РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 02.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА КАНД № 169 / 2020 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 52 от 13.07.2020 г., постановено по НАХД № 132/2020 г., Тетевенският районен съд, трети състав, е потвърдил Наказателно постановление № 20-0451-000257 от 23.04.2020 г. на Началник РУ-Ябланица към ОДМВР – Ловеч, с което на Ц.И.Ц., ЕГН: **********,***, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал Ц.И.Ц., ЕГН: **********,***, който е подал касационна жалба без да релевира конкретни отменителни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, като се сочи, че обжалваното решение на ТРС е едностранно и необосновано. Касаторът оспорва, че именно той е управлявал процесния автомобил на сочените в АУАН и НП дата и място. Оспорва се доказателствената сила на представения от св. П.П. видеозапис от личния му мобилен телефон, като се сочи, че не е била назначена видеотехническа експертиза на записа. Сочи, че единственият свидетел – очевидец е св. П.П.. Сочи, че с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е регламентирано кои са допустимите технически средства, между които не попадат телефоните на гражданите. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв. Д., който поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – РУ-Ябланица към ОДМВР – Ловеч, не се представлява, като липсва писмен отговор и писмено становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност на касационната жалба, като сочи, че съгласно НПК видеозаписът би могъл да послужи като доказателство, стига телефонът, с който е направен, да е бил иззет или предаден доброволно, за да може с помощта на средствата от НПК да се извърши проверка за автентичност, поради което намира, че процесният видеозапис, представен на CD, сам по себе си не може да послужи за доказателство.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Тетевенският районен съд, трети състав, е потвърдил Наказателно постановление № 20-0451-000257 от 23.04.2020 г. на Началник РУ-Ябланица към ОДМВР – Ловеч, с което на Ц.И.Ц., ЕГН: **********,***, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на административното нарушение
С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното НП, като се оспорва касаторът да е управлявал процесното МПС на сочените в АУАН и НП дата и място, каквито доводи касаторът е развил и пред РС.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление както поради липса на допуснати процесуални нарушения, така и поради съставомерност на административното нарушение, въз основа на събраните пред РС писмени и гласни доказателства, които противно на твърдението на касатора, са обсъдени в мотивите на решението на РС, като са изложени и мотиви защо РС кредитира едни свидетелски показания и не кредитира други.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Правилно районният съд е приел, че от показанията на актосъставителя Ц.Г.Ц. и свидетеля П.Н.П. се установява, че на 09.02.2020 г. в с. Орешене, ул. „Цанко Церковски“ касаторът е управлявал л.а „Сузуки Витара“, черен на цвят, без предна табела с регистрационен номер и с неустановена собственост.
Свидетелят Ц.Г.Ц., който работи като началник група при РУП
– Ябланица, изрично сочи в с.з. на 11.06.2020 г. /на л. 30-31 от делото на РС/:
„веднага разпознах моторното превозно средство, през
Свидетелят П.Н.П. е очевидец на административното нарушение и по повод негова жалба е стартирало настоящото административнонаказателно производство. Показанията на свидетеля П. са подробни и ясни, поради което следва да бъдат кредитирани. Свидетелят П. в с.з. на 11.06.2020 г. /на л. 31 от делото на РС/ сочи: „Викаха ме на разпита, където му написаха акта, аз бях свидетел, този полицай, който излезе, състави акта в мое присъствие и негово, на жалбоподателя. Съставиха му акт за това, че е карал джипа без регистрация, всеки в Орешене го знае, че джипът е без регистрация, защото нямаше номера нито отпред, нито отзад, второ той няма и книжка да управлява, аз подадох сигнала, защото джипът няма регистрационни табели и отпред, и отзад и защото знам, че са му взели книжката.“
Според касационната инстанция показанията на свидетелите Ц.Г.Ц. и П.Н.П. са подробни, ясни и непротиворечиви, като са напълно достатъчни за доказване на административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Ето защо правилно районният съд е кредитирал същите показания на свидетелите Ц.Г.Ц. и П.Н.П., вторият свидетел е очевидец на административното нарушение.
Следва да се посочи, че свидетелските показания на Ц.Г.Ц. и П.Н.П. не се опровергават от показанията на свидетеля Х.С.Х.. Видно от разпита на свидетеля Х.С.Х. в с.з. на 11.06.2020 г. /на л. 32 от делото на РС/, същият не сочи изрично датата на административното нарушение, а сочи: „Познавам жалбоподателя от близо 20 години, през м. февруари, датата не мога да кажа, беше началото на февруари, събота беше, ходихме на лов, взех жалбоподателя с моя джип.“
Правилно РС не е кредитирал показанията на свидетеля Х., които са неконкретни по отношение на датата на сочения от него лов.
Освен това показанията на свидетеля Х. противоречат на
показанията на свидетеля Й.Г.К. – председател на ловната дружинка в с. Златна
Панега и с. Орешене, който изрично сочи, че: „На 08, 09 и 10 февруари нямаме
издадена бележка за лов. Жалбоподателят няма издаден ловен билет, последният е
заверен през
Ето защо според касационната инстанция недоказано остава твърдението на жалбоподателя пред РС/сега касатор, че той не е управлявал сочения л.а „Сузуки Витара“, черен на цвят, без предна табела с регистрационен номер и с неустановена собственост на сочените в АУАН и НП място и дата, както и че по същото време е бил на лов.
При това положение, както беше посочено по-горе административното нарушение е доказано въз основа на показанията на свидетелите Ц.Г.Ц. и П. Н.П., поради което правилно РС е потвърдил наказателното постановление.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП.
Следва да се посочи, че касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско, а и същият не е представляван съдебно заседание, като липсва и писмен отговор и писмено становище, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 13.07.2020 г., постановено по НАХД № 132/2020 г. на Тетевенския районен съд, трети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: