РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Н., 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620101670 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищцата СТ. ЗЛ.
ИВ. от гр. Н., обл. Ш., чрез пълномощника й адв. М.В. М., вписан в АК-П., съдебен адрес
гр. П., бул. ***, против "Сити кеш" ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П., с процесуален
представител по делото *** Я.П..
Ищцата твърди, че е страна по договор за паричен заем №***, сключен на *** г. с
ответната страна. Съгласно така сключения договор ищцата следвало да върне сума по
кредита от 1261, 44 лв. Тя получила от ответното дружество заемна сума от 900 лв., със
задължение за лихва от 361, 64 лв. и за неустойка от 1816, 56 лв., които следвало да върне на
18 равни вноски. Ищцата счита, че не дължи на ответната страна сумата за неустойка, тъй
като смята, че клаузата от договора, регламентираща неустойка е нищожна на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, поради това, че била
сключена при неспазване изискванията на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Поради
накърняване принципа на добрите нрави в случая се достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договора, до злепоставяне интересите на
ищцата, с цел извличане на изгода за кредитора. Клаузата, регламентираща неустойката по
договора противоречала на добрите нрави по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като
сумата, която се претендирала чрез нея била в размер два пъти над опуснатия кредит, с
което бил нарушен принципът на добросъвестност и справедливост. Клаузата за неустойка
бил неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като предвиждала заплащане на
1
необосновано висока неустойка. Кредиторът имал задължението, преди сключване на
договора за заем да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, и при
отрицателна такава да откаже сключването на договор. Предвидената неустойка в такъв
висок размер, при неосигурено обезпечение, водела до прехвърляне на риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника, върху самия длъжник и до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Така неустойката излизала извън присъщите си
функции и целяла единствено постигане на неоснователно обогатяване на ответната страна.
С неустойката се уговаряло допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение. По съществото си тя била добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която увеличавала размера на
подлежащата на връщане сума. Така уговорената неустойка била нищожна и на основание
чл.146, ал.1 от ЗЗП, във р. с чл.24 от ЗПК, тъй като не била предвидена с индивидуално
уговорена клауза. Предвид така изложените съображения, ищцата моли съда да признае за
установено, че тя не дължи на ответната страна сумата от 1816, 56 лв., представляваща
неустойка по сключения договор. Моли също да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответната страна. С отговора ответната
страна оспорва предявения иск, счита го за неоснователен. Заявява, че не оспорва наличието
на сключен договор между страните с посочените параметри. На *** г. ищцата подала
заявление за сключване на договор за заем чрез интернет-платформа на дружеството;
запознала се с общите условия на дружеството и декларирала, че ги приема и се съгласява с
тях. При вземането на решение за сключване на договор за заем ответната страна оценила
кредитоспособността на ищцата и приела да поеме финансовия риск и да сключи договора с
нея, при условие, че тя представи надлежно обезпечение – поръчител или банкова гаранция.
Само при това условие ответното дружество имало интерес да сключи договора и да поеме
финансовия риск. Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение от
потребителя водело до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя риск от
невъзможност за събиране на необезпеченото вземане, в случай на неизпълнение от страна
на потребителя. Поради това, за недопускане на неравновесието, страните се съгласили да
уговорят клауза за неустойка. Предоставянето на обезпечение, в една от двете форми,
зависело изцяло от волята на потребителя и в случай, че ищцата изначално била наясно, че
не може да предостави обезпечение, то тя договаряла недобросъвестно, с намерение да лиши
кредитора от обезпечение по кредита. В случая не било налице противоречие с
разпоредбата на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, тъй като в разпоредбата на чл.6 от договора ясно и
точно било посочено какви ще са финансовите последици за потребителя, в случай, че не
представи обезпечение, размерът на неустойката бил цифром посочен за целия период на
договора и потребителят бил информиран каква точно тежест следва да понесе. Не било
налице и противоречие с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, защото при съобразяване размера на
неустойката следвало да се има предвид финансовия риск, който предприема кредиторът,
предоставяйки заемни средства без представяне на обезпечение. По тези съображения
2
ответната страна моли искът да бъде отхвърлен. Направено е възражение за прекомерност
на претендирано адвокатско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че страните са обвързани с договор за паричен заем №*** от ***
г. С този договор ответната страна е предоставила на ищцата кредит в размер от 900 лв.,
които последната да върне на осемнадесет месечни вноски, четири от които по 30, 04 лв. и
четиринадесет вноски от 81, 52 лв. С договора е уговорен фиксиран лихвен роцент от 40,
05%, посочен е годишен процент на разходите 48, 16 %. В чл.6 от този договор страните са
уговорили кредитът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения, подробно
посочени в ОУ км договора, в чл.33: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
от БНБ търговска банка, за период от сключване на договора до изтичане на шест месеца
след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер два пъти
общата сума за плащане по договора, или поръчителство на едно или две физически лица,
които да отговарят кумулативно на подробно изброени условия. В чл.6, т.2 от същия
договор е регламентирано, че ако кредитополучателят не предостави договореното в чл.6.т.1
обезпечение, или предоставеното не отговаря на определените условия, то той дължи на
кредитора неустойка в размер на 1 816,56 лева. Видно от погасителния план към договора,
неустойката е калкулирана в месечните вноски по кредита, като стойността й е по 140,96
лева към първите четири вноски и по 89,49 лева към всяка от оставащите четиринадесет
месечни вноски.
Предвид така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е остователен и доказан, тъй като уговорената неустойка действително
противоречи на добрите нрави. Към настоящия договор за приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, като разпоредбата на чл.16 от ЗПК предвижда
императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя, преди
да предостави кредит. Така уговорената неустойка действително прехвърля риска от
неизпълнението единствено върху длъжника и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията, в конкретния случай повече от двойно. В тази насока изтъкнатите
от ищцата съображения са основателни. Наред с това предвиденият тридневен срок за
намиране на поръчител или поръчители, които да отговорят на всички изброени условия,
прави самото задължение практически неизпълнимо. Същото се отнася и за банковата
гаранция, тъй като нейният размер е уговорено да е двукратният размер на дължимата сума
по договора. При даден заем в размер на 900 лева, начислената неустойка с подписването на
договора за заем е 1816,56 лв. Неустойката в договорните отношения има за цел да
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение при неизпълнение. В
настоящия случай тя е уговорена като санкция за непредставяне на обезпечение, а не като
дължимост при неизпълнение на задължението за погасяване на договорната сума.
Задължението за неустойка би следвало да възникне ако заемателят преустанови
плащанията към заемодателя, а в случая заплащането на неустойката е започнало паралелно
3
с плащането на сумите по договора – главница и договорна лихва, поради което в такава
една функция тя нито обезпечава изпълнението, нито го обезщетява, нито замества друг вид
обезпечение – напр. поръчителство. Рискът от неизпълнение по един договор следва да се
носи с обезпечаване на задълженията по него и при невъзможност за предоставяне на
обезпечение по договора следва той да не се сключва, а не следва да се включва уговорка за
допълнително заплащане. Така по същността си предвидената в сключения между страните
договор неустойка представлява реално увеличение на възнаграждението за ответната
страна и я обогатява без да има основание. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори
дългът му нараства. Изложеното налага извода, че с така уговорената неустойка се постига
увеличение размера на главния дълг, а не се цели постигане на присъщите цели на
неустойката. Затова клаузата на чл.6.2 2 от договора между страните е неравноправна на
основание чл.143, т.5 от ЗЗП, поради което тази клауза се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Предвид това следва да се
признае за установено, че ищцата не дължи на ответната страна сумата за неустойка.
Предвид гореизложеното исковата молба се явява основателна и доказана и като такава
следва да се уважи. С оглед изхода на делото, на осн чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищцата направените разноски, в размер на 72,67 лв. – заплатена
държавна такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение. Процесуалният представител – адв. М.М. от АК- П. е предоставил
безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - адвокатска помощ
на материално затруднено лице, видно от представения договор за правна защита и
съдействие. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено
на адвоката. Същото е в размер на 357,16 лв. и е в рамките на минималните размер по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чл.7 ал.2 т.2
от същата наредба, като то следва да се заплати от ответната страна.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СТ. ЗЛ. ИВ. , с ЕГН:**********, с постоянен
адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. “***“ №**, вх.3, ет.3, ап.66 НЕ ДЪЛЖИ на "СИТИ КЕШ" ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7,
представлявано от Н.П.П., сумата от 1 816, 56 лв. (хиляда осемстотин и шестнадесет лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща неустойка, съгласно чл.6.2 от договор за
паричен заем №*** от *** г.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П. да заплати на СТ. ЗЛ. ИВ. ,
с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. “***“ №**,*** направените по
делото разноски в размер на 72, 67 лв. (седемдесет и два лева и шестдесет и седем ст.) -
4
заплатена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н.П.П. да заплати на адвокат М.В.
М. от Адвокатска колегия –П., съд. адрес: гр. П., бул. ***, адвокатско възнаграждение в
размер на 357, 16 лв. (триста петдесет и седем лева и шестнадесет ст.), за процесуално
представителство на ищцата по делото, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр. Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5