите. Съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тези си части договорът не е породил действие, поради което за заемателя
не е възникнало задължение за заплащане на сумите по тези клаузи.
В
останалата си част договорът е породил действие за
главница и договорна (възнаградителна) лихва. Тъй като съдът прие за нищожна
таксата за експресно разглеждане на документи, същата не следва да се включва в
стойността на дължимата месечна вноска, която става 103.66
лева, включваща главница от 77.78 лева
и възнаградителна лихва от 25.88 лева. Общо ответникът е следвало да
заплати главница и възнаградителна лихва в размер на 932.94 лева. По договора са внесени суми в
общ размер на 580 лева с които са погасени съгласно заключението на вещото лице
200.91 лева главница, 63.59 лева лихва, 110.25 лева такса експресно разглеждане
на документи, 110.25 лева неустойка и 95 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране.
Съгласно
чл. 19, ал. 6 от ЗПК при плащания по клаузи, обявени за нищожни поради
противоречие с чл. 19, ал. 5 от ЗПК, надвзетите средства над прага по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК /определящи ГПР над пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове/ се удържат при последващи плащания по кредита.
С оглед посочената разпоредба, съдът е длъжен служебно да прихване от дължимите
суми тези платените по нищожни клаузи.
Тъй
като клаузите за заплащане на такса експресно разглеждане на документи,
неустойка и такса разходи за събиране на просрочени вземания са нищожна на основание
чл. 19, ал. 5 от ЗПК, заплатената по тях сума в общ размер на 315.50
лева следва да бъде отнесена по плащанията за главница и договорна лихва, от
които 59.10 лева за дължима
лихва, така както е претендирана и 256.40 лева главница. Остава неиздължена
главница в размер на 242.69 лева и втози размер следва да се уважи предявеният
иск. Върху просрочената главница са дължими мораторни лихви, които съдът
изчисли по за периода от 11.03.2019 г.
до 05.11.2019 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по калкулаторлбг в размер на 16.18 лева.
Мотивиран
горното, съдът намира, че исковете се явяват основателни и доказани до размер
от 242.69 лева – за главницата и
законна
лихва в размер на 16.18 лв. върху непогасената главница за периода от 11.03.2019 г. до 05.11.2019
г.
Исковете
за неустойка, такса за експресно разглеждане на документите и разходи и такси
за извънсъдебно събиране на задълженията следва да се отхвърлят по изложените
по-горе съображения.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер
на 25 лева д.т., 170 лева възнаграждение
за особен представител, 150 лева възнаграждение за вещо лице и 73 лева юриск.
възнаграждение, както и разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 73 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.И.Ш. с ЕГН ********** ***, чрез
назначения му особен представител адв. Х.Ч. ***, със съдебен адрес:***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29 ет.3, сумата 242.69 лева, представляваща главница по главница
по Договор за паричен заем № 5446953 от 13.06.2018 г., сключен между „Вива кредит”
ООД и Б.И.Ш. и Договор за цесия, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 18.11.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането; сумата 16.18
лева
, представляваща законна лихва начислена за периода от 11.03.2019 г. до
05.11.2019 г. по
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3733 от 20.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 6444/2019 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
искове за признаване за установено по отношение на ответника Б.И.Ш. с ЕГН **********
***, чрез назначения му особен представител адв. Х.Ч. ***, със съдебен адрес:***,
че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29 ет.3 сумата 59,10 лева представляваща договорна лихва начислена за
периода от 13.07.2018 г. до 10.03.2019 г.; сумата
220,50 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сумата
220,50 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 150,00 лева, представляваща разходи
и такси за извън съдебно събиране като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Б.И.Ш. с ЕГН ********** ***, чрез назначения му особен представител адв. Х.Ч.
***, със съдебен адрес:***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29 ет.3
разноски в производството в общ размер на сумата 418 лева и разноски по ч.гр.д.
№ 6444/2019 г. в размер на 98 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: